Любовни изпитания {СасуСаку}ShareActions !

Бяха минали 5 дълги години. Пет години без него. Без Саске. Коноха беше в апогея на икономическото си развитие. По-точно във всяко отношение селото скрито в листата беше най-желаното място от което да потърсиш помощ, ако си в беда. Всеки който погледнеше величествено изваяните, сякаш от глина, лица на всички Хокагета управлявали Коноха до тогава, можеше с ръка на сърце да каже, че това място беше като дом на собствената си история.
Днес бе празника на Коноха - 200 години от създаването и. Всеки празнуваше, всеки се смееше, всеки се радваше. Всеки без розовокосото кунойчи, което тренираше неуморно дори и днес. Да, косата и беше розова, като цветчетата на дървото Сакура, на което беше кръстена; очите и- зелени като пролетна трева днес бяха тъжни. Всеки би се запитал "Защо? Та нали днес е празник??" Да, беше празник, но не такъв какъвто би трябвало да бъде. Точно днес, преди 5 години любимият и я беше изоставил и отишал да търси мощ за да заличи селото от лицето на земята. Никой не знаеше защо, но вече и на никой не му пукаше. Всеки бе забравил за някогашния си приятел - Саске Учиха. Момчето, чийто способности бяха ненадминати, чийто мозък режеше като браснач, чийто атаки бяха изпипани до последния детайл. Вече никой не го помнеше, никой не го търсеше и.... никой не го интересуваше.
Сакура все още беше сред малцината който помнеха славния Саске Учиха. Тя бе негова съотборничка, приятелка и фенка. Никога обаче не бе предполагала, че ще се случи това, което в действителност се случи. Той си замина - изостави отбор 7, Коноха и нея. Но откакто той си бе тръгнал, Сакура бе разбрала, че има потенциал да стане велико кунойчи. Беше го развила до такава степен, че даже беше надминала учителката си - Тсунаде, петият хокаге. Днес Сакура тренираше една от най-трудните си техники, но се справяше сравнително добре. Докато...

Докато от към близкия храст не се чу шъткане. Вниманието на Сакура беше привлечено и тя смело се обърнаи каза:
- Покажи се!
Последва кратка пауза, през която Сакура скъси разтоянието между себе си и храста. Изведнъж от него изскочи Наруто със цялата банда /Тва са Неджи, Тен-тен, Ино, Саи, Хината и Шикамару с Темари/. Усмивка грейна на лицето на Сакура. Хината тихо започна да говори:
- Съжаляваме ако те изплашихме, Сакура-сан. Просто не изкахме да прекъсваме тренировката ти. Искахме да те заберем за да дойдеш с нас не фестивала.
Сакура само мълчеше и се усмихваше. Отлично знаеше, че не може да остави тренировката си, но не можеше и да разочарова приятелите си. След дълго умоляване, Сакура склони да отиде. Прибра си, изкъпа се и се разрови в гардероба си. Там намери кимоно, подарено и за миналия рожден ден. То беше светло розово и изрисувано със природна картина, включваща дървото Сакура и красивата природа, като в далечината /тоест някъде под гърдите й/ се виждаше мономента на 5те хокагета. Розовите обувки, които бяха в комплект с роклята, бяха стилни и хубави, но не и кичозни. след като се облече кунойчито реши, че е време да отдели време и на дългата си коса. Първо я сплете - не се хареса, разплете се; после се хвана на кок - стегнат и брибиращ всичката й коса - не се хареса, затова издърпа няколко кичура и така кока не беше толкова стилен, колкото беше преди. Русите коси, освободени от захвата на кока, сякаш се веселяха, защото нежно се плъзнаха по лицето на Сакура.
- Така, дрехите и косата са готови. Остава само гримът.
Тя посегна към несисера си и от там извади някой гримове, най-вероятно не използвани от 5 години. Сложи си черна спирала, подчерта с тънка черна линия очите си и си сложи безцветен гланц. Сега вече беше готова. Изправи се и тръгна към вратата, когато изведнъж се сети за нещо. Върна се пред огледалото и от червена кутийка извади красив сребърен медальон с голяма буква С в средата. Беше подарък от Наруто за Коледа. Сложи си го и излезе. Когато прекрачи прага, пред зелените и очи се появи Наруто, хванал под ръка Хината и другите също хванати под ръце. Лека усмивка се очерта по бледото лице на Сакура. "Колко са сладки така" помисли си тя, приближавайки се към тях.
Бяха минали около 5 часа, през които Сакура се опитваше да не мисли за тренировката, която беше изпуснала. Затова пък мислеше бойни стратегии как да върне Саске обратно в селото. Ноща се изниза бърздо и изведнъж небето беше продънено от силен гръм. Първоначално всички бяха решили, че започват зарята и се засмяха. Уви, това не бяха заря. Коноха беше нападната. За секунди всичко се покри с пушек. Нито Сакура и приятелите й, нито АНБУ отрядите виждаха срущо какво или кого се бият. Изведнъж близо до кунойчитата /Сакура, Хината и Тен-тен/ прохвърча куной, който умело беше отбит от този на Сакура. "Добре , че си взех няколко куная за всеки случай" си помисли тя, като зае отбранителна позиция, макар, че това не беше лесно, при положение , че кимоното и беше доста дълго.
Наруто за жалост не бе взел нито едно от оръжията си си беше напълно незащитен. В главата му светна лампичка и той бързо започна да прави знаците за расенган. Когато в ръката му се обрацува малката топка от въртяща се в кръг чакра, той я вдигна ръката си високо и освободи потока, кйто правеше изящната форма на сферата. Образува се гигантска и мощна силова сълна, която отблъсна дима и пред очите им се разкри гледка, която шокира всички. Най-шокирана обаче бе Сакура. На милиметри то лицето и беше поставена катаната на не който и да е друг , а на Саске Учиха. Тя беше замръзнала на място от шока с каква бързина беше дошъл Саске и я беше обезоръжил...
Лека нотка на наглост се долови в гласа на червенокосото кунойчи, което очевидно беше с него:
- Това ли е к*чката, заради която бихме толкова път??? Да я взимаме и да се махаме!!! - Глас вътре в Сакура започна да псува и да крещи, но истинската Сакура мълчеше и тайно правеше значи с ръце. Когато направи последния знак тя прошепна съвсем тихо:
- Нинпо Илюзионно джутсу - след което изчезна в облак от дим. Всеки се заоглежда за да види къте ще се материализира тя. Само Тсунаде от всички присъстващи знаеше какво става. Направи няколко знака с ръце и също изчезна. Или поне това си помислиха другите. Всъщност Сакура не беше напускала мястото си, нито пък Тсунаде. Тя беше създала джуцу, което кара всички в радиус от 50м да бъдат въвлечени в илюзията на най-голямата си мечта. Бавно отдръпвайки се, тя заоглежда различните изражения по различните лица - радост и победоностност бяха основните. Тсунаде каза с лека нотка гордост в гласа си:
- Значи най-сетне усвой техниката, а?? Гордея се с теб!!
Сакура само и кимна и тогава погледа и се спря на затворените очи на Саске."Какво ли прави??" си помисли тя и се вгледа в затворените му очи. Голяма грешка. В секундата в която беше решила че е в безопастност, Саске отвори вече червените си заради активирания шаринган очи и я погледна. Сакура замръзна, а преди тсунаде да реагира беше зашеметена от атаката на мъж със рижава коса. Кунойчито бързо се опита да направи нещо, но се досети , че ако направи директен удар може да нарани някого. Затова само попита:
- Защо си тук, Учиха??? - гласа и беше студен, както и погледът и. Саске не беше очаквал такава реакция, но бързо си спони защо беше дошъл.
- Дойдох за да те взема - заяви той с така спокойност в гласа, все едно правеше нещо съвсен нормално. Да нормално беше и положението близо 2 секунди, който бяха достатъчни за да накарат розовокоската да изпуши и да забие юмрука си н лицето на бившия си съотборник."Може и да ми липсваше и да исках да го видя, но това премина границите на нормалното" каза си тя, но уви преди да предпиеме нов ход тя ...

... Тя почувства болка в тила си и всичко пред нея почерня.Чернокосия нинджа се приближи, изгледа я сякаш беше нещо непотребно, но все пак я взе на ръце, завъртя се и използва шарингана си за да премахне джутсото й. Отбора му, като попарен отскочи от тълпата хора, разбирайки, че всичко е било илюзия. Карин погледна Сакура и промърмори:
- Защо отново ни е тази к*рва???
- Защото е нинджа медик, затова!!! - каза вече раздразнено Суй
- Хм. Да тръгваме, преди да са ни хванали.
И така отбор Хеби изчезна в облак от дим, оставяики всичко в неописуем безпорядък. Никой не беше разбрал какво всъщност се беше случило току що. Само Тсунаде. Тя притеснено погледна към мястото където до преди няколко секунди лежеше в безсъзнание ученичката й. Мъка се загнезди в сърцето и, както и притеснение. Дяволите да го вземат, защо това се случи точно сега??? Но преди да може да каже каквото и да било се чу прорязващ писък. Писък който можеше да накара и най-смелия мъж да избяга. Наруто, последван от тсунаде се затичаха на там. Пред очите им се разкри ужасяваща гледка.
- Какво му се е случило??? - Запита Наруто гледайки трупа на Рок Лий на земята, напълно обезобразен.
- Това е от Чидорито на Саске!! - заяви някой зад русокоското. Естествено той /човека/ получи злобен поглед от страна на Наруто. Макар и да беше считан за предател и всичко останало, Саске все още беше част от отбор 7 и това никога нямаше да се промени. Наруто винаги щеше да го има като брат и съперник. И също така нямаше да позволи на никой да говори така за чернокоското, не и докато той беше наоколо.
- Това не е от Саске... - гласът на Тсунаде беше пълен с болка, незнайно защо - било е причинено от...

Саске и отборът му вече бяка пристигнали в скривалището си, и естествено Карин все още мрънкаше, че Сакура не била достойна да бъде тук и т.н. и т.н. Суй погледна розовокоската. Незнайно защо намираше нещо очарователно в нея. Нещо, което я отличаваше от другите момичета. Нещо специфично. Но уви, той не знаеше какво беше то. От друга страна Саске не беше съобще заинтригуван от външния вид на Сакура, нито пък от силата която беше показала. На него въобще не му пукаше за нея. беше я взел защото славата и, че е отличен нинджа медик се носеше из цялата страна на огъня. Тя му беше нужна за да осъществи целта си. Цел която той беше набелязал за възможна много преди да си замине. Тя бе да изравни Селото скрито в Листата със земята. Никой от съотборниците му не знаеше защо, но Саске и много пъти им беше показал, че не им е работа. Бяха се отказали да разпитват много отдавна. Секунди по-късно Сакура се събуди с празна стая. Имаше легно и врата, която вероятно водеше до банята. Леко се надигна /Сакура, не вратата / и се опита да стане, което очевидно и направи проблем. "Какво по дяволите!!!!! Защо не мога да се движа -" мисълта и беше прекъсната от ужасяващо съскане. Чак сега тя забеляза завъртелите се около нея змии, готови да я нападнат и най-вероятно убият... Тя щеше да изпищи, но беше прекъсната от....

... От към близката стена се чу тихо шепнене, най-вероятно на някакво джуцо, което, за късмет на кунойчито укроти змиите, но те стегнаха хватката си. Стиснала зъби, Сакура погледна към нинджата стоящ пред нея. Беше Саске. Черната му коса не се беше променила много. Очите му - все така тъмни и празни. Но най-голямата видима промяна беше тялото му. То вече не изглеждаше като на 12 годишно момче, а като на 19 годишен мъж. Облеклото му позволяваше да се видят стегнатите му гърди, което накара Сакура леко да поруменее."Стегни се жено!!!! Падаш си по убиец, едва ли не!!! Спри да зяпаш стегнатото му тяло, а реакциите му и улучи момента за да избягаш!!!"вътрешното аз на Сакура крещеше, като обезумяло, но не можеше да накара зелените очи да откъснат погледа си от шинобито, споящо пред тях.
- Хм...Наслаждаваш се на гледката, а?? - каза с гордост и арогатност в гласа си Саске.
- Хм... Каква ми ти гледка!! Виждала съм по-хубави тела от твоето!! - каза нагло тя, а вътрешното и аз каза с ирония "Пффф да, даже за секунда да ти повярвам ..." Погледа на розовокоската се върна към змиите, които сега и изглеждаха безубидни. Саске видя това и каза спокойно:
- Докато съм наблизо те ще кротуват, но опиташ ли се да избягаш ... как да го кажа, че да сханеш??? Спукана ти е работата.. - наглост, високомерие и чувство за повече от нея, се долови в гласа на чернокоското. Сакура само му тегли една на ум и го погледна кръвнишки.
На вратата се почука.
- Влез!! - каза тихо Тсунаде, което въобще не беше присъщо за нея. Тя обикновенно го казваше толкова високо, че веднъж пазачът на източната порта я чул и решил, че нещо е изперкъл съвсем / амаче е гръмогласна, нали??/ . Този път гласа и едвам беше доловен от влезлия Итачи Учиха /за тези които не са разбрали клана си е жив, Итачи си е добър и всичко си е така както би трябвало да бъде ... е почти /...
- Хокаге - сама, моля ви да ме пратите на мисия за да намеря Сакура и брат си и да ги върна в Коноха. Ако отново откажете, ще се наложи да тръгна без Ваше разрешение!! - думите на Итачи бяха като нож прорязаха сърцето на хокагето. Тя се молеше да се събуди от този кошмар и да разбере, че Сакура си е тук и всичко е наред. Но уви ... в рамкине на близо 24 часа никой нищо не беше съобщил и никой нищо не беше намерил. По-големия брат идваше за пореден път да моли за разрешение, с надеждата, че тя ще се смили и ще му позволи да намери брат си.
- Моля Ви, Тсунаде-сама. Знаете, че само аз мога да го намеря, спра и върна обратно заедно със Сакура!!! - гняв започна да се долавя в гласа на Итачи, но той не разбра и продължи - Отлично знаете, че ако не я върнем до 1 месец тя ще- тук той беше прекъснат от думите на хокагето:
- Отлично знам това, Итачи. Но нали разбираш, че ако те пратя ще избухне така битка, че може да умрете ... всички - последните думи тя каза с такава болка, че чернокоското съжали, че въобще я е накарал да стига до там.
- Знам...но това е единствения ни шанс да я върнем преди да е станало твърде късно!!! Моля Ви!!! В името на Сакура и на клана Учиха Ви моля да ми позволите да ги потърся!! - думите на АНБУ-то звучаха толкова обещаващи, че Тсунаде една не скочи да го благослови и да притисне главата му в гърдите и /OMFG щяло е да има още едно погребение след това на Лий. Все пак говорим за бонбардировачите на Тсунаде , нали???? / . Тихият и глас сякаш от щастието се увеличи и тя каза почти нормалво:
- Итачи Учиха, позволено ти е с отбор от още 3 АНБУ по твой избор да идеш да потърсиш Саске Учиха и Сакура Харуно и да ги върнеш обратно у дома. Свободен си!!
- Хай, Хокаге-сама и ... благодаря Ви. - преди Итачи да успее да излезе от офиса едрогърдата жена промълви техо:
- ... Пази се, Итачи... - той само се усмихна и кимна. Отне му 10 минути да си събере екип, да се оправи и да тръгнат.
Сакура беше завързана с въжета с стаята на Саске, докато изведнъж на вратата не се почука тихо. Преди розовокоската да е успяла да отговори вратата се отвори и вътре влезе човека, който се очакваше отдавна да е гушнал букета. То пристъпи към заложницата си и стаховита усмивка се появи на лицето му, след като забеляза, че тя цялата трепери."Значи вече те е страх, така ли черешке??? Е мисля че е време да се позабавлявам малко с теб" / той да не би да каза това, което си помислих, че каза.... 0.о/ Чернокосият мъж се приближи и вече беше на сантиметри то леглото, когато Сакура пред него ....
По същото време Саске тренираше в гората, заедно със Суй, Джууго и Карин. Е Карин беше там само да гледа, защото само това умееше добре, осмен да засича и разпознава чакра. О да, червенокоската беше "страшно" силна. Та както и да е, тъкмо когато Саске щеше да атакува поредното дърво със Чидори блейд ....

Мислите на Тсунаде я водеха все към онзи момент, в който беше видяла мъртвото тяло на Рок Лий. Тя знаеше кой е извършителя, даже знаеше и коя е техниката. Но се боеше да го признае. Търсеше нещо друго, нещо което да покаже друг виновник, а е нея. Да виновничката беше нейната собствена ученичка - Сакура. Незнайно как или защо, но Сакура беше използвала една от най-новите си техники. Ефектът обаче въобще не беше такъв, какъвто го беше очаквала Тсунаде. "Защо го е направила ... или по-точно в кого се е целила?? Няма значение, за сега ще трябва да обявя случеят за закрит или временно отложен, докато Сакура се върне и даде обяснение за постъпката си" мислите на Тсунаде сякаш я караха да умира. Болеше я. Не чак толкова за това, че Лий умря /горкият той, дори и като мъртав не го признават / , а за това, че нейната ученичка е използвала тази атака на публичо място.
Итачи и отборът му се движеха вързо и пореха въздуха. Но в рамките на тези 3 часа, през който бяха претърсвали под дърво и камък за Сакура, не бяха намерили ни най-малка следа на къде да продължат със търсенето си. В отбора му беше Шикамару, който беше взет заради бързото мислене на непогрешни стратегии и прецизна логика. В него беше надеждата на Итачи, когато спряха за да си починат и да кажат наученото и запомненото до момента.
- Е...?? - Итачи попита, след като набързо всеки беше казал запомненото и видяното
- Все още не съм сигурен! Нямаме нищо което да ни вкара в правилната посока. А и - тук Шикамару спря. Не беше сигурен дали би било добра идея да каже тово което искаше в момечнта, но нямаше избор, когато Учиха го триписна в ъгъла /не буквално ест /
- Какво има умнико. Какво щеше да кажеш?? - Гласът на Итачи, накара Шика да потрепери."Сякаш знае точно какво ще му кажа!!!! Но това е невъзможно!!" си помисли той, но реши да попита:
- Саске ти е брат, и до колкото знам отношенията ви са били меко казано добри.
- Да. И??
- Ами ... придстави си, че ти си Саске и си откраднал Сакура, за... ми да кажем за да унищожиш Коноха със силата и /егати и врачката е този / .. къде ще се скриеш, за да не те намери друг със Шаринган или Биакуган???
Въпросът беше зададен точно, но Итачи се замисли. Логиката найстина си я имаше."Ако исках да се скрия от чуждите очи, къде щях да ида???" мисли и варианти преминаха през ума му, но той отхвърли всички, без една
- Сетих се ... те са ...
Саске тъкмо беше готов да разсече поредното дърво, когато се чу ужасяващ женски писък, дошъл сякаш от под земята. Всички се спогледаха объркано.
- Това не беше ли ... - Суй не довърши, защото Саске вече се беше затичал към входа на скривалището. Последва го и отборът му. "Какво по дяволите става?? Какво прави онзи идиот - иска да ни издаде ли????" Саске мислеше и си опитваше да си представи, че тя пищи защото той се е приближил, а не заради това, че той може би я ... изнасилва?? Стигнаха прид стаята, а сърцето на Саске щеше да изскочи от гърдите му. Посегна да хване дръжката на вратата и да я отвори, когато Карин извика:
- Дръпнете се от вратата!!!!! - Секунда по-късно през затворената врата излетя един от санините /Е познайте кой!!! / . Зави се в стената и падна на земята. Главатаму кървеше. Всички стояха все едно са видяли Майкъл Джексън да става от гроба и да пее /нз тва от къде ми хрумна /. Джууго погледна и ченето му се провисна до земята, при вида на стоящото вътре момиче. Тя излезе и естествено Суй една не припадна, а Саске почервеня като домат. О да. Сакура не беше такава, каквато той последно я видя. Сега тя беше с дълга сребъран коса, сплетена на изящна плитка. Потник, който беше черен и стигаше до пъпа и, изглеждаше много по-здрав от колкото се предполагаше да бъде. Късите пола-панталони бяха също черни като катран. Полатата част беше по дълга, така , че скриваше по-голямата част от пандалонките. Това което накара чернокоското едва ли не да припадне, беше факта, че тя не носеше сутиен, а блузката беше изящно прилепнала за тялото и. Очите и - избледнели почти до сиви се завъртяха, за да видят пристигналите не-не-време отбор Хеби. Усмивка, като никога нямаше на лицето и. Черните ръкавици на ръцете и бяха свалени и в момента нежво се поставяха в един от страничните джобове на панталонките и. Гласът и прегкати тишината:
- Това ще ти е за урок да не ме докосваш, влечуго нещастно. - глас по-студен и от този на Саске /Оле мале по-студен и от на Саске /. За части от секундата пред Саске и отборът му се разкри изумителна гледка. От гърба на Сакура се показаха две огромни сребристи криле, дълги поне по 2 метра едното. Бързо се увиха около собственичката и, като пашкул. След това блезна зелена светлина, крилете изчезнаха и на тяхно място се появи старата розовокоска, само че беше само по бельо."Значи наистине се е опитал да я изнасили, а?? Хе-хе радвам се че го е натупала, но какво се случи с нея -" Саске прекъсна милсите си, защото пристъпи няколко крачки напред и хвана изгубилата съзнание Сакура около кръста, опитвайки се да не гледа гърдите и. /Бая ще се озори /...

Саске доста се понапъна за да не гледа гърдите на припадналата си бивша съодборничка. Хвана я, така че да му е удобно да я носи и тръгна към стаята си, с думите:
- Погрижете се за Орочимару!
- Ой!! Саске къде я водиш?? - запита Суй, като видя , че той се отдалечава с розовокосата красавица.
- В моята стая, глупако! Нейната е разрушена! - каза Саске, като игнорира коментара на Карин, който представляваше нещо то сорта:
- Ама защо тази к*рва да бъде в стаята на МОЯ Сасу-кън!!
Чернокосият шиноби продължи по коридора, като се направи, че не е чул коментара на червенокоската."Господи колко се е променила! Станала е толкова силна, а и тази нова бойна форма ... хмм може би съм я подценил ... малко" Саске си помисли, но тогава неговото вътрешно Аз започна да дава предложения, какво да прави със Сакура тя докато си подремва. Бузите на Саске придобиха ужасно червен цвят, само като слушаше мръзното си подсъзнание да говори ли говори ...
Наруто беше застанал пред тренировачното поле на Сакура, там където той и fr-тата и я бяха помолили да отиде с тях на фестивала. "Защо я накарахме??? Ако не бяхме, сега тя щеше да си е тук и нямаше да се налага да я търсим под дърво и камък!! По дяволите!!!" мислите на Наруто за миналият ден го накараха сам да се ядоса на себе си. Само обвиняваше се, че беше се съгласил да накарат Сакура-чан да дойде с тях. Той се беше върнал от поредното не сполучливо търсене на съотборничката си. Незнаеше защо Саске беше дошъл точно за нея, от всички хора в селото, не в Света, защо той беше дошъл точно за НЕЯ??? Хината видя, че Наруто седи сам, и реши да се приближи и да поговори с него - да го успокой.
- Здравей, Наруто-кън! - започна тя, а гласът и едвам се чуваше
- Здравей ... - каза наруто, сякаш повече от увъжение, отколкото че всъщност тя беше там.
- Как си?
- Как да съм! Сакура-чан е отвлечена от най-добрият ми приятел и конкурент. От S- ранг криминално проявен човек!!! КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА СЪМ!!!
- Аз ... аз ... с-съжалявам - Хината се завъртя и избяга разстроена. /НАРУТО задникъ такъв!!! как можа .. ако Сакура беше дам щеше да хвръкне толкова далеч, че щеше да се види в чудо за да се върне!! .. както и да е /.
- Какво направих??? - Наруто веднага съжали, че беше говорил така на хината. Не заради друга, а заради това, че Хиаши щеше да го убие, ако разбере, че е разплакъл дъщеря му. Блондинът хукна със все сила към домът на Хината с надеждата, че Хиаши спи и тя е решила да не го буди. /От де тоз късмет /. Стигна, макар и скапан от умора. Позвъни и си помисли "Моляте Хината отвори! Отвори !!! Моля теее"Вратата се отвори. Наруто замръзна и си каза "OMFG "
Суйгетсу си стоеше спокойно в кухнята и гледаше телевизия, заедно с Джууго, когато вратата се отвори и влезе ... Карин! / колко жалко.../. Та Карин се приближи и каза уж мило:
- Суй-кън!
- Каквото и да искаш няма да ти го дам!! - Суй дори не дочака тя да се доизкаже.
- О, найстина ли??? Значи не си заинтересован да получиш розовокосото кунойчи за себе си, а?? - гласът и беше пълен с ирония. Тя знаеше къде да удари за да получи това, което иска.
- Хм... по-важното е какво искаш ти!
- О нищо. Само да вземеш к*чката за себе си, така, че Саске отново да си бъде мой!!
- Да!! А да си помислила за малката подробност, че ако Саске я харесва, няма да я даде ей така .. без нищо. Ще ни убие - и двамата, а аз съм прекалено млад и хубав за да бъда пометен от гнева на един Учиха. /Мхм .. толкова добра логика а факта, че Сакура ще го пречука ако я докосне?? Явно въобще не му е минала тази мисъл през главата!! Саске ще бъде най-малкият проблен и на двамата /.
- Саске НЕ Я харесва!!! Той харесва МЕН!! МЕН НЕ НЕЯ!!!! САМО И ЕДИНСТВЕНО МЕН!! /Мдааа то и аз съм кралицата на англия /
В този момент Саске влезе, погледна какво се случва и излезе!
Междувременно отборът на Итачи се беше запътил към предполагаемото скривалище на Саске. "Дано да е това, ако ли не ще сме си изгубили времето да бием толкова път за тоя дето духа!" си мислеше Шикамару, като се опитваше да достигне скоростта на Итачи, който пореше въздуха 2-3 метра пред тях.
- Дали това е добра идея? - попита Неджи, като оглеждаше в движение с Бякугана си.
- Не знам. Може би е. Все пак Учиха мислят по един и същ начин, нали? - Шикамару се опита да прозвучи оптимистично, но май много не се получи.
- Е да! Но тук говорим за Саске. Нямаше го .. колко? 5 години?? Може би се е променил, начина му на мислене също!!
- Не знам какво се е променило или не в малкото ми братче, но съм сигурен, че той е там където отиваме!! - заяви спокойно Итачи. Двамата нинджи останаха силно изненадани!"Как успя да се промъкне толкова близо без да го усетя???" си помисли Неджи. За разлика то тези двама писимисти, Итачи Учиха беше силно уверен, че брат му ще бъде в селото на звука. Или по-почно - в планината Иджу /тва си го измидлих да знаете/.
- Та ще ни кажеш ли защо точно в тази планина ще се скрие Саске?? - въпросът на Ино прозвуча твърде свестен за блондинка /без да се обиждате..нямам нищо против блондинките.. /
- Защото - започна Итачи, като забави, така, че да го чуват - това е така наречената "неутрална зона на очите".
- Какво?? Защо да е неутрална зона и ти от къде знаеш?? - Шикамару беше любопитен
- Ами всеки клан, който притежава очна техника знае за тази планина. А тя е неутрална, защото там нито шарингана, нито Бякугана могат да видят или усетят нещо, заради огромното количество природна енергия смесена със човешка. Зато тя е неутрална зона; с две думи - идеално място за криене, ако не искаш да те намерят. А и не помните ли, че имахме мисия да открием база на Орочимару, и случайно се натъкнахме на онази там??
Думите на Итачи, чак сега придобиха някакъв смисъл за Шикамару. Неджи още когато Итачи заговори, разбра, две неща - първо, че Учиха имат страхотна памет, тъй като това се казва още като станеш на 5; и второ - той самият не е слушал много, когато са му го казвали /каква ирония, Учиха надмина Хюга по памет/
За Сакура обаче, нещата не бяха долкова ясни и прости. Първо тя не си обясняваше, защо е почти гола и второ - защо по дяволите беше в стаята на Саске. "Да не би той да ме е ..." мислите и бяха прекъснати от отварянето но вратата. Очите и се разшириха, кагота пред нея застана ....

Наруто стоеше, като че ли всеки момент щеше да припадне. Пред него не стоеше нито Хиаши, нито Неджи или някой друг опасен човек, а тя. Да Хината беше отворила вратата, за което вече съжаляваше. Тя си бееш взела душ, защото узлезе по къса хавлия, която едвам я прикриваше. Вътрешното аз на блонди изгуби съзнание, при пищната гледка. Настъпи неловко мълчание, през което Наруто полагаше усилие да задържи погледа си към лицето на Хината. Това се оказа не-чак-толкова лесно."Кажи нещо глупако! Извини и се!!" изкрещя вътрешното аз на Наруто. Той преглътна, пое си дълбоко въздух и започна:
- Хината, аз ужасно съжалявам!! Просто бях бесен!! Разтроен!! Съжалявам!! моляте да ми простиш... и да не казваш на баща си или на Неджи!! Моля ти се!! Бях глупав, не си ти виновна, простими моля ти сееее!! - Наруто каза това на един дъх, което му донесе извесно замайване, когато спря за да си вземе дълбоко въздух. Погледна Хината, и мисълта веднага навлезе в главата му "Тя ще припадне всеки момент! Направи нещо полезно за обществото и за себе си и я целуни ... поне да знаеж защо е припаднала ..." блонди не дочака втора покана. Приближи се до младата Хюга и я целуна. Устните им се сляха в перфекната целувка и за огромно учудване на шинобито, партньорката му не припадна. напротив - тя отвърна на целувката. Когато се разделиха за да си поемат въздух той каза:
- Приемам това, че ми прощаваш?? - в гласа му се долуви надежда.
- Д-даа .. - това бе всичко което Хината каза преди да припадне / е то се очакваше само дето се развали хубавия момент.../. Наруто обаче ловко я улови и я прегърна. Мислеше си, че му се е разминало. Уви, Господ беше на друго мнение - на вратата се показа Хиаши. "Край! Мъртав съм!!" си помисли Наруто, когато видя пламъци в очите на бащата, който видя любимата си дъщеря ПО ХАВЛИЯ в ръцете на пакостника на селото. Естествено Наруто беше създал тази си репотация като малък, но Хиаши оставаше със същото мнение за него и до сега. Преди да може да каже нещо, Хиаши се развика:
- УЗУМАКИ!!! Какво си и направил!!! Нехрани майко такъв!! Като те хвана ...- той беше прекъснат от думите на Наруто /Той се осмелява да говори мъртав еее /:
- Хиаши-сама моите уважения, но аз съм изцяло невинен. просто дойдох да се извина на прелестната ви дъщеря. Не съм виновен, че тя припадна!! /Мхм ама въообще не си виновен той друг я целуна да знаеш .... както и да е да продължим /
- О така ли !!!! - преди да може да довърши, Хинате се свести, видя се в прегръдките на Наруто и ... пак припадна
- Видяхте ли?? Нищо не направих!! Тя просто припадна!! - Наруто на ум благодари, че Хината отново припадна, подаде я на Хиаши, завъртя се и си тръгна с думите:
- А, и ако може кажете на хинат, че се целува отлично .. - /идьот /блондинът късно се усети какво е казал. Не дочака даже и реакция. Излетя през портата, зави зад ъгъла и продължи, докато не стигна неутралната зона - домът си.
Сакура стоеше с повдигната вежда и тъпо изражение, когато в стаята влезе Карин. "Очевидно има какво да ми казва, доколкото я познавам - а това не е много, тя също е една от фенките на Саске..." си помисли розовокоската, когато гостенката каза:
- Нека да се разберем още от сега. Саске-кън си е мой, и те предупреждавам, ако ти е мил живота /OMFG тази нещо е изперкала .. така да говори .. мали просто не искам да съм на нейно място сега / да не се доближаваш до него, защото просто .. - тук се намеси Сакура:
- Защото какво??Какво ще ми направи слабачка като теб?? /GO SAKURA GO/ До колкото разбирам от чакра потоците в тялото ти ти не си нито бърза, нето силна, нито имаш някаква силна техника, която да използваш срещу мен! Така, че ако искам да съм Саске ти няма да можеш да направиш нищо по въпроса! - тя приключи изречението си с нагла усмивка и придизвикателен тон. Карин веднага захапа въдицата, но и се размина, защото вратата се отвори повторно и в стаята влезе спасителя на Карин / за жалост/.
- Хей! Какво става тук?? Защо си се разкудкудякала, кокошко такава!! - подразни Карин Суй. О да! Това беше Суйгетсу - винаги готов да се заяде с червенокосата си съотборничка.
- АААА!!! рибо нещастна мери си приказките!! ЗА КОЙ СЕ МИСЛИШ??? - кокошката отново отвори човката
- Ха!!! Ти за коя се мислиш, за да се караш с най-прекрасното създание в този свят?? /Той да не говори за себе си?? /
- Ха!! Ти?? Прекрасно създание?? Ха-ха-ха - смеха и пилеше ушите на Сак, така, че тя извика, вече нервно:
- Я престанете да се карате!!! Надухте ми главата!!!
- Както заповядаш, принцесо на сърцето ми. Хайде Круела, размърдай птичия задник към изхода - отново се заяде Суй, като на излизане намигна на Сакура."Той е много забавен! Харесва ми! но сега ... трябва да си намеря нови дрехи, защото не мога да стоя по бельо, а и трябва да се измъкна от тук!"Вътрешната Сакура беше напълно съгласна със начина на мислена на истинскота.
Отбора на Итачи вече беше на половината път. Беше някъде към 00:30 през ноща, и всички бяха изморени. Предложението да спрат дойде от Неджи.Никой не успори, защото все пак всички бяха капнали от умора. Итачи се отдалечи от групата, покатери се на едно високо дърво и се заоглежда. "Ще са ни нужни още два дни докато стигнем. Няма да можем да поддържаме сегашната скорост, а й терена става труден за прохождане... моля те Саске, не прави глупости." итачи гледаше мястото, където в момента малкият му брат държеше любимата му. /СТОП!!! Какво?? Любимата му??? Ето сега стана каквато стана Саске стягай си задника, ако искаш Сак за себе си! Идва гежката артилерия!! /
Саске беше седнал на една скала и гледаше звездите, когато чу шумолене зад гърбът си. Погледна през рамо и видя Кабуто - помощникът на Орочимару.
- Какво искаш?- чернокоското мина направо на въпроса, без да го поглежда отново.
- Дойдох за да ти кажа, че благодарение на малката ти приятелка, лорд Орочимару е в критично състояние. Тази малка глупачка му е скъсила живота с 5 години. - кабута коза, като в гласът му се долови нотка напрежение.
- Какво имаш предвед, че му е скасила живота? - любопитството на Саске надделя над волята и той несъзнателно попита.
- Това което чу. Той е с 5 години по-стар.
- Но това не е ли невъзможно?
- Явно не и за това момиче! Тя явно има някакви специални сили! доколкота разбрах от Суйгетсу, Сакура не е била човек, когато спе пристигнали. Явно това създание - тук Кабуто беше прекъснат от злобтния поглед на Саске
- Тя е човек и си има име! Не е некакво СЪЗДАНИЕ!! Разбра ли?? - той беше бесен и всички критерии говореха за себе си.
- Добре де добре ... не се пали толкова! А и защо ти пука? Да не би тази розовокоска да е разтопила леденото ти сърце? - Саске долови насмешка в изговора на последните няколко думи. За части от секундата се озово пред Кабуто с катана опряна на гърлото му.
- Посмей да го повториш и няма да проявя никаква милост... - Чернокоското погледна на няколко метра от тях, въздъхна и каза, вече спокойно:
- Какво правиш тук ...

- Какво правиш тук, Сакура? - гласът на Саске вече не звучеше бесен и студен, а някак си приятелски настроен
- Просто излязох да потренирам, но- думите и бяха прекъснати от нечий глас, зад нея:
- САСКЕ-КЪН!!!! Как си? - тук Карин направи пауза и погледна Сакура - Ти какво търсиш тук, пудел? / не е на добреее/
Карин тъкмо щеше да каже нещо, когато почувства нечий юмрук /чий ли / в корема си. Извика от болка, когато се приземи в короната на близкото дърво. Сакура въобще не беше пестила сили и средства, а и не съжаляваше. Беше по-забавно от тренировка. В този момент дойде и Суй, който все така весело поздрави:
- Здравейте хорца! Как~ ихааа кой така подреди Карин??
- Защо? - запита Сакура
- Как така "Защо"? Ми да му стисна ръката естествено. Исках да направя това от толкова много време... - Суй спря, като видя погледа на Саске, в който можеше да се прочете, че ако не млъкне ще стане много зле.
- Мдаа! Както и да е. Сакура-чан? Мога ли да те помоля за нещо?
- Зависи какво е нещото! - каза Сак и лека усмивка се появи на лицето и.
- Да проведен приятелска битка? - той каза това с толкова умолителен глас, че кунойчито просто нямаше как да откаже на поканата.
- Ми добре!
- Супер! - Суйгетсу беше найстина радостен. /Ха! За сега! /
Битката започна. Саске беше решил да наблюдава, за да знае къде са слабите места на Сакура. За жалост до тук видяното не показваше слаби места. Само много опасни. "Хм... явно тя е тренирала и то доста! Какво секси тяло и как го движи просто ми се иска да я~ СТОП!!! " Саске разтърси глава за да разкара перверзните мисли от главата си. "Какво си мисля?? Да тя има страхотно тяло, великолепен водопад от розови коси, изпиващи ума зелени очи и куп други такива ми ти работи, но аз не мога да мисля за това. Трябва да я използвам, а не да се в-в-влюбвам в нея!" Саске си повтаряше това, но дори и хиляда пъди да си го кажеше, пак нямаше да си повярва.
Сакура даже не се напрягаше. За нея тази битка вече имаше определен край, който гласеше, че тя ще бъде победител. Тъкмо когато щеше да нанесе финалният удар Карин извика:
- Усещам 4 нинджи от Коноха да идват на сам много бързо.
- Някакво информация за тях? - попита Саске
- Ммм .. да! - възкликна тя - Единият е брат ти, Саске! Другият притежава Бякуган, има една жена, най-вероятно медик и още .. двама мъже!
- Нали каза, че са четирима? Сега как станаха петима? - попита подигравателно Суй.
- Този се появи току що! - отвърна червенокоската в своя защита!"Значи са дошли да ме търсят! Итачи, Неджи, Ино и най-вероятно Шикамару и може би и Киба" Сакура наистина беше изненадана, че някой ще дойде да я търси.
- Трябва да се махаме и то бързо! - каза Саске, като вече вървеше с бързи крачки към Сакура. Стигна до нея. Хвана я за ръката и и каза:
- Ти ще си с мен! - после погледна към входа, от където сега излизаха Орочимару на носилка, Кабуто и още двама мъже."Нямаме никакво време".
Близо зо скривалището вече бяха и отборът на Итачи. Той ускори, като видя, че нещо се движа 20 метре пред него. "Те са!!! И бяхат!!" мислите му бяха котови да бъдат казани, когато Неджи оповести:
- Това се те и ... бягат?? - прозвуча много изненадан, когато видя врагът да се оттегля преди още да са пристигнали.
- Да побързаме или повече няма да можем да ги хванем! - каза Киба и Акамару се съгласи със стопанина си, като излая. Отборът продължи да ускорява. Тъкмо изскочиха от храстите и видяха как Саске текли Сакура. Тя от своя страна се опитваше да ги забави и да спечели време за приятелите си.
- Нима бягаш, Саске? - попита Итачи, като вече беше активирал Шарингана си.
- Хм... точно като по часовник, братко! - отвърна Саске и направи знаци с ръце. Всеки очакваше младият Учиха да изчезне или да атакува, а той...
В Коноха, Наруто все още стоеше заключен в стаята си и се надяваше, че като отвори няма да срещне погледа на Хиаши. "Голям съм кретен! Как можах да го изръся тва?? Няма да мога да видя Хината сега" си помисли той, когато на вратата се почука. Естествено блондинът подскочи от страх и си каза "Тва е Хиаши!! Къде ми е надгробната плоча?? Поръчах я преди час!!". Тогава от вън се чу познат за него женски глас:
- Наруто-кън аз съм! Отвори моля те!
- А бащати с теб ли е? - попита боязливо Наруто
- Отвори тази врата Учумаки, преди да съм я отворил аз! - Хиаши беше съвсем сериозен /Това май беше най-лошото нещо, което се случва на Наруто за деня .. горкият.../.
- Ако я отноря, вие ще ме убиете! - заяви Наруто, но все пак отвори вратата с думите - Но за Хината-чан съм готов на всичко.
Съвсем скоро Наруто съжали за думите си и си каза, че следващият път ще си вземе бухалка - за всеки случай, като забира Хината за среща.

.. Сакура изчезна от погледите. Този факт притесни Итачи. Огледа се, но за жалост се сети, че това все пак е неутрална зона. Колкото и да се пулеше или да се взираше - нямаше да я види. Саске разцепи настаналата тишина заради изчезването на кунойчите с думите:
- Значи сте дошли за Сакура, а? Е, за да я вземете първо ще трябва да минете през нас - и в този момент до шинобито застанаха Суй, Джууго и още двама от "мелезите" на санина - и после, естествено да я откриете! - той каза това с такава надменност и гордост, че всички от отбор Итачи се стаписаха за момент. "Подяволите!"прокълна на ум Итачи, като разбра, че единствения начин да върне любовта на живота си /тва е Сакура за неразбралите/ е да се бие и победи собственият си брат.
- Добре тогава! - заяви големия Учиха и погледна съотборниците си. Те кимнаха за съгласие и застанаха до лидера на отбора."Няма да бъде лесна битка! Трябва да дам всичко от сееб си!" си помислиха всички от Коноха. /без Саске той не се вписва в тези мисли както трябва/.
На съвсем друго място във същата тази планина, за едно дърво беше завързана Сакура. Когато се свести се огледа. В съзнанието и изплуваха сцени на най-различни крайща на битката, която много добре се виждаше от тук. Е .... или поне се чуваше шумът и се виждаше димът. Уви това не накара розовокоската да се почувства по-добре. Мъчеше я мисълта, че двамата братя няма да се оставят победени. Арогантност и гордост - това го имаха и двамата и то в ОГРОМНИ количества."Трябва да се измъкна от тук и да им помогна но -" мислите и бяха прекъснати от звук, който и беше до болка познат. Погледна на долу към "въжетата" и видя, че всъщност това са питомните любимки на Саске - змиите. Писък се разнесе от гърлото на кунойчито, когато една от змиите и изсъска насреща. Естествено писакът беше чут от всеки в радиус от доста километри. /Ако е извадила късмет и Наруто ще го е чул ... е от къде толкова силен глас .... жалко .... /
Наруто се реши. Щеше да се изправи пред бащата на Хината, дори и това да му струва живота /или факта да няма деца - което си избере /. Блондинът отвори вратата боязливо. Строгия и студен поглед на Хиаши се спря върху показалата се руса тиква. Наруто излезе целият и изведнъж чувство на смелост се разсипа във вените му. Та той щеше да бъде следващото Хокаге! Не можеше да се оставя да го гледат така сломен! Трябваша да докаже, че е достоен за Хината и за уважението на баща и и братовчед и."Сега или никога! Действай Узумаки!!" каза си за смелост Наруто и погледът му се засече с този на Хиаши.
- Слушай внимателно, Узумаки, защото няма да ти повтарям! Да не си посмял да доближиш домът ми, камо ли дъщеря ми! Защото, заклевам се в името на предците си, че ще ти откъсна топките и ще играя тенис с тях! Ясен ли бях???? - Наруто си глътна езика, часта със откъсването на топките му и играта на тенис със тях не му допадаше усобено. Той щеше да му покаже, че Наруто Узумаки винаги получава това, което иска. Пристъпи гордо и смело напред и каза:
- Моите уважения, Хиаши-сама, но аз съм влюбен в дъщеря Ви, а и тя ме харесва. Така, че не бъдете глупав, нека между нас да има мир и любов. Аз обещавам, не заклевам се в името на Четвъртия Хокаге /баща му тоест/, че ще паза Хината с цената на живота си. Също така и ще я обичм и .... - няма да продължавам. Наруто дръпна толкова дълга реч, че човек ще реши че я чете от някъде, а не я мисли. Та накрая той завърши с думите - така, че ако нямате нищо против искам дъжеря Ви - тук той погледна към полу-припадналата Хината и продължи - да ми стане гадже. А и кой знае, ако Господ каже, някой ден и съпруга. - По всичко си личеше, че Хиаши си вади хилките за тенис. Тогава Хината се намеси с думите:
- И аз те обичам, Наруто-кън! - после се хвърли на вратът му и го целуна страстно по устните. Наруто малко се стъписа, но после се окипити и отвърна на целувката. А до колкото беше възможно в момента Хиаши се поуспокой, знаейки, че Хината вече е направила избора си, а неговата дума тук не е особено желана /горкият той или по-точно горката му дума /.
Сакура вече беше се отървала от наглите змиеподобни и беше хукнала да помага на приятелите си. Тъкмо стигаше, когато пред очите и се разкри най-лошият сценарий, който беше минал през ума й. Всички бяха повалени на земята, без братята Учиха. И двамата се биеха със сетни сили и никой не забеляза току що пристигналата Сакура. Сърцето и заседна в гърдите, когато и двамата направиха знаци за чидори нагаши."Значи боят ще спечели най-силното чидори нагаши?!" след като си помисли това, кунойчито затвори очи и се концентрира - трябваше да разбере кой от двамата имаше повече чакра - с две думи щеше да победи. Усещане за повече чакра идваше от Саске. Явно Итачи не беше пестил нито капка от чакрата си, а сега жестоко съжаляваше.
- Видя ли какво става, гокато не обмислиш ходовете си, Итачи? Ще загубиш живота си! Жалко, че родителите ни ги няма за да видят първия и последен провал на перфектния син! - глъст на Саске беше пълен с омраза, болка и отвращение, когато изрече тези, сякаш смъртоносни думи на Итича.
- Ти грешиш! Не е нужно никой от нас да умре! Просто ни върни Сакура и ще си идем!
- Тя ми е нужна! - заяви Саске, като чидорито му се увеличи по размери.
- Тя не ти е нужна. Нужна е в Коноха! - продължи да оспорва по-големият брат. Той и Сакура обаче знаеха всъщност самата истина. Итачи беше тежко болен, макар и да не му личеше. Той беше вече мъртав за всички лекари, който го бяха прегледали. Само розовокосото кунойчи не се предаде от него. Само тя вярваше, че той ще уцелее. Ала ако болеста не го убиеше, то тогава собственият му врат щеше да го направи от завист."Съжалявам черешке моя, няма да мога да ти кажа колко много те обичам!" си помисли Итачи, и хукна със сетни сили към Саске, който не почака втора покана и също се засили срещу брат си.
Сакура беше парализирана. Не знаеше как да постъпи, как да ги спре. Сега като видя, че двамата тичат един срещу друг се изплащи изправи се и се завтече към тях. Болка беше обхванала сърцето й. Тя обичаше и двамата, но не можеше да избере кой повече. Сега не искаше да загуби нито единият, нито другият. Този момент толкова и напомни за момента, когато Наруто и Саске се биеха на покрива на болницата; как тя пак се беше затичала да ги спре; как в последният момент се беше появил Какаши-сенсей и ги беше разтървал. Сега се случвашенещо подобно. Нещо от което Сакура се ужасяваш. И сега тя беше на няколко крачки от тях и гласът и успя да пробие звуковата бариера образувана от двете чидорита :
- СПРЕТЕ И ДВАМАТА, ПО ДЯМОЛИТЕ!!!! - тогава тя удари с юмрпук земята, която се разцепи и двамата мъже бяха принудени да прекратят атаките си. Погледите им се обърнаха към току що забелязаната Сакура. В очите и се виждаха сълзи, но никой не знаеше от какво - болка, че се бият; радост, че ги е спряла на време; или гняв, че въобще са почнали битката. Итачи се опита да каже нещо, но тогава ......

Но тогава от устата му започна да тече голямо количество кръв. Сакура притеснено се затича към Итачи. Тя отлично знаеше, че той не биваше да се бие, защото сега щеше да му излезе много солено /предполагам че се сещата че не буквално /. Когато стигна при него, Саске от своя страна падна на колене. Явно и той не беше в много по-добро състояние. Сега вече Сакура не знаше на кой да помогне по напред. На умиращия или на полу умрелия /полу-умрелия е Итачи /. Погледа и се шареше ту към единия, ту към другия. Итачи бавно вдигна глава и започна да говори:
- Саске ... ти винаги си грешал за преценката на родителите ни спрямо теб. - тук той спря и се закашля силно, което от своя страна накара Сакура да му се скара:
- Итачи-сан! Не бива да говорите! Пестете силите си! - тя на секундата започна да го лекува. Саске остана леко разочарован от факта, че тя започва да лекува първо брат му, а не него. /пуста завист пусто нещо /. "Той няма да издържи ако останем тук... " си помисли кунойчито, като огледа другите пострадали. Ино се беше свестила и тъкмо беше започнала да лекува раните си. От отбора на Саске, само Карин беше в съзнание и вече се беше овиснала на вратът на Саске, който очевидно беше в голяма болка, което доведе до това Сакура да и се разкрещи:
- ГЛУПАЧКЕ!!!Слез от вратът на Саске! Не виждаш ли че е ранен!! Искаш да умре ли?????
- К-Какво?? - попита Карин, която очевидно не беше обърнала голямо внимание на Саске като цяло. Сакура продължи да лекува Итачи, но той изгуби съзнание, независимо колко труд бе хвърлила Сакура за да го задържи буден."Трябва да изведа всички от тук и да ги отведа на безопасно място! Може би ..." тогава погледъд и се спря на изоставената вече база на Змийчо. "Ще свърши работа!" си помисли тя. Изправи се и направи знаци с ръце. Появиха се няколко клонинга, всеки от които отиде до определен човек, помогна му да се изправи или го преметна през гръб и тръгна към базата. Сакура /оригинала / също потегли с Итачи в ръце.
Наруто беше решил, че найстина ще е по-добре за него да прекарва повече време с новата си приятелка. Да, сега Наруто и Хината седяха на една пейка в парка. Е, добре де, стояха и кво? Никой нищо не казваше. Или поне никой не знаеше какво да каже.Бяха се изгубили в собствените си мисли. "Не мога да повярвам, че това е истина!!! Аз и Наруто-кън!! АЗ И ТОЙ СМЕ ЗАЕДНО!! Май ще припадна ..." /мдааа сигерна съм че знаете кой си го е помислил това /. Наруто от своя страна не беше толкова напрегнат или развълнуван. Беше повече като изненадан."Хм ... кой би си и помислил, че аз и Хината ... аз и Хината Хюга ... ха-ха-ха ... найстина. Размина ми се на косъм. Но пък тя, все пак има с какво да се докаже. Вижте тези гърди, дова тяло и оо" /0.о ... надявам се че не възразявате, но ако бях продължила щях да повърна...Мажете мислят само какда се възползват от нас - жените Жалко за тях, че тази игра се играе от двама в повечето случей /. Та така мина доста време и вече се мръкна. Наруто реши, че ще бъде добре да изпрати Хината до домът и.
- Е, Хината-чан стигнахме! - оповести блонди, като сложи ръцете си в джобовете на панталоните си.
- Мхм - каза унило тъмнокоската.
- Какво има?? Да не те обидих с нещо? - попита притесноно Наруто и вече си представяше как Хиаши се приготвя за нова игра на тенис ...
- А? Какво? Не, не , не си ти виновен! Просто ми се искаше да прекарваме повече време заедно! - заяви наследницата Хюга
- Е и утре е ден! Ще мина да те взема в 10:30 за да идем да закусваме, ок? - попита Нарудо /в 10:30 да закусват??? че аз тогава се приготвям да обядвам, той моля ти се ще ми закусва .../
- Д-добре! - тогава Хината се надигна на пръсти и целуна Наруто по бузата. Или поне това беше намерението и. Уви блондините са си блондини. Той се завъртя и си тръгна, а Хината остана така - готова да целуна уж там стоящото си ново гадже. Горката .... рано или късно ще разбере че си е тръгнал ...
За Сакура ноща въобще не беше най-приятната в живота й. Тя трябваше да остане с Ино и да лекуват всеки наред. Естествено розовокоската излекува първо Итачи, който остана в безсъзнание."Надявам се да се събудиш, Итачи-сан!" си помисли тя, след което го целуна бо челото за лека нощ и излезе. В коридора тя видя списък. На него бяха написани имената на всички в базата и със тикче бяха отбелязани готовите. Саске не беше сред тях, така че веднага щом сложи тикче при името "Итачи Учиха" тя тръгна към стаята на Саске, като се надяваше той да не спи. Почука. Нищо. Почука отново. Отново нищо. Накрая се направи на ташкарка и влезе. Завари Саске да седи на леглото си и да гледа в една точка на стената."Над какво се е замисли толкова, че даже не чу като почуках?" се запита Сакура, но не каза нищо, а само се приближи.
Между зеленооката и черноокият беше останало по-малко то 5 см разтояние. Веднага щом посегна да го докосне по рамото, Саске хвана китката и и я погледна злобно /Сакура, не китката /.
- Какво правиш тук!? Махай се! - каза злобно Саске
- Тук съм да не излекувам и няма да си тръгна докато не го направя - заяви гордо тя и от ръката и започна да се появява чакра, за жалост нямаше да и стигне да излекува раните му наведнъж, а щеше да се наложи да си вземе малка почивка. Против волята си Саске беше излекуван или поне на половина. Когато кунойчито спря за да си поеме въздух, чернокоско реши да се заяжда:
- Защо дойде да лекуваш мен, а не Итачи? - гласът му беше изпълнен със злоба и отвращение.
- Вече приключих с него. - заяви пре-спокойно тя, докато сядаше на един стол и затваряше за секунда очи. Последва още един въпрос от Саске:
- Изпитваш ли някакви чувства към него, Сакура? - след като зададе въпроса си Сакура започна да се смее. Това издразни нинджата и той я погледна злобно.
- Не се пали де! С Итачи сме повече като брат и сестра от колкото като двойка! - тя каза това с така небрежност, все едно го казва за милионен път.
- Не личееш така, когато отиде да мупомагаш. Изглеждаше много загрижена. - за жалост на Сакура, събеседникът и нямаше намерение да я остави да си почине от мисленето.
- Нали ти казах, той ми е като брат!
- Ти пък какво си мислиш, че знаеш за него, та го наричаш ТВОЙ брат?? - Ссаке отново се развилня /тоя май скоро време ще изпадне в нервна криза /. Последва мълчание. Очният контакт, който се беше образувал преди малко, сега изглеждаше не унищожим. В очите и на двамата се четеше едно и също чувство - ярост.
- Хм .. кой си ти, че да наричаш Итачи свой брат!? - запита нагло медичката, като погледа и не изпускаше от покаже, че беше вече бясна.

- До колкото знам, последният път когато проверих, той все още беше мой брат, Харуно! - извика ядосано Саске. Сакура замълча. Спомен си проби път в съзнанието и:
*Спомен*
- Моля те да не казваш на брат ми, ако някой ден го видиш! - помоли Итачи, след като беше разбрал, че е тежко болен. - Той няма да може да го преживее.
- Но Итачи ... - Сакура не можа да довърши защото Итачи промълви:
- Моля те, Сакура-чан!
*Край на Спомена*
Мъка сви сърцето и тогава, мъка го сви и сега. Тя беше дала обещание. Обещание, което не можеше да наруши. Не и сега. Не и преди Итачи да се е оправил и сам да е преценил дали да му каже. Тишината от страна на розовокоската накара любопитството на Саске да се надигне."За какво се замълча и тя сега?? За какво мисли в такъв момент?? Сигурен съм, че мисли за НЕГО!!" от вътре Саске беснееше. Не можеше, не .. не искаше да се премири с факта, че жена като Сакура може да харесва брат му. БРАТ МУ!!! Умът му не го побираше. Какво имаше Игачи, което той нямаше. На външен вид - като две капки вода; по характер - почти еднакви... Какво тогава дърпаше мислите на кунойчито все към брат му?
- Трябва да имаш уважение към брат си, Саске. - заяви тихо Сакура, като забеляза погледа на бившият си съотборник.
- Хм.. как ли пък не! Точно пък към него! - арогантност и раздразнение излъчваше гласът на чернокосия шиноби, а той даже и не се опида да го прикрие. Разочарована Сакура се изправи, приближи се към него и продължи да лекува раните му. Настана тишина. За пръв път откакто беше напуснал Коноха, на Саске му се при иска да не бъде тихо /брей!!!! това беше но 20/. Погледът му се насочи към медичката. Тя бе толкова хубава, че колкото и да не искаше да си го признае, той се беше влюбил в нея.
- Защо? - попита тихо тя, сякаш питаше себе си, а не него. Той обаче я чу.
- Какво "защо" ? - попита неразбиращо той
- Защо толкова го мразиш? - Саске веднага се сети за кого ставаше дума. Отново сърцето му беше изпълнено и с болка, и с ярост.
- Аз си имам свойте причини, а и не съм длъжен да ти казвам! - заяви студено той, като очакваше тя да продължи да пита. Не. Тя не каза и думичка повече. Загуби се в мислите си...
Ино тъкмо беше приключила с лекуването на Неджи, когато погледът и падна на листът с излекуваните. Беше останал само Саске, а от Сакура нямаше ни вест, ни кост. "Най-вероятно тя го лекува в момента! Каква късметлийка!" помислиси с раздразнение и неприкрита ревност тя. Може и да бяха изгладили различията си, но Ино все още завиждаше на Сакура. За всичко. Винаги си беше мислила, че стой в сянката и. Дори когато имаше спешен случей, а розовокоската я нямаше и тя заемаше мястото и; дори и да се справеше отлично всички винаги казваха:
- Да беше тук Сакура! ~ Точно като Сакура! ~ Ученичката на Сакура! - даммм ... винаги беше Сакура, никаго Ино. Това я дразнеше, но не знаеше какво да направи по въпроса. За момента тя реши да немари празна стая и да си легне. Беше скапана от умора.
Наруто вече се беше прибрал и лежеше на леглото си. Часът беше вече към 01:24, а той все още не спеше. Притесняваше се."Дали Отбора на Итачи са открили Сакура-чан?? Дали все още е жива или са закъснели?? Ами ако всики са мъртви ..." всякакви черни мисли превзеха съзнанието на младия нинджа и не му даваха покой дори и за секунда. Умът му отказваше почивка. Стомахът му - храна / тва истина ли е ?? Наруто не иска да яде кой би си и помисли че този ден ще дойде ...?!?!/. Съзнанието му изведнъж се пренесе другаде. Не при Сакура или отбора на Итачи! Напротив! Към Хината!! О, дааа. Той бе хлътнал до уши по нея, а и тя по него. Никога не си беше и помислял, че тя ще го е обичала. / този си е роден "сляп" за жени .... никой ,а?? аз пък знаеш / . След още едночасово мислене за Хината и други мръсотийки /точно като Еро-сенин Какъвто учителя - такъв и ученика /.
Сакура беше приключила с лекуването на Саске. Той не беше проговорил дори и за секунда, нито пък тя. Този път тя беше съсретоточена върху Саске, а не Итачи. Разбираше болката му и то доста добре. Когато беше още малка - на 12, и се учеше при Тсунаде-сама, след всеки нейн успех я сравняваха с учителката и. Казваха, че тя е по-малко копие на Хокагето. Никой не хвалеше нея, а учителката и. Затова пък Саске беше сравняван с брат си и то постоянно. Сега, след като приключи, кунойчито вдигна глава, надявайки се да срещне, макар и за секунда погледа на своя любив. Уви, той не я и поглеждаше. Знаеше, че тя го гледа и очакваше и той да я погледне, но не! Той и беше убиден! /Хммм е няма да ревем, нали??/. Тъжна тя се изправи, сложи ръка на челото му, но не усети температура. Закрачи бавно към вратата. Идваше и да се разплаче, но нямаше, не и пред него!
- Лека нощ и ... си почини добре! Имаш нужда! - промълви тихо тя, и тъкмо отваряше вратата, когато ...
Ино не можеше да заспи. Притесняваше я факта, че Итачи е все още тежко болен. И макар прителката и да беше дала и да продължава да дава всичко от себе си ... прогнозите не бяха никак добри.
*Спомен*
Ино тъкмо отиваше към дома си, след дълъг работен ден в цветарският магазин, когато пред погледа й се изпречи нещо розово. Това беше Сакура, която излизаше от имението Учиха. С бързи крачки я настигна и я поздрави:
- Здравей, Сакура! Защо беше в домът на Саске-кън?? - долови се нотка ревност в гласът и.
- О! Ино. Здравей! - поздрави Сакура, пое си въздух и продължи - Преглеждах Итачи! Той е тежко болен!
- Знам! Казват, че няма лек. - каза тъжно блондинката и сведе глава. - Но ти какво мислиш? Дали ще се оправи!? Видях ви вчера и дочух, че му каза, че има надежда! - тя каза това толкова бързо и с такъв ентосиазъм, че и се зави свят от недостик на кислород.
- Да, така казах! Но резултатите никак не са така положителни, както се надявах!- веднага изражението и от весело помръкна.
- Може би е време да му кажеш, че~ - Сакура прекъсна приятелката си с думите:
- Той знае! Олично му е известно, че не му остава много време! - гласът и беше пълен с тъга. Ино за секунда се почувства виновне, че въобще е повдигнала темата.
- Е, аз трябва да вървя в болницата!- усмивка се появи отново на лицето на черешовото цветче, сякаш никога не е била тъжна - Знаеш! Винаги е пълно с хора нуждаещи се от медицинска помощ! Чао и до утре! - заяви на бързо Сакура и потегли надоло по пътя. Ино беше останала без думи."Толкова добре контролира емоциите си! Удивително!" си помисли. След това въздъхна. О да, тя имаше да учи още толкова много, че даже и се зави свят. Отново погледна Сакура, видя я как приближава болвицата, но това което и направи впечатление бе мократа диря, която оставяше след себе си."Нима тя п - плаче?" си помисли отново тя. За пръв път от 12 години насам, Ино виждаше Сакура да плаче за някой друг освен за Саске ...
*Край на Спомена*
Русокоската се изправи бързо, облече се и се запъти към стаята в която беше оставен Итачи. Почука. Няма отговор. Отвори вратата и писък се отдели от гърлото и когато светна лампата ...

... След като чу писъка на Ино, Сакура бързо отвори вратата и полетя, като стрела към стаята от която идваше."Господи! Това е стаята на Итачи!!" си помисли тя, като видя отворената врата. Влезе с гръм и трясък. Незнайно защо, там бяха всички без Сакура и Саске, който току що бяха влезли.
- Какво за бога става тук?? - запита Сакура, като жалостни погледи се забиха в нея и Саске.
- О, не! - каза тя, като се досети. Веднага и бе направен път до леглото на Итачи. Щом стигна сложи ръка пред устата си, за да задържи писъка който напираше да излезе. За жалост не успя да задържи сълзите си. Те се стекоха по побелялото и от страх лице. Тя се приближи още. Той лежееш там, изглеждаше сякаш спи. За секунда, замо за една единствена тя реши, че той се преструва за да я изплаши, но не. Чакра поток в тялото му нямаше. Ино погледна приятелката й. И в нейните очи имаше сълзи. Искаше да и каже колко съжалява и да я успокой, но не можа. Отлично знаеше, че когато твой пациент умре, каквото и да ти кажат, каквото и да направят за теб - нищо няма да помогне. А когато този пациент ти е приятел, камо ли роднина - тога просто нищо не може да се направи.
- Кога го намери? - попита Сакура. Гласът и звучеше така, сякаш не е говорила през живота си, а сега го прави за първи път.
- Преди няколко минути. Реших че спи, но .. - тук тя спря. Видя болкато която сякаш изпиваше живота на приятелката и да расте със всяка нейна дума."Не може да е истина! Просто ... не може ..." тук сълза се стече по лицето и. Но не и беше позволено да последва приятелките си надолу, към брадичката на розовокоската и накрая до подът. Сакура я избърса. Без да се обръща каза:
- Всички да излязат. Само аз и Ино ще останем. - никой нищо не каза. Всички се запътиха към вратата освен един човек - Саске. Той стоеше като попарен на място. Нито приемаше нито предаваше. Стоеше така и зяпаше мъртвото тяло на брат си. В гърдите му се загнезди познато чувство. То бе болка. Разяждаща като киселина болка. Ино беше принудена да го избута от стаята. Когато реши да се съпротиви и да каже нещо кунойчито се обади:
- Сигурна съм ча Сакура-сан ще дойде да ти каже! А сега трябва да ни оставиш.
- Д-добре! - едвам успя да каже той преди вратата да се затвори. Но сякаш с затварянето на тази врата се затвори вратата към сърцето на чернокоското. Той стоеше там. Пред затворената врата. Гледаше я. Опитваше се да си обясни каков се случва. И най-важното защо. Неджи видя че старият му съперник от детство който никога не би показал слабост сега беше на път да падне на колене и да се разплаче. С Шикамару се спогледаха. Решиха че ще е най-добре да го оставят сам. Сакура щеше да му разкаже всичко когато приключеше."Защо? Защо?? Защо трябваше да се стига до тук?? Трябваше да спра! Не трябваше да я взимам! Сега той щеше да е жив!" по всичко личеше че Саске обвинява себе си.
В стаята Сакура и Ино даваха всичко от себе си за да оспеят да разберат какво е причинило смъртта без да унищожават тялото. Направиха един и същ тест пъти. Всеки път отговорът беше един и същ. Сакура не можеше да го признае но Ино не искаше да и казва. Знаеше че тя найстина чувстваше Итачи като свой брат. Бяхо толкова близки. И в следващият момент - хот! Капана на живота беше щракнал, отнемайки живота на друг скъп за Сакура човек. Поредния отишъл си, поредната болка, поредното разплакано малко момиче. Кунойчито щеше да направи поредният тест, когато блондинката хвана ръката и и каза:
- Стига Сакура! Резултатите ще си останат същите! Каквото и да направиш той няма да се съживи! - Ино се опита да звучи успокояващо, но за розовокоската това прозвуча като - откажи се! Виновна си! ...
- Добре ... - бе единственото, което каза тя. Сълзи вече нямаше по лицето и. Изглеждаше унила, както би и трябвало, но само изглеждаше. Правеше се на силна пред приятелите си, за да не я помислят за слабачка.
- Аз ще се погрижа за тялото! Ти трябва да говориш с него. - медичката веднага се сети за младият Учиха. Той трябваше да знае. Тя трябваше да му каже истината, колкото и да го заболи от нея. Тръгна с бавни крачки по коридорите. Неусетно стигна до стаята на Саске. Не почука. Просто влезе. Завари го да седи на леглото. Изглеждаше като призрак. Кожата му беше избледняла, като че ли не беше напускал дома си никога. Очите му - празни. Нямаше болка, нямаше мъка. Просто едно нищо. Това бе той в момента. Или поне така се чувстваше! Като едно нищо.
Розовокоската се приближи и с тънкия си глас каза:
- Трябва да поговорим!

В Коноха всички спяха. През ноща все пак това се прави. В домът на Наруто беше спокойно. В този на Хината също. Само в един дом не беше. В този на хокагето. Тя не спеше. Или вече не. Беше се събудила преди минути от ужасна болка в гърдите.
- Нещо лошо се е случило ... - промълви тя. Усещаше го. Но не знаеше с кого. Изправи се, облече се и отиде в офиса си. Тази вечер тя нямаше да спи. Тази вечер тя щеше да наблюдава портите на селото си и щеше да се моли за най-доброто.

При Сакура ноща вече не беше никаква нощ, а цял ад. Саске беше меко казано бесен. Викаше и квърляше неща насам натам. Добре, че нямаше никой в съседните стай, защото нямаше да може да заспи до края на ноща.
- Защо по дяволите ни ме каза!!! Защо мълча?!?! Видя ли какво стана сега!! - младото шиноби крещеше като обезумял. Не смееше да заплаче, не смееше да погледна бившата си съотборница в очи. Просто го беше страх. Страх от това, че може да намери в ях само още болка и съжаление. Проклинаше се. Проклинаше и нея и брат си, че бяха го крили от него толкова време.
- Колкото и да ми се караш, вината не е моя. - каза тихо Сакура, знаейки, че Саске я чу. Това го издразни още повече.
- Тогава кой е виновен?? Аз ли??? Ти си нинджа медик, да го вземат мътните!! Защо не му помогна???
- Направих всичко по силите си! - каза в своя защита тя
- Не е било достатъчно! Но защо ли се учудвам?? Ти винаги си била неспособна да помогнеш на себе си, камо ли на другите около теб! Все така слаба, все така жалка! - думите му като хиляди отровни стрелели се забиваха в сърцето й и отравяха душата и. Накрая започна да се ядосва! Стана. Приближи се с бързи крачки до Саске и му удари един толкова хубав шамар, че просто ми се щеше да бях там да го видя.
- Ако искаш да знаеш, вината не е моя! СТанала съм полкова силна за да помагам на всички! Аз! Единствено аз не се отказах от живота на брат ти, по дяволите! - тя го беше блъснала в стената и му крещеше! Последната капка беше капнала, а това не беше на добре. Сълзи се стичака по лицето и, но не се знаеше от какво - гняв или болка! - Когато дори собствените му родители му казаха, че няма надежда, АЗ от цялото село стоях до него и казвах обратното! Само аз вярвах от цялото си сърце и душа, че той ще се оправи! Само аз давах всичко от себе си!!! САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ НЕ ГО ИЗОСТАВИХ ... - тук тя направи кратка тауза, за да си вземе дъх и продължи вече по-тихо - за разлика от теб. Той винаги те е обичал, държеше на теб! А точно ти го изостави, когато имаше нужда от теб! Точно ти реши да се доказваш, като се биеш срущи него. Но дори и в последните си минути той казваше, че вината не е твоя. Той винаге и бил на твоя страна. Колкото и да си е патил от това, той винаги е защитавал името ти прид другите, когато ти напусна. Така, че не смей да ме обвиняваш! Защото ако не бях аз и двамата отдавна щяхте да сте мъртви. - след тези думи тя пусана бившият си съотборник, погледна го с очи пълни със сълзи и болка и едва промълви:
- Той вярваше в теб, а ти го предаде! - след което излезе от стаята и отиде в нейната. Имаше нужда от почивка и утеха, но нямаше да получи нето едно от двете.
Саске стоеше и не вярваше на досега чутото. ТЯ не беше се отказала от него, нито от брат му. ТЯ беше поддържала живота му с надеждата, че някой ден той ще си дойде и ще види по-големият си брат. Малкото момиче, което той помнеше.... него отдавна го нямаше вече. Там беше намерила място нва опитна и силна Сакура. Сърцето, което тя някога му беше предложила сега цялото бе покрито с вековни рани. Всички до една причинени от него. А сега и още една - нова. Саске виждаше, че някогашната му приятелка найстина е имала Итачи за брат, повече от колкото той самия някога го е имал. И сега Итачи го нямаше. Нямаше с кой да го сравняват. Но пък имаше кой да обвиняват за смъртта му. Пак щеше да бъде споменавано името Саске Учиха - но това нямаше да е с добро...

На сутринта. В базата нямаше някой, който да не се беше замислил. Дори и Карин. / брейй тва нещо което не се вижда всеки ден/. Никой не беше виждал нито Саске, нито Сакура от снощния инцидент. Ино тихо каза:
- Ще трябва да се върнем в Коноха незабавно и да съобщим за ... - тя спря. Всеки знаеше какво ще каже. Този ден щеше да се запомни като траурен. За всички. Изведнъж вратата се отвори. Погледите на всички се спряха на току що влязлата фигура. Това беше Саске. Отборът му веднага си помисли "Не е в настроение. По-добре да не се заяждаме с него". Той се огледа. Никой нищо не му казваше. Просто го зяпаха. Сякаш той беше умрял, а не брат му. За разлика от тях, Саске не беше мигнал цялата нощ. Беше сънувал кошмари, когато се беше опитал да заспи след като Сакура беше излязла от стаята му. Сега той се чувстваше скапан, недоспал и тъжен. Но не го показваше. Ино разчупи шинината с думите:
- Добро утро, Саске-кън! - не последва никаква реакция от страна на който и да било. Настъпи неловка тишина. Чуваше се само тежкото дишане на всички в стаята.
- Добро ... - едвам промълви чернокосия нинджа. Придърпа един стол и седна.
- Кой чакате още? - попита той, но звучеше сякаш го казва само за да се увери, че скоро ще се махнат. Този път Неджи проговори:
-Само Сакура. Не е станала още! - гласът му звучеше съвсем спокойно, за човек, който беше изгубил съотборник. Отново тишина. Погледът на Саске обиколи цялата стая. Погледна всички лица. На всички прочете една и съща емоция - съжаление. Това го издразни. Не обичаше някой да го съжалява. След като поогледа видя, че на масата седеше нещо в чувал. "Това сигурно е тялото му ..." си помисли, след което одмести погледът си към празно място на една от стените. Изкаше ТЕ да си тръгнат. Всички от Коноха. Искаше да остане само той, отборът му и ... ТЯ. О да .... младият Учиха се беше замислил сериозно върху думите на младото кунойчи. Тя беше права. Права за всичко. Чуха се стъпки, идващи насам. Всички погледнаха към все още неотворената врата. Знаеха кой ще влезе, но все пак никой не отклони поглед. Дори и Саске. Вратата се отвори бавно. Показа се нещо розово. След като човека влезе видяха, че това беше Сакура. Тя за разлика от всички тук изглеждаше ... плачевно. Личеше си, че е плакала цялата нощ, а може би и дори до този момент. Тъмни кръгове под очите и притворени клепачи подсказваха на всички в стаята, че тя не е мигнала дори и за секунда.
- Здравейте! - поздрави тя. Това което накара всички да се изненадат бе, че тя го каза толкова бодро, все едно нищо не се бе случило.
- Сакура-сан, ако не възразявате трябва да се връщаме в Коноха и да оведомим Хокагето за .. случилото се. - Неджи каза, като за пръв път от както се познават с розовокоската той не я погледна в очите. Беше сигурен, че в тях ще види още много болка. А на него вече му стигаше.
- Прав си! Но първо ... - тя направи пауза, като погледна към Саске - Саске, може ли за секунда? - въпросът прозвуча повече като заповед отколкото като въпрос. Мъжът нищо не каза. Само се изправи и напусна стаята, последван от бившата си съотборничка.
Когато излязоха в коридора и се отдалечиха от любопитни уши, Сакура започна да говори:
- Относно снощи! Съжалявам за поведението си! Просто .. - тя не довърши, защото Саске каза:
- Няма за какво да се извиняваш! Беше напълно права. Аз трябва да ти се извиня. За всичко ... - сега той замълча. Искаше, не, копнееше да и каже толкова много неща, но просто нямаше смелостта.
- ... Чудех се, дали ще се върнеш с нас в Коноха ... - тук тя направи пауза за да види реакцията му. Такава не последва - ... за погребението на Итачи-сан?
- Ако ми бъде позволено, бих искал. - отвърна той, без да поглежда розовокоската в очите.
- Разбира се, че може! Та той беше твой брат! - каза тя, сякаш за да му вдъхне увереност. - Ами Хокагето?
- Аз ще се разбера с нея. Сигурна съм, че няма да има нищо против! - промълви тихо Сакура и лека усмивка се появи на лицето и."Защо се усмихва?? Какво толкова смешно казах??" въпроси се появиха в главата на чернокосият мъж, но преди да ги зададе Сакура се шмугна в стаята, където бяха отбор Хеби и отбор Итачи. Отново същата процедура. Гробно мълчание и съжалителни погледи. "Те какво?? Да не са се наговорили??" се запита тя, но тогава влезе и Саске.
- Така! Ще бъда кратка! - започна да говори вече с нормален глас тя - Връщаме се в Коноха! Но ... - тя направи пауза и видя очакващи погледа насочени към нея - Саске и отборът му ще дойдат с нас! - тембърат и се снижи, което означаваше, че е приключила. Но това не значеше, че и другите са на това мнение.
- Няма как да стане! - каза Неджи, като изведнъж погледът му стана злобен и насочен към Саске. - На него му е забранено да се връща! Хокагето ще ни убие, ако разбере че сме го върнали! А пък и той не е желан там! - гласът на Неджи, като нож прониза Саске и Сакура. Саске не каза нищо. Замълча. Когато реши да се заяде, вече беше късно. Сакура беше забила като пирон Неджи в стената и го гледаше свирепо. Тогава му прошушна нещо. Неджи се опули. Казанато от розовокоската го накара да потрепери. Накря тя каза вече по-високо за да я чуят всички:
- Тръгваме веднага! - никой не успори. Дори и Саске. Даже обратното. Той се радваше и то много, че съотборничсата му от миналото така подреди Хюга, макар, че изгаряше от желание да разбере какво му каза.

В Коноха всичко изглеждаше добре. Слънцето светеше и можеше да се каже, че е доста топло за сезона. Всеки беше весел. Птичките пееха свойте песни. Облаци - снежно бели, като че ли нарочно пуснати по небето бяха полюшвани като лодки. Дърветата бяха разлистили цветовете си. Цветята последваха примера им. Сякаш на пук на всичко обаче, в далечината се виждаше пристигащата буря. Тя сакаш носеше със себе си новините, който Тсунаде се опитваше да предскаже. Тя седеше на покрива на сградата и вятърът нежно полюшваше русите и коси. Тя изглеждаше като богиня. Беше млада и краси. Пленила бе сърцата на много мъже, но нейното бе пленено само веднъж. От един мъж, който беше напуснал този свят преди много години. Тогавашният ден много приличаше на днешния. И тогава в началото слънцето бледтеше, цветята цъвтяха, птичките пееха и хората се веселяха и се радваха на всичко заобикалящо ги. Само че, отново, както сега в далечината тя видя тъмни, гръмотевични облаци. И също както сега тя имаше лошо предчувствие. Часове по-късно любимият и беше намерен убит в собственият си дом. Същата вечер брат и беше намерен - също убит. От тогава тя се беше затворила за мъжете. Беше отблъсквала и красиви и грозни. И бедни и богати. Уви, точно днес тя изпитваше същото чувство. Усещаше същия мирис, сякаш донасян от вятъра специално за нея. Мирисът на смърт и болка, тъга и сълци. Хокагето се загледа в далечината. Там където беше пристигащият бавно но сигурно дъждовен облак. Просто го гледаше. Очакваше всеки момент нещо да се случи. Но дори и тя не подозираше, че това всъщност вече се е случило.

В Коноха времето си беше същото. Отдавна беше дошъл обяд и всеки си гледаше задълженията. Никой дори и за секунда не си беше мислил, че съвсем скоро всичко ще се преобърне с главата надолу.
В имението Учиха, бащата на Итачи - Фугаку гледаше семейни снимки, седнав в любимото си канапе. Жена му - Кушина /убийте ме ама не се сетих как и беше името / шеташе насам натам из цялата къща. След като се увери, че навсакъде е чисто и приготвено за завръщането на Итачи, тя реши да види какво прави съпругът и. Влезе в офиса му, след като тихо почука. Видя го как сякаш отнесен от мисли той се беше втренчил в семейната снимка. На ней бяха изобразени те двамата с жена му, по-големият им син - Итачи, и по-малкият - Саске. Болка се прочете в погледът на възрастният мъж, когато той нежно с върха на пръста си докосна снимката на по-малкият си син. Той толкова му липсваше. Кушина се приближи и нежно постави ръка на рамото на мъжа си. Това нежно докосване, символ, че тя е там, го извади от мислите му и го премесе обратно в реалността. Той я погледна за момент и после отново се обърна към семейният албум. Тихо попита:
- Какво има? - гласът му звучеше тих, но и много строг. Всички чистокръвни Учиха бяха такива. Жената се беше научила да не обръща внимание на студеността му, а да се радва на положителните му страни, колкото и малко да бяха те.
- Дойдох за да видя какво правиш. Стойш затворен в офиса си вече цял ден! - каза тя, а гласът и прозвуча толкова меко и нежно, че замалко да го накара да си "изпее" всичко. Но не! Никой Учиха не биваше да проявява такива чувства към оутцайдери. Да! За тях всеки външен човек /тва са жените, тъй като в това семейство се раждат само мъже/ без значение - съпруга, дъщеря или какъвто и да било роднина беше аутцайдер. На Кушина много пъти и беше натяквано за произхода и. Много пъти кто млада бе плакала заради студенината на Фугаку. Но сега вече не и правеше такова впечатление.
- Няма за какво да се притесняваш! Върши си домакинската работа и ме остави сам! - отново съжата грубост. Тези думи се забиваха като игли в сърцето на съпругата му и бавно я убиваха, а той дори не забелязваше или ... просто не му пукаше?!? Мирно и смирено тя напусна кабинета, като не каза нищо. Това щеше да го ядоса още повече така или иначе...
Вече потеглили на път отборите на Сакура и Саске се движеха бързо и в пълна тишина. Чуваха се само стъпките им, поренето на вятъра и тежкото дишане на някой /Суйгетсу /. Пълна тишина. Както си и изискваше, когато някой е умрял. Бяха се движили нон стоп от рано сутринда чак до късен обяд и повечето вече се бяха изморили. Сакура забеляза това и се спря на един клон. Всички се спряха. Погледнаха я. С тихия си вече изпощен от плач гласец тя промълви:
- Спираме за почивка тук! - никой от отборът и не каза и думичка. Всики знаеше, че няма да бъде изслушан, а тя, като водач нямаше да им позволи да продължът. А и, така или иначе вече бяха капнали от умора. За разлика от тях, отборът на Саске, или по-точно Карин не беше съгласна:
- Защо да спираме? Не сме чак толкова изморени! Знаех си, че не е добра идея да се движим с тези слабаци, особено щом имат и слабачка за лидер! - Каза с гордо вдигната глава тя. Наглост долавяше всеки от присъстващите. Никой не каза нищо, за разлика от Карин / тя просто не знае кога да млъкне, а??/:
- Аз казвам да продължим! Какво сме изпонасядали- тя беше прекъсната от изказването на Суй:
- Всички сме уморени от дългият път. Ти не си, защото не си направила нищо! Така, че млъквай и сядай! - заповедническият тон беше нещо необичайно за младият мъж, но все пак той беше капнал от умора. Почивка. Това беше нещото което всички жадуваха да получат. Дори и Саске. / уау дори и той?!?! /. Сакура вече не слушаше червенокоската, която пък за това все още не беше млъкнала. Тя направи знаци с ръце и тихо промълви:
- Призоваващо джусту! - появи се облак от дим. Всеки се загледа в него после отклони поглед. Отборът и знаеше до болка процедурата. Усобено Неджи. Той беше ходил на доста упасни мисии с това кунойчи и отлично знаеше какво ще прави, затова лениво се излекна на един клон и затвори очи.
От пушекът се поздаде нежна опашка. Полсе две малки ушички. Полчедваха ги лапички. За няколко секунди пред тях се появи малка крастоска между леопард и тигър. Мъничето беше доста сладко. Погледна призовалато го жена.
- Занеси това на Хокагето възможно най-бързо. Тя трябва да знае какво се случи! - преди някой да се е усетил, замбонито /така се наричаха/ захапа нежно подаденият свитък, кимна и хукна по посока на Коноха."Надявам се тя да не ми е все още бясна, заради случката с Лий" тогава в главата и се промъкна спомена от онази вечер..
*Спомен*
Саске бече беше хванат в джуцото, както и всички останала. Тсунаде все още не се беше появила. Саске беше все още така със затворени очи. Сакура беше решила да използва момента и прати силна атака по него. Тога той отвори очи и я пренасочи към стоящият зад него Рок Лий. Той не беше способен да контра атакува, защото той въобще не знаеше, че го атакуват. За секунди блесна ярка светлина. Секунди по-късно Хокагето се появи, а Саске беше затворил очи отново... Сакура жестоко съжали, че беше направила такъв неуместен ход...
*Край на спомена*

Карин все още не беше млъкнала, но никой вече не я и слушаше. Когато Шикамару щаша да се промикне да млъкне розовокосото кунойчи се появи зад нея, упряла куная си във вратът и и прошепна:
- Ако на секундата не млъкнеш и не спреш да се оплакваш, няма да доживееш да видиш даже портите на селото. - ледено студеният и глас, накара мрънкалникът /Карин/ да млъкне. Въздухът и беше заседнал в гърлото от шок и страх."Как?? Та аз даже не я и усетих!!!" си помисли тя, и отново, преди да се усети Сакура отново седеше на старато си място, спокойно отпусната гледаше почернялото от облаци небе.

В Коноха Тсунаде стоеше на главната порта и наблюдаваше хоризонта. До нея бяха Наруто и Хината. Тишина. Мъка. Страх и притеснение изпитваше всеки един от тях. В рамките на кажи речи седмица нямаше ни вест ни кост от Сакура. Отборът на Итачи закасняваше, а и лошите предчувствия. Хокагето бе готова само при най-малката възможност за сбъсък да размаже мутрата на който и да било, само за да изкара болката, ядът и омразата от себе си. "Къде по дяволите си .... Сакура??". Лек вятър подухна и развя косите на тримата присъстващи. Всеки имаеш това предчувствие. Всеки си задаваше същите въпроси. И всеки оставаше в същото неведение за случилото се ... само можеха да се надяват че всичко е наред. Но уви ... те не знаеха, че скоро светът който им беше познат щеше да се преобърне с надолу главата...

Беше минал един час от както отборът, пътуващ за Коноха беше спрял да си почине на една поляна. Всеки вече беше готов за път. Липсваше само Сакура."Къде се е дянало това момиче??" се запита Неджи, докато оглеждаше околността с биакуганът си. Нямаше и следа от нея.
Младото кунойчи се беше измъкнало по време на кратката дрямка на всички. Сега стоеше на няколко километра от тях, оглеждайки се във водата на езеродо, до което беше седнала. Небете беше все още беше покрито с черни, мрачни облаци. Не се чуваше птичата песен, нито пък тихото свистене на вятърът в листата. Слънцето се беше скрило, сякаш го бе страх от нещо. Сакура гледаше отражението си във кристално бистрата вода и ... просто стоеше. Искаше да бъде сама. Да не притеснява никой и никой да не притеснява нея. Беше и все още много мъчно за Итачи. Тя го беше обикнала като брат, даже и повече. Не обвиняваше себе си за смъртта му. Обвиняваше може би малко Саске, защото ако той не я беше отвлякъл, нямаше да се стигне до тук. Но вече беше сторено. Тя не бе способна да съживява, затова просто реши да потъгува някъде, където няма да я видят или намерят скоро. Обаче се беше отплеснала и не беше усетила как времето беше отлетяло. Изправи се. Изтупа се и закрачи към мястото където беше оставила отборът си и този на Саске. Стигна. Нямаше никой."По дяволите!!! Какво се е случило тук?? Да не би... офф най-вероятно съм се забавила повече от колкото предполагах... да му се незнае .." си помисли тя, като забеляза, че те бяха тръгнали набързо, оставяйки трупът на Итачи.
- Каква нечестност от тяхна страна! Каза шекувито Сакура, като се приближи до трупът. - Да те изоставят - така сам самичък на сред нищото! Тц, тц,тц! - изцъка тя, като поклати глава. Найстина и беше странно. Не бе в ничий стил да изостави тялото на близък и да се махне. Може би тя найстина се беше отплеснала повече от очакваното? Тя застана до трупът и го погледна. В очите и веднага се появиха сълзи. Беше и така ... самотно без него. Без приятният му загрижен глас, без усмивката, която винаги беше искрена. Сега тя можеше само да гледа черният чувал. Усмивката беше помръкнала. Гласът - изчезнал, сякаш откраднат от нощта. Сега тя стоеше там /Сакура/ и го гледаше. "Няма смисъл!!" помисли си тя, след което въздъхна от отегчение. Направи няколко знака с ръка и от нея, като звукова вълна се отдели голямо количество чакра. То се разпръсна, като оголемяващ се кръг. Отдалечаваше се. Това бе забранено да се прави, защото разкрива на врагът позицията ти, но сега поне щяха да разберът къде е. Може би.
На няколко километра от нея беше Саске. Той се движеше бързо и пореше вятъра, като се ядосваше, че не намира никъде изчезналото в дън земя кунойчи. Изведнъж усети нещо. Това бе голям поток от чакра. Той спря и погледна със шарингана си. Видя от къде идваше и веднага си помисли "Сакура!". Хукна на там с всички сили. Отнеха му 10 минути да стигне и да види черешовото цветче да седи до трупът на брат му и да гледа в нищото.
- Най-сетне те открих! - прошепна Саске в ухото на кунойчито, след като се беше приближил и я бее хванал неподготвена. Или поне така си мислеше. В момента в който тези думи излязоха от устата му "Сакура" изчезна в облак от дим.
- Клонинг? - каза учудено той. Огледа се, но не видя никого. Тогава чу глас:
- Ако погледнеш на горе ще ме видиш! - каза женски глас с лека нотка раздразнение. - Беше крайно време! Чакам от половин час някой да ме намери! - изсумтя тя недоволно, след като скочи от дървото.
- Ами да не беше изчезвала така! - скара й се Саске - Изкара акъла на всички ни! - думите му я учудиха. "Всички НИ???? На него му пука .." си помисли тя и лека усмивка се появи на лицето и. Чернокосият мъж видя това, но не каза нищо. Погледът му се стрелна към близкият храс. О там изкочиха цялата група. И последваха въпроси на който Сакура нямаше намерение да отговаря, затова само каза:
- Отидох да се разходя! А сега да тръгваме ... - тя погледна към небето и продължи - ще има буря.
В Коноха Тсунаде седеше с офиса си. Имаше огромна купчина хартия, която чакаше подпис или печат от нея, но очевидно скоро нямаше да й бъде обърнато внимание. От очите на Хокагето капеха едри сълзи. Търкулваха се по лицето и и падаха на бюрото. Тя плачеше. Писмото, донесено от замбозито на Сакура въобще не беше това, за което се беше надявала русокоската."Не може да е истина! Той не може да е ... не не може!" си помисли тя, като отново по красивото и лице се стекоха сълзи.
- ШИЗУНЕ! - провикна се тя. В офиса и на секундата влезе помощничката и, и като видя господарката и да плаче и замбозито на Сакура се досети, че нещо не е наред.
- Какво се е случило Хокаге-сама? - попита притеснено асистентката.
- Прочети и се овери всичко е да готово за погребението и извикай Фукагу в офиса ми ведана! - гласът и беше присипнал от плач. Тя знаеше, че заради нея сега по-големият от братята е мъртъв. А и по-малкият идваше в Коноха, а това му беше забранено."Какво си мислиш, че правиш Сакура?? Какво си намислила??" се запита Годаймето. Беше повече от притеснена заради пристигането на Саске.
- Значи ... - Шизуне не успя да довърши.
- ДА! А сега извикай Фукагу Учиха веднага в офиса ми и приготви всичко и всички за пристигането на отбор 7 и погребението на Итачи ...
Орочимару стоеше на своя трон в новата си база и гледаше в нищото, като мислеше на глас:
- Значи така, а? Реши да се върнеш с розовокосата си приятелка? Добре! Но горчиво ще съжаляваш след това, млади ми Саске! - тук последва зловещ смях. Смях, чието ехо огласи из цялата база. Кабуто, който беше в другият край на базата и се прибираше след дълъг оглед на околността чу смехът и си помисли "Нещо е намислил и до колкото го познавам ... не е добро!". Зловеща усмивка се появи на лицето на асистента на Орочимару. И беше прав. Влечугото беше намислило нещо ... нещо огромно ... и зло. Дните на Саске и Сакура щяха да бъдат трудни от сега нататък и звийчо лично щеше да се погрижи за това, каквото и да му струваше ...

Двата дни, който бяха нужни на Сакура и другите за да стигнат до Коноха бяха бавни, мъчителни и еднообразни. Всеки ден едно и също се повтаряше. Пътуваха без да спират до обяд. Тогава обядваха и подремваха. Е ... Сакура отново изчезваше в дън земя, но те вече знаеха, че не е отвлечена. Тя, от своя страна прекарваше времето си в размисли над това какво да прави, като се върне. Знаеше, че ще бъде наказана заради случката с Лий и, че е довела Саске в селото. Обаче, точно като никога, на нея не и пукаше усобено. Мислите и се въртяха около това, че Саске ще стане обвиненият за смъртта на по-големият си брат. Този факт дразнеше съзнанието на младото кунойчи. Тя бе свикнала да има справедливост. В случеят нямаше виновен. Колкото повече се опитваше да си натяква, че виновен няма, толкова повече обвиняваше самата себе си... След като обедната почивка свършеше отново поемаха на път, и отново спираха чак на мръкване. Беше се случвало да продължат половината нощ, за да скъсят разстоянието. Спираха. Вечеряха. Заспиваха. И така вече 2 дни. Докато най-сетне Неджи не оповести радостната новина:
- Пристигнахме! Виждам ... о, не! - това прозвуча притеснително и Сакура веднаго го попита:
- Какво виждаш?
- Хокагето седи на главната порта и ни чака, заедно с Наруто и ... ГОСПОДИ!!! Това Хината ли е в прегръдките му????? - шинобите веднага се разбесня. /типично в негов стил /. Сакура си помисли "Значи тя ни чака, а?? Това няма да е на добре!" след което изражението и помръкна. Саске забеляза това, но реши да не пита. Знаеше, че като капитан на отбора, тя щеше да отговаря за това, че е довела Саске обратно в селото, излагайки го на опасност.
Тсунаде от своя страна все още не беше забелязала отбора в далечината. Гледаше на там, но не виждаше нищо. Беше се замислила. Споменът от преди три дни се проби път в съзнанието и.

*Спомен*

Фигаку Учиха почука на вратата на офиса. Хокагето все още беше обляна в сълзи, но щом чу почукването бързо ги избърса с опагото на ръката си и звучно каза:
- ВЛЕЗ!!
В стаята влезе бащата на Итачи и Саске. Русокоската едвам сдържаше сълзите си, а това не обягна от погледът на мъжът.
- Викали сте ме, Хокаге-сама? - попита той. Тя само кимна и му подаде свитъка с думите:
- Трябва да прочетеш това. Важно е! - мъжът само кимна и пое свитъка. Разтвориго и зачете. Минаха се няколко секунди, приз който Годаймето забеляза смяната на изражението на шинобито пред нея. Тя знаеше, че Итачи Учиха бе гордостта на кланът Учиха, а Саске ... Саске беше считан като грешка. Баща му винаги го е сравнявал с по-големият му брат, без да разбира, че така убива по-малкият си син. Сега, след като той бече знаеше въобще не беше в настроение да говори, а само промълви:
- Разбирам! - преди обаче да напусне офисът на Хокагето той каза със неприкрита злоба в гласът си:
- Не измам да виждам онова момче на погребението на синът си! - думите му бяха изречени без капка колебание, без капка жал. "Онова момче? Нима Учиха са се отказали от Саске?" се запита учудено Тсунаде, но преди да поиска
отговор на въпросите в главата си, Фугаку Учиха беше напусна офисът и...

*Край на споменът*

"Какво ще правя сега? Немога да кажа на Саске да не присъства на погребението на собственият си брат! А и Сакура ... " тук тя въздъхна и най-сетне се огледа, като в далечината съзря движещите се вигури и... една която тичаше насам с голяма скорост. "Неджи явно не е доволен от факта, че Наруто излиза с брътовчедка му!".
- Ой!! Това не са ли Неджи и другите? - Попита Наруто, като посочи идващите бързо насам фигури.
- Да, те са! - каза весело Хината. Никой освен семейството на Итачи и Хокагето не знаеха за случилото се. Но всички бяха готови за погребението. Всеки бе облечен в черно и държеше цвете. Никой обаче не знаеше чие ще бъде погребение. Знаеха само, че ще бъде на някой скъп за Коноха шиноби.
Най-сетне пристигнаха. Сакура и отборът и, а до тях Саске и неговият. Наруто не можеше да повярва на очите си. Там, пред него стоеше Саске - отдавна изчезналият му приятел. Сакура сведе глава и промълви:
- Добър ден, Хокаге-сама! - не последва отговор. Сакура беше свела глава, което беше найстина необичайно за нея. Наруто забеляза, че някой липсва.
- Хей!! Къде е Итачи?? Пак ли е изчезнал по жени?? - не последво отговор, тогава той видя, че съотборничката му, която не бе плакала от заминаването на Саске преди 5 години сега ронеше горчиви сълзи. Русокоското чак тогава разбра какво се бе случило. Чак сега видя черният чувал. Хината вече се бе сгушила в него и плачеше, а Неджи реши да се заяжда с Узумаки после.
- Да вървим! Но преди това - каза Годаймето, като погледна към Саске. - Трябва да си поговоря с вас двемата! - след което посочи и Сакура. И двамата кимнаха, а другите тръгнха към гробищата.
В офиса на Хокагето стояха Фугаку Учиха и асистентката на Тсунаде - Шизуне. Чакаха я /Хокагето/. Изведнъж вратата се отвори и вътре влязоха русокосото Хокаге последвано от Сакура и Саске. При вида на баща си, чернокосият мъж се учуди, но после сведе поглед. Нямаше никокво намерение да гледа този човек в очи.
- Какво търсят те двамата тук? - запита ядосано възрастият Учиха, като посочи двамата ни герой.
- Тук са, защото аз така искам! - отвърна студено Хокагето. Сакура вече трепереша и Саске забеляза това. "Заради мен тя ще си навлече гигантски неприятности. ЗНаех, че не е добра идея да се връщам! По дяволите!" той беше и ядосан и притеснен.
- Ще бъда кратък. - започна бащата на Саске - не искам никой от вас двамата да идва на погребението на ... - тук той направи пауза и си взе въздух - .. погребението на единственият ми син! - сякаш някой беше фраснал Саске много силно. Тези думи го прободоха като хиляди ножове."Е-е-единствен син?" той не можеше да диша. Сакура беше изненадана.
- Но защо? - попита тихо тя, след което получи леден поглед оо бащата на починалия.
- Защо ли?? Защото това е погребинето на синът ми и за това! - той насна бесен стаята, Хокагето го последва, както и Шизуне. Те двамата стояха като попарени. Розовокоската най-сетне погледна съотборникът си. Той зяпаше подът. Беше минал толкова километри за да получи отказ от собстеният си баща, а и думите, че Итачи му е единствен син ... това беше съсипало съмочувствието му.
- Сигурна съм, че баща ти ен мислеше това което каза! - тя се опита да звучи обнадеждаващо, но това не помогна усобено.
- Не мога да повярвам .. - каза чернокоското. Изглеждаше все едно всеки момент щеше да изгуби съзнаниание. Тогава той леко се залюля и политна на долу. Сакура бързо го хвана и започна да вика името ме, но без никакъв резултат ...

Саске изгуби съзнание, но за негов късмет Сакура го хвана. Погледна го притеснено и започна да вика:
- Саске!! Саске-кън!! Чуваш ли ме, Саске??? Събуди се!! - никакъв резултат. ТЯ не можеше да го вдигне от земята, не можееш и да го остави сам. Затова реши, че ще е най-добре да го телепортира, заедно със себе си в домът и. Без въобщи да се колебае тя направи знаците с ръце и секунди по-късно тя и той в ръцете й се озовоха в стаята й. С няколко бързи движения чернокоското вече лежеше на леглото на Сакура, която от своя страна дишаше тежко. "Не очаквах да е толкова тежък .." си помисли тя, след което се зае да проверява какво му е. Не откри нищо. Нямаше учестено дишане, което беше знак за преумора, което от своя страна можеше да доведе до загуба на съзнанието. На Саске ву нямаше нищо и точно това притесняваше и то много Сакура. В главата и изплуваха думите на бащата на Саске : "...единствениятми син." . Тя въздъхна. Ако нейният баща и кажеше нещо такова и тя щеше да припадне. Но Саске ... той не беше такъв. Той беше силен, умен и не позволяваше хорските думи и намеци да му влияят. Или поне с такова впечатление беше останала тя. "Трябва му почивка. Сигурна съм, че ще се свести скоро!" си помисли окуражително тя. Изправи се и се запъти към малката тераса на апартаманта си. Излезе и започна да оглежда селото. Нищо ново. Само факта, че валеше ужасно силно. Погледът и започна да обхваща цялото село. Тогава нещо друго привлече окото и. Това бяха гробищата. Тя виждаше всички. Хора, който даже не се познаваха с Итачи лично бяха на погребението. Всеки. Малки и големи бяха дам да оплачат "единственият син" на Фугаку Учиха. Сърцето на младото кунойчи се късаше сами при мисълта, че това можеше да бъде казано но нея. "Саске ..." помисли си съжалително тя и погледна през рамо, зада види спящото му, красиво лице. Нещо в нея я накара да се приближи до него. Неусетно тя вече беше до леглото, в което спеше нейната отдавна изчезнала любов. Сега той изглеждаше като ангел, изгонен от небето, защото е направил малка грешка. Макар и да спеше, лицето му беше крайно притеснено, тъжно. Ако Сакура можеше да види сърцето му, щеше да разбере, че то беше на милиони парченца.
- Моля те, Саске-кън .. събуди се! - прошепна тихо тя, след което нещно го целуна по челото. Реакцията която последва учуди младото кунойчи. На лицето на бившият и съотборник беше се показала бегла усмивка. Да, тя бе бегла, но Сакура я забеляза и разбра, че макар и в безсъзнание, любовта на живота и беше я усетил. Тя се изправи и отиде в банята. Искаше да си вземе душ.
Когато влезе затвори вратата след себе си и я заключи - за по-сигурно. Съблече дрехите си и пусна водата. Първо студена, после хладка и накрая топла. Тялото на Сакура потрепна при смяната на градусите на водата. Беше и приятно. Да усеща как водните струи се стичат по тялото и, и сякаш изучават всяка малка и интимна част от него. Това бе най-приятното чувство.
След като се изкъпа, розовокоската прикри прелестите си с една хавлия. Мократа си коса зави на чалма и излезе тихо от банята. Погледна към "гостът си". Той все още спеше. Усмивка заигра по лицето на младата жена. Толкова пъти и се е изкало да прекара една вечер с него, да се позабавлява, да усети топлината на тялото му... Но горчивата истина бе, че това едва ли щеше да се случи. Леко разтроена, Тя отиде до гардеробът си и все червен потник и черни къси панталонки. /естествено и бельо /. Реши да се облече след като си направи нещо да хапване, макар че би било крайно не удобно, Саске да я види само по хавлия, но на къркорещият и стомах не му пукаше много. За това тя остави дрехите си на стол и отиде в кухнята. Направи си сандвич и бързо го изяде. Изми се. Отиде обратно в стаята си. Красивият и принц все още спеше. Това бе добре. Тя взе дрехите си и се облече /в банята естествено че ако господин "спяща красавица" реши да отвори тези малки очички .../, оправи си косата. Това и отне близо час. Когато най-сетне излезе от банята, тя видя, че Саске още спеше. Това не й хареса. Взе една от ароматните си соли и я отвори. Миризмата направо я накара да се разплаче, а ако това не събудеше Саске - здраве му кажи. Тя приближи вонливото нещо до носът на чернокосият мъж и зачака. Секунда две и той отвори рязко очи и се закашля. Това бе знак, че солите трябва да се махнат. Бързо тя се изправи и хвърли солите в кошчето си, като взе чаша с вода от банята и я донесе на Саске, който пък, от своя страна недоволно търкаше носът си, за да разкара вонята. Сакура му подаде чашата. Той само я погледна и без да каже и дума я пое и изпина един дъх. Това учуди много розовокоската. "Бил е доста жаден!" си помисли, след като взе върнатата и празна чаша. Оставия на старото и място и се върна до леглото на Саске. Той изглеждаше объркан. И то много. "К-какво стана?? Как се озовах тук и... къде е това ТУК??? " о, да. Той беше много объркан. Секунди по-късно всичко му се върна /в смисъл спомените/ и лицето му помръкна.
- Добре ли се чувстваш, Саске-кън? - попита плахо и предпазливо Сакура. Знаеше, че едва ли ой ще бъде добре, но тази тишина я побъркваше.
- Мхм. Но, Сакура? - каза той.
- Да? - отвърна тя
- Къде съм? - потита любопитно гостът, като се огледа. В стаята нямаше нищо, което да говори, че притежателят и е жена. Само може би ако отвориш гардероба. Или тоалетката ще се сетиш. Но пък и това, че беше доста чисто и подредено - о, да. Само и единствено стая на момиче /=.=" мхм поне си призна, че момчетата не са способни на много чистота/.
- Ти си в домът ми - отвърна тя и усмивка се показа на лицето и. Саске се зачуди "Защо се е ухилила такава? Да не би да знае нещо, което аз да не знам?". Розовокоската видя обърканият му поглед и веднага отговори на все още незададените въпроси:
- Усмихвам се, защото съм застлива, че си по-добе, Саске-кън!
- Хм. - бе единственото, което той каза, преди да се чуе къркоренето на стомахът му. Сакура се засмя, а този смях погали нежно слухът на събеседникът и.
- Веднага ще ти донеса нещо за хапване, Саске-кън! - с усмивка каза тя, и напусна стаята.

На погребението на Итачи, всички плачеха. Никой не говореше, зато пък се чуваше идеално речта на Хокагето. Времето беше все така мрачно и на места думите на Тсунаде бяха загрушени от някоя далечна мълния. Дъжд се сипеше като из ведро. Всеки с чадърът си минаваши и поставяше цвето до ковчегът на Итачи. Всичко беше меко казано "черно". Нямаше птичи песни. Нямаше нежен ветрец. Имаше само дъжд, студ и мрак. Най-странното бе, че никой не забеляза липсата на Сакура и Саске. Всики си мислеше, че те са някъде по назад и наблюдават тихо. До някъде те бяха прави. Найстина те бяха някъде назад. Но много по-назад от колкото се очакваше да бъдат. Изведнъж Наруто тихо попита стоящият до него Неджи:
- Хей! Да си виждал Сакура-чан някъде. Или теме?
- Не! - отговори сухо и едва ли не машинално той.
- Къде ли може да са? - запита се русокоското, като се огледа още веднъж с надеждата да види нещо розово. Уви, той не видя нищо, затова се отказа да оглежда. Беше вече сигурно, че я нямаше. "Най-вероятно се е затворила в домът си и плаче във възглавницата" си помисли той и се успокой от факта, че бе на безопасно място вкъщи. Само ако знаеше, че не е сама и не плаче ... .

Далеч от Коноха. Някъде при селото скрито Светкавиците на един камък, сакъш на припек стоеше някакво фигура. Тя бе с гръб към слънцето, така, че лицето и беше в сенките. От храстите излезе някакъв мъж. Той бе висок, с червена коса и лице, което на пръв поглед изглежда мило и благодорно. Само на пръв поглед! Червенокосият мъж носеше черен плащ на червени облаци. Такива носеха хората само от една организация - Акатски. Червенокосият проговори:
- Е, Орочимару! Какво ще правиш сега, когато тоета малка играчка избяга? - имаше лека ирония в гласът му.
- Не се притеснявай за мен, Сасори. Ще се оправя. Той ще си плати, както и розовокосата му приятелка. - отвърна змийската мутра.
- Някакви по-специални планове? - полюбопитства Сасори
- Да! - тук Оро направи пауза - Ще изравня Конха със земята. - тук последва зловещ смях, който се разнесе из останките на селото скрито в Светкавиците. То бе разрушено до основи. Никой не беше оцелял. И очевидно такава учест грозеше и Коноха, ако някой не предприемеше нещо ... и то скоро ...

Минаха няколко минути, а Сакура не се връщаше. Саске имаше лошо предчувствие, но си мислеше, че е от солите, чийто аромат все още усещаше. Той реши, че тя намя да се върне скоро, за това тръгна към вратата. Само, че веднага започна да се люшка насам - натам, като пиян, загуби равновесие и падна. Не го заболя, но не разбираше, защо беше така изтощен. Отново се изправи, като се крепеше за стената. Стигна до вратата, но преди да я отвори, той чу поредната мълния, която освети мрачното небе. Това привлече погледът му и той си позволи да надникне през прозорецът. Не видя никой по улиците. "Странно! Къде са отишли всички?" си помисли той, след което погледна по - встрани от улиците на селото. Погледна към гробищата и веднага получи отговър на въпроса си. "Значи цялото село е на погребението? " леко се натъжи и сломено сведе глава. Чувстваше се ужасно. Искаше да се разкрещи, да заплаче от яд и болка, но знаеше, че това ще докара на Сакура много проблеми.
Сакура от своя страна вече вървеше към стаята си, когато дочу звук от падане. Забърза крачка. "Да не би Саске-кън да се е опитал да стане??? Добре ли е?? Дали се е наранил?? Ами ако пак е изгубил съзнание?" с всяка следваща мисъл тя се притесняваше още повече. С един замх тя отвори вратата и видя Саске със наведена глава. Тя можеше да го усети. Болеше го. Брат му беше мъртав, а собственият му баща се беше отказал от него. Той беше разбит. Мъката не можеше вечно да се крие, а Саске нямаше вече сили да се прави на нещо, което всъщност не е. На студен, отвращаващ и отблъскващ всички тип. Той все още не я беше забелязал, затова Сакура въздъхна. Остави чинията с храна на масата и сложи ръка на рамото на Саске. Той не вдигна глава за да я погледне. Не искаше тя да го вижда такъв. Така сломен и тежко ранен.
- Не биваше да се движиш, Саске-кън. - каза спокойно тя, като нежно го побутваше обратно към леглото. Шинобито така се беше отнесло в мисли, че даже не беше усетило кога отново бе в леглото. Той я погледна. Черните му очи сякаш искаха да видят омраза в зелените на Сакура. Обаче там нямаше омраза. Напродив - имаше топлота, любов и загриженост. Това накара Саске да отмести поглед. Не искаше да вижда тези чувства в нейните очи, макар, че знаеше отлично, че винаги това ще вижда. Тогава Сакура си спомни защо беше отишла в кухнята. Посегна към чинията, но чернокосият мъж хвана ръката и.
- Вече не съм гладен, така, че не си прави трудът. - каза той с безразличен тон. Сакура се учуди. До преди малко той беше гладен като вълк, а сега вече не беше?? Това наистина беше странно. И стана още по-странно, когато Саске придърпа Сакура за ръката, като я накара да седне на леглото до него. Очевидно бе, че присъстието й му беше приятно. Розовокоската се очуди на реакцията, проявена от бившият и съотборник. "Нещо не е наред! Обикновенно той би ме отблъснал или би ми казал да не стоя толкова близо, а сега ..." мислите и бяха прекъснати от въпросът на Саске:
- Тя знаели, че все още съм в селото? - гласът му звучеше леко прегракнал.
- Моля? ... О ... ами .. тя, такова ... - определено Сакура беше "хваната в крачка"
- Значи не знае, а? - попита отново той, без да я поглежда в очите, но все още държащ ръката и //.
- Не, не знае. За нея ти вече си далеч от Коноха. - каза тъжно тя в отговор.
- Хм. Тогава защо все още съм тук? - попита отново той, като този потърси погледа й, но тя бе свела засрамено глава.
- Ами ... реших, че ... ам .... - тя отново запелтечи. Саске само леко се подхилна. Знаеше, че тя не иска той да си тръгва, дори това да означава да наруши заповедите на Хокагето.
- Доведе ме тук, защото искаше да видиш дали ще се оправя или ... - тук той направи пауза и я погледна - ... или може би има друга причина, Сакура? - тя потрепна щом чу името си. Саске знаеше къде да удари за да получи точен отговор. Защото какото и да кажеше и в двата случея щеше да признае, че й пука повече за него отколкото той си е мислел.
- Ами, аз .... да! Доведох те за да се уверя, че ще си оправиш! - каза вече смело тя. Веднъж преди много години, тя бе разкрила чувствата си към него, а той и се бе присмял. Тези чувства все още съществуваха, но Сакура нямаше да позволи той да разбере. - Защо? Да не би да реши, че си тук по друга причина? - продължи вече с по-самоуверен тон тя.
- Хм... просто попитах. Сега ще е добре да си вървя! - преди още да е успял да се изправи, Сакура бе сложила ръка на гърдите му и погледът, който се беше срещнал с неговият беше сериозен.
- Къде си мислите, че отивате г-н Учиха? Не съм дала разрешение да ставате! - тя каза това и перверзна усмивка / да правилно прочетохте!!!!!/ се появи на лицето й. Саске остана като халосан по главата. Нито чуваше нито приемаше."Тя да не би току що да. ... пофлиртува с мен???" а, да. Той я погледна и повдигна едната си вежда. Сак забеляза това и усмивката и стана още по-голяма. Тя нежно започна да го гали /да знаете, че той си е облечен!!!! ..... за сега/. Треди чернокоското да се усети, тя вече се беше покатерила върху него. "ОМФГ!!!!! КАКВО ПРАВИШ ПО-ДЯВОЛИТЕ!!!" вътрешното аз на Сакура беше превзело командването в свой ръце и беше решило да се позабавлява. "Това, което ти никога няма да направиш, докато си жива!" каза с дяволите усмивка инър. Презтова време, тя /инър/ беше свалила горната част от облеклото на Саске и сего той седеше пред нея, само по мускули и одеало, което изчезна. "Останаха само панталоните .. и тогава ще го.." инър започна да фантазира, а истинската Сакура се бореше да се освободи, приде да е станало късно. А за Саске .... е той не знаеше какво да прави. /Не, че вие щяхте да знаете ако щеше да ви изнасили бившата ви съотборничка!!! / Сърцето му като никога щеше да изскочи от гърдите му. Той се опомни и се опита да я спре, но тя вече се бе погрижила. Ръцете му бяха сакопчани с белезници са леглото. Той започваше да се плаши и ... "ОМФГ!!!" си помисли Ссаке, след като Сакура направи знаци с ръце и от появилият се пушек се пока отново тя но в....
Погребението вече бе свършило и хората се разотиваха. Само семейство Учиха бяха останали.
- Разбрах, че Саске се е върнал! Защо не дойде? - попита един от братовчедите.
- Незнам! Сигурна много му се е надула работата и е решил, че не е нужно да идва на погребението на собственият си брат! - каза с неприкрито отвращение Фугаку. / МОЛЯ???? Е*ахти и лъжеца!!!!/
- Саске не е такъв! - защити го майка му, но думите и звучаха празни. Тя не мислеше това, което беше казала. Никак даже. Тя също мислеше, че явно малкият и син се беше променил доста. Тъжна и с все още със сълзи на очи тя се завъртя и тръгна към дома, като внимаваше да не стъпи в някоя локва или да изпусне чадъра си. Последваха я всички, без Фугаку. Той погледна гроба на синът си. Беше му мъчно, че той бе умрял толкова млад. Сега един от най-великите шинобита си беше отишъл ... завинаги.

Саске не можеше да повярва на очите си. Точно сега му се искаше да .... . Както и да е. От появилият се пушек се показа Сакура, само че, този път тя бе с черно, стегнато и късо сако, също така черни бикини и, може би това, което малко уплаши Саске, бе камшикът, който тя държеше в дясната си ръка.
- Когато приключа с вас, г-н Учиха, ще молите за още! - каза тя с дяволски перверзен глас и бавно закрачи към леглото. Саске само гледаше и незнаеше какво да направи. "Олеле .... ДЖАКПОТ!!! Саске бъди готов да се позабавляваш, защото ако не и го вкараш, тежко ти и горко .... като я гледам с тоя камшик, едва ли ще те гали..!!! OH YEAH BABY!!" вътрешното аз на Саске беше на същото мнение, като инър на Сакура. И двамата искаха да се насладят един на друг. Малката разлика обаче беше, че изтинсият Саске също го желаеше, но НИКОГА не би го признал. /Разбира се .... твърде голямо его, май, а??? /. Чернокоското усети парещо чувство между краката си /а познайте какво е де!?!! /. Това момиче, в тези дрехи, точно днес можеше да го накара да изгуби контрол над себе си и емоциите си. "Какво и става?? Никога не е била такава??!?! Сигурно-" мислите му бяха прекъснати от нов облак от бял, пухкав дим. Този път обаче около Саске. Когато той отвори очи, очакваше нещо "страшно", така да се каже. Това, обаче, което видя не го накара да се страхува за живота си, а напротив, възбуди го още повече. Какво беше станало? Ами розовокосата перверзница беше направила така, че "новата и играчка" да е на колене пред нея, отново със завързани, този път пред него ръце. О, и да не забравя : беше само по боксерки /катранено черни със знакът на Учиха ... отпред за тези които се интересуват/. В очите на кунойчито се появиха леки любовни пламачета. Тя /инър/ знаеше, че колкото и да се бореха, нито Саске, нито Сакура щяха да я накарат да спре. Обаче това, което се случи следващият момент ... дори и инър не би могла да го предвиди ....
В офиса на Тсунаде нямаши никой. Или поне на пръв поглед изглеждаше така. Кабинетът, боядисан в меко оранжево, със снимки на всичките -кагета, голямо бюро със шивски стол зад него и малкото диванче в другият край на стаята придаваха вид на място, на което ще ти бъде приятно да седнеш, да починеш и да се ... позабавляваш. Това обаче, което никой не успяваше да забележи след като влезе бе, че една и съща папка стоеше на бюрото на Хокагето. Папка, на чиято корица пишеше с дебели, черни букви : "САСКЕ УЧИХА - ТОП СЕКРЕТНО!" . Точно днес обаче, тази папка липсваше. А вътре беше информация, която трябваше, както гласеше заглавието, да остане "ТОП СЕКРЕТНА" . Да видим къде е изчезнала тази папка, какво ще кажете, а?
Три нива по-надолу, там където обикновенно се провеждат АНБУ разпити, сега нямаше никой. Стаята бе голяма и тъмна. Сметлина идваше само от една стара кушка, висяща от тавана. На пръв поглед всичко изглеждаше добре и нямаше признаци за някакъв живот. Обаче това бе само на пръв поглед. От сенките закрачи с бавни и несигурни крачки човек. По-точно - мъж. На около 50 - 55 години. Имаше превръзка около лявото си око. Беше облечен в стара и демодерна рода. Черната му, щръкнала коса показваше, че колкото и старо да изглеждаше лицето му, то само си изглеждаше. В черните му коси, нямаше и един бял кичур, което говореше, че е по-млад от колкото изглежда. Мъжът накуцукваше с десния крак, затова се подпираше на дървен бастун. В лявата си ръка, обаче, държеше нещо, което не е негово. Държеше папката, която би трябвало да бъде на бюрото на Тсунаде. Старецът стигна центъра на стаята. Там имаше стара, вехта маса. Постави върху нея папката и каза с дрезкав и пресипнал глас:
- Ти искаше това, нали?
- ... - нямаше отговор. .
- Сега изпълни своета част от сделката! - гласът му се повиши. Започваше да губи търпение.
- Добре, така да бъде ... Данзо. Розовокоската ще ти бъде доведена, веднага, след като заловя и убия Саске Учиха. - зловещ смях се разнесе из цялото помещение. Ехото го направи да звучи още по-плашещ и още по-опасен от колкото беше. Данзо доре не трепна.
- Надявам се, да не ме измамиш, защото знаеш последствията ... Мадара. - отново сериозно каза той. Завъртя се, и още не дочакал отговор си тръгна. Знаеше, че трябва да почака известно време, докато Мадара заловеше племенникът си, но той щеше да почака. После щеше да получи розовокоската за себе си и щеше да се позабавлява с нейното тяло така, както никой друг не би посмял...
При Сакура нещата бяха далеч не-толкова забавни. Защо ли? Защото затворникът и беше избягал! Беше се освободил и преди тя да се усети около краката и .... абе направо около цялото и тяло се бяха завъртяли змии. Отново. Тя настръхна от страх. Мразеше от дъното на душата си тези влечуги. А сега .... беше "завързана" с тях. Беше притисната до стената. Искаше да се освободи и да накаже, както подобава заложникът си, но сега тя не бе в позиция да иска. Саске се изправи, след като разтри китките си. Беше нужно доста да се помъчи, за да разхлаби възлите за да може да направи знаците и да призове змиите си. Сега вече бе свободен, а тя - завързана. И то как!? Змиите явно бяха стегнали захвата си, защото изглеждаше сякаш гърдите и щяха да изкокнат. Макар и да не искаше да го признава, Саске бе силно възбуден от това момиче, и тъй като ТЯ се опита да го изнасили, сега бе време той да върне "услугата" . Приближи се и я погледна с черните си очи. В нейните той видя желание да се откъсне от змиите и да му се нахвърли. Това, астествено можеше да се уреди, но не още. Саске имаше въпроси и нямаше да я пусне преди да получи отговори.
- Браво, Сакур! Изненадан съм! - започна той с подигравателен тон, за да я ядоса - Никога не съм предполагал, че ще стигнеш до тук, само да ме имаш! Но ... - тук той направи пауза и нежно постави пръст на ципа на късото и сакенце и бавно да го задърпа надолу - си признавам - успя да ме накараш да се забавлялам, но за жалост това не е начинът!
- О, моля ти се! Точно ТИ ри ще ми говориш?? Доколкото видях, нямаше нищо против да се позабавлявам с теб! - изрепчи му се тя.
- Хм... - Сакура не очакваше отговор, но хората са казали: Очаквай неочакваното!
- Права си! И мисля, че е време и аз да се позабавлявам с теб. - каза той и дяволита усмивка се появи на лицето му. Започна да я целува по вратът и нежно да се качва към устните и. Това възбуди Сакука до такава степен, че от устните и се отдели сладък стон. Саске го чу и разбра, че ако я пусне /от змиите тоест/ тя щеше да отвърне на ласките му. А ако я оставеше така, тя щеше да стене и да моли да я пусне или за още. Вторият вариант се хареса най-много на чернокоското. Така и направи!

Саске продължи да целува "заложницата" си по вратът, като продължаваше бавно да сваля ципа на сакото и. Сакура /истинстката/ направо .... е да кажем, че в момента имаше прилика с Хината. Освен, че бе на път да припадне, тя бе ОМЕГА изчервена. Инър, която контролираше тялото и всякаквите му функции, от своя страна тихо изстенваше при всяка следваща целувка на Саске. "Този мъж ...О, Господи .... мисля, че ще свърша само от ласките му!!!!" си помисли инър, за да накара истинското си Аз да се възбуди. Резултатът бе 1:0 за Инър - розовокоската бе силно възбудена. Макар, че беше затворена в своето собствено тяло, без никакъв контрол над действията му, тя трябваше да се съгласи, че се наслаждаваше, и то много."Беше права! Това наистина е невероято! Трябва да те слушам по-често!" призна си Сак. Усещаше как започва леко да се поти, краката и омекнаха, с две думи - щеше да припадне от възбуда, ако не намереше начин да се освободи ... и то скоро. Саске /горкият той просто не знае какво му предстой/ вече бе разкопчал сакото на кунойчито, и гледката, която се бе разкрила пред очите му можеше да го накара просто да изгуби контрол. Но нека да не забравяме, че все пак говорим за Саске Учиха - те НЕ показват слабостите си. Гърдите й бяха буквално изскочили, все пак сакото беше тясно, а и змиите имаха пръст в това. Сутиенът и едвам скриваше зърната и, а на Саске в този момент му се прийска да разкъса, като див звяр дрехите на Сакура."ОМФГ!!! ДЖАКПОТ, ДЖАК!!! БИЙТЕ КАНБАНИТЕ!! А ти ми казваше, че това не е редно!!" първо извика и след това каза Инър /на саске/ на Саске. Беше започнал да му се надървява, макар, че той полагаше усили и то ОГРОМНО за да не го прави. Но .. уви, Господ е наказал с ... твърде голямо за увладяване мъжество.
Сакура изстена, когато Саске отново впи устните си във вратът й."Прави го нарочно! Трябва да се измъкна от тук и да му покажа на какво сме способни!! С мен ли си??" попита истинската Сакура. Инър я изгледа странно и след това извика "O YEAH!!! Нека да се развихрим. Да покажем на господинчото на какво сме способни!! Хайде!!!". Сак не почака за втора покана, при положение, че Саске отново бе целунал, вече краят на ухото и /меката част/. Саку изстена отново. След това, някъде под змийте, там, където се намираха змийте тя направи значи и каза гласно:
- Кай! - змийте изчезнаха в гъс облак от дим. Саске беше леко шокиран, а точно на това разчиташе нашата перверзница. Нахвърли му се, като лъвица на месо. Преди чернокоското да се усети ... ОТНОВО бе завързан на земята. Този път още по-здраво.
- Какво по ...!?! - започна той, но спря, като видя Сакура. Сега тя изглеждаше с леко разрошена розово коса, погледа и беше перверзен и задуващ за отмъщение; устните и бяха леко влажни и открехнати, тъй като тя дишаше тежко от възбуда; сакото, както вече разбрахме бе свалено и грубо захвърлено на земята. Саске чак сега разбра, че тя не носеше нищо под сакото /смисъл като панталон или поне пола - нищо /. Прашките и бяха на дантелки и леко прозрачни на места. Саске се възбудо още повече и вече Сак забеляза и перверзна усмивка се появи на лицето й. "Време е за отмъщение!" си помисли тя, като се приближи до заложжника си, коленичи пред него, но си разтвори краката, което привлече вниманието на шинобите пред него още повече. Погледът му се вдигна, като мина през цялото и тяло. Спря се известно време не пищните и гърди /с "нормална големина".... Да знаете - ---- наследствено от Тсунаде /. Тя приближи лицето си до неговото и нежно му прошепна на ушенце / / :
- Време е да понесеш последствията, за това, което направи, Саске-кън! - тогава тя започна да целува вратът му, като и даже го ближеше. Ръцете и обаче въобще не бездестваха, като тези на Саске. О, не! Те се бяха настанили нежно на "малкият" приятел на Саске и нежно го "масажираха". Сакура продължи да целува Саске, с кратки, но много страсни целувки. НАЙ-СЕТНЕ стигна до устните му и го целуна страстно /РАЗГЕЛЕ!!!! /. Но все пак това бе мъчени - така, че целувкате бе кратка, позволявайки на Сакура да чуе тихият стон, който се отдели от устните на партньора и. Това я накара да се усмихне и "работата" и с ръцете да засили леко оборотите. "Подяволите!!!! Няма да издържа още дълго с това темпо!!" си помисли "затворнека". Той погледна партьорката си и ЧАК сега забеля, че тя леко бе свалила прашките си, а сутиенът и бе също леко смъкнат. Нямаше да отнеме много време и на двамата за да се отдадът на другия, както трябва.
Тогава Сак направи нещо, което дори накара Инър да се очуди. Тя прокара пръсти по ластика на боксерките на Саске, като го накара да потръпне, защото пръстите и бяха студени, акожата му - топла. Възбутата между двамата се засили. Тога ръцете на Сак продължиха да се "промъкват" в боксерките на Саске, докато собственичката им целуваше .. е сетете се де! За пореден път и двамата изстенаха от възбудата. Обаче чернокоското бе на път да скъса въжетата, но то не му се и наложи.
- Искаш ли да те пусна? - попита розовокоската, като нежно докоста члена му. Тръпка премина през цялото му тяло. Той тихо изстена
- Д-да! Пусни ме! - това още повече възбуди "наказателката" . Тогава и хрумна нова идея.
- Ще те пусна ... - започна тя, като се отдалечи от лицето на любимият си, бутнаго, да легне на пода по гръб и тръгна .. надолу - ... но преди това, ще направя нещ друго.
Прати най-близкото до себе си /оказа се, че бе хавлия за ръце/ по лампата и така светлините изгаснага. Секунди по късно Саске разбра какво е имала в предвид. Боксерките му бяха грубо захвърлени някъде из стаята. Сега бе ред той да бъде "измъчван" /И ако на тва му се вика измъчване .... / . Сакура нежно докосваше члена му, а притеснението което изпитваше до преди няколко минуте се изпари с останалата светлина. Тя започна нежно да лиже ... члена на Саске, което го накара да изстена тихо. Това обаче бе само началото. С течение на мяколко минути, розовокоската сякаш натрупа опит и започна по-уверено да си "върши работата" . Нежно го целуваше където свареше, лижеше го. Е .. сещте се какво последва, след толкова време. С стон Саске свърши в устата на Сакура /за незнаещите - по нейно желание/.
- Хмм .. Мхммм ... - стонове от страна на Сак също не закъсняха. Тя погълна всичко. Облиза горната си устна, и тогава чу гласът на Саске, който звучеше леко прегракнал от възуда:
- Освободи ме и ще ти покажа какво е наслада... - той я примамваше и изкушаваше. Ама това нямаше да се случи скоро:
- О, не, скъпи ми Саске! Няма да те осводя, или поне не все още. Нима не ти харесва? - попита тя, след което едва ли не щеше да заплаче. Саске се смути и побърза да отговори:
- Не, хареса ми, но не е честно само ти да се забавляваш, нали? - той отново я предизвика и възбудата отнове се намести и направи въздухът, сякаш още по-тежък. Нямаше да се чака още. Саске нямаше да чака още. Щеше да се освободи и да я накара да стене името му и да го моли за още. Щеше на всяка цена!!!
Сак свали сутиенът си и го зхвърли на някъде. Приближи се тялото на шинобито, като нежно направи така, че гърдите и да се докосват до тялото му, какдо и интимните им части. Когато стигна до лицето му чу, че той дишаше тежко. "Много е възуден! Това е добре!" си помисли тя и го целуна по устните, а той, естествено и отвърна със същата пламенна жар, с която тя го бе целунала. Сякаш напук на нея, той раздвижи тялото си и така нежно погали котето и през прашките. Сак се отдели от целувката и изстена силно. Самодовона усмивка се появи на лицето на Саске, знаеше, че тя вече бе готова, или по-точно го усите. Прашките и бяха толкова мокри отдолу, все едно ги е измила и ги е обула мокри. Тя възъхна едвам долувимо. Направи знаци с ръце и едвам успя да каже :
- Кай! - въжетата изчезнаха, а Саске въобще не изгуби и секунда. Преди Сак да се усети, лежеше на пода под него. Той се бе загледал в лицето и, след това плъзна ръга по гърдите и и започна да масажира едната. Розовокоската изстена отново. Искаше дза усети Саске в себе си възможно най-скоро. Не и пукаше, че всички казваха, че първият път боли. Точно сега тя желаеше тази болка повече от всичко. Сякаш прочел мислите и, Саске пусна гърдата и, като този път започна да лапа и нежно да хапе ту едното, ту другото и зърно. Свободната му ръка / само едната му е свободна, защото с другате се държи изправен, ако някой не знае да го светна / се плъзна по плоският и корем, стигна до прашките и и ги свали. Реши, че проникването ще си "чака редът" и започна да я целува надолу по корема. Сак стенеше ли стенеше, а когато Саске стигна до котето и, тя заключи бедрата си в здрава хватка. Сега обаче нямаше да и бъде позволено да избяха.
- Отпосни се, няма да те нараня! - каза Саске със спокоен глас, и тя отвори краката си за него / Съжалявам, но не можах да се въздаржя нямаше как да не го напиша/. Започна да я целува нежно. Стигна до "целта си". Усети, че тя /Сак/ е притеснена. Отново проговори :
- Ако не искаш, аз ще- - тя го прекъсна и каза - НЕ! Аз .. просто .. такова..
- Детствена си, нали? - попита отново със спокоен тон Саске. За отговор получи позитивно кимване с глава. Усмихна се и каза:
- Ще бъде внимаелен, обещавам! - след това продължи да я целува. Когато реши, че вече е "готова" Се върна на предишното си място. Надвесен над нея и я попита:
- Готова ли си? - тя потрепна, но все пак кимна. Саске нежно и бавно проникна в нея, и когато чу писъкът, който Сакура не можа да удържи, разбра, че е разкъсал Химена /КАК НЕ ГО Е СРАМ!! КЪСА ЧУЖДОТО!!!??? БАЗИКККК!!/ . Той също изстена. Забравих да кажа, че и той БЕШЕ детствен. Както и да е...... Той чакаше, сякаш тя да му каже дали да продължи. Изведнъж той усети, че захвата около вратът му се отхлаби. Явно вече не я болеше, или поне така се надяваше. Не му харесваше, че и е причинил болка, ама няма как.
- Моля те.... прод - дълж-жи.... м-моля те! - примоли се с тих глас Сакура. Саске не успорва, а само кимна. Започна да се движи, като обаче не проникна изцяло в нея. Прецени, че все още не е готова за това.
Няколко часа по-късно все още валеше. Беше вече доста късно през ноща. Всеки бе заспал или тепърва заспиваше. Валенето се беше засилило. Капките падаха и се удряха в прозорецът на един апартамент. Това издаваше доста дразнещ звук, само че, живеещият вътре въобще не бе обърнал внимание на това. Сакура бе прекалено заета, за да се занимава и с дъждът. /Да си вземе номерче и да се нареди на опашката /. Саске и Сакура бяха сменили вече към 5-6 пози и не даваха признаци, че ще спират скоро. Но все пак 4 часа по-късно и двамата вече бяха безсилно легнали на леглото, прегърнати и без възможност дори да влязат да се изкъпят, камоли да се обличат. Най-важното бе, че и двамата бяха безкрайно щастливи. Сакура, вече на прага преди да заспи промълви на Саске
- Обичам .... те... Саске-кън. - след това задрема. Или поне така изглеждаше. Саске я чу. Не знаеше какво да отговори или дали въобще да отговаря.
На вън все още валеше и то доста силно. Знак, че бурята няма да си иде скоро, както и мъката по загубеният Учиха. Но пък, не всички бяха в мрачно настроение. Саске беше решил по-рано този ден, че ще остане за погребението и след това ще си тръгне. А какво стана? Нито присъства, нито си отиде. Напротив. Прави секс с едно от нй-скъпите му същества на този свят. Да... той я обичаше повече от всичко, но така и не еше намерил смелост или подходящ момент да и го каже. Сега, след като беше решил, че тя е заспала и няма да го чуе промълви:
- И аз те обичам, черешке моя! - след което я целуна по челото. Тъкмо когато затваряше очи и се канеше да последва примера и чу:
- Знам и .. ти благодаря, Саске-кън! - след което не се чу нищо повече и от двамата. На лицата им имаше една от онези щастливи усмивки, сякаш си намерил отдавна загубена част от себе си. Част, която си мислил, че не ти трябва или че никога няма да намериш, а тя е била точно под носът ти. Така и се бе случило - Саске бе намерил човек, който го обича не защото е Учиха, или заради семейното му положение; човек който не го сравнява с брат му, сякаш той е по-добър...Саске Учиха бе намерил щастието, което винаги е търсел в лицето на Сакура Харуно - черешовото цветче на клана Харуно, и цяла Коноха...

Слънцето вече се бе показало на хоризонта. Небето, вече изчистено от мрачните снощни облаци, сега бе обляно в светлина. Някой от магазините вече бяха отворили, макар, че хора все още нямаше по улиците. Вятърът нежно сякаш подканваше хората да стават, като полюшваше звънчетата, който стояха пред няколко магазина. Мелодията им, заедно с песните на ранобудните птички се разнесе из цялото село, като ехото в голям замък.
В кулата на Хокагето, будна освен Тсунаде беше и Данзо. Той крачеше бавно към офиса на Хокагето, като се готвеше да изпълни втора фаза от плана си. Стигна пред вратата и почука.
- ВЛЕЗ! - чу се от вътре познатия глас на Хокагето. Очевидно тя не бе в настроение.
- Добро утро, Принцесо Тсунаде! - поздрави той с лека усмивка. Естествено тя не бе добродушна, а напротив - злобна. Той отлично знаеше защо тя е бясна, но трябваше да се прави на незнаещ и учуден пред нея, след като му съобщи.
- Въобще не е добро! - отвърна през зъби жената. Стаята бе пълен безпорядък. Навсякъде имаше папки, листове и какво ли още не. Личеше си, че нещо бе търсено.
- И защо? - запита той, като се опита да прикрие интусиазма в гласът си.
- Някой е откраднал досието на Саске Учиха! - каза през зъби тя. Бе толкова бясна, че просто можеше да се нахвърли на първия, който и противоречи днес и да го убие, без никакъв проблем. /Добре, на който му се живее да си държи езика зад зъбите!!!! /.
- Така ли? - Данзо се помъчи да звучи възможно най-учуден.
- ДА!
- Някаква идея кой може да е?
- ...
- Тсунаде? Нима вече си заподозряла някой?
- ... Пазачите каза, че вчера не са видяли Саске да напуска селото.
- Значи той е все още тук? - това нече малко притесни Данзо. "Той трябваше да се е махнал! По дяволите!"
- Да, възможно е!
- Няма ли да пратиш някой да го залови. Може би той ги е взел! - дъртака вложи всичките си надежди Тсунаде да се съгласи с предположението му.
- Вече пратих, но ...
- Но???
- Защо му е да краде докоменти. Той знае в какво е обвинен. Щях да разбера, ако бяха нечий чужди, но неговите ...!?! А и, дори и да ги беше откраднал, защо би останал в селото, като е знаел, че ще го намерят много по-лесно?
- Незнам. Но не бива да го подценяваш! Той е Учиха, все пак!
- Може би прав ... - "Точно така! Браво! Тя захапа!!! Сега само трябва да направя така, че Учиха да избяга, което ще бъде напълно достоверно, че той ги е откраднал, а докато се усетят, че всъщност не е той .... ще бъде твърде късно...." си помисли Данзо, като се завъртя и напусна кабинета. Трябваше да се погрижи Саске да избяга и то преди да са го заловили.

В домът на Сакура цареше пълна тишина. Тя все още спеше, но това приятно действие бе прекратено от шумът на течаща наблизо вода. Тя скочи като ужилена, като си помисли, че от някъде е потекло. В последствие осъзна, че този звук идваше от банята. "Натрапник?" попита се тя, после осъзна, че Саске го няма. Очевидно "натрапникът" бе той. Тя се изправи, като не забеляза, че е гола. Отиде пред огледалото и спомените от миналато нощ и се сториха като сън. "Беше великолепно. Твърде великолепно." веднага се осъмни тя, но всичко говореше, че не е било сън. Разпиляните дрехи, факта, че тя бе гола, че Саске все още бе тук и се къпеше в НЕЙНАТА баня. Да не говорим за малкото кръв по пода. Така, че .... не бе сън. Тя въздъхна с облекчение. Отиде до гардероба си и извади хавлия и халат. Халата си го облече, а когато тръгна към вратата на банята, за да остави хавлията, тя се отвори /вратата/. Саске излезе ... ГОЛ ... от косата му капеше вода. Той погледна Сак неразбиращо. Тя му беше подала хавлията и се еб обърнала или за да не го гледа, или за да прикрие червеното си лице.
- Хм. Вече си ме виждала гол, не разбирам защо все още се червиш. - каза той със спокоен тон, като се загърна с хавлията и се приближи до вцепенилата се от срам розовокоска.
- Няма ли да ми отговориш? - прошепна и тихо в ухото, като уви ръцете си около кръста и. Придърпа я към себе си, но усети лека съпротива.
- Какво има, черешке? Да не си глътна езика? - отново подигравателен глас. Обаче Саске късно се усети. Сакура вече се бе обърнала и бе допряла кунай до гърлото му. Също без да се замисли. / /.
- Аз.... с-съжалявам ... Саске-кън! - каза още по-засрамено тя като свали кунай и се опита да го заобиколи и да влезе в банята, но той и попречи да мине.
- П-пусни ме! - каза възможно най-настоятелно тя, но все пак не бе освободена.
- Хм. Няма! - заяви спокойно чернокоското. Завъртя кунойчито към себе си, така, че да са лице в лице. Приближи се и и каза, като забеляза, че е станала червена като домат:
- Ккаво има, Сакура!? Все още ли се червиш пред мен?
- А-аз ... НЕ! - сместта и се завърна, като си спомни какво бе направила снощи.
- Тог~ - той не можа да довърши, защото Сакура го бе целунала. Той се очуди, не очакваше ТАКАВА реакция от нея сега, но не се оплакваше. Отвърна на целувката и, като уви още по-здраво ръцете си около малката и талия. Тя също уви нейните около вратът му,като взаимно се придърпваха един към друг... / толкова са сладки!!!Нека да им дадем малко време .... /

В домът на Наруто обаче, вече не бе тихо. Той бе станал, и макар, все още по тениска и боксерки, бе отишал в кухнята, бе открил, че някой му бе откраднал ВСИЧИКИЯТ рамен. От яд бе излязъл на балкона си и се беше развикал :
- КОЙТО МИ Е ОТКРАДНАЛ РАМЕНА - ТЕЖКО МУ И ГОРКО КАТО ГО ХВАНА, ДА ЗНАЕ!!! ЩЕ ГО УБИЯ!!!! - мда ..... отнеха му десет минути за да се сети, че всъщност никой не му беше крал рамена - беше го изял всичкия предната вечер. Е, и в последствие забеляза, че всички го зяпат. Зачуди се защо? /ЗАЩО ЛИ?? Та то всеки си вика рано сутрин и заплашва народа с убийство, камо ли по боксерки =_="/. Тогледна надолу и веднага забеляза защо. Беше по боксерки. С червено лице той направо влетя в стаята си, като бе последван от хорсият смях. "Какво унижение!! Ккаво Унижение само!!!" си мислеше той, докато се обличаше и се опитваше да игнорира хорският смях, който кънтеше от всякъде.
- Какъв идиот съм! - каза си той и излезе, като този път не забрави да си обуе панталони, като вчера .... .

На покрива на сградата на Хокагето стоеше Тсунаде, отряла лакти на парапета и загледана с чудната гледка, която се разкриваше пред очите и. Макар, че селото вече се бе събудило, по улиците се виждаха тук - таме няколко човека. Магазините бяха отворили одавна и вече се усещаше приятнита миризма на различно ядене. Вятър нежно полъхна, като залюля косите на Хокагето. Тя бе дълбоко замислена над това, което и бе казал Данзо по-рано същият ден.
- Дали е възможно найстина той да ги е взел? - се запита тя, като че ли очакваше отговор, който не получи...

Данзо не знаеше къде да се дене. Вървеше насам - натам из стаята си и мислеше от къде да търси. Беше проверил домовете на приятелите му, неговият собствен, та дори и подземията - нищо. Това бе открил той - едно ГОЛЯМО нищо. Тогледна часовникът вграден в стената. Показваше 13:19. "АНБУ сигурно вече са го намерили. Но, може и да не са ... нещо пропускам. Щом той не е при приятелите си ... тогава къде се е дянала малката невестулка???". Той въздъхна. Не знаеше какво да направи за да намери Саске преди АНБУ.Тогава му хрумна идея, къде може да се е скрил ...
Също като Данзо, АНБУ нямаха никакъв успех. Бяха претърсили всички места, на който бе възможно да се ские изчезнал нинджа, но уви - навсакъде отричаха да са го виждали. Наруто, след като бе разбрал, че издирват Саске, бе решил да помогне. Негови клонинги имаше навсякъде. Питаха всеки. Тогава един реши да иде да попита у стар приятел.
На вратата на Сак се почука. Тя прекъсна поредната си целувка със своя любим и си промърмори нещо под носа. Тръгна към вратата, когато Саске каза:
- Мислиш да отвориш гола, ли? - на лицето му се появи самодоволна усмивка, когато видя почервенялото от срам лице на любимата си. Хвърлии халата, след като се излегна на леглото и и я остави да се оправи. С бързи движения Сакура отвори входната врата, и както предполагаше - беше Наруто. Блондинът никога не е идвал толкова "рано" за да я вземе да тренират. По това време обикновенно си спеше сладко.
- Какво има, Наруто? - попита раздразнено тя. Той бе прекъснал момента и със Саске, и сега беше бясна.
- Ам... дойдох за да ти кажа, че Саске-теме все още е в селото и АНБУ го издирват. Да си го виждала? - попита блондина, като видя, как леката усмивка, която имаше приятелката му до скоро се стопи като сладолед на слънце.
- М-моля?? Той е още тук и го издирват??? - тя не можеше да повярва. Е, не на факта, че беше тук, а на факта, че те знаят, че той е тук. Притеснението и се увеличи, когато Нарудо допълни:
- ДА! И цялото село го издирва. Обвинен е н кражба!
- К-к-какво?? К-кражба?! На какво? - попита неразбиращо розовокоската. Тя знаеше, че има грешка, тъй като цялата вечер, та даже и сутринта Саске бе прекарал с нея.
- Казват, че е откраднал някакви документи и се крие в селото. АНБУ кучета го търсят навсякъде, но не го намират!! Да си го виждала??? - Сакура замълча и се направи, че все едно мисли или се мъчи да си спомни нещо. Истината бе, че тайно се молеше сега любимият и да се покаже или провикне и да я пита кой е. На съотборникът и това нямаше да му хареса особено, затова тя реши да приключи разговрът.
- Не, не съм го виждала, а и нямам усобено голямо желание! А, сега, ако не възразяваш - искам да се върна в леглото. - с това тя беше на път да затвори вратата, когато Наруто попита:
- В леглото? В.... 13:40 още не си станала???? А и мислех, че изпитваш нещо към Саске? Защо няма да дойдеш да го потърсим??
- Защото не искам и точка!!!!! А сега ме остави намира! - след което тя трясна вратата и с бързи крачки се запъти обратно към стаята си. Отвори вратата и замръзна на място. Саске го нямаше. Тя погледна към стенаата до леглото си - катаната и предпазителите му бяха тук, но него го нямаше. "О,не!!! Хванали са го!!!!" с притеснение заключи тя. Облече се със светкавична бързина, приведе се в приличен вид, скри катаната и другите неща на Саске, като прикри миризмата му със своета. Излезе от апартаманта и се запъти към кулаа на Хокагето. Знаеше, че Тсунаде сега го разпитва и се опитва да го накара да и каже къде са документите, или най-малкото - защо е бил в дома на Сакура - лежащ на леглото и по боксерки?!?

Без въобще да си прави труда да почука, Сакура влетя в кабинета на Хокагето. С учудване заключи, че беше празен. Огледа се. Отиде до бюрото и погледна, за да се увери, че докоментите просто са били скрити под купчината от листове за подписване. За нейно нещастие - не бяха. "Къде ли може да е?" запита се розовокоската. Нямаше си и на идея, а трябваше да разбере, и то скоро. Тръгна надолу по коридорите, като се молеше да усети чакрата на Саске, или най-малко - тази на Тсунаде. "Саске ще си има големи неприятности, ако каже някой глупост за да ме защити...." притеснена, Сакура вече тичаше по коридорите, като не обръщаше внимание на никой. Неусетно стигна до края на коридора. Чакрите на Саске и Тсунаде бяха там. Зад желязнада, двутонна, строго охраняема врата. Кунойчито се приближи, като забеляза, че погледите на двамата АНБУ се спират на нея.
- Какво търсите тук, Сакура-сан? - попита единият
- Търсех Хокагето. Нямашея и- - думите и бяха прекъснати от тези на другият пазач:
- Тя е вътре, а достъпът сега е строго забранен! Ще трябва да изчаката да приключи разпита и тогава ще говорите с нея. - по нищо не личеше, че той може да направи изключение и да я пусне."Ако разбия вратата, това може да не е + за мен, камо ли за Саске. Ще решат, че ми е промил мозъка и ще го изтезават, а мен - заключат някъде. Изглежда, че ще трябва да почакам, докато тя реши да почине и излезе." с това заключение розовокоската само кимна, в знак, че е разбрала и се върна. Чака пред офиса на Хокагето, като постоянно следеше чакрата и, която се движеше 100 метра под нея /има се предвид под Сакура /. Притеснение и угризение на съвестта караха младата жена да се движи наляво, надясно и да се ядосва, че никой не идва...

Зад металната врата имаше стая. Но не обикновенна стая! Това бе стаята за мъчение на затворниците, достъпът до която беше само за АНБУ членове или самото Хокаге. Тсунаде стоеше в левият ъгъл на стаята и наблюдаваше, как Саске Учиха понася всички удари мъжки.
- Ще те попитам още веднъх - къде са документите?!? - АНБУ-то, което го разпитваше вече бе започнало да губи търпение. Бяха тук вече повече от 5 часа, а единственото, което беше казал чернокоското бе "Незнам за какво говорите!". Тсунаде въздъхна. Знаеше, че ако Сакура сега беше тук, без въобще да се замисли щеше да смаже от бой тоди АНБУ.
- Това не е шега работа, Учиха!! Къде, по дяволите, са документите!!! - започна да губи търпение Годаймето. Знаеше, че Учиха са непреклонни, а и дори и да умреше нямаше да каже."Ами, ако казва истината?? Ами той найстина не ги е откраднал?!" сега вече тя започна да се притеснява. Може би правеше голяма грешка, за която после щеше да съжалява. Тъкно когато щеше да каже нещо от другата страна на вратата се чу бесен женски глас:
- АКО НА СЕКУНДАТА НЕ МЕ ПУСНЕТЕ, КЪЛНА СЕ - ЩЕ СЕ ВИДИТЕ В ЧУДО!!! МАХНЕТЕ СЕ ОТ ПЪТЯ МИ, ДА ВИ СЕ НЕЗНАЕ!!!!
Тсунаде бе учудена, че ученичката и е дошла, при положение, че днес бе един от почивните и дни. Тъкно когато щеше да се провикне да я изчака, във вратата се удари нещо /поправка - НЯКОЙ / и буквално я откърти.Чу се отново познатия вече глас:
- Ако отново ме пипнеш - ще те убия!! - това бе предупреждение, което накара Саске да вдигне глава. Пред него стоеше Сакура. Беше бясна.
Тсунаде не вярваше на очите си "Толкова силна ли е станала, че успя да откърти ТАЗИ врата?!?!". Сакура пристъпи и гледката я ужаси, макар, че тя не го показа. Любимият и стоеше окован с вериги за земята, а по гърбът му имаше следи от къмшик. Ремъци със шипове бяха сложени на двете му бедра, така, че при всяко напрягане да се впиват надълбоко в кожата. Сакура беше потресена. Този метод бе само за S-клас престъпници, а не за невинни, който просто са хванати заради стари грешки.
- Тсунаде-сама?! - попита Сакура, като очакваше учителката и да и обясни, защо той имаше от тези ремъци.
- Мисля, че влизането ти не е прилично, Сакура! - заяви жената, като я изгледа строго. Ама не беше познала - това само вбеси още повече Сак. Тя посочи Саске и се развика:
- Какво сте му направили?!?! А й мислех, че тези ремъци са забранени!? Нямате право да- - тук вече розовокоската беше прекъсната от думите на Саске:
- Не си хаби думите, Сакура. Оставиги и не се меси. - гласът му едвам се чуваше, което означаваше, че той е много слаб в момента. Със сълзи на очи розовокоската каза:
- Как да оставя, като- тук думите и бяха прекъснати /ОТВОНО айде стига бе!!!!/ този път от АНБУ-то, което беше шибало Саске с камшика.
- Ти да мълчиш, момиченце, за да не си ти следващата!!!!! - / Ето сега вече става напечено/. Очевидно мъжът с маската не я беше познал, защото ако я бе, нямаше да си позволи да говори така. Розовокоската само го изгледа и пристъпи напред. Знаеше, че ако нападне първа ще има неприятности.
-МОЛЯ??? - попита през зъби тя.
- Не смей да ми държиш такъв тон, малката! - след което той несъзнателно замахна с камшика. Сакура не бе очаквала това и за това не успя да отреагира навреме. Камшика я зажули през лицето, като разрани дясната и буза
- Мъртъв си! - каза Саске като се изправи, но преди да направи каквото и да било .....

Саске тъкмо щеше да се изправи и да удари АНБУ-то, когато, сякаш като смъртта с бавна но сигурна походка, покрай него мина Сакура. Чакрата и беше станала видима. Имаше синьо-зелени отенъци. Косата й, сякаш от бонбонено розва се бе превърнала в сребриста. Светлите и излъчващи радост зелени очи сега бяха станали мрачни и зловещи. В дясната си ръка тя държеше четири сенбона. Беше се приближила до нападателят си, и никой, дори и Тсунаде не посмя да я спре. Тъкмо когато Саске щеше да се изправи, с цялата си наглост АНБУ-то го шибна с камшика през лицето. Очевидно Сакура не го притесняваше. Голяма грешка... От бледото лице на Саске започнаха да се стичат капки алено червена кръв. Когато една капка капна от брадичката му, нападателят му вече беше залепен за стената и ръката на Сакура стискаше гърлото му толкова силно, че почти го душеше. Мъжът се гърчеше от болка, бореше се за малко въздух, и се молеше да не умре от ръката на жена.
Все така бясна, та даже и повече, Сакура нямаше никакво намерение да остави този плужек жив. Чакрата, която я заобикаляше и се движеше, като жива около нея се бе увеличила до такава степен, че образуваше вятър и караше сребристите коси на момичето да се развяват, придавайки и още по-страшен вид. Тсунаде наблюдаваше развиващата се пред очите и сцена, но не знаеше какво да направи. Ако ученичката и получеше такъв пристъп я затваряха някъде докато се успокой или я пускаха да тренира, за да изкара емоциите си. "Ами сега? Какво да направя? Тя е извън контрол и никой не може да я спре!" Несъзнателно по тялото на русокосата жена преминаха тръпки. Тя погледна Саске. Той беше направо в шок и не си правеше трудът дори и да го прикрие. Лицето му, обикновенно студено и безизразно, сега издаваше много емоции наведнъж - объркване, болка, ярост, раздразнение и дори и страх... Той имаше въпроси. Въпроси, чиито отговори трябваше да получи на всяка цена!
Сакура вече се бе погрижила мъжът да почувства болката от пробиването на кожата със сенбои. Беше му "таксувала" въздухът, задето я беше ударил с камшика. Сега мъжът бе на прага между живота и смъртта, но младата жена не му позволяваше да умре, но и да живее. Мъчението бе по-тежко и от това, което беше получил Саске. Обаче нещо стана. Нещо в главата на Сак прещракна. Тя пусна почти безжизненото тяло на земята. Обърна се на пети и погледна любимият си. Той стоеше там, на земята, в краката и и дишаше тежко, гледаше я с неразбиращ поглед и игнорираше течащата по лицето му кръв. Тя се наведе, протегна едната си ръка. Саске реши, че тя ще го удари, затова отвърна лице и се приготви за удар, като стисна здраво очи. Това направи момичето тъжно. Нежна усмивка изпъди мрачната гримаса, която беше загрозила иначе красивото и лице. Тя положи ръка на ранената буза на Саске и съсредоточи чакрата си, така, че раната изчезна. Тогава тя съсредоточи чакрата си за тези по гърбът му. И те изчезнаха бързо. Следващи бяха краката му. Ремъците бяха свалени с един замах, но и в същият момент много внимателно. Саске стоеше и не можеше да каже нищо, камо ли да направи. Просто се остави в нейните грижовни ръце. Вече не го беше страх. Напротив - вече му беше прятно. Чакрата и излекува всяко място, което беше пострадало. Чернокоското беше, като чисто нов.
Кунойчито се изправи. Чувстваше се крайно изпощена. Чакрата и започна да се прибира обратно в тялото, като стана отново невидима. Нейната рана също изчезна, като не остави дори белег след себе си. След като вече бе с розова коса и нормално чакра ниво, Сакура се ульоля на място, залитна и политна напред. Крехкото и тяло удари студената и твърда земя. Момичето затвори зелените си очи и се отпусна. Припадна, оставяйки Тсунаде все така закована на място, оплашена и Саске, който не успя да се изправи на време, за да я хване.
След като намери сили за да я вдигне, Учиха се запъти към домът на розовокоската, като подмина Хокагето, като пътен знак. След като направи няколко крачки, пред него се появиха няколко АНБУ, един от които посегна да вземе Сакура от ръцете му. /Грешкааааааа Все едно да искаш да вземеш месо то гладен лъв.... няма как да се случи как не се научиха тез хора?!?! ..../ Саске, естествено, не позволи да му отнемат розовокоската. Отскочи настрани и тъкмо щеше да им каже да се махат, когато зад него се чу гасът на Тсунаде:
- Оставете го! Нека върви!
Саске не си направи трудът да се обърне, но промълви тихо, сякаш го казваше на себе си:
- Благодаря!
След това изчезна в облак от дим. Появи се в стаята на кунойчито. Нежно я постави на леглото и, като отмести завивките. Тя изглеждаше толкова спокойна и добродушна. Кой би предположил, че ангел, като нея, може да се превърне в самият Дявол, когато е бясна? Чернокосият мъж въздъхна. "Какво още мога да очаквам от теб, мила моя? Какво още?". И сякаш, воден от някакъв вътрешен глас, той се наведе и я цулена нежно по устните. Знаеше какво трябва да направи, за да си няма проблеми тя. Да бъде истински щастлива. Но не с него. Не. Тя трябваше да бъде с друг. По-достоен от него, по-достоен от един убиец.
В другият край на селото, в домът на семейство Хюга се разиграваше малка сцена между Наруто и Неджи, който се караха за това, че Наруто държал ръката на Хината. Младата наследница се опита да ги осмири с думи, но не успя. За това пък, за капак на всичко дойде и Хиаши. Включи се в спора на страната на Неджи. Хината последва примера на баща си, но срещу него. Тя започна да спори, защитавайки връзката си с Наруто.... /Мдаааа Нищо ново, нали? Знам, но да не решите, че само СасуСаку ще давам, затова Да си бях останала при тях, но както и да е!/
В магазина за цветя "Яманака" Ино подреждаше розите, когато глас зад нея каза:
- Защо красиво цвете като теб, прави другите да изглеждат по-хубави?
- Моля? - попита блондинката, като се обърна. - За какво говорите г-не?
- О, хайде де, мила моя. Такова красиво цвете, като вас, не може да седи тук и да се грижи другите цветя да изглеждат хубави, вместо да се грижи за своя външен вид!
Ино само повдигна едната си вежда. Пред нея стоеше мъж, висок с черна, къса коса, бледо лице, слабо, но мусколесто тяло и светло зелени очи, който сякаш не бяха на мястото си.
- Мога ли да бъда удостоен с честта да знам името ви, г-це? - запита мъжът
- Ино. Яманака Ино. А вашето?
- Блеро. Ушахи но Блеро.
- За мен е удоволствие да се запознаен, г-н Ушахи но.
- Удоволствието е изцяло мое, и моля, наричайте ме просто Блеро, Ино. - каза, като се усмихна, Блеро.
- Добре, Блеро. с какво мога да ви помогна?
- Всъщност съм тук за да говоря с баща ти. - отвърна, вече със сериозен глес мъжът.
- Разбира се. Веднага ще ви заведа при него. - Усмихната Ино излезе от магазина, като каза на помощник-продавачката, че ще се върне скоро, и тръгвайки към дома си, тя започна да разпитва Блеро за него, миналото и бъдещото му...

В офисът на Тсунаде беше тихо. Там нямаше никой друг, освен самата тя. Шизуне беше отпратена, когато се опита да поговори с Хокагето. Тя все още в шок, се опитваше да обмисли случилото се. Как Сакура бе влетяла буквално в стаята за мъчения; как АНБУ-то беше направил грешката да я удари; как след това тя едва не бе отнела живота му и за финал - беше излекувала раните на Саске. "Саске. Какво намира тя в този мъж?! Не и ли стига, че я остави, после се държа грубо с нея и сега едва не се самоунищожи??? Какво цели?.... Какво?" тези въпроси не даваха мира на русокосата жена, както и много други. Тя искаше, не - трябваше да знае защо, защо собствената и ученичка бе готова да се обърне срещу нея, заради предател!! В този момент на вратата се почука.
- Влез ... - каза тихо Тсунаде.
- Добър ден, Принцесо Тсунаде? - каза влезлият мъж
- Въобще не е добър, Данзо!!! - узъби му се тя
- Заради теб, невинен пострада!
- Невинен?? Заради мен?? Кой??
- Учиха Саске е невинен, изкофяло стрче такова!!! Прати ме за зелен хайвер, нещастнико!!! - развика се още по-силно Тсунаде, като накара минаващият случайно покрай кабинета Наруто да се заслуша.
- Как така?? Сигурен съм, че той е виновен!! - продължи да успорва Данзо.
- Проверихме нсичко. Така, че сега се махай, преди да ти се случи случка!! - заплаши русокоската.
Данзо си сви сърмите и излезе. "Изкуфял старец! Дано някой ден Учиха да го убие ...". След като напусна стаята, Данзо, бесен се запъти направо към домът на Харуно. Знаеше, че това е единственото място, на което може да бъде Саске.
Сакура се беше събудила тайно, тъй като Саске не я беше усетил, когато се бе промъкнала зад гърбът му, като котка. Тогава тя видя нещо, което я накара, едва ли не да изгуби съзнание. Саске си събираше багажа. По-точно вече го беше събрал и се готвеше да си тръгне. "Нямам избор! Трябва да си тръгна преди тя-" той не успя да довърши мисълта си, защото усети нечие присъствие. По рефлекс с едно движение той залепи розовокоската за стената и допря катаната си до гърлото и. Когато я видя, сърцето му се сви от болка. Тя плачеше. Беше видяла всичко. Беше го издебнала и беше разбрала планът му.
- Защо си станала? Трябва да си почиваш! - каза Саске, като се опита да скрие притеснението си от присъствието на половинката му.
- ... Щеше да си тръгнеш, докато спя ..... нали??? - попита тихо тя.
-....
- НАЛИ???? - извика, вече бясна тя.
Беше и дошло до гуша от това. Постоянно да я изоставят. Първо семейството и, после той, Итачи и сега, след като си го върна, той планираше пак да си тръгне.
- Защо ...? Защо ми го причиняваш пак? Мислех, че ме обичаш! Нима това е била поредната лъжа?? Защо, дяволите да те вземат???? ЗАЩО????
Сълзи се спускаха, като водопади от очите на младото кунойчи. Тя плачеше и не се опитваше ад прикрие болката и разочарованието си. Искаше той да види колко я боли, колко е наранена. Тогава Саске се приближи до нея и я целуна страстно по устните, сякаш и казваше безмълвно "Сбогом, мила моя!". Тя не го понесе добре. Отблъсна любимият си и го погледна в очите. Саске се изплаши от това което видя в тях, или по-точно това което не видя. Болката, която до преди секунди се четеше в тези хубави зелени очи я нямаше. Нямаше я и мъката. Нямаше нищо. Пламъкът беше изгасен. Сърцето пръснато на милиони парченца. Мечтите пропаднаха като кула от карти. Вместо желание да остане, Саске прочете в очите и желание да се махне, възможно най-бързо. Нещо в него го заболя. Направо му идваше да се разплаче.
- Сакура, аз- той не успя да продължи. Тя просто отиде до входната врата, отвори я и се качи в стаята си. Щом стигна де погледна в огледалото. Все още беше с дрехите си. Тогава в отражението си видя нещо, което я погнуси. Държанието и от преди няколко секунди я накара да и прилошее. Искаше да изкара ядът си някъде. Видя до себе си една ваза. Без да мисли взе вазата и я прати по огледалото.
Тогава всичко сякаш започна да се движи на бавен кадър. Всичко освен розовокоската. Сълзите, който бе подтиснала и се бе опитала да спре, започнаха да текът още по-силно. В съзнанието и изплува всичко, което беше направила и казала на Саске. Сърцето и започна да препуска. Имаше чувството, че ще повърне. Тогава това, което я изкара от трансът бе едно силто "ТРЯС!!!!!!". Огледалото бе на милиони парчета, както и вазата. Сакура остана загледана в парчетата по пода. Погледна с крайчеца на окото си през прозореца. Видя отдалечаваща се фигура. "Саске ....". Тя затвори очи, сякаш да обмисли всичко. Тогава, изведнъж отвори очи.
- Това беше! Тръгвам след него и точка! - заяви на себе си тя.
Взе една от раниците си и вътре сложи най-необходимото за дълго пътуване. Щом се увери, че всичко си е взела, написа на един лист бележка до Наруто и излезе от апартамента си, като заключи вратата.
Ино беше завела новият си приятел при баща си вчера и от тогава не го бе виждала. Той и се бе харесал, и то много. "Толкова е сладък...." замечта се Ино, когато видя, че четири фигури скачат бързо от покрив на покрив. В бързината тя различи само Саске. "Другите сигурно са отборът му! Но къде отиват? И защо бързат?? О,не ... нима те ..." блондинката се опули и излезе бързо от магазина, но фигурите вече бяха много далеч.
- Идиот ... не знаеш какво правиш! - прошепна на себе си Ино и си помисли : "Как ли ще реагира тя, като научи? Ами ако ТЯ вече знае?!? Каква драма ... какво нещо само.". Блондинката въздъхна и се върна в магазина си за цветя, като продължи да си мисли за вчерашното си приживяване... Тя бе щастлива, но щастието и беше помрачено от друга гледка....