Пиано [разказ]
Your place :: FanFiction :: Other fics
Страница 1 от 1
Пиано [разказ]
the eternal kid. Пет 22 Юли 2011, 19:31
Завесите бяха спуснати и закриваха големите френски прозорци, блокирайки всяка възможност да се види през тях. Стаята беше потънала в напрегнато спокойствие и единствения източник на светлина беше една, вече едва горяща, свещ поставена на масичка в един от тъмните ъгли. Тишината беше ужасяваща, подпомагаща на тъмнината да стане по-плътна и мистериозна. По някакъв каприз на съдбата от вън се чу углошаващ гръм и по прозореца затропаха капки. Ако някой се заслушаше по-внимателно би могъл да чуе, че мелодията, която създават, напомня на отчаян вик за спасение. Сякаш те самите искаха да избягат от себе си, от същността си. Сякаш искаха просто за един миг, от краткото си съществуване в света, да не играят ролята на капки дъжд, а на нещо по-ценно, по-нужно. Отчаянието, което се излъчваше от мелодията, създадена от безполезния дъжд, можеше да докара човек до лудост. И изведнъж всичко заглъхна. Дъждът продължаваше да се сипе, но капките сякаш вече откриха себе си и оставиха прозореца на ласките на стодения вятър. Напрегнатото спокойствие, царящо в стаята до преди минути, сега бе заменено с нещо неразбираемо. Дори тишината и тъмнината се бяха сгушили в прегръдка, очаквайки нещо да се случи. И тогава всичко замря напълно, омагьосано от това, което последва. Нежни звуци изпълниха цялата стая и сякаш обещаваха най-прекрасното нещо да се случи всеки момент. В средата на стаята беше разположено голямо пиано, а на стола пред него стоеше човек, чиито черти не можеха да се различат заради тъмнината. Но на него тя не му пречеше. Продължаваше да движи ръцете си и да създава прекрасни звуци. Сякаш галейки клавишите на пианото, човекът го караше да шепне най-красивите думи, които някой е чувал. Ако някой го погледне точно сега, вероятно би си казал, че човекът и пианото разговарят тихо помежду си. Но под маската на прекрасните звуци, изпълнили стаята, можеше да се види лудостта. Лудост завладяла човека, който не спираше да гали пианото и да създава тази красива мелодия. Лудост, която би могла да накара всеки да забрави същността си и да се вгледа в нещо далечно. Далечно също като пианото, стоящо в средата на стаята, също като човека, който му дарява нежна ласка с всяко докосване, също като опияняващата мелодия, която е създадена от тях. Напрежението отново се завърна в стаята, вероятно безгласно викайки, че края наближава. И беше така. Усещаше се как разговора между пианото и човека бавно върви към своя завършек и скоро всичко ще потъне отново в тишина. Усещаше се как вероятно тогава музиката ще отстъпи място на лудостта и стаята ще бъде потънала в нещо много по-страшно от спокойната мелодия. Забравената в ъгъла свещ приближаваше своята "смърт" и се канеше да остави стаята потънала в пълен мрак. И още веднъж всичко се обърна към човека и последните му ласки насочени към клавишите на пианото. Музиката спря в мига, в който свещта загасна, и двете оставяйки само напрежението като доказателство, че някога за съществували. Пръстите на човека останаха върху клавишите и той самият не помръдна и на сантиметър, след като спря да свири. Не помръдна дори и когато дъждът отново забарабани по прозореца, доказвайки, че лудостта, която донесе мелодията, вече е погълнала отчаянието на капките. Напрегнатото спокойствие се удари в тишината, карайки всичко да забрави напълно за случилото се преди минути, а тъмнината погълна всеки остатък от спомените на стаята и я потопи в непрогледен мрак. Тиха въздишка, напомняща на полъх на вятър, се разнесе като шепот и сякаш всички емоции обърнаха поглед към човека пред пианото. Без предупреждение пръстите му се раздвижиха и отново започнаха да играят с пианото. Музиката погълна цялата стая и този път всичко се остави да бъде завладяно от лудостта извираща от нежните и красиви звучи, които редеше пианото без спир.
the eternal kid.- Писател
- Име : Маги
Мнения : 630
Репутация : 10 -
Your place :: FanFiction :: Other fics
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите