Шекспир [сонети]

151
Не, любовта не знае угризения,

при все че съвестта е неин плод.

Не ме преследвай с твоите обвинения,

ти водиш моя непростим живот.

На тебе аз отдаден съм всецяло,

но ниски страсти моя дух влекат.

Духът ми съблазнява твойто тяло

и твоят дух подкупва мойта плът.

При името ти тя изтръпва цяла,

желана цел, преследвана така!

И тя пред теб застава просияла

и пада в твоите царствени крака.

Любов, познала черните падения,

познава, знае всички угризения.

152
Да, моята любов е моят гнет,

но теб ти тегне двойно прегрешение.

Ти с мен пристъпваш брачния обет,

а с него вършиш клетвонарушение.

Но имам ли наистина права

да те виня за твоите постъпки,

Аз сам извърших, знам добре това,

не две, а двайсет гибелни простъпки.

Кълнех се в добротата ти без страх,

във чувствата ти, в мнимата им трайност.

За всички твои грешки ослепях,

залъгвайки се с твойта всеотдайност.

Във твойта мнима красота се клех

и себе си без нужда сам петнех.

153
Бог Купидон почивал в сън дълбок.

Видели нимфи този рядък случай

и факела на дремещия бог

те потопили в пенестия ручей.

Потокът заклокочил с ясен звук.

Разплискал се, нагрял се до кипение…

И болните сега се стичат тук

от ручея да търсят изцеление.

Но Купидон, от погледа си той

доби искра за факела си смолест

и върху мен опита тоя зной…

И страдам аз сега от тежка болест.

Но ручей мен не ще ме излечи,

от този ад във твоите очи!

154
Почивал Купидон във сън дълбок

до свойта факла — източник на страсти.

Видели нимфи дремещия бог

и се стаили в околните храсти.

И факлата, захвърлена в страна,

която много мъки причинила,

една от тях в прохладната вълна

на пенестия ручей потопила.

Нагрели се студените води.

Мнозина в тях намерили спасение.

Аз също идвах често тук преди,

от твоя чар да търся изцеление.

Нагрява даже ручея страстта,

но ручей не охлажда любовта.

Край.