Whoof~ [разказ]

Дъжд. Студено е. Много е студено. Тежките капки се изсипват върху тялото ми и ме карат да треперя. Как е възможно Бог да е толкова жесток към нас? Погледнах към майка си и братята ми. Всички се бяха сгушили един друг и трепереха също толкова силно колкото и аз. Мама вече едва си поемаше дъх, виждах парата, която излиза от устата й, смесвайки се с дъжда, и чувах тежкото й дишане. Колко още трябваше да издържим така? Цял ден не спря да вали и ние вече едва смогвахме да се скрием. Хората минаваха покрай нас и ни гледаха така, сякаш бяхме изхвърлен боклук, след което ни подминаваха и повече не се връщаха. Молихме се на всеки да спре и да ни отведе до някое топло и сухо място, но никой не ни обръщаше внимани, някои дори ни ритаха надалеч. "Хората са толкова лоши." помислих си и пубутнах майка си, показвайки й, че ще отида да потърся нов по-сух подслон за нощта. Тя само ме погледна с големите си тъжни очи и аз тръгнах. Подадох леко глава през отвора на старата малка постройка, но веднага се скрих вътре, когато студените капки започнаха да удрят лицето ми. Обърнах поглед назад и пак погледнах семейството си. Всички бяха заспали дълбоко, но все още премръзваха, можех да го усетя по звука на дишането им, по треперенето им. Поех дълбоко дък и със затворени очи излязох вън, ръмжейки тихо от болката, която ми поднасяха тежките дъждовни капки. Затичах се с пълна сила между бързащите, хора. Едва виждах през този порой, но не се отказвах и продължавах да бягам, за семейство си. В далечината, през цялата тази тъмнина и капките, които замъгляваха зрението ми, забелязах една изоставена сграда. Започнах да тичам по-бързо, макар краката ми да трепереха силно и едва да стоях. След няколко минути стигнах целта си и влязох вътре, дишайки тежко. В мига, в който спрях, краката ми се свиха и паднах на земята с меко тупване. Кожата ми беше мокра, треперех по-силно от преди и едва дишах, но намерих сили, за да стана и да огледам мястото. Сградата наистина беше изоставена, няколко стени бяха срутени, но все още можеше да пази от дъжда.
Трябваше да се върна възможно най-бързо обратно, за да доведа другите тук. Но явно днес никой не е на моя страна. Краката ми отново омекнаха и паднах на земята. Една от останалите стени се срути, благодарение на натиска на силния вятър, и затрупа входа, блокирайки всякакъв шанс да изляза от тук. Свих се на топка на мястото си и започнах да хлипам тихо. Клепачите ми натежаха и тялото ми не искаше да мръдне повече. Не можех да спася семейството си вече, аз самия бях обречен да умра тук. Отдадох се на умората, оставих я да ме погълне и леко затворих очи, попадайки в тъмнина.

----------------------

Усетих как някой гали нежно главата ми и инстинктивно се наведох към докосването. Вече не ми беше студено, напротив - беше много топло и уютно. Чакай. Студено? Незабавно отворих очи.
-Събуди се. - чух мелодичен глас и погледнах нагоре, за да се срещна с чифт топли кафеви очи. - Добре ли си? - попита ме момчето. Единственото, което направих бе да го гледам невярващо. И в следващия момент си спомних - семейството ми. Бях тръгнал да търся подслон, но съм припаднал от изтощение. И сега съм в дома на непознат и нямам представа какво да правя. Семейството ми го няма и аз- чух меко скимтене до мен и веднага погледнах в негова посока. Мама беше сгушена в едно одеало и все още продължаваше да диша тежко и да трепери.
-Намерих ги след като открих теб. - започна да говори момчето, сякаш разбирайки какво си мисля. Изправих се бавно и приближих мама, докато той продължаваше да ми обяснява. - За съжаление другите вече не дишаха, но тя се е държала цялата нощ за теб. - погледнах тъжно към мама, която сега ме гледаше с очи, изпълнени с любов и грижа. - Все пак не мисля, че и тя ще издържи още дълго. - и с това вече не чувах сърцето на мама. Обърнах се с насълзени очи към момчето, което побърза да ме вдигне и прегърне близо до гърдите си.
-Спокойно, аз ще се грижа за теб. - прошепна той тихо и нежно ме погали. Вдигнах глава и погледнах към него.
-Whoof~ - излаях тихо и се взрях в очите му с надежда. Той само се усмихна и продължи да ме гали, докато не заспах отново, сънувайки прекрасен сън, в който мама ми изпраща любовта си от небето, а аз и новият ми стопанин живеем щастливо.