Маговетри

Поредицата "Маговетри" е разделена за сега на 5 части - Спиралата на световете, Властелинът на илюзиите, Леденият рицар, Аквамаринова звезда и Нощните птици.


Искаше самостоятелен живот? На ти сега! Маша вече съжаляваше, че се скара с родителите си и избяга от вкъщи. До този момент не й се беше случвало нищо подобно. Озова се в някаква странна гора, от там попадна на Великия шарлатанин Фаринго Великолепни. Заедно с неговото фургонче пристигна в оживения град Как-а-Дум, в който цареше такова веселие, че едва ли можеше да бъде истинско. Сега момичето вече знаеше, че се е озовало в друг свят. То беше странник, прелетял през тъканта на световете или иначе казано маговетър, пристигнал тук, за да изпълни своята мисия.


Очите й се напълниха със сълзи от обида. Искаше й се да извика: "Аз не съм като другите! Аз съм маговетра, мога да правя вълшебства и да спасявам други светове!". Но си замълча. Кой щеше да й повярва, че е извършила достатъчно подвизи, за да я смятат за истинска личност, след като не разполагаше с абсолютно никакви доказателства? Тя наистина беше преживяла невероятни приключения и беше рискувала живота си, но тук, в този свят, те й се струваха само като страшен кошмар. Често я сърбяха ръцете да направи някакво вълшебство – например да се преобрази като принцеса в бална рокля пред очите на всички. Но подозираше, че няма да успее...


„Принцеса съм била!” От думите им страшно я заболя. За да не заплаче, Маша се загледа през прозореца към блестящия под уличните лампи сняг. „Каква отвратителна дума, принцеса, трябва да се измисли нещо друго. Например коронела или пък коронеса – от корона. Или...”
– Венцеса! – подсказа майка й от мрака в стаята.
– Точно така, венцеса от венец!
Майка й се отправи към тъмнеещата врата, шумолейки с дългата до пода рокля.
Нещо не беше както трябва – не само в майка й, но в цялата стая. Допреди миг Маша бе у дома, в кревата, с термометър под мишница и хапче под езика, а сега всичко се преобрази: въздухът се вледени, в тъмното напипа някакви космати пантофи, вратата бе изчезнала и на нейно място се бе появила плътна завеса от грубо платно, а навън вместо уличните лампи и съседните кооперации се виждаше назъбена висока стена, отвъд която се простираше пусто бяло поле с посърнали самотни елхи.
– Мамо! – извика Маша и се хвърли към вратата. Направи няколко неуверени крачки, но в тъмното проехтя животински рев и момичето се втурна обратно...


Маша е надарена с необикновени способности: тя е странник преминаващ през тъканта на световете, или казано по-просто, маговерта. И при всяко свое пътешествие трябва да изпълни особена мисия. Този път от сурова зима, тя попада в горещо лято, но... в съвършена друга реалност! това е истинско царство на океана, тук пристигат от най-отдалечените кътчета на Космоса, за да си починат и да се полекуват на слънце и морски въздух. При това на всички гости се предоставя за седмица неограничен кредит за всякакви стоки и услуги. Истински рай! Но щом Маша е попаднала на това място, значи в този курорт стават някакви странни и нередни неща. Например кой е този загадъчен човек-риба и защо името му предизвиква у всички ужас? Къде изчезват длъжниците? И каква тайна пази първата красавица на планетата Морена с прекрасните си аквамаринови очи?...

"– Само ми се подиграват – оплака се Лена. – Викат ми Хари Потър, Катя Пушкарева... Третокласниците пеят след мен: "Щом имаш четири очи, на водолаз приличаш ти". По-добре просто да дойда някой път без очила, всички ще припаднат!

Маша колебливо огледа останалите. После решително закопча палтото и взе чантата.
– Или си с нас, или си против нас! – извика след нея Света. – Ще дойдеш ли с нас на кино, или ще ходиш с тази очиларка в дупката й? Избирай!"


На излизане майка й трясна вратата. Стана случайно, просто не премери силата си, но Маша се обиди и в яда си хвърли на пода кутията с новия телефон. След това се сепна, наведе се да я вдигне и изведнъж й се зави свят. Падна на колене и се зачуди защо подът бе толкова неравен и студен. Долови мирис на море. За миг й притъмня и притвори очи. За секунда ушите й заглъхнаха, а после тишината се взриви от множество звуци – стъпки, музика, гласове, плисък на вълни, свистене на вятъра, сирени, свирки, звънци...