Прокобата на скъпоценния камък Санси

Диамантът "Санси” е бледо жълт, прозрачен диамант, с тежест 55.23 карата, вероятно е от индийски произход. Известната му история започва около 1570 г. в Константинопол, когато бил закупен от Николас Харле, синьор Де Санси.

Той бил популярна фигура от френския кралски двор и по-късно френски посланик в Османската империя. По това време крал Анри III страдал от оплешивяване и се опитвал да скрие този факт, като носел шапка.

Тъй като по това време идвала модата на диамантите, Анри направил постъпки пред Санси да вземе под наем диаманта му, за да краси шапката си.

Легендата разказва, че преносителите на диаманта никога не достигали местоназначението си, но Де Санси бил убеден в лоялността на пратеника си. Затова когато до него дошла новината, че диамантът не бил пристигнал при краля, поръчал разследване и разбрал, че довереникът му е убит и ограбен.

По пътя той обаче бил нападнат от разбойници и за да не открият диаманта, го глътнал. Това спасило камъка, но не и живота му. След като маркизът разбрал за злополучния развой на събитията, наредил да изровят тялото на слугата от гробището и да направят аутопсия, за да извадят диаманта от стомаха му. От този момент кървавата слава на камъка се разпространила светкавично и никой не искал да го купи, а самият маркиз не смеел да го сложи от страх, че ще предизвика нещастие.

По-късно, около 1605 г., Де Санси продал диаманта на Джеймс I Стюарт (наследника на кралица Елизабет).

"Санси" остава в Англия до 1669 г., когато за кратко бил притежание на Чарлс I, крал на Англия, Шотландия и Ирландия, и после на третия му син Джеймс II. Настанали мизерни времена, Джеймс нямал избор, освен да продаде "Санси" на кардинал Мазарини за сумата от 25 000 лири. Кардиналът завещал диаманта на краля. Така "Санси" останал във Франция.

Там камъкът попаднал в съкровищницата на Луи XIV, който за разлика от останалите монарси имал стабилна власт, но затова пък здравето му било разклатено и суеверните му близки смятали, че диамантът му носи нещастие. След смъртта му през 1715 г. камъкът станал собственост на Луи Петнадесети, а след кончината му ­- на Луи Шестнадесети и съпругата му Мария-Антоанета. Както е известно, те са гилотинирани през 1793 г., а в хаоса на Революцията камъкът бил откраднат, както и много други скъпоценности.

От този момент следите на "Санси" се губят до 1828 г., когато бил закупен от принц Демидов за 80 000 лири. С бижуто се похвалила съпругата на руския търговец, който й го поднесъл като сватбен подарък. Но френските власти завели дело срещу него, че е купил крадена вещ, и в съдебната битка той постепенно се разорил.

Демидов не успял да се порадва и на семейно щастие, защото починал три години след венчавката. Вдовицата му носила известно време диаманта, преди да го продаде на свой ред, и следите му се губят до Световното изложение в Париж през 1867 г., където бил показан като най-голямата скъпоценност на времето си.

Не станало ясно кой е новият му собственик чак до 1906 г., когато бил откупен от лорд Астор. Диамантът останал във фамилията му до 1978 г., когато бил продаден на Лувъра.

Днес фаталният камък е изложен там и най-накрая може да бъде видян от всеки. Прочутият диамант се нарежда сред най-скъпите в света, той носи носи прокоба на всеки, който го притежава.