Как се оформят лъжливите спомени

Много от нас помнят интересни събития от живота си, дори от далечното детство. Но мозъкът на децата под три години например не може да запазва дълготрайни спомени.

Предположението и очакването са два фактора, които формират лъжливите спомени. Тези фалшиви спомени са свързани с объркването на ключови детайли като време и място.

Паметта се формира от нашите чувства, знания и убеждения, затова спомените, които извличаме, понякога ни се струват като отделни парченца.

Точността едва ли е основната задача на паметта. Тъй като паметта ни помага в бъдещи действия, реконструкцията й става така, както бихме искали.


Много мозъчни процеси, отговорни за точността на паметта, могат да ни помогнат да съхраняваме по-големи обеми информация, но на сериозна цена.

Паметта има склонност да се самоманипулира, когато с определени спомени контактуват повече хора. Ако вие сте свидетел на престъпление, но след това говорите и с други очевидци, паметта ви променя първоначалната информация.

Потвържденията от други правят дезинформацията по-мощна и накрая вие сте убедени, че нещо се е случило, без това да е така наистина.

Доизмислянето на случките също оформя фалшиви спомени. Това става когато бъркате детайлите на две абсолютно различни събития и ги обединявате в един спомен.

Много често за това е виновно собственото ви въображение. Особено силно това важи за спомени от детството.

Емоциите нанасят вреди на паметта. Силните емоции създават ярки спомени, но не и верни. Емоциите на щастието помагат на човек да запомни общия смисъл на нещо, като не отделя внимание на детайлите.

Гневът има обратен ефект и човек се концентрира върху детайлите и помни повече подробности.