Болезнен бакшиш

Сутрин, когато се събудиш си мислиш, колко ще е интересен деня. Е, поне почти всеки си го мисли. Има хора, които още щом си отворят очите, се чудят, защо им е трябвало. Госпожица Сакура Харуно, на 19, се чуди това всеки ден. Тя е сервитьорка в едно мъничко заведение, където идват все едни и същи хора, с едни и същи глупости в умовете си.
И тази сутрин Сакура се събуди със същото нежелание и се отправи към работа, все така зле мотивирана. Тя си нямаше никого, освен малкото си коте, но и то не водеше добър диалог с нея. По-скоро монолог, които момичето ненавиждаше. Влезе в заведението и същия аромат, креда, бира и цигари, се заби в носа й. Тя си постави работната усмивка и с уверена крачка започна да работи, както винаги. Денят се очертаваше като много неприятен, още от обяд. Забравих да спомена, че днес тя беше втора смяна и сега беше към два следобед. Върза косата си на кок и се отправи към една от билярдните маси, която беше останала непочистена. Когато хвана щеката, поставяйки я на определеното й място, груб глас зад нея, я извади от съненото й състояние:
- Ей, малката, аз играех там!- груб и толкова злобен, че кожата й наструхна.
- Аз, съжалявам, нямаше никого наоколо и си помислих...- започна да се извинява тя, но вътрешно псуваше безспир.
- Много мислиш явно, човек една вода неможе да пусне спокойно.- какво красиво момче, а какви отвратителни маниери.
Сакура най-после пусна дръжката на щеката и то доста демонстративно и се отправи към бара, с цел да прекрати тази проява на мъжество. Тъкмо беше измила, когато към нея се приближи същия красив и противен господин:
- Абе, какви се тея топки? Винаги ли се заклещват, когато се опитва да играе някой?
- Ей, сега, ще видя какво сте направили.- пое си въздух момичето и се отправи към масата.
Зад гърба й момчето изпуфтя шумно и я последва. Бялата топка се беше търкулнала встрани от улея, предназначен за топките. Сакура присви очи, защото й беше ясно от какво е станало. Тя бързичко се наведе и започна да въвежда всичко в ред. Когато се изправи и отново се усмихна, каза глухо:
- Готово, господине. Моля ви, не употребявайте толкова сила, ако обичате.- тя се опита да се пожегува мило, но това не се получи.
- Плащам и играя! Ще правя каквото си искам, ясно кукло. Айде, разчисти терена сега!- надменно отговори момчето и я избута встрани.

Сакура повдигна леко брадичка, в опит да запази самообладание и се върна към работата си. Не след дълго настроението й се беше възвърнало, след един хубав бакшиш, естествено. Постепенно, момичето беше забравило, за този с лошите маниери. Наистина беше привлекателен, с тези тъмни очи, които все едно влизаха в душата ти. С тези невъзпитани коси и това добре сложено тяло. Но отвореше ли устата си, от нея излизаха само прилепи и скорпиони. Момичето хвърли няколко пъти по един-два погледа, пълни с ненавист и любопитство, към онази маса, но така и не се убеди да се разходи дотам. Все някога трябваше да смени пепелника, който употребяваше онзи грубиян. Когато най-после се убеди да го направи, момчето я изгледа нагло и дори не й обърна внимание. Сакура се зарадва, че той не е проговорил и бързичко се придвижи по-далеч.
След малко пристигна още едно момче, но лъчезарен и добронамерен. Сакура го познаваше отдавна и беше на мнение, че е приятен и услужлив.
- Сакура, здравей!- поздрави той и се запъти към бара.
- Здравей, Наруто, как си днес?- усмихна се широко тя и му подаде обичайното му питие.
- Супер! Трябваше да съм тук преди час и нещо, но закъснях. Някой да ме е търсил?
- Момиче ли?- усмихна се любопитно тя.
- Де, да беше. Един приятел от детството, не съм го виждал с години. Казах му, да ме чака тук. А ето го.- усмихна се Наруто и се отправи към единственото място, към което Сакура не би се сетила. Тя разшири очи и се зачуди, как тези двамата се приятели.
Русокосото момче се провикна отдалеч и стисна здраво ръката на онзи с отровната уста. Настроението около масата не се подобри особено. Тъмнокосия все още беше намръщен, но разговаряше спокойно. На това му се казва, приятелство. Те са различни като огън и лед. Когато момчето с тъмната коса излезе навън, Сакура се приближи до русия и го попита:
- Как може да си приятел с такъв кретен?
- Е, не е от най-вежливите, но винаги щом имам нужда от нещо, кой е първия на когото мога да се обадя.- усмихна се Наруто и се облегна назад.
- Този, които неможе да си каже името, без да се намръщи ли?- Сакура се смееше, но продължаваше да се чуди.
- Да!- усхили се момчето в отговор и отпи от колата си.

Сервитьорката само кимна и се отдалечи, защото забеляза, че другия се връща. Момчетата останаха до доста късно, изпиха доста и направиха една хубава сметка. Сакура се беше примирила с онези пронизващи погледи и вече не й правеше впечатление. Когато сърдиткото поръчаше " Дай още, скъпа!", Сакура просто игнорираше думите и се съсредоточаваше в наливането. Работното й време беше почти към края си, а Наруто и приятеля му, май едва сега започваха. Русия отдавна беше преминал лимита си, от едно голямо и беше много пиян. Сакура стоеше зад бара и се подпираше уморено. Всички си бяха отишли, момичето беше прибрало всичко, освен последните клиенти, които й бяха останали. Нямаше смелостта да им намекне, че тя трябва да затваря, защото не искаше да слуша това, което щеше да каже Клиента. Затова просто стоеше и наблюдаваше отчаяните опити на Наруто да уцели бялата топка със щеката си. Въпреки, че единия беше абсурдно пиян, другия дори не показваше и малък намек, че е пил концентрат. Съвсем спокойно си играеше и надигаше чашата, която отново изпразваше.
- Айде, ма, заспалата ! Не виждам да имаш много работа, освен да си клатиш кривите краката.- Измърмори онзи от мястото си и й показа празната си чаша. Сакура му занесе нова, но с такова нежелание, каквото не бе изпитвала никога досега.
Грубия език на момчето я отвръщаваше, но поне Наруто се опитваше да го контролира малко. При последните му думи, русия се опита да каже нещо, което прозвуча леко неясно:
- Туй е С`ура (хлъц). Бъ`и пфо- уштив, `ске! (хлъц). - направи отчаян опит да удари отново топките, но не му се получи и се върна на стола си, оставяйки щеката си, да падне зад него.
- Сура значи! Ей, Сура, ела малко.- измърмори той, но момичето не му обърна внимание.- Ей, глухата, `ела тука!- подвикна по-силно момчето, правейки й намек с ръка.
- Казвам се Сакура!- присви очи момичето, губейки и последния си самоконтрол.
- Тошно таа!- чу се Наруто отстрани, вдигнал пръст, карайки момичето да се засмее, а момчето да го погледне отекчено.
- Добре, Сакура, Кура или както там ти е името. Наруто се напи, а на мен ми е шибано да пия сам.- той обходи поглед от кецовете до шапката на момичето.
- И, аз какво?- вдигна вежди тя и скръсти ръце пред себе си.
- Удари едно! Споко, няма да та чукам пияна.- усмихна се момчето, карайки Сакура оново да потръпне.

Добре, това сега една глава ли е? Защо си я накъсала така на парчета? Всичкото събрано ако прави една глава ок. Много правописни грешки обаче...
Историята не ме грабна толкова... може би и липсват още описания. Постарай се следващия път ^.~