Силата на перлите

Силата на перлите



Перлите не са точно скъпоценни камъни, но са много ценни не само като стойност, но и заради способността си да влияят върху човешките сънища. Луната управлява перлите.

Перлите са мощен символ на светлина, чистота и женственост. Светещата им чистота ги е направила символ на духовна мъдрост и езотерично познание.

В древността се е смятало, че перла в раковина представлява единството на огъня и водата, затова възникнал митът, че отворената раковина била оплодотворявана от божествен дъжд и от светлината на Луната.

В китайските изображения се появило в древни времена съчетанието на гръм и мълния – перла, която символизира мълния, в гърлото на дракон, който символизира гърма.


Перлите са разпространен символ на възраждане. Това послужило за създаването на азиатски погребален ритуал – поставяне на перла в устата на покойниците.

Древните римляни са носели перли като талисман, който ги пази от всички нещастия – от нападения на акули, от лудост и от любовна мъка. Стритите на прах перли до днес са популярно лекарство от всевъзможни болести в Индия.

В древния Рим перлите символизирали високата класа. Юлий Цезар въвел забрана за жени, които не са от висшите кръгове, да носят перли. Перлите пазят от зло и от пожари, те са амулет, който пази от врагове, гони меланхолията и безсънието.

Строежът на перлата е в съзвучие със структурата на сънищата ни. Перлата расте концентрично, слой след слой. Сферичната форма, меката светлина и многослойност приличат на сънищата, които се оплитат около съзнанието ни.

Морските перли влияят върху сънищата ни по-силно от речните перли, защото солената вода е по-добър проводник на електрическия ток.

Това позволява да се установи връзка между интуицията и биотоковете на тялото. Перлите в спалнята ще ви подарят интуинитвни сънища.

Как да повишим творческите си възможности

Всеки от нас има творчески възможности. Но понякога става така, че и най-талантливият човек изпада в психологическа дупка. Има няколко трика за подобряване на творческите възможности.

Първият е психологическа дистанция. За да се заредите с нова доза творческа енергия, опитайте се да си представите задачата си като нещо отдалечено от моментното ви състояние. Това стимулира по-високо ниво на мислене.

Друг психологически трик е изпреварването на времето. Хронологичното разстояние спомага за подобряването на творческите способности. Мислите за бъдещето карат мозъка ни да размишлява абстрактно и стимулира творческата дейност.

За да му помогнете, пренесете се мислено в бъдещето и прегледайте творческите си задачи от разстояние една, две и десет години.


Полезен трик е и стимулирането на абсурдността. Разумът ни отчаяно се опитва да намери смисъл в опита ни. Колкото повече абсурдност изпитвате, толкова повече затруднявате разума си.

За да повишите творческите си потенциал, често четете абсурдни произведения като творенията на Франц Кафка или „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол. Абсурдността е опасна за логиката, но стимулира творчеството.

Използвайте лошото си настроение. Смята се, че позитивното емоционално състояние подобрява способността да се решават проблемите и спомага за гъвкаво мислене.

Но негативните емоции също са силни в стимулирането на творчеството. Лошото е, че негативните емоции могат да се отразят отрицателно, но понякога можете да ги насочите в правилното русло.

Съчетавайте противоположностите. Така нареченото мислене на Янус – по името на двуликия бог Янус – се състои в зараждането на идея от много едновременни противоположности.

Комплексните идеи възникват от съпоставянето, което обаче не е видно в крайния продукт, в теория или в произведение на изкуството. Опитвайте най-нелогичните комбинации и съчетавайте всичко възможно.

Когато хората се опитват да бъдат креативни, те избират пътя на най-малкото съпротивление, като построяват идеите си върху вече съществуващи такива.

Ако искате да направите нещо наистина иновативно, изберете пътя на най-силното съпротивление – това води до невероятно интересни творчески решения.

Визуализирайте успеха си, представяйте си непрекъснато крайния резултат и това което искате, така ще сте една крачка по близо до него и ще знаете точно какво желаете, защото който не знае накъде отива, все другаде отива.

Интересни факти за говора

При хората гласовият апарат се намира по-надолу в гърлото, отколкото при другите примати. Това ни дарява с уникална резонансна система с широк спектър от звуци.

Разположението на гласовия ни апарат също така означава, че не можем едновременно да гълтаме и да дишаме, както могат много животни. Гласовият апарат се спуска едва след като детето стане на девет месеца, за да може да диша, докато майка му го кърми.

Мандаринският китайски език се смята за шампион сред световните езици, като се говори от осемстотин четиридесет и пет милиона души – почти три пъти повече от говорещите английски език.

Над седемдесет процента от главните страници в Интернет използват английски език, и онлайн-ползвателите говорят английски повече, отколкото друг, затова английският се смята за общоприет световен език.


Новородените започват да учат езика още от първия си ден на този свят. Децата, които са се родили в семейство на френскоговорящи, още на третия ден плачат с повишена интонация, характерна за френския език. Децата на немскоезичните родители плачат с понижаваща се интонация.

Невронният багаж за развитието на езика узрява от раждането докъм тригодишна възраст. Децата, които са били лишени от езиково общуване до към десетгодишна възраст, могат да научат много думи, но ще им е много трудно да съставят изречения.

Травмите на главата понякога водят до това, че човек не може да каже дори късо изречение, а само отделни думи. Това може да доведе до афазия на Вернике. При това нарушение човек чува, но не разбира думите. Той смята, че говори нормално, но всичко, казано от него, няма смисъл.

Испанският диалект силбо има само четири гласни и четири съгласни. Той се чува на няколко километра разстояние, тъй като по звучене прилича на свистене на птици.

Повече от една трета от общо 6800-те езици в света са заплашени от изчезване. Повече от двеста езици имат само по десет човека, които ги говорят.

Един от най-трудните езици е този на баските, използван в северозападна Испания и югозападна Франция. Той не прилича на нито един от известните езици и има много усложнена структура на думите.

В Африка се говорят над хиляда езици. В много от африканските езици се говори с допълнителни звуци, които езикът издава – те се учат още от детството.

Английският език има най-много думи – двеста и петдесет хиляди. Езикът сранан-тонго има най-малко думи – триста и четиридесет. Този език е базиран върху английския и е креолски език, говорен от около сто и двадесет хиляди души в Суринам.

Какво разкрива позата за спане
Спането в поза чапла се характеризира с това, че ръцете на спящия са под нивото главата, независимо дали е по гръб или по корем, единият му крак е изпънат, а другият е свит.

Това е свидетелство, че човекът е непредсказуем и капризен. Той се поддава на различни настроения и реагира на една и съща ситуация в зависимост от моментното си настроение.

Отворената поза е характерна с това, че човек спи по гръб, с ръце, които са далече от главата, гърдите и корема. Краката са леко сгънати, което издава стремежа на този човек към ред.

Кралската поза е характерна за лидерите. Ръцете лежат покрай тялото, краката са леко разтворени, без да са разкрачени. Такъв човек е прецизен, почти педант.


Позата войник, при която цялото тяло е изпънато, с ръце плътно прибрани отстрани, е характерна за уравновесени, отговорни и взискателни дори към себе си хора.

Позата на ембрион издава, че човек има проблеми с общуването. Понякога тази поза сигнализира за проблеми в стомаха, сърцето и предупреждава за настинка.

Така спят хората, които не могат да реализират своя потенциал. Те са потайни, не се доверяват дори на близките си приятели, но винаги са готови да помогнат на човек в нужда.

Хората, които спят по корем, са по-инициативни и открити от онези, които спят в ембрионална поза. Но те също са потайни и искат да скрият личния си живот от околните.

Такива хора не обичат изненадите и понякога в стремежа си към ред и организират стигат до педантизъм. Ако не спите в тази поза, но напоследък се събуждате по корем, може да имате стомашни проблеми.

Ако спите с ръце и крака, които са като разхвърляни в различни посоки, това означава, че сте недисциплинирани и сте склонни да закъснявате. Трудно ви е да завършите започнатата работа.

Защо обичаме

Да ви кажа и аз се чудя, затова ще го прочета, че при мен апарата май е развален хД

Според психолозите, които изповядват йерархията на нуждите, една от най-важните ни нужди е тази от любов и принадлежност към някого. Тази нужда е над физическите нужди като безопасност, но под чувството на собственото достойнство.

Любовта е един от най-важните аспекти на човешкото битие. Любовта е човешкият мотиватор за притежаването ня някого или нещо или постигането на някаква цел.

Любовта е мотивираща цел за хората и поведението ни може да бъде обяснено като опит да бъде постигната тази цел. Човешката система за мотивация е свързана със системата за възнаграждение в главния мозък.

Когато постигнем определена цел, в областта на системата на възнаграждаването се изхвърля хормонът допамин. Ние изживяваме това като дълбоко чувство на радост и приятно вълнение.


Точно тези усещания се асоциират в нашето съзнание с чувството на романтичната любов. Романтичната любов мотивира хората, а нуждата да обичат и да бъдат обичани подхранва системата за възнаграждение в мозъка.

Любовта, колкото и странно да звучи, не е основана върху емоции, тя възниква, без да го осъзнаваме, от нашето целенасочено поведение, а в мотивациите си поставяме емоциите на второ място.

Идеята на любовта е определена от еволюцията – обичаме, защото сме създадени да се възпроизвеждаме. Чувството на романтичната любов е само средство за постигане на основната цел – продължаването на рода.

Но в същото време много изследвания доказват, че областите в мозъка, които предизвикват сексуалната възбуда, не са напълно активни, когато човек се влюбва.

Съчетанието от привързаност и поощрение от страна на партньора води до силна зависимост от него. Заради изработката на допамин първият порив на романтичната любов напомня по-скоро зависимост, отколкото емоции.

След това се намесват и други вещества. Хормоните окситоцин и вазопресин помагат на хората да изпитват силна моногамна любов. Тези вещества са свързани с нашата способност да формираме спомени за хора и да ги познаваме.

Те се изхвърлят в кръвта заедно с допамин по време на секс. Комбинацията от допамин, който предизвиква удоволствие, окситоцин, който е свързан с чувството на привързаност, както и вазопресин, който има почти същата функция като окситоцина, води до там, че човек става зависим от партньора си.


Пак ми звучи тъпо...