Специалнинте

Фикачето е фантастика и мистерия. Надявам се да ви хареса.
---------------------------------------------------------------------------
1

=+=Токио, Япония=+=
-...*Sora wa anata no mistaku, Sayuri, gomenasai! Отстранена си от случея, върни се в Корея за почивка. Ще се свържем с теб пак. *Sayonara!-
Се чу по телефона, преди сигнала 'свободно', след което момичето смъкна телефона от ухото си и заби юмрук в стената.
-
-Тя и екипа й... прекалено са млади за професията, а този случай е...-Заговори началникът- мъж на възраст и доста белези по тялото, като доказателство за всички медали украсяващи сакото му отбелязвайки всичките победи, които бе постигнал.
-Те са професионални , доказаха се , независимо възраста им- знаеш го по-добре от мен, само една от тях, е по-добра от двайсетина в лабораторията ни, само една е по-добра от двадесет стратега, само една е по-добра от двадесет випа! И може би тези момчета го заслужа...-Продължи мъжът със малко по-нисък ранг , отговорен за случеите и главно този, за който сега се водеше спорът.
-Братко!-Прекъсна го началникът със страх, разочаровани и учуда в очите.- Заповедта е от горе, този случай ще бъде прекратен, ...от горе е! Знаеш добре!-Втренченият му поглед най-сетне бе убедил по-малкият му брат и колега на работното място. Другият мъж само кимна и наведе глава.-След месец почивка им кажи, че случеят е бил прекратен и забрани излизането от Корея и ги намести в хубаво училище..., документите им по-късно ще прехвърлим в местното ФБР.

След поздрава и двамата излязоха тръгвайки в противоположните посоки, като началникът на покрива го чакаше хеликоптер, а другият щеше да пътува с лимузина към участака "Специални случеи".
Специалният екип отдавна бе в Южна Корея и дори не знаеше за това , че повече няма да може да напуска държавата, нито за вече определеният им живот. След месец почивка им беше обяснено,че случеят се закрива, не са подхидящи за професията и че започват начисто в университет на високо ниво...

-=-=-=-=-=
....Но най-често се зблъскваш със съдбата си, когато бягаш от нея или усилено се мъчиш да я промениш....

-=-=-=-=--=--= След един месец и половина ; Сеул, Южна Корея -=-=-=-=-=--=-

-Кога ще ми дойдат колетите?!-Изпъшка момичето за сетен път, запрати една възглавница към вратата и грабна другата, на която най-голямата се подпираше и пак замрънка под носа си. Мин я погледна , присвивайки очи , но все пак бе щастлива, че нито капчица от супата й не се бе разляла и забравяйки за всичко щастливо продължи яденето й.
-Иххх, гадост душ... бляк!-Извика Хе , когато тъкмо излязло от душа, хвърляща му последен отвратен поглед, след което избяга за стаята си , за да се облече.
Не след дълго на вратата се позвъня и колетите след още не много бяха натрупани в хола.
-Ъм... не си спомням да имаше толкова много неща....-Замига Мин, гледаща неразбиращо към колетите, дкато слагаше чинията в миалната машина, след което се подпря на бар плода и загриза някой плод, гледайки ухилената до уши Сея, отваряща всеки колет , за да види какво има вътре. Хе току що беше дошла с още не напълно суха коса , но достатъчно според нея и нападнала колетите като кака си.
-Ха! Ето го! Професионалният ми фотоапарат! О, злато!- Извика Хе вдигайки току що намереният фотоапарат, и след радостните подскоци момичето отиде зад барплода при най-голямата, приготвяйки пуканките.
-Уааа...хааа. муххахахахахах!..- Се чуваха много видове изтерични викове от Сея, след всеки отворен колет.
-Какво не ми казвай, че....-Маги се задави когато най-накрая съзря съдържанието на най-близкият колет.-СЕЯ!
-Бо-йоо, бо, бо!Ешшш!-Извика нацупено момичето.- Не се разделям с тях!
-Дойдохме за чист живот, наново , за хубаво бъдеще и щастие, а ти си домъкнала всичките си уръжия ?! И то повечето чисто нови по поръчка?! Ами ако ни хванат? Ох.. чинчаа!
-Донесих ти и на теб нещата, и на теб малката ти - всички неща са ти тука.
-ОМО! КАКО ОБИЧАМ ТЕ!-Извика радостно Хе.
-Знам, и аз :Д
Мин просто се хвана за главата, но неможеше да отрече , че бе щастлива. Тя просто въздъхна, това беше лошото мномиче-такава.
-Ако се сещате специално избрах жилището, което значи- Юн Хе , третият бутин от долу нагоре на специалната ти стена с рамки и картини се отваря врата- малка стаичка като лаборатория.- Юл Сея бе прекъсната малко от "ОМО, КАКО МНОГО ТЕ ОБИЧАМ" и огромната прегръдка , след което продължи.-А на теб, сенсей, зад аквариума, ти има стая със много папки листове и чудесии , за да можеш да си правиш стратегиите и всичко, от дистанционното се отваря, от задната страна е.
-Добре, връщам си думите назад, добре си направила!-Измрънка Маги, докато дъфчеше поредният банан, а Сея се усмихна победно.
-И аз си имам специална стаичка, където си имам боксова круша за тренировки и специален рафт за всичките тези оръжия.-Усмихна се момичето самодоволно гледайки стоманените неща срещо нея.
-А какво е това?-Попита Хе, изкарвайки една папка от последният колет.-Ооо, документите за новите личности и.. има и характер! Хааа, яко!
След тези думи на най-малката всичките се бяха събрали в хола и всички си бяха взели техните документи.
-Ммм.-Усмихна се Маги.-Започвам първа тогава...Казвам се Парк Су Мин, бла-бла оо, характеристика- бурно, грубо момиче... ъм... тука малко... това да не са го объркали... що за глупост е тази характеристика.-Замислено скръсти ръце тя.
-Аз съм! Казвам се Ким Юл Сея, дрън-дрън.. хааа, храктер! Сраме..жливо, тихо и мило момиче...ами да определено има грешка!
-Добре, добре сега съм аз. Ким Юн Хе... супер сериозно момиче, никога не се усмихва и избягва говоренето... пффф, това е невъзможно да го направя!
-Аха, ти просто не можеш без да се хилиш като идиот!-Усмихна се Сея.
-А, ти неможеш просто да не се изразяваш по най-грубият възможен начин, напън йоджа!-Продължи Мин, след което си дръпна краката и само стола й бе яко наритан.
-Добре тогава, айде хващаме се на бас , две седмици, дам точно две седмици, кой ще издържи, а които се откажат, ще изпълнят желанието на победителя!
-Дадено!
-Съглсна!
------------------------------
И въпреки, че си бяха казали, че свърши, че повече няма да се занимават, никоя от тях не успя да мигне. Тези момчета трябваше да бъдат наказани, а как им се изпъзлнаха...

---Преди месец и половина....---
Престъплението им бе голямо и никой нямаше доказателства , че те са виновни, но нямаше и кой друг. Този случай минаваше възможностите на ФБР и затова се бяха свързали със Специалните случеи, за да действат направо. Кооупорацията работоше от 5 години, но бе свръх секретно, защото там биваха събирани най-елитните хора от цяла азия, там нямаше неразрешен случай. И в момента имаха координатите на ХБ , така нареченият случай от професионалистите. Момчетата щяха да се забавляват в забутаните ниски на ниво улици на токио, където точно в раюона на Якуза имаше клуб, и точно там щеше да има много убийства, а това бе непростимо. Някакви си разглезени богаташчета да убиват хора за удоволствие, или за това че не им изпълняват глупавите прищефки- непростимо.
-Имали са късмет до сега, но както казах до сега. Тази вечер ще ги хванем и няма да могат никога повече да вредят на Японския народ. Вие всички тук сте специални, особено с новото ни попълнение от екипа ни - Мъжът посочи момичетата, които дори не бяха все още записани в досиетата, че ще участват в мисията.- Досега никога не сте се проваляли, няма и да се провалите MSH , разчитаме най-много на вас. Няма да имате снимки на момчетата, не се знае и колко са точно на брой, само, че а облечени от глава до пети в черно....
И лекцията в специалната стая бе продължила още пет минути, след което всички се бяха приготвили.Номер 2 щеше да води парада, 3 със снайперистите щеше да е на покрива, като 1 щеше да води плана по стратегията й , като щеше да е в задната зграда, заставайки срещу снайперистите с екипа й хакери , водейки 2 и казвайки й чрез камерите.( И ако още не сте разбрали 1 е Мин, 2 е Сея , а 3 е Хе :Д )
-Готова ли си, вървиш направо, има отбивка на дясно...
Мисията бе започнала , но не и свършила добре. Точно в последната зона, където бяха най-близко бе истекла информация и ХБ отдавна бяха се изпарили от мястото и отдавна имаха заповед отгоре, да се приберат.
2 за последно огледа пространството и ядосано изпразни куршумите си в стената. След секуна гласът на 1 се чу в слушалката в ухото й, а екипите отдавна се пръщаха към участака.
-Сея, тука има нещо гнило, аз съм все още на позиция и малката е, но екипа се връща. Според изчеслението ми не може да се се отдалечили, тръгни по най-бързият начин направо, и Хе тръгва по координатите ми също . Изтекла е някаква информация, свързани са, вероятно знаят, че ще се пърнем и са се успокоили и не бързат, за това имаме шанс.
-Прието!-Извика момичето и тръгна бягайки напред хвайщайки здраво пистолета си по заповеидте на приятелката й. И точно както беше предположила, те бяха седнали в едно заведение за да си починат точно пет улици далечина.
-Прицелих се!-Чу се гласа на 3 , която беше на позиция и се беше прицелила точно през отвореният прозорец в момче с руса коса, така че червеният лазер да го бележеше. Точно в тази минута Сея бе на улица разтояние, и си бе изкарала и другият пистолет. Времето ставаше все по-лошо и по лошо, наближаваше буря, а това смущаваше сигналите, особено на 3, която бе на покрива, и след като Мин заговори за пореден път, всичко прекъсна и апарата издаде багажа. Хе стисна зъби, нямаше заповед, нямаше и да има и просто се сети , че поколебаеш ли се си мъртъв и натисна спусъка.
-Това не може да бъде трябваше да е мъртъв! По дяволите! - Изкрещя момичето захвърляйки снайпера настрана - бе пропуснала. Това не бе възможно, прицели се,но как ? Как разбраха, по дяволите?!
ХБ паникюосано побягнаха към изхода , където Сея бе на десет метра и не чуваше писаците на Су Мин, която й казваше да се отдръпне. Дъждът бе започнал и 2 бе пред вратата с два изкарани пистолета , насочени към входната врата, която току що се бе отворила шокирайки всички едновременно.
-Хвърли оръжието!-Извика единия , но тя го стисна повече.-Хвърли го!-Извика той за пореден път, а тя от шока бе напът да го направи, но захапа устна за да се съвземе и натисна спусака , а докато те бягаха, не бе сигурна, но смяташе че бе уцелила някого. Съвсем бе забравила да се отбранява, но е й пукаше, просто щеше да ги напълни с куршуми. Разтресе глава и тръгна след тях, и след пореден збъсък я бяха уцелили по рамото и се бяха изпарили.
Така случея бе завършен ...

І-ІІ-І-ІІ-І-ІІ-ІІ-ІІ-ІІІ-І-І-І-І-ІІ-ІІ-ІІІ-ІІ-ІІ-ІІІ-ІІ-ІІ-ІІІ-ІІІ-ІІ-І-І Сегашно време Сеул, Корея----
Мин не можа да мигне и стана, влизайки за пръв път в специалната стаичка направена за нея. Тя изкара снимките на момчетата , които смяташе че са точно 9, като ги номерира слагайки лист на тях.
-Първо престапление - Осака три момичета изнасилени и пребити, след което захвърлени мъртви на тавана, петма убити по различни начини- намушкани, свръх доза , пребит...-Тя разтри слепоочията си само като си ги представи.- И никъде няма тяхни отпечатъци, освен момичетата... след това Фукушима и Токио... от там дойде само , че са пребили едно момиче пак до смърт...
-
В другата стая Сея си мислеше за същото и при тази мисъл изръмжа ядосано, ставайки от леглото. Тя ядосано влезе в стаичката и застана срещу боксовата круща изкарвайки си целият яд върху нея, докато Хе и без това не бе легнала, тя в лабораторията работеше върху нови отрови и различни течности.
Бяха приели, че забравяха всичко, но и те знаеха, че съвеста им просто не позволяваше да пуснат такива престъпници на свобода. За това при първа възможност, щяха да се заемат пак.

2

-Униформите са малко...-Нацупи се Мин, гледайки се в огледалото, но Сея бързо я избута от коридора към изходната врата и я тикна в асансьора където отдавна бе Хе и ги чакаше.
-Да, типично за Корея, къса поличка, тря изглеждаме сладки... ок?! И аз не обичам да нося поли, но живота е гаден! Още по гаден ще стане , когато изгубите баса, когато сме си насаме можем да сме си ние, но пред другите ще сме ... ти- сериозно и неприказлива, ти - груба и студена и аз мила и сладка, дааа кофти!
След тези думи те се качиха в таксито и тръгнаха към гимназията, избрана им от старото им работно място. Това бе гимназия за хора с изключително висока интелигентност.
Още от входа момичетата бяхо посрешнати специално от секретарката, която им раздаде програмите и карта на училището, след което им се усмихна и ги остави да отидат в класните си стаи.
Су Мин се ориентира най-бързо и влезе в час , след което и Юн Хе, но Юл Сея ядосано мрънкаше под носа си докато крачеше и най-сетне бе открила стаята.
--
-Ъмм, извинете...-С преправено тънко гласче каза правейки движения принадлежащи на човека по характеристиката й.- аз.. малко закъснях.
-О , влез. Клас, това е новото ви попълнение - представи им се мила.-Усмихна се учителят, като я извика до него. "Не мога да повярвам че го правя!" изсъска наум и заговори.
-Здравейте на всички, казвам се Ким Юл Сея и съм нова тук, за това се надявам да се разбираме.-И след думите с преправен глас и дори зачервяване тя се усмихна и седна на мястото си. " Инър Сея : Ще им го изкарам през носа!"

Влизането на Мин пък бе тотално различно ХД.
"Инър Мин: Просто трябва да си груба и лоша, да , просто имитирай Сея когато е крива!"
-От къде по дяволите изнамерихте тая завряна в ... стая?! Пффф...-Мин влезе блъскайки вратата, а учителя преглътна.
-Ти трябва да си новата, представи се и седни там.-Той посочи мясотото и не я погледна повече, защото нямаше и смелост.
-Парк Су Мин, нека се разбираме или..-Тя се усмихна злобно, но въпреки че успяваше дори на тях им се стори станно ХДД Момичето просто седна на мястото си оглеждайки всички мръснишки с физюномията на гюн сък от бютифъл :Д. "Инър: Май успявам... ох , две седмици, две седмици...".
Хюлито влезе от врата като статуя, нито се усмихна нито никое друго чувство, освен безразличие красеше лицето й. Тя простопогледна учителя кимна му и огледа учениците, след което с знак с ръка остави на учителя представянето й и зае мястото си. "инър Хе: боже, едва стърпявам да не се ухиля, но не трябва!... сега ще клекна под чина и ще си се изхиля тихо, така или иначе няма да разберат " .
След следващите два часа имаха голямо междучасие и най-стене се вияха в столовата , като седаха на кръгла маса само трите. Мин си взимаше храна, Хе ядеше на масата а Сея чак сега влизаше, но още от вратата можеше да се спука от смях както и те като я видяха.
-Много ти благодаря, че ме донесе, сега отивам при приятелките ми, ще се видим!- Усмихна се Сея здържано и се изчерви на момчето което я бе донесло до стола и тръгна към масата, а Мин ритайки един стол дойде, а Хе продължаваше да изглежда като статуя.
След като се нядоха те просто си взеха по още нещо за пиене и си говореха, но момче от класа на Мин ги прекъсна сядайки при тях с две момичета- изглежда негови приятелки.
-Хей, новите здравейте, надявам се не досаждам.-Усмихна се Сънгмин.
-Всъшност малко...-Отговори Ммин .
-Не изобщо!-Усмихна се мило Сея, здрържайки се да не изпищи , защото момчето което седеше до нея бе в розово от глава до пети. Хе не отговори. Двете омичета- Сузи и Сандра се представиха и завързаха разговор, докато Сея през глаавта си минаваше през псувня всяка секунда от времето, но погледа й се заби в момче което сега я гледаше."Двуличница!" помисли си той и леко смръщи вежди,но Сея можеше да прочете тялото му и почти и мислите и разбра че си помисли нещо лошо за нея и впери мръснишки поглед в него, който се стъписа секундо, с мисълта дали му чува мислите, но след това се отказа от твърдението си беше невъзможно, но не съвсем. Неврология- цяло чудо.
"Този пък какво ме зяпа, не стига че заради проклетият бас тря се прая на мила... ох по дяволите... това розово... не ще повърна..." мислеше си докато гледаше момчето и с крайчеца на очите си гледаше Сънгмин, който се мъчеше да върже разговор с Мин.Юл Сея се стъписа отново когато прочете реакцията на момчето по тялото му, той се успокои сякаш си каза " О, какво било то" . "Инър Сез : Какво този да не ми чете мислите?" и след тези нейна мисъл момчето смръщи вежди и погледна другаде.
-Ъм, тези там какви са?-Попита Юл Сея момчето пак мило с преправен глас, мигайки сладурски.
-О, питаш за тях. Това са... ами те са група момчета, доста са извести в училище, защото са талантливи, но са и доста мистериозно- не допускат никой лесно до групата им. Всъшност никой и не иска да бъде около тях...
-Звучи самотно...


---
-Момчетата обещаха, че няма да има повече такива случеи, за това бъди спокоен...-Довърши мисълта си възрастният мъж, но видя все още недоволното изражение на човекът срещу него.- Те ни трябват... заповеддта е от горе, трябва да се подчиним иначе с щтракане на пръст ще изчезнем, знаеш за какво говоря! Нужни са ни, възможностите им ни трябват! Пък и досега бяха затворени , те са хора....
-Чуваш ли изобщо какво говориш, те са чудовища, не хора! Колко хора убиха, нима си сляп?! Хора?! ...
След пауза мълчание и няколко ругатня, мъжът се изкашля и заговори отново първи.
-Какво стана с онези момичета? Дръж връзка с тях, те са скъпоценни - ще имаме нужда от тях. От таланта им! Именно затова ги отдалечихме от момчетата и от случея, защото са талантливи но прекалено млади и смели- глупави са все още и няма да се откажат.
-Да, знам. Ще потдържам връзка с тях, изпратихме ги в Корея, Сеул в универ...
-КАКВО?! Направил си го умишлено! Защо хвърляш агнето в лапите на лъвът!
-Това ще е борба! Ще видим кой ще е лъвът...
Мъжът погледна другият неразбиращо, но просто реши да го остави с неговите ръце и потупвайки рамото му излезе. Бяха свикнали да разчитат един на друг, затова щеше и да бъде така.
----

-Имаме нови.. трички...- Заговори Хичул , гледайки отражението си в чашата която държеше и двигна на екс , след което сложи на масата, като избърса края на устаната си с ръкав, където сега имаше мръснишка усмивка.- Интересно...
-Колко грубо от наша страна да не се представим...- Продължи думите му Итък , гледайки през огромният прозорец към блещукащите светлини на града, спомняйки си за момичето от по-рано днес.
-Май сме нетърпеливи...- Добави Джеджонг, отваряйки очи , за да погледне момчетата, след което пак ги бе затворил и се бе заслушал в тихата музика.
-Нека им устроим подобаващо посрещане.-ХонгКи най-сетне се бе отделил от китарата в ръцете си и се беше усмихнал.
-Хм..-Съгласявайки се заклати глава Оню, а Донгхе доля чашата му след което сложи и на себе си и седна усмихвайки се.
-Да си поиграем... в най-скоро време!
-Ако организираме летен бал в училище...-Започна мисълта си Джунсу, като се усмихна виждайки погледа на Темин, който се бе досетил за какво говори.
-След около седмица , там ще можем да ги згащим и да видим, колко са издържливи...
-Ако изобщо са..-Добави ДжеДжоин и се засмя.
----
-Уааааа!
Изкрещя Юн Хе, която беше пред огледалото и си правеше поредната снимка за седмичната коекция, когато Сея я бутна за да се види защото изглежда излизаше някъде, без да обръща внимание на никого.
-Миин!! Сея излиза някъде!- Бързо информира тя най-голямата, която моментално се показа от кухнята слагайки ръце на кръста си гледайки момичето, което си обуваше обувките.- Какооо, вземи ме и мен с теб.
-Широ!- Отговори Сея, като вече беше готова и напът да отвори вратата.
-СЕЯ! Къде отиваш!?-Ядосано я спря сенсея, а момичето се обърна и показа че няма оръжие или нещо друго, което можеше да убие някого- тя сама си бе достатъчна.
-Искам да се позабавлявам , ехооо, нощен живот, вече имам 18 годинки и съм полицай , по дяволите!
-И...- Преклено й бе ясно , че не бе само това.
-Ще разуча зоната. ОК? Айде сега изчезвам!- Каза бързо момичето и преди да са запротестирали излезе.
-Внимавай с рамото!-Извика се зад нея Хе , след което се спогледаха с Мин- бе ИРИС тайм! За това пуканките бяха готови, напитките и другите неща, които определено не трябваше даядът- телевизорат бе включен и рекламите свършиха. Двете момичета се хвърлиха пред телевизора на канепето и затаиха дъх.

След около четири часа , т.е. 2 часа сутринта Сея се бе върнала и момичетата не бяха огобено доволни от състоянието, защото раната се бе отворила и рамото й кървеше. Естествено, нямаше как да зарастене за месец и половина-два. Хе бързо я бе превързала на ново и направила инджекция, за да не я боли , след което акопунктура, така че целият град тази нощ слушаше писъците на момичето.

3

-------След 13 Дена-------------

Точно преди да излязат за момиче телефонът звънна, и не кой да е телефон, а този чиито номер само един човек знаеше.
-БОС!-Извикаха трите в хор щастливи, след което вдигнаха на високоговорител.
-Как я карате момичете, надявам се всичко да е наред, скоро няма да ви притесняваме с рабора, за това се отпуснете! Харесаха ли ви новите личности?
-Дам, но тези характеристики... задалжително ли трябвада сме такива?-Попита Хе, защото се беше изтормозила. Никой от тях не се бе отказал и никой не бе спечелил- само си бяха създали главоболия и нищо друго.
-О , не. Смятах че ще е забавно първият ден, докато не ви писне ! Не е ли забавно?-Засмя се мъжът , а техните четена стигнаха до пода.
-Да, направо...


На вечерта на бала всички бяха освободени от последните часове, за да могат да се приберат, и по-скоро момичетата да имат време за прически гриможе и всички нужни неща за да се явят на презненството. Нашите момичета също се приготвяха, роки, коси, грим и всичко. Момичетата погледнаха една друга и доволни се усмихнаха.
Малката бе с тъмносиня рокля със сапфирени нюанси в самият цвят, къса и подпухнала долна част тип балон, а горе бе бюстие , като една дебела лента с скромна панделка отделяше бухналата част и и бюста. Обувките й бяха тъмно сини на цвят и високи с камъчки по подметката , и цялата в синьо с лек грим изглеждаше точно като кукличка- сините й обчи изпъкваха и проблясваха мистеризоно като цвета, но усмифката й затопляше всичко. Косата й бе накъдрена на едри къдрици- букли.
Сея от своя страна пак бе предпочела типичното за нея- беше сложила черна прилепнала по тялото рокля, която беше исключително елегантна с V образно деколте и ръкави от дантели, и черни лъскави обувки също високи , правещи и без това високото момиче още по-високо, като подметката, тоест долната част беше червена. От роклята й очите й изпъкваха в черен отенък подчертани с очна линия и червено червило. Косата й бе на едната страна на рамото и й останалата час се спускаше дълго на гърба й.
Мин бе с дълга лилава рокля, която бе само с една брезрамка от тъмно лилави камъни, като горната част на роклята бе тъмна, но надолу имаше доста нюанси от лилаво на синьо и сиво за завършек и самата материя имаше красива нишка която я правеше много елегантна и нежна едновременно. Нейната коса бе изправена и се спускаше много дълго и беше напръскана с спрей, който на светлина правеше червеникавите на сиви кичури и създаваше невероятна хармония като цяло с роклята й. Обувките я бяха много високи, колкото и да не можеше да върви и бяха от кристал на цвят- т.е. като стъкло но в леки лилави отенъци. Тя също бе с лек грим, така че от поглед пъхаше човек в транс и той просто се обръщаше и продължаваше да я гледа.
Така бе станало с всички в залата, когато те влязоха хората не можаха да откъснат погледи от тях , но те гледаха определени погледи. Погледи, които бяха най открая с купища момичета заобиколили ги.
Момичетата бързо се откъснаха от транса и отидоха за питиета на дългата маса отстрани,като точно в мига музиката закънтя в огромата зграда и хората заеха дансига. Имаше адски много хора- ученици , техни приятели... а това не бе малко.
-Нека не се отделяме една от друга.-Прошушна им Мин , а те кимнаха, като уби с поглед Сея, че нагъваше поредният коктейл и сега сладко облизваше черешката в него.
+++++++++++++++++++++++++ Флашбек++++++++
-
Бе втори ден от баса и момичетата продължаваха да го държат, но притеснението или по-скоро подозрението превзело Сея, заради тези група момчета бе заразило и другите момичета и ето , че сега бяха нащрек като ги видеха.
--Библютеката
Юн Хе се бе качила на стълбата за да стигне книгата която и трябваше и сега слизаше , но стълбата се залюля и почти не падна, но се хвана в последният момент , като си отдъхна гледайки стълбата , която бе стиснала здраво. Тя се обърна и когато видя момчето стрестнато се дръпна назад и се удари в стълбата, следователно и изохка. Момчето срещу нея се бе почвило извенъж, като невидим, нито го бе чула нито видяла.
-Оню, стресна я , дръпни се!- Заповяда ДжеДжонг, който беше застанал на отсрешната стълба и се ровеше в една от книгите.
-Оу, извинявай!-Усмихна се момчето, дърпайки се назад, защото беше притеснил доста момичето въпреки , че тя не показа че го изпитва.- Щеше да паднеш.
Хе кимна и каза едно безчувствено благодаря.
-Хмм, доста безизразна си на външност...- ДжеДжонг затвори книгата си и мина копрай нея тръгвайки към изхода, а тя наум го нареди едно хубаво. "Заради баса е идиот такъв" изпищя наум и се обърна за да постави книгата, която бе взела преди и когато се обърна обратно, за да каже нещо на така нареченият Оню той бе изчезнал. Тя се огледа, но го нямаше, но все пак имаше чувството че е там. Определено навяваха мистериозно чувство, а това дърпаше страшно много интерес.
- Из коридорите...
А Мин докато се чудеше къде може да си намери тихичко място за четене на любимата й книга се разхождаше из училището, докато не намери една стая , но там нещо дръго дръпна вниманието й. Имаше макет- от огледала на огледалена къща. Не можеше да повярва всичко до малкият детайл бе от огледало. Тя се приближи и продължи да гледа до къщата имаше вятърна мелница и се зачуди дали огледалената перчица ще се завърти и посегна с пръст.
-Спри!-Извика Хичул, който току що я бе згащил в действие. Заедно с Хонг Ки бяха влязли в стаята. Мин се вцепени от думите му.- Спри!-Повтори то и тя неможа да помръдне и тя не знаеше защо, което я уплаши и се паникьоса стискайки очи.
-Боже, уплаши сладуранта!-Усмихна се Хонг Ки като й докосна рамото , за да излезе от трана, а Су Мин объркано най-сетне успя да се отдръпне и мръщейки се излезе, блъскайки Хичул.
- Търсейкии момичетата
Юл Сея пък търсеше стаите на момичетата из цялото училище но без особен резултат и беше на път да се ядоса тотално и да натисне копчето за пожар и чак след като всички излязат на двора да ги намери спокойно, но се въздържа, защото беше милото и сладко момиче, коеот още повече опъваше нервите й. Накрая намери една стая на най-забутаното място- последната стая , която бе на етажа и непроверена. Тя за миг забрави за баса и с трясък отвори вратата, като два чифта очи моментално се впериха в нея , а тя веднага започна да се прави на мила.
-Аз... ъм извинете, трябваше да почукам... а.. ъмм .. извинете!-"Ах да ме тръшне чумата ..." Помисли си като за пореден път се извини, а същото момче от миналият ден на столовата се изхили на умствения й коментар , а тя вече не можеше да се въздържа, пък и никой нямаше от момичетата наоколо.- Ти некъв проблем ли имаш? - Погледна го момичето, а той замлъкна моментно . " Ти си тази с проблема!" помисли си Итък като присви очи и вдигна с инча брадичка скръствайки ръце.- Не съм сигурна ...и не се извиних на теб ,а на него!
Донгхе , който гледаше отегчено сега се усмихна и доволно изгледа момичето, докато Итък буквално си беще глътнал езичето.


==3-ти ден..====

На сутринта момичетата както винаги бяха на училище, но за тяхно учудване имаха общ час- най- сетне. Но прекалено им се спеше за да се насладят на часа, за това избраха място доста назад където си дремеха сладко без изобщо за дазбелязват , че 9 чифта очички в еднакъв час с тях бяха им втренчили поглед и не спираха да ги наблядават.
-Вие новите, заповядайте моля до мен на подиума , за да ни обясните за случея!-Извика се ядосано учитлят. Сега се мъчеха да разрешат едно убийство. Това бе една от най-големите стаи в училището, защото имаше само един учител и пъхаха колкото се може повече ученици. Имаше много места и имаше нещо като подиум пред дъската. Момичетата излязоха недоволно и погледнаха всичко, коеот бе на дъската, а там имаше всякакви улики от убийство. Деветте чифта очи ги гледаха доста втренчено сега. Отне им само минута докато не започнаха.
-Хм, трите убийства са свързани - ако видите ще забележете датата на раждане на жертвите. Може да е бил някой психопат, убиващ ги заради това, как мислиш Хе?-Започна Мин.
-Ако погледнем по начина на убиване има такъв народ , по мой спомен, само сърцето е целта, а това го използват като метод, вярвайки, че тези деца са прокълнати, вероятно заради датата. Но три удара от пистолет, пише че са отдалеко, т.е. убиеца се е страхувал да се приближи? Сея, ти си ...- Хе се дръпна настрана и Сея застана имитирайки сякаш стреля с пистолет.
-Три удара... не, убиеца е бил някой от близките им! Този пистолет го използват полицаите-новаци, т.е. най-нисък ранг и обсега му е адски малък-десет метра. Жертвите винаги са стреляни в лице, т.е. от някой от близките им или накратко някой познат, на който са вярвали.
-Или от учителя им по математика , който е роден на същата дата и е единственият им общ. Сега се връзва... има хора с фобия от клонинги, смятат че хората родени на същата дата са им клонинки и искат да ги убият- за това действат първи.
-И все пак е бил психопат.-Довърши мисълта на Мин, малката като погледна учителя и целият клас, които бяха зашеметени.
-Ъм... впечатлен съм дами, седнете!-Най-сетне заговори учителя след което момичетата седнаха на местата си и продължиха дрямката.

-Я виж ти, новите сладуранки са доста талантливи?!- Усмихна се сладурски ХонгКи , докато гледаше сядащите на местата си момичета.
-Хмм, обещават забавление.-Добави Донгхе, като повдигна двете си вежди и погледа момчетата, които също бяха доволно от това, което видяха, но определено ги обвземаше някакво страно чувство на любопитство.
--- Лабораторията
В часа по Лаборатория , Хе беше впечатлила доста Оню и ДжеДжонг, които на късмет се бяха паднали с нея и дори на чин от нея. Момичето можеше да направи антидот за всяка отрова, както и да направи доста лесно отрова от антидот. Също и направи малко научно шоу, като смесвайки различни неща се получаваше облак от различни цветове- като взрив, но малко и променящо цвета си.
-Да се позабавляваме.-Усмихна се ДжеДжонг и тайно се промъкна и взе една от доста силните отрови, след което я надигна точно пред очите на Хе.
-ОМО, хьонг, това не е вода или сок...!-Извика Оню с доста паника в гласа, за да бъде сигурен, че ще привлече вниманието на момичето. Хе изобщо не се паникюосаи бързо погледна надписа на шишенцето и направи ангтидота, който безжалостно бе забит под формата на игла във вените му.
-Ау...-Преглушено изофка той и й хвърли мръснишки поглед, който момичето моментално игнорира , с биенето на звънеца и напусна стаята.
--Кабинета по музика
Сея отново бе закъсняла за час, защото отново не бе успяла да намери кабинета и след като влезе беше прекъснала свирещият на пиано Итъй, който я бе изгледал гадняршески , но тя бе игнорирала погледа му и седнала на един от чиновете, а той разразнен от това бе объркал някои ноти.
"Идиот, дори да свири не може!" и след този нейн коментар момчето бе завършило песента.
-Защо не дойдеш да изсвириш нещо ти? Все пак закъсня.-Сея го изгледа злобно но той просто се усмихна и правейки на шега всико се почеса по главата, но тя знаеше тея номера. Учителката кимна и я посочи.
-Ах, извинете, но аз не виря на пиано...
-Не, в досието ти пише, че си много добра...-Прексъня я учителката.
-...колкот ме правите...-Замаза тя завършвайки и сядайки пред пианото, гледайки мръснишки Итък, който сядаше точно до Донгхе в момента. Момичето седна и напук без ноти пред нея започна да свири една от най-сложните песни които се сещаше и колкот се мъчеше да го прикрие Итък беше впечетлен, но точно станалото сега дръпна вниманието му както и на Донгхе. Момичето трябваше да мине на по висока октава, но след като повдигна в повече дясната си ръка тя изохка тихо и хвана рамото си с другата.
-Хм... отиди до фелшерката!-Бързо и стъписано каза госпожата, а тя кимайки излезе, но не отиде , а просто ругаейки тихо изчака момичетата на входа, защото бе последен час.

Мин пък бе на покрива на училището , избягала успешно от час по Литература и намерила купища счупени огледала на покрива и малък килер с дизайнерските неща на училището, където по-скоро бяха провалите, но тя точно от 20 минути бе направила от тях уникати на изкувството и бе застанала пред едно огледало счупено, така че да я показва точно под раменете, което я устройваше.
-Ох... това е прекалено тясно... само Сея носи такива работи... това е прекалено шарено за Хе... хъм... - Тя сменяше дрехите и гледаше след което се облече отново с нейните в малката съблеканя вътре и излезе.-Ако комбинирам този панталон с онязи блуза на Сея... ама дали ще ми я даде... ако си я взема назаем...-Мърмореше си момичето, докато чак сега видя Хечул, който бе застанал до нея и също коментираше дрехите си , като ХонгКи казваше мнението си също , седнал на парапета, гледащ небето.
-Ах!-Извика тя и се дръпна настрани.
-И пак стресна сладурчето и то повече от миналия път!.-Усмихна се ХонгКи когато стана и отиде до нея. Мин изгледа русия страно, заради коментара му, а той й се усмихна още повече и направи пийс, от което се разхили като идиот а той се нацупи.
-Това си е нашето място.-Заговори Хечул , слагайки ръка на рамото й и усмихвайки се.-Така че...
-Интересно, защо си мислиш , че хората трябва да правят това ,което искаш?-Каза Мин гледайки безизразно лицето му, което моментално се промени, но без да се задържа тя напусна, а ХонгКи му се изсмя подигравателно с едно "Аууу ".

4
=====----Продължение на Флашбека-----=====
---4-ти ден от баса----

Шефа им пак се бе свързал с момичетата с не особено две приятни новини.Всички участвали в операцията, т.е. записани в специалните списъци са бивали убивани, досега всички са мъртви, без тях, защото не бяха записани в списъницте , тъй като току що им бяха прехвърлили случея. И втората новина, че за да предотвратим смърта им просто повече никога няма да имат никаква връзка с този случеи- което не им допадна особено.
И След като бяха решили, че няма да я бъде момичетата отидоха в къщата на последно убитият агент, която бе в Бусан. За тяхно учудване единствената улика бе карта на клуб, клуб който бе в Сеул...
И ето че на вечерта момичетата се обляхкоха , защото щяха да ходят на клуб. Слушалките бяха сложени в ушите, гпс-ите закачени на кичур от косата, за да не се вижда и всяка се бе снабдила с уръжия. По скоро Сея, на Мин й бе достатъчен ума й, а на Хе няколко сенбона с не много силна отрова, но достатъчна за да те преспи за половин час.
За тяхно учудване в клуба, в който бяха влязли беше пълно с половината им училище и не бяха успели да намерят нищо освен да си отбележат групите от момчета облечени в черно.

На петият им училищен ден и трите бяха доста замислени и на голямото междучасие зяпаха единствено досието дошло им. Вчера е имало пребито до болница момиче... но случея е малко по-различен от другите... , което ги объркваше в бонус. Та щяха да го изпозлват като домашно в следващият час , но те самите не го бяха решили.
-Хмм... чакам с нетърпение новият ви случей!-Усмихна се Донгхе докато заедно с другите се набутаха на масата им за секунда и ги оставиха да гледат - безизразно , ядосано и нацупено.
-Доста впечетляващо бе последното ...-Усмихна се Оню, докато сядаше до Хе, която и без това беше на тясно до ДжеДжонг, и той пак се бе появил от изневиделицата.
-Много беше забавно!-Усмихна се Донгхе , седящ до Сея, която го изгледа досадно и избяга погледа му поглеждайки на другата си страна, но там бе Итък, за това погледна направо, където Мин беше между усмихващият се Хонгки, сложил глава на рамото й и Хичул.
-Я, звънеца би!- Бързо каза Сея, като стана задърпвайки момичетата , оставяйки прихащите с мигли момчета гледащи гърбовете им.
-Аз но го чух...-Нацупи се ХонгкИ кимайки заедно с нацпиения Хичул.

В часа момчетата не бяха толкова на шега настроени колкото в междучасието. Те точно сега се бяха напрегнали и скръстили вежди, а студена пот избиваше от челата им .
-Имам познат от ФБА, за това проникнах и списъците и намерих някакъв съвсем скоро закрит случай Х.Б. , като добавим случилото се снощи, както всички знаете едно момиче бе пребито и сега е в кома в болницата и решихме , че ще е забавно този час да се занимаваме с това.-Обясни набързо Мин, посочвайки фактите с пръчицата, която бе взела от учителя, който се беше облегнал на бюрото си и в очакване кимаше.
-И много интересно е, че няма никакви уръжия ... а са мъртви!
И въпреки, че се мъчиха доста дълго, да го отгатнат накрая звънеца беше бил и прибирайки всичко момичетата тръгнаха, но малко и разочаровани, оставяйки мисълта че вчерашните са момчетата от закритото досие.

За разлика от спокойно вървящите момичета към изхода, доволни, че днес сме петък и понеделник има лятно парти, момчетата се бяха събрали пак на мястото си и не особено доволни.
-На купона, определено ще си поиграем, както преди, въпреки обещанието...


====Край на флашбека - сега- на купона -====

-Нека не се отделяме една от друга.-Прошушна им Мин , а те кимнаха, като уби с поглед Сея че нагъваше поредният коктейл и сега сладко облизваше черешката в него.
-Ъх.. просто щяхме да се напием и да се приберем вкъщи ... -Измрънка недоволно Сея, след което отново получи убийствен поглед.
-Съвсем забравихме за факта, че в клуба всички заподозрени са от нашето даскало, както и вероятно в часа където ясно обявхме, че ги търсим...
-Верно!-Изхили се момичето и храбна поредната чаша мартини облизвайки черешката. Су Мин просто въздъхна и тръгна към края на масата, където бе зърнала малко храна, а Юл Сея след един сервитьор с питиета. И без да се усетят се бяха разделили...
Мин след като бе отишла там музиката съвсем бе закънтяла в ушите й и я бе завлекла в омайващ транс, който замъгляваше секундно зрението й и ля люшваше и това се повтаряше пак и пак, докато тялото й само бе започнало да върви и чак сега, когато вратаа се бе затворила, тя успя да се откъсне от тази магия, този миротик и да погледне реално към нещата.Сега очите й се зблъснаха с още два чифта очи...
Юн Хе не бе сигурна, дали заради това , че тайно бе изпила няколко глътки от питието на кака си или просто вятърът днес я водеше, но усещаше че нещо я дърпа. Дърпа я някъде, където дори не бе имала представа , че съществува в училището. Сега имаше чувството , че някакъв дух се въртеше около нея и й показваше пътя към нейзнайното. След като тази невидима магия я бе завела в училищтният театър- можеше да познае по огромните червени завеси и подюма на който бе , светлината свтна право върху нея и можеше да вижда, но все пак не го виждаше, докато най сетне силуетът не се показа...
Сея, която се бе потпряла на стената с поредното мартини и унесла в същия миротиц изобщо не разбра как заедно с песента, сякаш започна да чува своите мисли и те й казваха , че те ще водят по пътя, по който току що бе тръгнала. Може би заради алкохола, зрението й се замъгляваше леко и се люлееше но песента кънтеше в главата й заедно с още нещо, което не бе успяла да определи. Сега се намираше на покрива на училището под огромното синьо небе с многото звезди и чак сега можеше да усъзнае, че магията е свършила...
И чак след като се бяхя озовали там на момичетата им светна лампичката. Най-сетне бяха се досетили и успешно бяха излезли от обмагьосания кръг- но беше ли късно?

-Вие... не сте обикновенни хора!- Мин смръщи вежди и ги погледна, а тя се усмихнаха сякаш подигравателно казваха "Бинго!", което я раздразни още повече и понечи да вдигне ръка срещу тях, заявявайки им, че нама да се отървът когато усети, че няма контрол над тялото си.
-Не можеш да помръднеш?-Усмихна се Хичул, приближавайки се и заигравайки се с един кичур.-Тогава не мърдай!-Изсъска в ухото й, което закънтя в мозака й и тялото й съвсем се вцепени. Докато той се въртеше около нея с бавни крачки и сега бе зад момичето, русото момче се приближи до врата й и си пое дълбоко дъх.
-Надушвам страх и паника... а,страхуваш ли се?- Попита той, докато минаваше зад нея, а Хичул бе почти пред нея. Мин бе изтръпнала първоначално, но толкова бързо страха напусна тялото й, че съсипа удоволствието на ХонгКи който скръсти ръце и остана отедната й страна в очакване.
-Аз? Вие сте тези, които трябва да се страхувате! И.. страхувате ли се?- С последното тя ги погледна право в очите и с малкото си знания от Сея, можеше да каже, че определно издаваха малко паника, за което се усмихна тихо.
---
Хе се обърна и се огледа и чак сега очите й съзряха мъжът с черният костюм позволяващ му напълно да се слее с тъмнината. ДжеДжонг се приближаваше крачка по крачка и тя все повече съсредоточаваше погледа си върху него , докато извенъж съвсем от нищото Оню застана пред нея. Тя стъписано се дръпна назад, където Джеджонг я подпря , за да не падне , но тя се изплъзна.
-Хмм... объркване?-Усмихна се той.
-Вие!-Обвинително извика тя, като те вече бяха разбрали, че знаеше и това бе точно заради факта. Изведнъж светлината угасна и всичко отново бе само мрак , докато тя не тръгна към вратата на огромната зграда и отвори.-Страхливци! Копелета! -Изкрещя, след което се обърна но както предният път Оню от нищото се бе почвил точно срещу нея и тя рефлеквивно в защита заби сенбона с отровата в рамото му, след което се дръпна, но ДжеДжонг я хвана за ръката и я пъхна обратно,с лед което затвори вратата , но и той бе одраскан леко с игличката, което го единствено го беше замаяла, за разлика от безжизнено лежащият на пода Оню.
--
Юл Сея чак сега когато бе на покрива, с затварянето на вратата усети, че не е сама и всичко отпреди до сега й присветна. Всичко й бе ясно. Момичето погледна към Итък срещу нея, който сега я игнорираше вперил поглед в небето с ръце в джобовете, а Джонгхе зад нея се бе облегнал на затворената врата.
-Май си в капан?-Итък я бе погледнал приближавайки се , а тя ядосано бе изцъкала, той буквално й бе прочел мислите. Момичето бързо го бе усъзнала и започнала да мисли на български- т.е. език който той не знае.
-Хмм, трябва да те накажем, че не играеш по правилата!- С фалшиво сърдит тон заговори Итък като се приближи още повече до момичето.
-И какво заслужаваш сега?-Усмихна се Донгхе, тръгвайки към нея.
-Вие заслужавате да умрете!-Изсъска тя, като всичко от тук насетне се бе развило за секунди, защото тя господ знае от къде бе изкарала уръжие, хванала едната ръка на Ирък изгъвайки я на гърба му, за да не мърда , подпирайки пистолета в главата му.

5

-СПРЕТЕ!!!-Спонтанно бяха изкрещяли ДжунСу , Темин и ДжеДжин. ДжунСу бе светнал усветлението на залата, карайки ги да спрат, а Темин бе прекъснал Мин и двамата й похитителя, както и ДжеДжин бе спрял Сея от пръскането на мозъка на Ючун.-Заповед отгоре!

-Първо ме отстраняваш от прокленият случей на копелетата, после го закриваш сякаш не са извършили нищо и сега ме молиш да не ги арестувам?! Само защото спе прекалено добри и ще сритаме лесно задниците на тези нещастници ли беше цялата улелия? Мислиш , че не си разбрал, че нямаме право а излизаме от Корея? И това училище? Сега трябваше да съм на мисия, а не тук, затова ми кажи една , само една смислена причина поради която да не отворя бързо досието и да не ги разстрелям?!?!-Крещеше Сея и обикаляще из стаята , докато останалите мълчаливо седяха на канепетата.Мъжът с който имаха онлайнвръзка или така казано шефът им също мълчаливо гледаше и сега стъписано каза първото нещо , за което се сети.
-..Простреляна си. Рамото ти все още не се е възтъновило! Хичул те застреля...-И след това, той усъзна, че се бе изпуснал. Момичето се обърна и се озъби на момчето , гледайки го с убийствен поглед.
-И ти ме застреля, за това сме квит!-Оправда се той вирейки гордо глава, отбягвайки погледа й.
-Да, но подяволите, защо ти няма нищо, а аз още съм така?! Нещастник!
-Относно това..., всички както си разбрала тук са.."специални"....
-Изроди!
-Не точно, те имат специални сили, затова са под крилото на онези горе. Нека ти изброя... Хечул може да хипнотизира, или така казано повтори ли ти нещо под формата на заповед - ти се подчиняваш. Итък може да чете мисли, както и да вкарва мисли в главите на другите, Джеджонг може да усеща чувствата на останалите с допир, ХонгКи не се нуждае от допир- той усеща страха, Оню може да бъде невидим, а Донгхе има лечителна сила, затова той- Мъжът посочи Хичул.-в момента е здрав, Джунсу прави електрически смущения, но есе още го усъвършенства , Темин може да вижда бъдещето с допир, а Джеджин миналото по същият начин.-Сега момичетата ги гледаха буквално сякаш са видели извънземно.-И тъй като дори и да искаме няма да успеем да ги скрием от вас- ще ви назначим за тяхна охрана.-Мъжът преглътна тука, защото знаеше че следващите минути са му ценни, защото трябваше по най-бързият начин да каже каквото има и да затвори камерата, за да се оттърве от писъците и протестите, които щяха да последват.- От утре те се местят в вашия апартамент и не се притеснявайте има достатъчно стаи , това ще е новата ви мисия момичета, разбирайте се, чаоо~- След което екрана беше угаснал , след което една ваза бе запратена към него.
-Аз искам да ги убия, той ми вика да им бъда детегледачка?!-Изкрещя Сея гледайки О.о с пулсиращ нерв на челото.
-Сългасна съм с теб, че се отърват доста лесно , ами и това...-Хе се замисли, защото не й се искаше да си споделя дома с тях, но пък бе заповед.
-Сея, примири се родени са... такива, ще им се разминава, защото светът се нуждае от ... техните способности, но все пак това не може да бъде ненаказано! Ако искате да живеете с нас измислете начин, по който да си опростите направеното... ние се прибираме вкъщи, а вие на идване вземете нещо за ядене и размислете над думите ми.-Каза Мин, след което хвърли ключа си на масата и стана правейки знак на момичетата да тргнат.