Размяна 2 - new beginning

Поех си дълбоко въздух . От сега нататък щях да живея тук . Къщата е двуетажна в лилаво , като втория етаж е таванска стая- моята стая . Имаше висока бяла ограда . Отворих вратата и пред мен се разкри чудесна градина само от рози, дърво Сакура в лявата страна и до него фунтан . Не беше много натрупано от цветя , а повече имаше райграс . Имаше гараж , което беше добре за мен . ''Скъпа , с тази къща удари джакпота ! " изкефи се Инър . Влязох в къщата , където ми се разкри хола , а малко след дивана стълбите за втория етаж . Знаеха , че обичам лилаво , ама чак пък толкова .... стените бяха в лилаво с черни шарки , както и дивана с черни възглавници . Боже , божествено е ! Изкефих се хубавичко на красивия си дом . Кухнята беше съвсем отляво , ала нямаше врата , а стената беше направена леко закръглена с пюслюлчета и разни джундурийки . Точно стерещо кухнята имаше малко коридорче и там бяха банята , гостаната, и стаята на мама и татко . Сигорно се пиате къде са ? Те са по работа . Работата им е рискована и затова не остават много с мен , за да не ме изложат под риск , но пък погледнато от друга страна ми оставят доста пари . За всеки случай тренирам бокс , което доста ми харесва . Целта е да мога да се защитавам сама . Кучето заедно с останалия багаж идваше с Дай утре . Кучето ми се казва Рик и е златен ритривр . Много сладко и доста големичко . Имам околко три дена за да науча горе-долу града или поне пътя до учулище ХД . Забравих да кажа защо се преместих , тест ме преместиха . Идвам от Суна , от една от най-елитните гимназии в света , може да се каже . Сбих се с едно момиче на име Таюя в училище , и тъй като се бихме в стил -бокс ни изгониха и двечките . И така дойдох да уча тук при Темари - една моя много добра приятелка . Също трябва да спомена , че съм много добра в спорта и да се похваля - бягам наистина бързо ! Оле , забравих да се представя . Казвам се Сакура Харуно на 17 години съм . Имам дълга до кръста бонбонено розова коса и сапфирени тъмнозалени очи . Висока съм 1.70 и съм 42 килца , малко клющава се падам хД . И имам едно доста мръсно подсъзнание наречено Инър .
След като добре огледах къщата, реших да се поразходя из града . Часове наред се лутах без да знам изобщо къде съм и как да се прибера , но това нямаше значение за мен , даже беше ново приключение . Докато се усетя времето беше минало и започваше да се стъмнява . Бях с вързана коса и бритона ми беше вдигнат и лекичко топиран , е все пак тря приличам на нещо, нали . Бях с черни анцузи и черни спорти обувки . Отдалечих се доста от нас и незнаех как да се върна . Изобщо не знаех къде съм . Огледах се и до колкото видях , май бях някъде накрая на града . Усетих няколко капки дъжд на главата си . Докато си вдигна главата вече беше заваляло . Да е*а и късмета дето имам , изругах си . Може би приключението ми свършваше тук хД . Докато се оглеждах за някой , който мога да пипутам къде съм беше станало тъмно . Видях банда момчета и реших да попитам тях . Запътих се натам , но глед околко пет крачки реших ,че ще е по-добре да се върна .
-Ей , сладурче , защто не останеш да ни правиш компания ?-обади се единият . Стиснах очи и продължих да вървя към .... ъ и аз незнам накъде . Тръгнаха след мен . ''Това е момента момиче , да видим колко бързо бягаш " каза леко усплашена Инър и си плюх на петите . Тръгнах да бягам с всичка сила и след дълъг спринт май ги бях отметнала , но се лъжех . И те не бяха костенурки , даже бяха доста бързички . Разтоянието по межу ни не беше голямо , не не и чак малко . Бяха на околко 30 метра от мен . Видях гробища пред мен с голяма ограда . О , не страх ме е ! Мразя гробищата , даже денем ме побиват тръпки , като минавам , кламоли нощем- настръхвам , а сега трябва да вляза там . Чух истрели зад мен . ОМГ имат пистолет ?! Докато се двуумях дали да вляза в гробищата , " Патко , ще умреш ако не се покатериш , затова вдигай клюощавия задник! " изкрещя ми се Инър и тръгнах да се катеря , но някой ме хвана за крака , дъпна ме и паднах . Изглежда , че най-бързия от тях беше ме настигнал . По рефлекси и за миг го му забих здрав десен . Погле се покатерих и точно когато щях да съм от другата страна чух истрел и страшна болка прониза дясното ми рамо . Паднах върхо един гроб . WTF гроб ?! Изкрещях и станах . Това може ни беше най-лошия момент от живота ми . Незнаех къде съм , преследваха ме некви , бях застреляна и вир-вода , бягах посреднощ из гробищата и паднах в гроб . Докато се осъзная излязох от гробищата , но при мисълта , че може би съм стъпала върху някой гроб ме караше да настъхвам . Напред беше поле и продължих да бягам . Обърнах се да видя гробищата и видях черна котка върху един надгромен камък с наистина святкащи зелени очи . Докато зяпах котката се спънах и паднах .....
-Хайде , ставай !-някой ме подбутваше . Той погледна разпиляните ми розови кичури по възглавницата и се усмихна . Погали нежни бузата ми и при допита му скокснах . Докато се завъртя паднах от леглото . Погледнах кой е нахалникът .
-Кой си ти ? Къде съм ?-бяха първите въпроси преди да изкрещя , хващайки дясното си рамо .
-Спокойно . Не се мърдай , раната пак кърви . -заповяда ми чернокосото момче , като идваше към мен .
-Стой далеч от мен ! -заповядах също . Той се спря .
-Ако не ти помогна ще умреш от загуба на кръв !-излъга ме той и се паникюсах . Дадох му да ме превърже наново и потова време , тоест най-сетне , той реши да се представи .
-Казвам се Саске Учиха и вчера те намерих да лежиш малко по нагоре от гробищата . Как се казваш и какво търсиш в тази част на града?-попита ме той като ме пусна .
-Казвам се Сакура Харуно , а другото не те засяга !-казах като станах . -Е , благодаря за помоща , но вече е време да си вървя .-усмихнах се криво и тръгнах към вратата , но той ме спря .
-Къде си мислиш , че отиваш ?-попита ме .
-Ти къде мислиш ? -вдигнах едната си вежда , като дръпнах ръката си .
-Защо не останеш да ми правиш още компания ?-попита ме чернокоското , но от безизразното му лице не можах да разбера , какво имаше предвид . В този момент се огледах и забелязах пистолет на рафта , и че долната му устна беше пукната . Намръщих вежди и очите ми станаха тъмнозелени .
-Ти ?!
-Аз?-попита ме закачливо той .
-Знаеш за каво говоря !-показах с поглед пистолета .
-И?-дразнещо попита той .
-Ах ти кучи син ....-изкрещях и се помъчих да го ударя , но този път хвана ръката ми , защото не мжах да замахна - болеше ме много раната .
-Няма да можеш този път .-измя се той .-Сега ще си платиш за юмрука .-изсъска ми , като ме метна на леглото . В следващя миг беше върху мен . Ударих го в слабините и избягах през вратата . Загубенякът , беше забравил да заключи . Бягах , но не ме последва .
След часове лутане из гората неможах да намеря града и най-лошото беше , че си бях забравила телефона .
-Чудесно сега трябва да се връщам в леговището на лъва . Да е*а и щ*бания град . -изпсувах и на пръсти тръгнах към къщата . Влязох и се качих на втория етаж . За мое щстие стълбите не скърцаха , какво облекчение . Кчих се и той спеше . Видях телефона си на щкафа и на пръсти отидох за да го взема . Когато беше в ръцете ми се изгхлих хубавичко ....ЩРАК чух и погледнах към вратата . Саске стоеше там и този път беше заключил . Преглътнах , останала на място от шок . Изкарах кърпата си и я увих около ръцете . Заех бойна позиция , но дясната ми ръка ме заболя . Той се измя недменно .
-Сакура , направо треперя от страх . - намръщих вежди и с левия си крак пробвах да го ударя , но той , за мое щстие , като най-добрия боксюр отби атаката ми с лекота и в следващия момент бях на земята .
-Сега ще си платиш .- пошушна ми съблазнително на ухото . Огледах се и видях белезници , ОМГ , тоя ше ме върже . С замах беше под мен .
-Искаш ли .?-попитах съблазнително в ухото му и леко целунах устната му .....ЩРАК . –Ха ! -извиках , като скокнах по-далеко от него . Той погледна и видя , че го бях завързала за леглотот .
-Ах ти ... - изплезих му се . -И, как мислиш , да излезеш като ключовете са в мен ?
-А, ти как мислиш да се измъкнеш докато ключовете (на белезниците) са в мен ? За мен да изляза е лесно . Но първо искам да направя нещо . - ивзех две възглавници от фотюойла до мен и хвърлх едната по него . Първата я отби , но не и втората . - Така ти се пада ! - измсях се и набрах номера на Дай .
*Дай , загубих се .*
*Това и очаквах от теб .* измя се той .
*Ха, ха , ха , много смешно . Сега ела и ме вземи . *
*Къде си ?*
*Незнам. Някъде в края на града , където има гробища и гора .*
*Знам къде е . Идвам .* каза ми и затворих .
-Приятен ден , Сузуки .... абе както се казваше . -измях се и счупих прозореца с крак . С карака го учистих и се усмихнах .
-Приятен ден . -измях се запоследно и скочих от прозореца .....

Следва продължение ................


2-р глава
Биииб (3 пъти)
Часовника ми звънна в седем сутринта . Станах, сресах розовата си рошава косица и се оправих . Турях тъпата униформа и я пооправих по Сак-стил . Полата скъсих малко , абе не е много малко . Сложих си бялата ризка и оставих откопчани първите няколко копчета . Застанах пред джама (оглдалото) си и се огледах . Униформата не беше толкова зле - чисто черна пола , бяла риза и черно сако . Захвърлих сакото на лелгото и запончнах да си правя прическа . Оправих косата си с пяна и я вдигнах , естествено , като топирах бритончето си . Сложих си от гланца , който беше в бонбонено розово и миришеше на черешки . Малко черен молив и се парфюмирах . Като казвам прафлюмирах имам предвид , че почти свърших парфюма . Сложих си герданчето и още гривни и пръстенчета . Обух високите-тънки токчета и точно в този момент някой почука на вратата ми .
-Влез!-Дай отвори вратата и ми се усмихна .
-Ще те откраднат , недей да ставаш толкова хубава . После какво ще правя без теб . -усмихна ми се отново , както и аз му се усмихнах . Качихме се в неговата кола и тръгнахме към училището .
Когато стигнахме Дай паркира колата и слезе, заключвайки я . Аз също слязох и забелязах , че всички погледи бяха върху нас . Изглежда , че Дай беше доста известен . Забравих да го представя , ама че съм тъпа - Дайсуке , най-добрият ми приятел от детинство . Мога да го нарека даже и брат . На 18 години висок , мусколест и много красив. С кафява коса и сиви очи .
Като слязох от колата си, взех чантата и Дай преметна сакото си на гърба , като ме прегърна . Изглеждахме като гаджета , но само изглеждахме . Влязохме в училище и даже бяхме позакъснели , но това за мен си беше ежедневие . ''Ех , к'ви готини пичове има тук ." изкфи се Инър ''Скъпа , тря забиеш некой ." продължаваше мръсното ми подсъзнание . Първият звънец би , точно когато с Дай влязохме в моята стая , която беше на четвъртия етаж . Когато Темари ме видя изкокна от чина си и се хвърли на врата ми .
-Сакура , най-сетне дойде . Разтревижих се за теб , момиче ! Като те знам как бягаш след приключения .-измя се тя и ме дръпна да седна до тях . Метнах на Дай и той замина . Отидохме при другите момичета - Хината , Ино , Тен-Тен и седнахме . Познавах ги , защото идваха в Суна на гости . Какви купони сме оправили . По-огледах се и видях също една банда момчета до нас . Веднага познах червената глава и голяма усмивка се укачи на лицето ми . Той също ме видя , естествено кой не би забелязал розовата ми главица .
-Сакура ! -извика той и скокнах да го прегръщам .-Помислих си , че си се загубила . - той ме зграбчи и ме завъртя два пъти .
-Липсавше ми , Гаара . -казах и го целунах по бузата .
-И ти , пюскюл .-ударих го с юмрук по рамото .
-О , стига си ме наричал така .-направих кучешки очи , но на него този номер никога не минава . Кимна ми отрицателно и изсумнях .
-Да те запозная с приятелите ми . Това е Наруто Узумаки , Шикамару Нара , Чоджи Акамичи, Киба Инозука , Неджи Хюга , Рок Лии и ....- усмивката ми почти падна , но се помъчих да се усмихна . Забелязах, как черните като ноща очи ме изпиват с поглед и този път лицето не беше безизразно . Обратното , чудесно се изписваше гняв по тъмните очи. - Саске Учиха . Това е Сакура Харуно , моето черешово цветче .
-Приятно ми е !-здрависах се с всички , а черните очи продължаваха да ме наблюдават .
Докато се гушкахме учителят влезе . Мъж с маска , сива коса , висок строен и с книжка в ръка .
-Добър ден, ученици . А , ето те и теб .-каза ми той с усмивка . -Да ви преставя новата ученичка - Сакура Харуно . Идва от Суна , от едно от най-елитните училища . -представи ме той пред всички . Бяхме в час по българси език и в този кабинет чиновете бяха по трима.-Сакура , седни между Гаара и Саске . -каза ми той , като посочи единственото свободно мястото .
Седнах и се отдалечих, колкото може от Саске и се долепих до Гаа-чито . Докато си бърборехме с червенокоия ми приятел , който познавах от Суна , Саске плъзна крака си до моя и сякаш го погали . При допира му изтръпнах и с крайчето на окото си му хвърлих един злобен поглед . Продължихме да си клюкарим с Гаара , докато гоподинът не се обади .
-Сакура , ти сигурно знаеш , коя е най-дългата дума в българския език и това казваше от началото на часа на Гаара .- погледнах го и той ме гледаше малко подразнен , че говоря в час .
-Непротивоконституционствователствувайте . Преди да сте попитали да кажа - речниковото значение на думата е не действайте срещу конституцията . -усмихнах се и седннах .
-Страшна си , плюскюл . -изсмя се червенокоското . Звънеца би . ''Най-накрая имах чувсвото , че ще напсувам дрътака (учителя)" измя се Инър . ''Ам , тоя келеш за къв се мисли ? Да е*а нещастното девствениче ." продължи да ругае на Учиха тя .
-Имаме физическо с 12-ти клас .-очитеми се разшириха , както той очакваше .
-Тогава ще сме с Дай ! - измях се и прегърнах Гаара , тогава се подаде Дай .
-Да , заедно сме .


3-та глава
Дайсуке влезе и ни погледна ухилено .
-Да те запозная с най-добрия ми приятел- Саске Учиха .-ох , малеле щях да повърна ''Днешната младеж *въздишка* нямат вкус . Как може тая пача да му е приятел ?''дразнеше се Инър. Иска да се здрависаме пак ...о, не няма да стане !
-Ам , ние се познаваме . -изхилих се и за да се отърва ги дръпнах към салона , абе и аз незнаех къде вървя , ама нали нямаше да виждам Саске .
Докато вървяхме към фискултурния салон ми се плъзна през акъла .
-Тук тренирате ли бокс ?-попитах бързо . Даже и един ден не мога да издържа без да тренирам .
-Естествено , че тренираме . От каде мислиш , че съм толкова добър .
-Да , много . Винаги мамиш !-извиках раздразнено на Дай .
Стигнахме салона и аз се преоблякох в късите си панталонки и бяла блузка . Вързах коицата и тръгнах да тъся моите момченца . Те бяха застанали до учителя им и си дърдореха .
-Значи, ти си Сакура?-попита ме учителят усмихнато. Напомняше ми на някои външиния му вид, но точно сега не можех да се сетя .-Доста ми говориха момчетата за теб . Казаха че си доста добра в краката и юмруците .
-Е , не може да се каже много добра . -засрамено казах .
-Стига си се правила на паднала от небето знаем как се биеш . -изсмя се Гаара . В този момент вратата се отвори и банда момичета влязох . Очите ми внезапно се разшириха . Ириса стана тъмно злен , а заниците разширени . Смръщих вежди и изпсувах . Всички се обърнаха към посоката , която гледах .
-Сакура ?!-момичето застана срещу мен .
-Таюя ?!-продължавахме да се гледаме дълго .-Казах , че ще се срешнем пак . Това е шанс да довърша започнатото .
-Да, този път ще е последен !-изсъска ми и тръгна , като ме блъсна с рамо .
-ОМГ , от каде па се взе тая ?-изруга Гаара .
-Идва от ада , за да се види с дявола на земята .-изругах и минах напред .
Разпрделиха ни - при Асума са трениращите бой , а при Гай другите спортове . Бях и за двете , но точно сега щях да остана при Асума . Всички седнахме на пейките и започна да обеснява :
-Тренираме бойни изкувства за да се защитаваме , а не за да бием ....-пак същите простотии продължаваше да дрънка Асума, но накрая стигна до интересната част .-Сега ще видим какви са способностите ви и ще се помъчим да ги подобрим . Ще ви избера по двойки да се биете .-вдигнах очи . Може би този път късмета ще ми се усмихне и ще пребия Таюя ! -Първо са момичетата , а след тях момчетата . -учителят започна да казва двойките .- Сакура и Карин , Таюя и Темари ... -продължи той , но не го слушах .
Освободихме място за първия двубой и седнахме на пейките за да гледаме . Това беше мачът на Таюя .
Беше станала по-добра и ударите бяха по-силни от преди . Накрая учителят спря мача , защото Таюя щеше да убие Темари . Разгневих се още повече . Тя щеше да си плати затова . Ох , сигорно се чудите коя е тази таюя . Тя е то Суна , точно тя е причината да съм в Коноха . Збихме се с нея и учителите ни разтърваха . Таюя е с червена коса и пуснат бритон , абе като кичур пред лицето и тъмно кафеви очи .
-Сакура и Карин !-извикаха ни и застанах срещу едно червенокоско момиче .
-Срещу тази ли ще се бия ?-каза с ирония тя .-Мога да я бия с един удър .-продължи да се заяжда .
-Чесно ? Айде да проверим .-казах и заех позиция .
-Давай Сакура , пребий тая к*рва !-кращяха Дай и Гаара . Кимнах им и Карин трънга да удря , но приклекнах .
-Значи само ще бягаш?-попита ме тя .
-Не , глупачке така ще те разсеям . -казах и хванах ръката . Тряснах я на пода, като вдигнах едната и ръка стъпала , на рамото й .
-Сакура печелиш . Сега си срещу Таюя .-изкарах кърпата си от джоба и очите на Асума се разшириха . ''Това го имат само най-добрите. '' помисли си учудено той . Да , бях най-добрата в нашето училище и изобщо из момичетата . Увих кърпата около ръцете си и заех позиция(това е черна кърпа с червен знак . Слага се на ръцете , за да се облекчи удара и да заболи повече , тоест удрящият не усеща билка но удареният пострадва) . Посегнах с десния крак , рамото още ме болеше . ''Десен ...доста е бърза и добра в краката . '' помисли си Саске , смръщил вежди . Червенокоската с ръка ме спря , но я заболя . Посегна също с крак в дясното ми рано и аз отбих но .... дясното рамо . Имах рана и ме заболя доста . Извиках и се дръпнах , дишаща бързо .
-Ще си платиш .- с един удар в гърба тя загуби равновесие, хванах я за ръцете и застана на колене .
-Сакура , спри !-извика Асума , но ушите ми не го чуваха , а очите жадуваха да видят отмъщението ми . Дръпнах ръцете и се чу пукане на кокали и един вик , който огласи залата. Счупих ръцете й .......

4-та глава

Преди напълно да съм счупила ръцете й някой ме хвана и ме дръпна . Хвана ме за раменете и започна да ме тресе , за да се усъзная .
-Сакура , добре ли си ?-попита ме Саске .
-Ако спреш да ме тресеш ще съм по–добре .
-Хн ...-пусна ме . Побегнах към тоалетната , влязох и си наплисках лицето . Кърпата се мярна на окото ми , нима тя ме превръщаше в чудовище?! Махнах я от ръката си и я мушнах в джоба .
-Сакура ... -обади се задъхано Саске. -Отключи! -отидох и отключих вратата . -Какво правеше предималко? И откъде имаш това ...-той вдигна ръката ми, но бях прибрала кърпата .
-Ти си последният на , който ще давам обеснение . -казах раздразнено и излязох .
Взех си багажа и запраших към вкъщи . Стигнах отклюих , но ми се искаше да остана сама . Много добре знаех , че след малко Гаара и Дайсуке щяха да дуфтасат тук . Оправих малко багаж и се качих в черното си ламбурджини . Тръгнах към къщата на Саске в края на града . Едва ли , щеше да ми се разсърди , че ще остана там . Слязох от колата и влязох вътре . Къщата беше дървена на два етажа и на входа имаше нещо, като малка тераса . Влязох и си оставих нещата , ала къщата много добре представяше собственика си - разпиляна до ента степен . След като я изчистих и подредих седнах отпред на стъпалата и се загледах към гората . Тук беше спокойно , никой не ти досаждаше и даже мръсния пушак на града го нямаше .

----------------------------------------------
Дайсуке отключи вратата.
-Сак , къде си ? Нося ти "Шоколукс" .-търсеше той , но от Сакура нямаше и следа .
-Ей , плюскюл взех ти шоколадов сладолед .-помъчи се да подмами момичето Гаара , ала тя даже не си беше вкъщи . Саске затвори вратата и вдигна рамене .
-Аз пък нося мене . - започнаха да тъсят черешката , но никъде я нямаше. Седнаха на дивана .
-Къде може да е отишла ? Тя не познава добре града . Вчера я намерих до гробищата и рамото й кървеше . Отказа да ми разкаже , какво се беше случило . -замислено каза Дай .
-Мисля че знам къде е .-заеви Саске и тримата тръгнаха .
-Трябва да е там , това е нейната кола .-Гаара посочи къщата до гората и спряха там .

Надигнах глава, ох , и тука са ме намерили . Спряха до моята кола и слязоха . И тримата ми бяха ядосани , че не бях казала на никого , къде отивам . Явно се бяха разтревожили . Поканих ги вътре и седнаха .
-Саске не те питах ....-започнах да увъртам . Тябваше да го питам , дали мога да остана .
-Няма проблем . -бързо отряза той . Телефона на Дай звънна и той вдигна , като се качи горе .
*Имаме проблем. Искат да те убият . Скрий се за известно време , защото ако те намерят ще те убият . Ние ще се помъчим да оправим проблема .*
*Добре*
Дай слезе малко намуцен и сърдит .
-Стига сте ми се сърдили . -започнах да се оправдавам . -Немога ли да искам да остана малко сама ?-продължих и Дайсуке дръпна Саске настрана .
-Саске , може ли Сакура да остане във вас малко .-попита той тихо така ,че да не чуем, но естествено надигнах антените като на куче . Саске кимна и дойдоха .
-Хайде, това няма зачение . Вкъщи те очаква ''Шоколукс" и шоколадов сладолет .-при думите на Гаара очите ми светнаха в аниме стил и се прибрахме . В колата Дай ми обеснява , че ще остана малко в Саске . Малко недоволно се съгласих и след като си оправих багажа Гаара и Дайсуке се прибраха . Учиха ме качи в колата си и тръгнахме към дома му . Да , просто чудесно . Устави ме точно при този . Изнервено набрах номера му .
''Дай , нужно ли е да уставам в таях . Той ме дразни изключително много ! " Саске стоеше до мен и даже ми мерна един сърдит поглед , но пък това ич не ми пукаше .
''Сакура , той е най-добрият ми приятел и само на него мога да се доверя . Сега затваряш ще си изключа телефона , за да не ме намерят ."
''Пази се" пошушнах .

Спряхме се пред огромна къща . Беше много красива триетажна , боядисана в черно . Саске спря и ме мушна вътре .
-Сам ли живееш ?-попитах докато оглеждах къщата . Той кимна и пред мен застанаха трима .
-Това е Бернард , до него е Ема , а това там е Лилиян . -запозна ме с работещите в имението . Стар мъж в костюм , леко дебела жена и едно момиче .
-Приятно ми е , Сакура Харуно . -затръшнах чантата си в ръцете на Саске и се усмихнах .Те също ми се умихнаха .
-Малди господарю, днес ще пристигннат брат ви Итачи и братовчед ви Мадара.-съобщи икономът , а Саске отново кимна .


5-та глава
-Ще спиш тук.-Саске отвори вратата и ме бутна вътре. Отвори шкафа и дръпна дрехите си встрани, като направи място за моите .-Освободих ти място .
-Ам ... това не е ли твоята стая ?-попитах като се огледах . Имаше легло с черни завивки и над леглото черно-бяла картина на Айфеловата кула . Хареса ми стила му , а най-якото беше, че стаята беше в черно-бяло и лилаво . Доста харесвам лилаия цвят . За разлика от другата къща тук е по-прибрано .
-Да. Ще останем двамата тук , за да си ми под око . -''Само да не ти изкарам окото " закани се раздразнено Инър , а аз леко се изкисках .
-Ам ... аз мога да остана и в някоя друга стая .
-Не , ще останеш тук .
-Няма .
-Я , млъквай! -застанахме един срещо друг и бяхме на сантиметри растояние .-В моята къща минават моите закони .
-Тогава да ги променим . Няма да остана с теб в една стая .
-Ще видим . -каза и едновремено се обърнахме .-Такъв си инат . Коза!
-Сврака рошава !
-Паун розов !
-Пуяк!
-Черошова костилка .-извиках и му квърлих една възглавница .''Ще видиш ти костилата , какти засяда в гърлото ! '' закани му се отново Инър . Изглежда , че успях да го фрасна, той взе възглавница и тръгна след мен , защото запраших надолу по стълбите . Скрих се зад Лилян и неможа да ме удари . Ема и Бернард бяха щастливи , че виждат Саске с момиче и също радостен .
-Рошава гарга!-изплезих се и побегнах , но изпразни каната с вода отгоре ми .
-Мокро фламинго .-изсмя се той и аз набарах една ваза, като го полях . Той ме погледна гневно и му подадох вазата .
-Напълни я, моля . -усмихнах се и тръгнах към Лилиян , която ми носеше хавлия . Докато се изсушавах Саске ме вдигна като булка .-Какво правиш сврако ?-извиках .
-Ще те изчипкам . -той ме хвърли в басейна . Излязох бързо и взех да се изсушавам , а той ми се смееше . Докато се смееше се заслих и прегръщайки Саске се хвърлих във водата .
-Ха!-изкефих се и се излязох , като също ме последва . Точно тогава Итачи и Мадара влязоха и започнаха да ни се смеят . Засрамих се и се качих в стаята . Всех си душ и си облякох розова рокля . Саске направи същото и слезнахме долу .
Мадара и Итачи бяха сендали на масата и ни гледаха . Итачи приличаше на малкия си брат , ала той беше по-мъжествен от Саске и лицето по-старо , но отново безупречно красиво. Мадара не приличаше кой знае колко на тях , но пак си личеше , че имат някаква роднинска връзка. Седнахме на масато която беше за шестима и започнаха да ни носят храната. Саске стоеше точно срещу мен , а Итачи и Мадара до него ( тоест Саске е между Мадара и Итачи).
Стана ми малко неудобно и тримата да са срещу мен , но се помъчих да не го показвам. След вечерята се събрахме пред камината . Итачи се беше облегнал на камината, Мадара беше сенал на едното кресло, а Саске на другото . Застанах до Саске и започнахме да мълчим взаивно . Играех с гердана си , когато Лили дойде при мен.
-Какво ще желаете?-попита тя всичкини.
-Чрвено вино.-казах тихичко и се усмихнах. Итачи си поръча също вино , Мадара уиски , а Саске бяло вино. Започнах любопитно да оглеждам къщата и излязох на терасата за да погледам луната . Тогава Лилиян ме извика , като ми подаде виното.
-Моля влезте въре . Ще настинете .-помоли ме тя , а аз само кимнах.
-Студено ли ти е?-попита Саске , и колкото и да му казвах , че не е той ме сложи пред камината . Сега се сетих , че когато пия няма да мога да заспя и станах , като подадох чашата с вино на Лили .
-Саске , къде е библютеката ?-попитх любопитно , когато Лилиян попита, изкаравайки бокс кърпичката ми от джоба :
-Сакура , какво е това , ще ви трябва ли?-всички се обърнаха и видяха черната ми кърпа.
-Тренираш бокс?-въпросително надигна вежда Итачи.
-Да , тренирах. Лилиян може да я изхвърляш , вече няма да ми трябва.-усмихнах се . Не исках повече да наранявам никого .
-Ако желаеш да ти покажа къде е библютеката ?-предложи ми Итачи и кимнах.
-Ще те чакам в спалнята.-каза Саске и се качи . Изсумнтях и тръгнах след по-големия Учиха . Докато вървяхме в тишина в дългия коридор Итачи с тих глас започна да ми говори.
-И аз имам такава кърпа . Ти си най-добрата от момичетата, нали ?-попита ме любопитно той , отваряйки огромна врата . Пред мен се разкри цял рай от книги . Не си падам много по четенето на книги , но точно за тази вечер ми трябваше нещо . Докато Итачи ми търсеше книга аз отговорих на въпроса му:
-Да , най-добрата съм , но вече не искам да тренирам този спорт. Нищо освен нещастие не ми донесе . Ако не бяха спасили Таюя днес от ръцете ми може би щеше да е сред мъртвите . -той внезапно се обърна .
-Като се бия някак се увличам и някакво чувство за отмъщение в мен наделява и немога да се контролирам. Днес щях да я убия . -казах като дръпнах косата си назад . Хванах го за рамото .
-Ще взема тази книга недей да търсиш .-той се усмихна .
-"Здрач" на Стефани Маяър . Чел съм я три пъти .
-И аз .Харесва ми поредицата , но тази книга е най-добрата . А , сега да се въръщам че рошавата гарга ме чака . Искал да съм под окото му , още малко ще ме върже и за леглото .-той се засмя при ''рошава гарга" .
-Какво си направила толкова , че иска да те наблюдава .
-Последния път избягах през прозореца . Краката доста ме боляха, като скочих от два метра .-усмихнах се и тръгна да ме изпраща до стаята .

6-та глава
Когато стигнхме стаята се усмихнах на Итачи и влязох при Саске.
-Защо се забави?
-Лафихме си.
-Какво си говорехте.
-Не те интересува!Пък и престани да ме разпитваш . -погледнах го и той ме гледаше , облегнал се на леглото .
-Хайде лягай си вече.-каза той и се зави.
-Добре мамо , но ще изчакам да ми хонесеш първо млчкото. БОЖЕЕЕЕ!-изсумтях и потрсих нещо за пижама . Сложих си черна ризка и се мужнах да чета романа .
-Свърши ли вече . -обади се Саске за пети път .
-Не.- казах отново , но той се беше ядосал . Хвана книгата и я хвърли , изгасяйки крушката.
-Е , вече свърши .
-Какво ти става днес ?Заяждаш се като малко детенце . -сърдито казах и се заивих . -Дай ми одеало!- извиках , но той продължи да дърпа одеалото . Издърпах го с всичка сила и изритах Саске от леглото . "Така ти се пада , келеш такъв !" извика Инър и се изленгх на леглото . Той си остана долу .
Дъго се въртях , но неможах да заспя . Саске вече си сънуваше тртия сън . Станах и реших да се разровя из хладилника за сладолед . Отворих вратата на коридора и беше наистина тъмно . Малко уплашена слезнах по стапалата и краката ми замръзнаха . На пръсти тръгнах към кухнята . Разрових се в хладилника и започнах да ям сладолед . Изведнъж се стреснах . Бях забравила Рик . Горкото кученце , сигорно стои гладно . Качих се бързо горе и си нахлузих дънките и една блузка . Сложих токчета и тръгнах .
Отворих врата, а кучето лежеше на дивана . Сложих му храна и вода и го гушнах . Какво му е опасното да си седя вкъщи ?Дай преовеличава . Изкарах якето си и го закачих на закачалката до външната врата и светнах крушката . Изведнъж очите ми се оголемиха . Мадара беше седнал на дивана срещу мен . Погледнах го въпросително и очудено .
-Здравей, Сакура .-каза той като стана и започна да ме приближава .-Какво търсиш тук , Дайсуке не ти ли каза , че ще е опасно ?-попита ме, а аз незнаех къде да си сложа ръката от страх . -Междовремено къде е Дай? Сигорен съм че знаеш. -каза той като спря пред мен.
-Незнам. А, ти как влезе в къщата ми и за какво?-той надигна рамене и се изсмя с ирония .
-Нима не ти е ясно?-хвана ме за гърлото и ме блъсна в стената.
-Питам те запоследно - къде е Дайсуке?!Къде е той.
-Пита ме два пъти . -заядох се , а Мадара затегна захвата си околко гърлото ми.
-Кажи ми кучко!
-Мамка ти ! -изивках и го наплюх. Той ме пусна и побегнах към прозореца . Счупих го и паднах от външната страна. Той започана да се приближава . Побегнах към гората , естествно Мадара не можа да ме стигне , но докъде можех да бягам. Обърнах се , за да погледна дали е зад мен , но в този момент се спънах и паднах , оставайки в безсъзнание.
След не много се събудих на леглото си и ръцете ми бяха вързани , а Мадара стоеше до мен .
-Натрепник! Отвържи ме веднага .-Учиха само се засмя и отвърза ръцете ми, а аз останах в учудване.
-Само обещай , че няма да бягаш .-каза мо той , а аз само стоях и гледах като паднала от небето .''ОМГ ... ама тоя като мил е много готин. Ако не се правиш на ''горбар'' може да се сприятелим сладур." дивееше отново Инър .-Сега ми кажи къде е Дай , защото знам , че знаеш.-той се приближи към мен.-Знам как да те накарам да ми кажеш.-прушушна ми съблазнително в ухото и ме бутна с пръст назад. Паднах на върху възгланиците а в следващия момент Мадара беше върху мен . Зпочна да ме целува , а аз крещях и го бутах .
Изведнъж вратата се отвори и влезе Саске. Блъсна Мадара отгоре ми и той избяга от счупения прозорец като го дочупи.
-Още от първървия момент когато дойде бях разбрал , че крои нещо.-каза Саске гневно гледаш към прозовреца от който Мадара избяга . Обърна се срещу мен , а аз плачех.
-Ами ти ? В кого е вината ? Дай те остави при мен защото знаеше , че щяха да те намерят и да ти направят нещо лошо. Защо трябваше да се връщаш? Да не бях дошъл навреме щеше да те насили.-крещеше ми той , а аз още по-силно плачех . -Искаш да умреш ли ти? Трябваше ли да се подлагаш на такава опасност?-продължи да ми вика Саске . След минута мълчание той се усъзна и дойде до мен на леглото .
-Съжалявам , а .. аз прсто .-дръпнах се настрани и продължих да плача .-Сакура , виж аз не исках ... съжалявам ... аз просто не исакх да те наранят и се уплаших много . - обърнах се и го прегърнах . Той се учуди и замръзна , но после ме прегърна .
-Благодаря.-много тихо прошушнах . Саске погали косата ми , като се заисгра с един кичур .
-Не ме плаши повече така.-много тихо ми каза той , но естесвено че моите антени веднага долувиха сигнала . Избърсах сълзите си и някак си се почувствах гадно .
-Съжалявам .........



7-ма глава
Той ме хвана за ръката и ме отведе в имението . Всички бяха накрака и бяха разтревожени за мен, но за разлка от другите, в очите на Итачи нямаше нищо . Чесно казано бях свикнала на безразлично изражение , но се чудех дали има причина .
-Веднага ми кажете когато Мадара се прибере!-заповяда Саске .-А теб наистина ще те вържа за леглото!-смръщих вежди.
-Я, млъквай!- извиках и се дръпнах.
-Ти млъквай!-заповяда ми и ме вдигна като булка.
-Пусниме емо , такова!-заповядах този път аз , но не подейства. Тогава се згуших в него . Усещах мускулите му ''Ох....'' на Инър и течаха лигите . По добре да не пиша за какво си мисли , че ще се отвратите ...
-Защо винаги действаш без да мисиш?-тихичко ме попита .-Мисли за последствията , миси за себе си . -прдължи да ми дава акъли.-Ще се поеви ден и няма да има кой да те спасява.-замислих се сърдито. След малка пауз той продължи.-За какво мисиш?
-С това искаш да ми кажеш , че си загрижен и не исаш да пострадам или сикаш да кажеш , че ти е писнало от мен?-попитах. Ето още един от опасните ми въпроси.
-Защо от всяко действие трябва да изкараш значение?-без да отговаря на въпроса ми ме попита, слгайки ме на леглото. Надигнах се и се замислих върху думите му. По най-бързия начин изкарах панталона и блузата си , навличайки черната риза . Той също се преоблече и остана само по черни панталони.
Мушнах се под завивките и се обърнах с гръб към него, отново замислено. Та защо да не вадя значение . Саске току що ми говреше , че трябва да мисля , а след труден въпрос отправен към него ме пита нещо подобно. Дали го е казал , защото не иска да отговаря на въпроса ми . Отново започнах да си вадя изключения . По добре да заспивам .... или не, искам да узная отговора на въпроса си . Обърнах се към Саске , който беше се обърнал към гърба ми (сега е с лицето).
-Не отговори на въпроса ми. Кажи ми , защо го каза.-той леко смръщи вежди.Погледнах го настоятелно.
-Толкова си упорита.-погледнах го учудено , ето че пак не отговори на въпроса ми, тук има нещо гнило.
-Не отклонявай темата. Кажи ми- направи го от загриженост или ти е писнало да ме спасяваш?
-Писнало ми е ...-много тихо промълви той , но гочух . Погледнах го право в очите с леко разтворена уста , май от шока . За секунда я затворих и леко смръщих вежди. Обърнах му отново гръб .
-Очакваше ли нещо...-също тихо продума той . Обърнах се към него без страм , нито притеснение .
-Не , нищо не очаквах освен да чуя това. Ти отново порвърди , че си Учиха. -казах разочаровано , мъчейки се да го прикрия , но се пролича и той объркано ме погледна . Дали го беше заболяло.... изведнъж телефона ми звънна . Беше мама , сега щях да и кажа за новото си решение ......

8-ма глава
-Ало , мамо - продумах, гледаща Саске право в очите.
-Събудих ли те скъпа ?-попита ме загрижено мамито.
-Не.
-Как е новото ти училище?
-Добре е , но нали ти казах че ще размисля . Искам да се преместя в онова училище за добри боксюри . Знам че се безпокоиш -спрях селко , но продължих . - Знам , че Аяне умря точно там ... , но искам да се пробвам . -ох , съвсем забравих. Аяне беше моята най-добра приятелка също и заедно тренирахме бокс, но заразлика тя беше по-добре от мен. Аяне отиде в това училище където се събират деца , който са много добри в бойните изкувства. За нещастие тя се беше загубила двубой и я убиха. Този кото е победил решава дали загубилия ще умре.
-Скъпа знаеш , че няма да ти позволя , знаейки че има риск за жовта ти . Та това не е училище , а затвор за психопати .
-Не! Не можеш да ме спреш ще отида там ! Сега лека вечер, спи ми се ! Ще ти се обадя , за да ти кажа кога отивам . - затворих преди мама да е казла нещо и се обърнах, за да сложа джиесемчето си на шкафа . След което се обърнах оново към Саске , но затворих очи .
-Защо се местиш ?-попита ме той .
-Защо да остана?Няма причина . -спрях малко.- Там ще се бия из най-добрите и даже ще има риск за живота ми . Но защо ли ти го казвам . Нестига че си никой за мене , ами и ще ми казваш отново , че правя неща , за който не мисля . Сякаш ме интересува какво говориш . Сигорно след месец няма да помня името ти . Лека нощ.-затворих очи .
-Няма да отидеш . -след дъъъъъъълга пауза проговори той . Гласът му беше настоятелен и заповееднически .
-Нищо не ме държи в този град . Мога да се виждам с Дай и Гаара , а с Темари си говорим всеки ден по телефона . И да ти кажа от сега ако умра не идвай на погребението ми , че немога да ти понасям безизразно-безразличната физюлномия .
-Няма да отидеш никъде .-продължи да настоява той .
-И ще ми попречиш ти ?-продължих с ирония , без даже да си отварям очите . -Този път ще действаш по-бързо и ще ме вържеш ти с белезниците , а ? И може би пак ще се опиташ да ме изнасилиш или обараш .-продължих да се дразня .
-Мога го и сега.
-Вярвам ти .-подметнах с ирония .-Лека нощ за сетен път , по дяволите , заспивай !-за пореден път сложих точка на разговора , но и тя ще дейста толкова , колкото действа миналата.
Изведнжъ усетих ръцете му върху едното си беднро . Той погали кръка ми се едната си ръка , а с другата ме издърпа плътно до него . Веднага отворих очи и го погледнах учудено .''Ако продължиш да ме бараш и гледаш с черните си очички, ти обещавам ,че с пръст ще бръкна в очичките ти и повече няма да можеш да ме погледнеш '' изръси Инър .
Саске се приближи и започна да целува врата ми . Стоях замръзнала на място . Усъзнах се бързо , когато усетих тялото си да пламти от възбуда . Възбуда?! ОМГ .... немога да повярвам, че го казах . С ръце се помъчих да го блсна назад , но той даже и не помръдна .
-Саске ... -умилително изтенах .- Спри .... .-продължих , ала той прокара нагоре ръката си по ризата , като с другата ръка откопчаваше копчетата , че да може да я изкара по бързо . -Престани ... - казах , но отново не подейства . Той разкопча васички копчета на черната ризка и я махна . Останах само по белю . Бузите ми пламтяха от срам. -Не ме карай да ти се моя . -едвам прмълвих , когато отново спусна език по врата ми .
-Моли се!- настоятелно прошушна в ухото ми Саске ...

9-та глава
-Моли се ! - прошушна настоятелно в ухото ми , като се намести между бедрата ми .
-Какво! Няма!-Саске продължи да ме целува по врата Точно преди да съм му зашила от прословутите ми цигански тукати , той хвана китката ми . Сложи ръката ми на бузата си . Ъм ... малко съм неопитна в тея работи ама мисля че иска да го целувам и да му се любувам . Като попарена дръпнах ръката си .
Саске се наведе и допря устни в моите , заставайки плътно отгоре ми . Той усети как сърцето ми се блъска в мен . Сякаш щеше да се пръсне там вътре . Леко се усмихна , но на мен изобщо ни ми беше смешно. За Бога , полунош в спаля ,в едно лгло бях с момче . Бях само по белю и той беше леглал вършу мен .
-Ако това е някаква гадна шега вече да свършва . Утре ще ставам рано , затова ме остави ...-започнах да се обеснвявам , но ме прекъсна.
-И ще забравиш всичко без въпроси ?-погледнах встрани. Как очакваше да не задавам въпроси и да го забравя. Та нали имаше причина , няма как просто да му е скимнало и да тръгва да ме изнасилва.-Няма да го забравиш, нали?-кимнах и той продължи . -Целуни ме.--заповяда ми .
-Не!-извиках .
-Хайде целуни ме , знам че го искаш . - я чакай малко присветна ми , хехе , сега ще види той . С дяволска усмивка увих краката си околко талията му. Едната си ръка нежно я зарових в черната му коса , а другата пуснах по грабанака му и усетих как изтръпва от удевелствие . Започнах да го целувам от раменете нагоре , а той беше меко казано- малко учуден. Когато стигнах ухото се спрях.
-Дай ме остави на теб, защото си най-добрият му приятел и само на теб може да се довери , че няма нищо да ми се случи . Я пак си помили , може ли той да ти се довери?-запитах . Сега падна в капана ми , знам че ще ме оставиш .
Учиха скокна и побегна някъде. Беше объркан и замислен.
-Ех ... спокойствие . -закопчах си черната ризка и се завих. Изглежда , че навън имаше буря ,защото бошуваха светкавици . Отворих очи и една голяма светкавица освети стаята , карайки ме да поглеждам към прозореца . Мадара беше там . Очите ми се оголемиха . Скочих от леглото вземайки телефона си , може би за да го ударя или да звънна на някого . Побягнах по коридора . Навсякъде беше тъмно . След дълъг спринт се обърнах , за да погледна има ли някой и с гръб вървях , тест назад. Изведнъж се блъснах в някого и паднах .
-Ух ... - се чу от моя страна . Веднага надигнах очи , за да видя , кой ме беше бутнал, или по точно в кого се бях блъснала .
-Итачи, незнаеш колко се радвам да те видя . -казах щастлива , че някой ще ме спаси , абе направо си бях много щастлива че не съм сама ....

10-та глава
След като Итачи ме заведе до неговата стая му казах как съм видяла Мадара , но пропуснах часта със Саске. Той седеше на креслото срещу мен , пък аз срещу него на леглто (бях седнала , ей да не си помислите нещо друго ХД). Изведнъж телефона ми звънна .
-Дай.-казах щтастливо.
-Сакура , какво ми говори майка ти ? Как ще ми ходиш на това училище , та то си е направо затвор за луди !-крещеше ми Дайскуке по телефона , който бях дръпнала на пет сантиметра от ухото си .
-Да! Ще ходя на шибаното училище и ако умра на гроба ми да донесат торта Шоколукс!
-Ама ти си и мислила даже и за погребението ли ?
-Ами доста вероятно е там да ме убият , знаеш че не мога да си държа устата .
-Я, стига глупости ! Няма да ми хоодиш ник...-затворих телефона и го изключих.
-Това уилище в което искаш да отидеш -не е училище . Това е отвратително място, където изтезават деца до смърт .-каза ми Итачи , карайки да си вдигн главата към него .
-Знам... и съм решила , че ще отида там .
-Дай няма да ти позволи .
-Не го питам .-запротестирах .
-Ще дойде там и ще те вземе. Всъщност как е той . Къде е ?-поита ме Итачи и го погледнах объркано .
-Да къде е ?-чу се глас от към прозореца . Мадара се беше облегнал , целия мокът от дъжда навън .
Погледнах Итачи объркано и скокнах . Той не каза нищо и следващия поглед беше с нотка разочарование и гняв . Побързах да избягам , но Мадара стигна пръв вратата .
-Няма да останеш да ни правиш компания ?-отново погледнах Итачи , а той не мърдаше . Намръщих вежди и заех позиция , забивайки здрав на Мадара . Той се дръпна няколко крачки назад. Итачи запона да ни гледа . Погледнах как заема позиция и с анализиращ поглед го проучих .
-Хах малка кучка . Мислиш си че ще се пребориш с мен .
-Ти не си в състояние да ме надвиеш . От прозореца те боли рамото . Ръката ти изглежда е преживяла преди това травма -трепери . Кракът ти също , бил си се преди да дойдеш . Да не говорим, че от дъжда тялото ти е сковано , а на мен нищо ми няма .-анализирах ситуацията - нямаш шансове .
-Мамка му. -изпсува той , изглежда бях познала .
Мадара се спусна и взе някакъва стара сабя от стената подавайки другиата на мен.
-Сега ще те видим .-каза ми . Оле, тоя човек направо ме разсмива - та аз съм мъжоретка и съм учила от три годишна възатаст въртенето на саби .
-Щом искаш.-заех позиция и с две движения сабята му вече беше в моята ръка .-Изглежда и в това съм по-добра . Не ме карай да се смея , та ти даже и не държиш правилно сабята .
Засмях се и тръгнах към вратата , но този път Итачи ме спря . Блъсна ме на леглото и Мадара се засмя .
-Хех , да се позабавляваме .-каза Мадара с дяволска усмивка .
-Първо се изкъпи , целия си мокър и миришеш ужасно.-заповяда Итачи .
-Добре . Ти мила, можеш да се съблечеш .-продължи той преди да влезе в банята .
Изчаках няколко минутки , когато и двамата бяха разсеяни и побегнах към вратата . Точно когато я отварях , Итачи си сложи ръката . Обърнах се уплашено и забелязах , че едвам стигах до рамото му . Той надигна брадичката ми , така че очите ни да се срешнат.
-Кажи ми къде е Дайсуке и ще те пусна . -каза тихо той , изглежда че не искаше мокрия миризливко да чува .
-Незнам , но даже и да знаех нямаше да ви кажа . -изглежда , че това е била последната капчица . Той ме хвана и бе блъсна в леглото . Ударих главата си в стената и изпъшках . Виждах замъглено и ме болеше яко главата , но станах и побягнах към терасата . Той отново беше първи и стисна китките ми .
-Сакура , наистина търпениетя ми се изчерпва .-изръмжа . Преди да кажа нещо вече бях паднала ... в ръцете му. Той ме сложи на леглото . След пет минутки отворих очи и главата не ме болеше както и си виждах чудесно . Абе тоя да не ми е направил мъгия .
-Боже защо все на мене?!-извиках и станах. Итачи ме погледна предупредително и даже се изкиска преди това на думите ми .- Абе ти нямаш ли си друга работа ?- попитах раздразнено . -Не ме е страх! Капиш ?!-потвърдих и тръгнах към вратата , но той не ме спря . И на пук се изплезих преди да изляза . Тамън една две крачки тръгнах напред се сетих че забравих телефона . Почуках и влезнах . По най-бързия начин си взех телефона и видях Итачи да ми се смее , изплезих се отново .''Само плезене не ми стига , май трябва да зема дебелата книга на Стефито (Стефани Маяър) и да го фрасна " зачуди се Инър . Когато излязох погледнах часа .
-Пак неможах да се наспя , мама му да е*а .- разиках се и се преоблякох за дасколо . То си беше четири сутринта . Пак се врътнаха неколко въпроса в главата ми . Защо Итачи ме пусна , защо Саске го направи и тем подобни .
Днес сме петък , иеи последен ден . Сега трябва да си купя билети . Сложих си късата черна пола и ризата . Пуснах косата и се гримирах ...(абе знаете) ...

11-та глава
Излязох от стаята и видях Лилиян .
-Добро утро Лили , как си днес ?-тя ме погледна учудено .
-Добре съм Сакура , а вие ?-засмях се .
-И аз съм добре , ще селаете ли а не ми говорите на вие иначе и аз ще говоря така . - тя кимна и се усмихна .-Може ли да ми покажеш къде ми е колата?-тя ме заведе в гаража и веднага си видях ламбурджинито . Ох , обичам тази кола . Докато си я оглеждах видях драскотина . ОМГ драскотина ? Неееееее! Саске ще те убия !
-Лилуиян къде е Саске?-попитах гневно.
-Беше заспал в библютеката . - изхилих се и тръгнах към библютеката . Ех , изгубих се оппътя , но продължих да се услланпм на инстинктите си . Докато се оглеждах се блъснах в някого за сетен път .
-До дяволите , ще си сложа табелка "не се блъскай в мен". изревах и станах . Погледнах и .... апф пак Итачи .
-Май ти стана навик да се блъскаш в мен ?-попита ме той , когато го погледнх в очите . Този път стигах до брадичката му , браво на токчетата ми . -Библютеката е натам .-каза той предида съм му отвърнала . Направих тъпа физюлномия и тръгнах и ТУП , ето че се блъснах в някого .
-АААА!-извиках .-Мама му , престанете да се блъскате в мен!-Саске ми подаде ръка .-Саске одраскал си колата ми .
-Не.-излъга той , че чак разбрах .
-Гадняр! -извиках когато побегна . Когато щях да завия пред мен изкокна Гаара . -Само не се блъскай в мен ! - изревах и той се засмя . Тръгнахме надолу , където щяхме да закусим . Цялата рода Учиха бяха там . Този път бпх посреата на Гаа-чито и Саске , а Мадара и Итачи бяха срещу нас .
-Одраскал си бебчето ми?-изревах .
-ОМГ , тя ще те накължа . Как можа да го одраскаш . -каза тихо Гаара на Саске и когато се обърнах ми направи тъпа физюлномия .
-Ама , такова .... Саура ти я одра .
-Несъм , лъжлюо!-извиках и дръпнах бритона му .-На ти ! - извиках и след като го дпъпнах силно се изплезих .
-Гаара , дай ми лаптопа си . -той го подаде и влязох да си гледам билет .
-Застраната на дъжда ?-попита ме червенокоското .-Не ми казвай , че ще отидеш на онова училище .
Добре няма да ти казвам . Готово . Отивам днес в 16 часа. Ти гледай Рик , че ще те грамна ако умре от глад и не му давай алкохол , както поседния път ! Затворих лаптопа му го подадох .
-Няма да ходиш никъде!-извикаха ми в хор Гаара и Саске .
-Хайде на бас .-казах като ги настъпах с токчето . Идвамата извикаха и се извиха . Усмихнах се дяволито и си взех кашкавал .
-Ще кажа на Дай.Той няма да се остави!-предупреди ми чернокоското .
-Той вече знае .Пък и какъв е проблема Гаара , и преди не ме виждаше често .
-Проблема е , че там могат да те убият .-каза ми тихо и притеснено.
-Да може би ще ми излезе някой който ще ми се прави че може да се бие или ще ми замахва сабя . Хайде стига решила съм и никой , ама абсолютно никой неможе да ме накара да не отида! Ясно.
-Толкова си дебелоглава!-изплезих му се и тръгнах към колата си .
-Ако видя още една драскотина ти казвам ще те гръмна!-заканих се на Саске и тръгнах към външната врата .Усмихнах се на Лилиян и излязох .
Збогувах се с всички и се качих в самолета . След дълги часове стигнах училището . Казцанхмена покрива . Беше оградено с ограда , на която пускаха нощем ток . Беше същински затвор ...


12-та глава
След цял месец там бях се променила доста . Имах тату на кръста и една отпред малко по-надолу . Както всеки ден- се наредихме по височина . Изведнжъ хиликоптер кацна пред нас . Не обърнах внимание . От там слезе Дай и гневно идваше към мен , но пък много ми дреме .
Повлече ме в хиликоптера и ме върна . Без изобщо да си говорим ме занесе в училище . Добре , че беше последният учебен ден . Бутна ме в стаята и седнах между Гаара и Саске , който ме гледаха доволно .
-Добър ден , ученици . О , Сакура точно навреме . -каза Какаши когато влезе.-Ще ходим на екскурзия с самолет до един остров след два дена . Дай плати и за теб .-изсумтях и седнах . След часа избягах и се прибрах .
Телефона ми звънна . Беше Гаара .
-Приговяй се след 20 минути идвам да те взема , ще ходим на пикник .-преди да съм казала нещо ми затръшна телефона на лицето и трябваше да се приготвя . Сложих си едно зелено-синюо бюстие и къси дънкови панталонки . Малко джунджурийки от типа гердан и гривна и бях почти готова . Приготвих една кошница с храна и си възах косата на конска опашка . Сложих си черни сандали с ,естествено, дълго и тъно коткче и дойдоха . Качих се и тръгнахме .
След цял час път стигнахме до доста хубаво място . Поляна с тук таме цветя няколко дървета , хамак , пейка и рекичка . Бяхме много хора , цели три коли . Отдалечих се и се наместих под едно дърво насянка с моето и-подче . От време навреме мързеливо отвраях очи и поглеждах напред . Сякаш бях в рая , толкова спокойно и тихо . Времето беше топло и приятно .
-Да не те полази някой кърлеж ? - чух глас до мен . Отворих очи и кой да видя - човека , който най-много ''обичам'' .
-Единствения досаден кърлеж си ти, Итачи . -той ме погледна учудено .
-А , това на крака ти сигорно е тату . -погледнах и на крака имаше черна буболечка . Започнах да крещя . Той се засмя и изкара някакво ношче и запалка . С запалката изгори ношчето . Дръпна ме да седна .
-Ще издържиш ли на болката ?
-Били са ме с камшик , затова го махай туй чуду от мен .-изивках и затворих очи . Не почувствах голяма болка , но все пак имаше . Кръкът ми започна да кърви .-Ами сега ще умра от недостиг на кръв . Боже защо все на мене ? - Итачи изкара една лепенка и ми я сложи .
-Защо ли ?-засмя се той .
-Хахаха , колко смешно .-имитирах го .
-Да , беше смешно . Имаш ли бемка на лицето , че това черното ...-започнах да крещя като полудяла, а той се смееше с цяло гърло . Нпаравих тъпа физлюлномия и тръгнах .
-О , Сакура ...-Темари се лепна на връта ми и започна да ме души и да ми задава въпроси .
-Ела да играеш волейбол .-провика се Наруто и аз не отказах .
Ино ми вдигна и направих забив .
-Ама Сакура , защо не ми каза, че имаш тату на кръста ?-попита ме отново Тем . Имах даже две .
-Не си питала. -казах , като отпих от шишето си с вода . Тръгнах да се разхпждам и видях хамака свободен . Излегнах се хубаво и нямаше кърлежи ......
Събудих се от тракане на тенджери . Някой се мъчеше да готви . Изглежда че Итачи и Саске трябваше да готвят . Станах и седнах на масата да ги гледам как се бутат и се карат . Саске се обърна към мен подразнено.
-Защо ме гледаш ?
-Нали знаеш има поговорка - остави идиота и му гледай сеира .-засмях се . -Но не искам да остана гладна . -казах и започнах да си приготвям храна . Точно когато си правех слатата Гаара пристигна с колата . Изкара две каси бира и ги сложи на масата . Отворих едното шише и на екс изпих половината .
След две бутилики бира бях готова с храната си и си я сервирах , а Саске и Итачи още се мъчеха да запалят огън със лупа . Взех лупата и им показах как става номера.
Наместих се отново на хамака и Саске дойде до мен .
-Направи ми място .
-Легни на земята.-без да предупреждава ме бутна встрани и накосъм бях да падна .
-Ще отговориш ли на въпроса ми ако те попитам.-той ме погледна .
-Не.
-Жалко исках да знам кога имаш рожден ден .Но пък може ли да те питам друг въпрос?-излъгах.Хехе, страшно съм дяволче. Знаех че първо ще каже не.
-Да .-хвана се на въдицата.
-Защо го направи онази вечер .-Саске се обърна към мен .
-Още помниш ? Мога и сега .-каза като ме прегърна за крста .
-Пак претъркания номер ...-направих тъпа физлюлномия и станах , въпрки че беше много удобно . Изглежда , че не беше свикнал с новата Сакура. В това учлище се промених доста ...
Докато се оглеждах видях Дай да слиза от колата си с няколко здравеняка-охрана . Дойде до мен и започнахме да си търсим спокойно място, където да можем да си поговорим. Седнахме под едно дърво близо до реката.
-Променила си се там.-тихо заговори той. Почти бях забравила гласа му - спокоен и тих.-Станала си по-зряла , по-добра , по-висока ... по-красива .-погали косата ми.-Обичаш ли го ?-съвсем тихо ме попита.
-Кого?-направих се на ударена и той го разбра и ми се усмихна .
-Саске ...-вадигнах нагоре глава и си поех дълбоко въздух.
-Не знам...Просто всичко се случва толкова бързо и изведнъж незнам къде съм ... -започнах да обеснявам.
Усмихна ми се и аз му се усмихнах , тогава той видя Саске и Итачи да си говорят . Беше се загледал в Итачи и леко смръщих вежди , какво ли пък гледаше?

13-та глава
-Чао!-метнах на Дай от самолета. Днес отивахме на почивка целия клас. Седнах до прозореца и гледах към облаците. Когато самолетът се вдигна беше доста страшно , защото започна да се тресе , но после се оправи . Бях седнала до Саске , за мой късмет ХД. До него беше Темари , а до нея Гаара . Ламолетът беше малък и удобен . Първо изкарах и-подчето , после изкарах и книгата , койято ми беше препоръчала Темари- ''Уроци по целуване '' . Погледнах я и тя отнво ми направи знак , че е много хубава и трябва да я прочета . Ох , как искам да я запаля тази книга .
Прочетох околко пет страници и реших да погледна какво прави Темари . За щастие беше заспала и с кеф пъхнах книгата в чантата . И докато си слушах музика усъзнах , че и-подчето няма батерия . Да е*а и клавиятурата , изпсувах и го тикнах в чантата . Поогледах се , че може да видя нещо интересно . И , дами и господа пригответе се - Саске също спеше . Хех , сега е момента , казах си и изкарах червено червило . Следкато му го сложих започнах да се кискам и той се събуди .
-Как беше целувката с Карин?-попитах , абе направих се на ударена ХД .
-Какво ... каква целувка ?-попита ме той сънено .
-Ам , имаш червено червило . -казах като с триста зора здържах смеха си . Той докосна устаната си и се увери , че има червило .
-Ах , ти ...-закани се.-Ще си платиш !-той започна да ме целува и оставаха червени целувчици .
Следкато се обърсахме започнахме да мълчим взаивно .
-Какво правиш ?-Боже, въпроса , който най-много мразя . Нека прекратим разговора бързо .
-Ще спя.
-Цели 8 часа?-попита ме .
-Да!-казах усмихнато . -Предпочитам да си спинкам отколкото да те гледам.-казах и затворих очи . Утре сутрин в четири щяхме да сме там . Нямаше да е зле ако си подремна , което е малко възможно , но нали има поне малка възможност.
Тресене ме събуди . Сънено се огледах , но никой не ме буташе . Всъщност , самолета се тресеше. Какво? Самолета да се тресе ? ОМГ , какво става тука ? Изеведнъж неща като сирена започна да свири и събуди всички . Съобщиха, че трябва да си сложим парашути и елечета-поеси . Веднага направих това което ни казаха и видях Какаши да оглежда всички и да проверява дали са си сложили всичко , както трябва .
-Какаши , какво става?-попитах разтревожено. Той се приближи до мен , така че другите да не чуят .
-Сакура , имам ти доверие затова ще ти кажа . Мисля , че всеки момент ще паднем . След малко ще помоля всички да скочат , но засега хвърлят куфарите с багаж . Ако и те не помогнат , ще трябва да скочим . -притеснено каза той. Кимнах и стиснах здраво очи . След секунда чух Саске да ми вика .
-Сакура , хаде ще скачаме . -каза ми и ми подаде ръка . Стиснах го здраво и заедно скочихме . Отворих парашута и запончах бавно да падам към водата . Не се виждаше никакво островче и като падам се отдалечих много от другите . Усетих как падам във водата и започнах да викам за помощ ...


14-та глава
-Хайде , Сакура !-извика Саске и се наведе . Отворих очи и го видях на сантиметри от мен , опитващ се да ме целуне . Веднаг засилих един хубав тукат към негова светлост , но след като видя , че съм се съвзела ме прегърна . Усетих , че цялата бях мокра .
-Ти си жива?-каза радосно Саске.
-Изглежда. А , сега ще ме пуснеш ли?-той спря да ме прегръща . Станах и започнах да се оглеждам . Бях на някаво островче , дали бяхме стигнали мястото ? Или докато спа са ме намерили . Но тогава защо Саске щеше да ме спасява ? Тогава щях да съм в болница .
-Къде съм?
-Събудих се тук и започнах да обикалям островчето , което е доста мъчничко и те видях във водата . Изкарах те и точно щях да ти правя изкувствено дишане . -обесни ми бързо той .
-Искаш да кажеш, че съм на остров сама с теб , може би сънувам . Ощипи ме ! Ау!-ивиках след като ме ощипа .-Не толкова силно!-напуцих се.
-Обколих цялото островче за 20 минутки .-аз още не можех да повярвам ,че съм на остров с него , а той какво ми говореше? Изведнъж видях плуваши във водата куфари и май бяха моите.
-О , благодаря ти боже!-извиках след като разбрах , че са мойте. Изкарахме ги и имаше също и на Саске , това се нарича къмет. Саске отвори куфара си и забелязах че има консерви .
-Това доматени коснерви ли са ?-попитах с тъпа физюлномия .
-Да. Специално производство .
-Саске-домата!-иазмях се , а той ми се изплези .-Всъщност подай една много съм гладна . -той ми подаде една и си остави една за него . -Доматаджия .
-Престани иначе ще я взема.
-Добре , добре спирам.-казах и започнах да се тъпча .
След дълго мълчание , което може би беше , защото устите ни бяха пълни започнах да оглеждам острова .''Хехе" търкаше ръце Инър " сама на остов е един секси пич е збъдната мечта " , продължи . Я може и да сънувам , нали бях заспала в самолета . Ако е сън искам да се събудя по-бързо .
Докато се оглеждах изкарах още два куфара от водата и бях с вискичките си куфарчета .
–Трябва да построим нещо голямо и да го запалим за да разбертът къде сме .-започнах да се обеснявам .-Ако не видят оганя поне ще видят пушека .-погледнах Саске .-Ей Робнзон Крузо , не мислиш ли да ми помогнеш?-го попитах .
-Не, много съм добре тук . Няколко седмици почивка ще ми дойде добре . -направих тъпа физлюлномия.
-Когато дойдат да ме спасяват , ще те оставя тук .-изпезих се и започнах да правя нещото си . (подчертах нещото за да обърнете внимание ХД)
След околко цели четири часа бях готова с нещото , което беше купчина от дървета . Дано да изгори . Изкарах си запалката , която за щастие беше жива и започанх да горя сухо листенце. Листото се запали , но духна вятър и угаси оганя , оставих го до нещото .
-Боже защо все на мене?-попитах и започнах да ритам пясъка . Саске се смееше лигаво срещу мен . Направих му физлюномия и ми се излезе . ''Ей сега ще ти покажа моя специален жест " каза Инър , а под специален жеср имаше предвид среден пръст .-Защо не помогнеш ?
-Защо да го правя . Щастилв съм тук .
-Саске на безлюден остров сме ! За Бога как може да си щастлив?! Не след дълго ще умрем от глад , тъпако!
-Има достатъчно риба в морето .
-О, ти даже и си помислил какво ще правим! А планира ли и рождения си ден тук ? Аз мисля да се оттърва от това шиба*о островче , но ако на теб много ти се иска можем в седмицата веднъж да идваме и да ти носим храна и дрехи , сега ми помогни поне аз да се спася . -той се смееше , а аз не разибрах защо . Погледнах назах и нещото ми гореше . Хванах се за главата с утворена уста . Току що спасението ми изгоря!
-Саске защо не ми каза?
-Мисля, че казах-защо .
-Добре тогава , стой си там .-направих линия на плажа . -Даже остани завинаги отдругата страна и мъзелувай ! Аз ще се измъкна от тук и ще те оставя !
Нервно останах отдругата страна .....



15-та глава

След скраването със Саске си останах от другата страна. Направих си простир , където закачих мокрите дрехи от куфарите . Направих си легло , върхо което постелих листа на палми и отгоре, като покрив сложих листа , че ако авали да не се намокря . Когато оправих важните неща тръгнах да ловя рива с чорпогашника си , че беше се разпънал ХД . Хванах две риби и започнах да си паля огън . Запалих си огръня и сложих рибките да се пекът . Докато чаках реших да надникна за да видя , какво прави Саске . Когато погледнах очите ми се разшириха и ченето ми падна до пясака . Беше си направил супер готина къща на дървото със стълба и долу си имаше маса и стол . Оганя му гореше също с няколко рибки и беше направил нещо като ограда . Изпсувах и се върнах при рибите ми си .
Изядох си рибката и легнах да нанкам .
На сутринта се събудих . Кръста ме болеше от тези листа и връта . Когато отворих добре очи и виждах нормално видях боболечка на крака си . WTF.... бобулечка?! Викайки станах от леглото и запчнах да бягам към водата . След сутрешна баня си облякох черни баснки, като сложих къси бели панталони долу . Докато се оглеждах видях човек във водата . Веднага се втурнах , за да го псася . Саске ме видя и също се втурна.
----------------------Остров 5------------------
Островът , където трябваше да са всички беше номериран като 5 , един от най-големите. Всички бяха там освен трима, а Дайсуке крещеше ли , крещеше , че Сакура я няма.
-КАК МОЖЕ ТАКОВА НЕЩО?!-викаше като полудял кафявокоското.-АКО СА МЪРТВИ?! АКО НЕ ГИ НАМЕРИТЕ ИЛИ ИМ СЕ Е СЛУЧИЛО НЕЩО СЕ МОЛЕТЕ ДА НЕ СЕ СЪБУДИТЕ УТРЕ!-продължаваше да вика. Саске , Сакура и Пейн ги нямаше. Саске- най-добрият му приятел се беше изгубил някъде , а даже можеше и да е мъртъв. Ами Сакура, единствената за него. Дай я обичаше толкова , че без нея започваше да полудява-без да й чува гласа и крещеше като безумял. Страхуваше се даже да си помисли, че Сак е мъртва.


Изкарахме момчето от водата и разтревожени проверих дали има пулс. Добре, че имаше инче щях да си умра от страх, че дръшам труп. Трябваше да му направя изкувствено дишане , абе чесно казано с кеф бих го направила-само да видите какво тяло.''Дано да оживее, дано да оживее , па за отплата една вечер с него... *замечтана физюлномия и течащи лиги*'' Инър пак започна да полудява, ама все пак не е зле. Стегнато тяло като на бог, дето само беше прекалил с пиърсингите. Имаше рижава коса и беше голям красавец . Точно преди да съм се навела да го цункам...,ъъ тоест да му направя изкувствени дишане той отвори очи.
-Саске, помогни ми да го сложим на леглото.-скарах се на господин ''интересен'' и го пъхнахме в неговата къщичка на дърво-лапешка му история. Седнах на ''леглото'' и точно когато си сложих ръката на челото му , за да проверя дали има температура от отново отвори очи, но този път не ги затвори веднага. Леко изненадана продължавах да го гледам. Цветът на очите му беше оранжев-което ме учуди найстина много. Усмихнах се дружелюбно и рижавокоското се надигна.
-Къде съм?-попита той.
-И аз бих желала да знам.-отговорих.
-Погледното , което помня е че карах сърф , после паднах и не помня.-погледна ме объркано.
-Добре, да започнем с лесен въпрос -как се казваш?-попитах усмивка .
-Пейн.-надигнах вежда.
-Готино име. Казвам се Сакура Харуно , а този там дедто се е облегнал на стената и гледа през прозореца, като паднал от марс е Саске Учиха.-Учиха ме погледна със зверски поглед, което ич не ме подразни , даже ми хареса, че мога да го нервя....

16-та глава
След дълги разпити, разбрахме че Пейн-секси симовът е от нашето островче, което е недалече от тук. Каза ни ,че Дайсуке ни търси и всеки момент може да ни намери. Добре се разбирахме с Пейн, което по странен начин нервеше Саске -много ми дреме!
След ден ни намериха. След дълга лекция , естествено, проведена от Дай го навих да се приберем вкъщи. Не ми се иска да отпразнувам ставането на пълнолетна тук. Да хора имам РД, мно яко , нали?
И ето, че великия ми рожден ден настъпи-никой не ми се обади цял ден. Х( Даже Дай ...раочарована продължавах да гледам през прозореца. Може би ми горвят голяма изненада , да може би голямо парти .... мислех замечтано, когато чух звънеца. Затичах се на врата с усмивка до ушите и когато отворих нямаше никой. Излязох и се поогледах. Някой отзад ме бутна вън и затвори вратата. С тъпа и учудена физлюномия се обърнах, ала вратата беше затворена. ОМГ, да нямам духове вкъщи?! Разтеросх главата си , повтаряйки че говоря глупости. Посегнах към дръшката и когато я пипнах бутнах надолу по уверено. Вратата се отвори и цяла кофа с вода прелетя върху мен и започнаха с песничката:
-Happy Birth Day...-бях в шок. Вътре бяха всички, ама абослютно висчки който позванах. Даже Карин , не се учудвайте има още-усмихваше ми се!!!
Всички излязоха от къщата, а аз гледах в шок, мокра и с ококорени очи. Усетих се когато Ино ме задърпа.
-Хайде, имаш само час , за да се приготвиш за големия купон, рожденичке!-извика и ме пъхна в бнята.
След топлият брърз душ излязох и Ино беше сложила една кърваво червена , без презрамки и къса малко над коленете рокля. Имаше черен колан под бста и до леглото черни сандали с , естествено, тънки и високи токчета. До роклята имаше една кутия , изглежда с бижута. Очите ми светнаха, като видях всичко това и несамо-имаше парфюм до кутията с бижута.
Бързичко се изсуших и си сложих роклята. Убух сандалите и седнах, за да ми оправи прическата, моята страшно развалнувана блонди приятелка. Изглежда Ино беше по-щастлива и от мен.
Блондинката ми накъдри косата и си сложих бижутата. Беше гердан със черни камъни, което доста ме учуди. Бях чела , че много рядко се намирали черните бижута и били много скъпи. Имаше също обеци и пръстен. Напръсках се спрафюма и заедно с Ино излязохме пред къщата. Там ме чакаше лимузина, WTF лимозина?!
Качихме се и тръгнахме към , ъм... незнам къде.
Спряхме се пред една огромна къща , доста далеко от града. Данеби, да това беше къщата на Дайсуке. Имаше огромна ограда и самата къща беше много голяма-двуетажна. Имаше голяма порта и алея с лампички острани. Райграз окрасяаваше празните места, както и имаше голям шадраван. От къщата се чуваше силна музика и имаше балкона на втория етаж. Ино влезе първа, защото се бях забавила- оглеждах къщата.
Когато влязох вътре музиката спря и всички се обърнаха да ме гледат. Голяма усмивка се закачи на лицето на Дай, който беше заедно със Саске в края на залата. Къщата , ъм не приличаше на къща. Сякаш място само за правене на купони. Той беше пъхнал едната си ръка в джоба на костюма и с другата държеше чаша с уиски.
Веднага отидох и го прегърнах силно , както направи и той. Пуснах го и се усмихнах. Дай също се усмихна, целунах го по бузата и го прегърнах пак.
-Честит Рожеден Ден, мила.-той ме целуна по челото. След което пуснаха отново музиката и започнах да се здрависвам и да получавам подаръци и поздрави. Дайсуке ми показа стая, където да сложа подаръците...



17-та глава
Докато се оглеждах очите ми забелязаха двама- Мадара и Итачи. Какво , по дяволите, тъсят те тук?!
Когато стана някъде към полунощ повечето от гостите си тръгнаха. Остана само малка групичка.
-Може ли един танц?- попита ме Дай.Не му отказах и започнахме да танцуваме. Смеех се на висок глас от шегите му . След като малко танцувахме, веднага ме смени с Гаара и тогава Пейн поиска да танцува с мен. Естествено не отказах и танцувахме. Времето минаваше много бързо. Бях се изморила затова спряхме да танцуваме. Отидох до кухнята, за да с взема нещо за хапване, не бях яла от обяд. Когато се ровех из хладилника изкарах една вафла и се протегнах към горния шкав за чаша, но неможах да го стигна. Някой зад мен се протегна и взе чашата. Обърнах се и тогава се стрешнах с очите на Итачи. Подаде ми чашата и неможах да кажа нищо. Усети че ми е неудобно и се дръпна крачка назад.
-Изглеждаш много добре.-каза гледащ настрани.
-Благодаря.-тихо промълвих.
-Неможах да ти дам подаръка си.-каза и ми подаде малка червена кутийка. Погледнах го, но пак гледаше насрани.
-Срам те е?-попитах с усмивка и малко учудено.
-Не...-тихо каза обръщакйи се към мен, но забелязах розвия отенък по бузките му.
-Благорадя.-каза отново и започнах да отварям подаръка си.- вътре имаше шнола , със зъби като на гребен.(не мога да го опиша затова го вище тук http://kefche.com/sakura_uchiha11/photos/@yknqe4g/allsizes/?size=o ) С красиви черни камъни, приличащи на тези ,който имаше на гернада си от Дай.-Ъм, много е красиво. Благодаря.-за сетен път казах и го целунал леко по бузата. Итачи се зачерви още повече, което ме накара да се засмея.
Докато си говорехме Саске ни приближи. Изгледаха се кърваво и Итачи си тръгна. Погледнах малкия Учиха и надигнах едната си вежда, като въпрос ''какво има''.
-Честит Рожден Ден...-Саске ми подаде тъмно синя кутийка. Вътре имаше красив гердан със светло синъо камъче.
-Благодаря.-усмихнах се и погледнах по задълбочено красивия син камък. Прегърнах и целунах по бузата Саске и видях самодоволната му усмивка. Знаех как може да угасне -като мо кажа, че мразя синия цвят *devil smile* , но айде да не му развалям настроението. Саске се наведе, изглежда целеше да ме целуне. Леко усудена го гледах как приближава устните ми. Нямаше да му позволя-обърнах се настрани и целуна бузата ми. Дръпнах се от ръцете му и тръгнах към залата.
-Къде е Дайсуке?-попитах , като не видях сивоокия ми приятел.
-На балкона, говореше по телефона.-отговори Наруто . Побегнах по стъпалата към втория етаж. Дай затвори телефона и го пъхна в джоба си. Погледна ме и се усмихна. Прегърнахме се отново. Подпрях главата си на рамото му и затворих очи.
-Знаех си, че ми подготвяш купон.-заговорих тихо.
-Наруто ли се изпусна?
-Не, просто никой не ми се обади ... ей, да не съм толкова глупава?-леичко го ударих . Сладко се зася и се подразни:
-Всъщност не съм сигорен...
-Междодругото нали беше опасно да се показваш и бля-бля...?-попитах разтревожено.
-Да, опасно е , но има толкова много охрана-няма как някой да ми направи нещо. -погали косата ми.-Единствено аз не ти подарих нищо, нали?
-Не, всичко това го направи ти! Това е достатъчно, пък и кой те кара да ми копуваш подарък?-попитах подразнено. Въперки думите ми той пак ми беше купил подарък. Изкара една малка черна кутийка. Отворих я и вътре имаше ключ.
-За какво е този ключ?-попитах объркано.
-За твоята лятна къща.-усмихна ми се Дай.
-Ама ти, чесно ли?-гушнах го много силно и той ме прегърна още по-силно. Знаеше ,че искам къща.
-Сакура, върви да си остваиш подаръка в стаята.-усмихна ми се той. Малко объркана тръгнах към стаята. Когато оставих кутийката с ключа чух три истрела...



18-та глава
Истрелите, който бях чула идваха от близо. Данеби да са направили нещо на ... захапах долната си устна и побегнах към терасата. Когато стигнах Дайсуке лежеше на земята.
-Дай!-извиках със всичка сила. Когато го стигнах клекнах и вдигнах главата му. От устната му се стичаше струйка кръв и имаше близо до сърцето рана. С ръка веднага притиснах раната-за да не губи кръв. Изкарах си телефона и се обадих на бърза помощ. Сълзите ми падаха върху челото му.
-Съжелявам...Сакура...-едвам промъви.-Развалих... Рождения ти... Ден.-накъсано каза.
-Не... не говори така!-извиках и го прегърнах.
-Искам да направиш нещо. Това... ще е последната ми молба... към теб.-със усмивка продължи той. Целунах го по бузаха .-Искам... да кажеш... на Саске, че го ... обичаш.-промълви и още една струйка вода потече от устата му.
-Добре!-извиках и го прегърнах по-силно. -Дръж се, линейката ще дойде всеки момент!-казах и той се усмихна и забвно затвори очи те си.-Дай...не...-със трперещ глас казах.-Нееее!-извиках .Не!Не ме оставяй!-продължавах да плача. Тогава го трупа му видях пистолет и кърпичка. Огледах се и в края на терасата в сянката имаше някой. Очите ми се ококориха.Убиеца-дебнеше Дай, и ако не беше умрял -щеше да го довърши. С кървави ръце станах , всех пистолета и започнах да стрелям по фигурата.
-Какво искаш от него! Заглевам се,... заклевамсе върхо Дай, че ще те убия! Ще си отмъстя!-крещях докато не свършиха . Пуснах пистолета, който беше станал червен, боядисвайки се от кръва по ръцете ми. Хвърлих пистолета и отидох до Дай, целунах го по челото и взех кърпата и пистолета отново. Преди да изляза от балкона запоследно погледнах Дайсуке, защото повече нямаше да го виждам и тръгнах. Промъкнах се от задната врата и побегнах към къщи. Сълзите като река се стичаха по очите ми. Той си беше отишъл и беше взел част от мен със себе си... Раната която отвори в мен беше ужасяваща. Тя раздираше сърцето ми и го разкъсваше на парчета.

След един месец....
Саске и Итачи търсеха Сакура навсякъде. След смърта на Дай, Сакура беше изчезнала безследно и те се безпокояха за нея. Бяха провеврили навсякъде , но я нямаше. Остана само едно място, където можеше да е.
Саске паркира колата пред голямата къща.
-Итачи , ти ме изчакай тук.-каза малкия Учиха и влезе в къщата. Минавайки по алеяра спомен се поеви пред очите му, точно преди 29 дена беше минал оттук с Дай. Саске отвори вратата, която беше отключенаи влезе. Вътре беше тихо и мрачно, прозорците бяха заковани с дъски, което не даваше на всетлината да навлезе. Отиде напред до стъпалата и застана на една маса. С пръст избърса прахта и още един спомен се поеви пред очите му когато видя чашата с уиски. *Сакура влезе през вратата и Саске усети как сърцето му затуптябва диво. Червената прилепнала рокля разкриваше безупречното тяло на черешовото цветче. Усмивката и големите смарагдови очи разтапяха сърцето му. *
Къщата беше празна. Бяха изкарали всички мебели, освен тази маса. Вътре беше студено и Саске настръхна. Той бавно започна да се изкачва по стъпалата. Изведнъж се спря като попарен, беше усетил парфюма на Дайсуке. Забърза крачките и отиде във стаята накрая на коридора. Вратата беше отворена. Празни бутилки от алкохол се търкаляха по пода. В края на ъгала имаше човек.......





19-та глава
Някой беше влязъл в стаята, ала даже не исках да виждам кой е. Не сиках да говоря с никого, да виждам никого. Исках да ме оставят сама, исках тишина . А, дали беше Дай? Беше дошъл да ме вземе при него...
-Сакура?!-не разпознах гласа. Главата ме болеше адски много. От една седмица бях само на една каса бира и никаква храна. Бях се увила в едно одеалце и бях седнала в ъгъла нс стаята. Можеше ли да е той?
-Дай?-попитах и надигнах глава. Ризата му беше в ръцете ми. Усещах го околко мен така. Сякаш седеше до мен и пак си говорехме.
-Сакура!-отново неможх да разпозная гласа. Беше тъмно и не виждах нищо. След като ме прегърна и повдигна на ръце устих парфюма -беше Саске. С едната си ръка държах ризата, а с другата бях се вкопчила в тениската на Саске.
-Итачи , отвори вратата!-извика той. Чувах всичко, но неразбирах какво става. Виждах много замъглено. Итачи отвори вратата и ме взе на ръце. Саске я затвори и седна отпред и потегли. Итачи ме погледна и погали бузата ми."Какво си си направила, черешовоцветче?"помосли си той, без да подозира, как малкия му брат го виждаше от огледалото и как бе смръщил вежди, гледащ го с кръв. ''Какво си си направила, черешово цветче...?'' запита се наум отново докато галеше лицето ми. Дишах дълбоко и тежко, лицето ми беше бледао , а тялото слабо.
След десет минути бяхме в имението Учиха. Настаниха ме срещо стаята на Саске и извикаха лекар. След като мипромиха стомаха трябваше да хапна нещо и да си почивам.
Рязко се надигнах, дишах дълбоко и се бях изпотила. До мен беше Лилян, която се стресна.
-Здравей!-мисло каза тя. Само и кимнах и погледнах безразлично.-Време е да се изкъпеш и след това ще закусиш.-отново кимнах и влязо във ваната, която беше посредата на стаята. -Е, оставям те, но ако имаш нужда от нещо ме извикай.
-Добре...-казах и започнах да се къпя. Преди да излезе ме погледна загрижени и затвори вратата. Икъпах се, облякох се и си сресах косата.
-Сакура, готова ли си?-попита ме Лили без да влиза. Отворих вратата и тръгнахме надолу по стъпалата към масата, където ме очакваха Саске и Итачи. Седнах на масата и братята бяха срещу мен. Не обелихме и дума.
-Ето го списъка . Тук пише какво можеш да ядеш.-Лили подаде лист. Прочетих го бързо.
-Пф...-казах и хвърлих листа настрана.-Дай ми телефона.-съвсем доловим беше гласът ми. Лилиян объркано го донесе. Обадих се на Гаара.
-О, значи се оправи.-весело продума той.Не казах нищо първо, после въздъхнах и започнах:
-Искам да ми донесеш понички и ягодов шейк.
-Слушам-изпънявам!-каза засмяно и затворих.
-Но не можеш да ядеш...-погледнах я с новия си поглед-беразличен, безчувствен и студен. Бях се превърнала в ледник и това най-добре се разбираше от очите ми. Тя замръзна и се отдръпна.
-Сакура, какво търсеше там?- най-накрая ме попита Саске. Присвих вежди и надигнах глава.
-От кога ти давам обеснения?-съвсем студено попитах. Видях как го побиха тръпки , когато го погледнах.
След минути мълчание Гаара дойде с поничките и шейка ми. Още когато влезе усмихнат през вратат той се срешна с погледна ми и замръзна намясто. След няколко секунди се усъзна и седна до мен. Подаде ми кутията с понички и шейка. Изядох три и почти изпих шейка.
-Как си?-попита ме червенокоскотот.
-Както изглеждам.-отговорих и станах от масата. Качих се в стаята си и си облякох анцузите и с обух маратонките. След десет минутки слязох долу и без да обръщам внимание на въпросите излязох през терасата. Скочих, не беше много високо, само метър .
След като се отдалечих достатъчно бях в гора, седнала на един камък. Изкарах пистолета и го оглеждах. По него имаше изсъхнала кръв. Присвих очи изкарах суичера си и го гложих до пистолета на камъка . Станах и започнах да тренирам. Ритах и удрях дървото.....



20-та глава
-Няма ли да настинеш?-чух глас до мен. Бях легнала наземята от умора и изглежда, че се бях унесла. Обърнах се и тогава Итачи запървипът се срешна с новият ми поглед. За разлика от другите той не се стресна.
-Хн...?-охледах се и беше станало тъмно. Помъчих се да стана, ала ръцете ме боляха страшно много. Имаше изсъхнала кръв по тях-изглежда от това , че удрях дървото без ръкавици.
-Искаш ли помощ?-попита ме Итачи.
-Не.-отговорих спокойно. Сетих се за пистолета-ако го бяха взели. Веднага станах, колкото и да болеше. Когато го видях се успокоих. Пъхнах го отново в джоба си.
-Разбирам болката си.-преди да съм казала , че неможе да я разбере сложи пръст на устата ми.-Не, разбирам я , даже моята беше по-голяма. -той изкара една снимка от джоба си. Там имаше момиче с черна коса и сини като морето очи.-Тя си замина, ала Дай взе със него само малка част от теб. Тя като си замина взе всичко.-той сложи ръката си на сърцето.-Сега е празно и като теб очите ми са празни. Но те са живи, още живеят в нас...-той взе ръката ми и я сложи на сърцето.-ето тук! Затова винаги ще са с нас.Ти можеш да запълниш болката си, можеш. Но аз немога, поне така мислех. Но като те видях , как говориш , как си ината, как не слушаш никого, гласът ти-толкова мелодичен, как очите ти преди грееха и пламъчета играеха в тях. Толкова приличаш на нея. Ти запълваш моята празнота.-този път примести ръката ми и я положи върхо неговото сърце. Гледах обркано и невярващо(кат гръмната ХД). Гледах го в черните като ноща очи и потъвах тях като в бездна. Итачи се наведе и аз се надигнах. Затворих очи и точно преди устните ни да се докодкант извърях глава. Не беше правилно и неисках после да го боли. Тръгнах, но ме хвана за ръката.
-Надявах се да стане така, но изглежда, че ще трябва....
-Какво, Учиха? Ще ме нсилиш ли?-попитах подигравателно.
-Не.-надигнах вежда.-Ти ще отмъстиш за Дай, каквото и да стане и който да е убиеца. Знам го , защото ако Саске беше прострелян щях да направя същото. И тъй като единствения човек , който може да ти помогне с уборудването и учението съм аз ще направим зделка.
-Каква зделка?-сега вече беше дръпнал вбниманието ми.
-Ще се държиш като мое гадже, и впрочем ще си. Ще си моя и в замяна ще получиш отмъщението си!-съгласна ли си?
-Да!-казах сигорно и той се учуди. ''Даже не се поколеба когато става въпрос за Дайсуке..." помисли си той и тръгна след мен....

21-ва глава ---
Стигнахме бързо до имението и влязохме. Гаара и Саске играеха на Фифа в хола и се караха. Итачи ме прегърна за кръста. И двамата се учудиха доста когато ни видяха така.
-Е, няма ли да вечеряме?-попита Гаара , прибирайки ченето си, което беше паднало до пода.
-Лилиян .
-Да, Итачи-сама.-каза момичето и започна да оправя масата.
-И премести нещата на Сакура в стаята ми.-момичето кимна и продължи.
Седнахме на масата, като този път седях до Итачи, който постояне мо прегръщаше и целуваше, естествено, трябваше да се преструвам и да задържам желанието си да му зашия здрав десен.''Не е чак толкова лошо, Сакура, все пак е готин, красив, секси ...'' продължаваше да ме убеждава Инър.
-Какво има за вечеря , Ли?-попитах безразлично.
-Пиле на грил, шишчета, супа крем от гъби и за десерт школадова торта.-очите ми светнаха при думите и и почти ми потекоха лигите.
-Чудесно! Гладна съм като вълк и без това неможах да се назакусвам с тези понички. Побързай преди да съм отишла да ям в кухнята.-за пръв път се усмихнах.
-Не, Лилиян, ще ти направи ориз със зеленчуци и за да не си единствената ще ям с теб . Не забравяй за диетата!-предупреди ме Итачи. Погледнах го умолително и Саске и Гаара гледаха и се чудеха, какво ще каже големия Учиха.-Съжелявам, но не може.-целуна ме по челото. Помъчих се да се усмихна и да уважа решението му.
-Ще ме извините, трябва да си пия лекарствата.-казах и станах от масата. Какъв беше той да ми казва какво ще ям? Всъщност даже и незнам дали имам лекарсва, но трябваше да стана от там. Сега ще види той моя инат! Облякох си къса дънкова пола, ама като ви казвам къса, найстина къса ХД. Прилепнала черна блузка със сиви надписи. Накъдрих косата си и се напръсках. Гримирах се хубавичко и хвърлих обувките през терасата , след което скочих и аз.
След голям купон се прибрах към десет часа. Знаех , че още нямаше да се е качил в стаята и да е видял, че ме няма. Отворих вратата тихичко и влезнах. Както предполагах пиеха алкохол и си говореха.
-Йо, как мина вечерята? Хареса ли ти ориза , Итачи?-попитах с малко ирония.Той смръщи вежди когато ме видя и даже съзрях гняв в очите му. -Не мислех да се прибирам толкова рано, но се напих и си хапнах много хубав ''ориз'' в един ресторант *халцукане* и обувките започнаха да ми убиват. -усмихнах се и взех чашата на Итачи от ръцете му и тамън щях да я надигна:
-Не е ли достатъчно за тази вечер?-попита ме и в гласа му улових нотка на предупреждение.
-Да, сър! -застанах мирно колкото беше възможно. Докато ме гледаше вече найстина раздразнено и аз самодоволно телефона ми звънна:
-Сакура, прибра ли се?-попита ме Темари. След дискотеката и бях обещала, че направо ще се прибирам, ала се отбих и в ресторанх, ама това няма значение.
-Да, естествено нали ти обещах. Какво си помисли, че ще приема предложението на оня барман ли?
-Еми, не точно, ама сега си беше хубав, няма спор.
-Ами хубав беше бармана и имаше готин задник, ама ми убиваха обувките пък знаеш как боли после. Иначе нямаше да се прибера толкова рано.-усмихнах се на Итачи, който вече найстина се беше изнервил. Пратих му въждушна целувка и продължих.-Ти прибра ли се?
-Мхм, но Гаара го няма.
-Тук е , сега ти го пращам.
-ОК. Лека, мека и внимавай с дюшека.-каза Тем с весел тон.
-Цветя и рози,нежни пози, дръжки от крамфили и тук там бодили.-отвърнах и затворих.....




22-ра глава
След като Гаара си замина останахме тримата.
-Лилиян, моля, дай ми едни чехли, че тези обувки много ми убиват.-Саске се засмя.-Не се смей, знаеш ли как боли после?- Седнах на дивана и обух чехлите,който ми донесе момичето.
-Хайде вече да си лягаме, мила.-подкани ме Итачи .
-Добре , мило.-направих тъпа физлюномия, натърствайки на "мило". Качихме се в стаята и се проснах на леглото тананикайки си една песен.
-Старшна вечер беше...-казах си тихо.
-Да, страшна.-строго измрънка Итачи. Ох, как ми се изкаше да му направя един жест , наречен среден пръст, но трябвбаше да се въздържа. Влезнах в тоалетната и се преоблякох в пижамите на Лилиян. Добре, че бях долкото нея иначе пак щях да нося риза, ужас. Не че пижамката е чудесна-рокля е! Черна копридена с тънки презрамки. Ужас, абе туй дети да не е женено?! К'ви са тея пижами?!
Итачи беше легнал на леглото и ме чакаше, има още мнооого да чака. Легнах (за съжалениеХД) и угасих крушката, ала за негова изненада изкарах лаптопа настанявайки се добре. Започнах да се ръчкам из интернет и забелязах, че Темари ми е пратила съобщение на поща. Пратила ми е страшна история , по дяволите, тая гаднярка знае , че ме е страх страшно много. Историята е -*Едно семейство(баща,майка и син) си купили нова къща и отишли до магазина,за да купят пердета за стаята на детето.Започнали да разглеждат и момчето си харесало едни черни перденца,но продавачката го предупредила да не взима точно тях,защото ще го сполети нещастие,но въпреки всичко момчето настояло и му взели точно тези черни пердета.Вечерта,когато ги сложили всички си легнали..в момента в който момчето заспало от пердетата излязла една ръка и го удошила!.На следващата вечер майката решила да спи в стаята на детето..същата съдба сполетяла и нея.Зловещата ръка излязла и удошила и нея!.gifНа следващата вечер,бащата съкрушен и съсипан решил той да спи в стаята на покойният си син,но в ръката си държал нож!.В момента,в който ръката започнала да излиза от пердетата той се обърнал и я отрязал!.gifНа следващият ден бащата отишъл в магазина да върне пердетата и какво да види...продавачката била само с една ръка...*
След като прочетох ши*аната история ме хвана така шубето и започнах да се оглеждам като заек. Веднага изтрих шибаната история и светнах лампата, повтаряйки че това са глупости и няма такова нещо, но даже ме беше страх да погледна към пердетата. WTF?!...ами ако са черни? Станах и светнах другата лампа , за да погледна дали са черни и ОМГ, бяха черни.....



23-та глава
Когато светнах другата лампра Итачи сънено се надигна.
-Какво става Сакура?-попита ме и след като му го казах ми се изсмя.
-Копеле...-изсъсках докато ми се смееше. Без да усетя той прокара ръката си по гърба ми и лекичко стисна шията ми. Започнах да крещя и подскачах като полудяла, а той се смееше.
-Ако искаш си вземи нож от кухнята, за всеки случай.-продължаваше да се бъзика той.
-Прав си, трябва да го взема и да ти отрежа главата.-намуцено казах и пак легнах ,ала оите ми бяха като фарове. Оглеждах всяко място на стаята. -Много си смешна.-направих му тъпа физюлнимия.
-Ха-ха.Ще умра от смях. Чесно, много ме е страх.-казах смутено.
-Хайде лягай, утре ще сменим пердетата.
-Ами ако...-преди да съм продължила той ме прекъсна.
-Спокойно , аз съм тук.-легнах и той ме придърпа към него, прегръщайки ме. Сгуших се в гърдите му и стиснах ризата му и найстина не ме беше страх.
Алармата на телефона ми звънна и бавно отворих очи. Итачи ме гледаше и милваше косата ми. Пръстите ме боляха, изглежда цяла вечер съм стискала блузата му. Пуснах я и се протегнах.
-Не ми казвай, че трябва да ходя на училище.-казах с тъпа физюлномия.
-Ако искаш не отивай...-каза Итачи, спускайки ръката си по бедрото ми. Изведнъж се шокирах , усещайки ръцете му по тялото ми.
-Дългът ме зове.-казах и станах от леглото. Бързичко се облякох в банята и се гримирах. Сложих си парфюм, оправих си прическата и обух сандалките си.
-Чао!-казах и излязох. Саске ме чакаше пред вратата. Отидохме в училище, ала мислех да избягам. Първи час-литература с Какаши, а най-тъпото сега започвам -преговор над Заточеници. Боже кой клас съм? И така Какаши започна да го казва на изуст:
-''От заник-сълнце озарени...''-прекъснах го.
-Казахте за*ник.-изхилих се. Той ме изгледа и започна отново, ала пак го прекъснах със същата забележка.
-Сакура излизай навън.-лекичко се усмихнах. Сега щях да избягам. Затворих вратата.
-Хе!-изкефих се и се обърнах , но пред мен стоеше Итачи.
-На къде?-поита ме подозрително.
-Ъм, до тоалетната. Женски работи.-усмихнах се и влязох в тоалетната. След като затворих се изплезих и излязох от прозореца.
-Хе!-отново се изкефих , но този път пред мен стоеше Гаара.-Сори, Гаара.-казах и го фраснах с юмрук и естествено той преипадна. Тримата мускетари срещу Сакура-нямат шанс, пха-ха-ха....





24-та глава
Отидох в къщата , кощто ми беше купил Дай за рождения ден. Обадих се на Конан-дизайнера ми и тя дойде. След като обсъдихме кое как искам да стане тя се зае със обзавеждането на лятната ми къща. Обеща, че за няколко седмици ще е готова.
Сега беше време за един хубав душ и след това разходка и тренировка. Хванах едно такси и след десет минути бях пред имението. Слязох и веднага влязох под душа. Гореща вода-чудесно. Малко съм странна, защото се къпя със гореща вода. Увихсе в хавлия и излязох от банята. Кожата ми беше червена от температурата на водата и от мен излизаха пари. След като затворих вратата нахалника, който тихо се беше промъкнал заговори :
-Къде беше?-не обърнах внимание на въпроса и започнах да си суша косата.-Не получих отговор.
-Няма и да го полуиш.-косата ми почти беше суха. Обърнах се към него. ''Бе, я , келеш нещастен." разфича се Инър. -Откога ти давам обяснения, Итачи...?-попитах докато влизах в банята. Даже и не си направи труда да излезе за да се преоблека. След няколко минутки излязох. Облякох си бюсте, есетсевено в черно, черен прилепнал панталон с колан и яке. Метнах якето на леглото до обувките и седнах да си оправя осата.
-Не отговори на въпроса ми...-педупредих.
-Откогато си ми гадже.
-За мен това няза значение. На никого не давам обеснения, а точно ти си последният.
-Важното е , че съм в списъка.-Продължи да се дразни Итачи, но не обърнах внимание и си огледах косата. Бях я изправила и вдигнах бритона. Нямаше нужда от много грим-само спирала, гланц и черен молив. Напръсках се и започнах да се обувам, след което взех якето и тръгнах.
Взех едно такси, което ме откара до къщи. Взех си красивото сладко, готино....мога да продължа дълго затова ще го обобщя-черно ламбурджини. Взех телефона и се обадих на Пейн:
-Както се уговорихме?
-Както се уговорихме...
Затворих телефона и тръгнах към мястото. Спрях пред една тъмна уличка. Сложих си цайсите и излязох. Пейн ме чакаше в началото на уличката.
-Да тръгваме.-каза и тръгнахме по улицата. Имаше нещо като малък клуб. Влязохме. Малка лампа осветяваше заведението нафрашкано от хора. Навсякъде имаше пушак от цигари, на бара се наливаха с алкохол. В ъгъла до една маса миаше момче с инджекция в ръка, а на друга маса двама играещи на канадска. До бара имаше малка врата , иглежда за кухнята. С рижавокоското ме вкара там и за мое учудване имаше още една врата. Влязохме и имаше коридор. Миришеше на влага. В края на коридора стоеше един здравеняк. Мъж с пънкарска прическа , кожено яке , сребърен ланец и много татута. Мъжът отвори вратата и влязохме в стая.
-Седнете.-каза мъжъъ, тоест момчето . Седнахме на кожените кафеви столове.
-Всичко готово ли е?-попитах изкарвайки очилата си.
-Да.-каза червенокоското.-Удобни са и леки, въпреки, че даже и да са тежки Пейн няма да има проблем с тях.
-Не са за мен.-каза рижавокосия ми приятел. Взех чантата и я отворих. Вътре имаше пистолет , куршуми и тем подобни.
-Ммм? А, за кого.-Пейн ме посочи с поглед.-Интересно.-каза червенокоското момче оглеждайки ме любопитно с очи.
Станахме за да ни изпрати и тръгнахме. Когато излязохме пред уличката ди стиснахме ръцете.
-Приятно ми беше, Сасори.
-Подобно, Сакура.-и тръгнахме.
-Ще ти свършат ли работа?-попита ме рижавокоското.
-Определено.-усмихнах се и се качих в колата.

25-та глава
След като оставих Пейн взех един букет. Паркирах колата и слязох. Навън беше тъмно. Обикновено ме беше много страх, но сега знаех, че той е наблизо и ако стане нещо ще ми помогне. Даже и мъртъв той ще бди над мен. Усмихнах се и закрачих по алеята. Накрая стигнах мястото и за мое учудване Саске беше там. Когато ме видя се наведе. ''Ще я празя , както ти обещах..." тихичко промълви и тръгна. Разминахме се без да се погледнем, сякаш бяхме непознати или изобщо не бяхме живи. Застанах пред гроба и стиснах здраво очи. Бях си обещала да не плача, бях му обещала. След минута се съвзех сложих букета до надгробния камък. Неможах да кажа дори дума, сякаш проговоря ли, един звук излезе ли от устните ми ще се разплача. След дълго седене станах и се обърнах, тръгвайки по алеята. На третата крачка се обърнах ,"Ще отмъстя..." изрекох с очи пълни с гняв и омраза.
Качих се в колата и тръгнах към имението Учиха. Телефона ми звънна:
-Здравей, Сакура.
-Здрасти. Готова ли си с къщата , Конан?-бързичко влязох в темата.
-Да, готова е. Ключа е под килимчето.
-Добре.-казах и бързичко затворих.
Паркирах колата и бързо се изкачих по стъбите и влязох в стаята. Итачи беше се отуснал на дивана и четеше книга. Не обърна внимание на светкавичкното ми вклизане и продължи да чете. Кръстосах ръце и чаках да надигне глава от тъпата книга, ала така и не го направи. Извих очи и взех книгата, хвърляйки я. Сега вече бях привлекла вниманието, дажи и гнева му.
-Какво ти става, Сакура?-попита ме раздразнено големия Учиха.
-На мен какво ми става?-надигнах вежди.-По-точно на теб какво ти става? Имахме уговорка?-попитах раздразнено.
-Значи искаш тренировка? А готова ли ще си да платиш цената?-попита подмамливо.
-Стига си ме баламосвал. Знам какво искам и какво давам в замяна,... а ти сигорен ли си, че ще можеш да ми дадеш това, което искам?-този път се подразних аз. Плътно седях срещу него и се взирах в очите му, както и той се взираше в моите. Още от погледа му и потрепването на зеницата, разбрах, че се пита какво мисля в момента. Не съм много от хората, който изразяват чувствата си. Естествено, изразявам ги, но повечето остават в мен.
-Естествено...-отговори ми спокойно, което ме накра да се усъзная и аз да отвърна на ''спокойствието" със "спокойствие'' .
-Да тръгваме!

26-та глава
Хванах Итачи за китката и го повлякох. Мушнах го в колата и потеглихме. Стигнахме до лятната къща, която вече беше обзаведена точно по мощ стил. Отключих вратата и заедно влязохме. Пред нас се разкри чудесно декорираната къща. Имаше закачалка и шкаф за обувки. След това коридор , който беше околко пет метра. В края на коридора имаше кухня-малка с бар плод. На ляво и дясно имаше продължение на коридора. От лявата страна коридора беше също пет метра дълъг и имаше много стаи. В края на коридора беше банята. Отстрани спалните и библютеката. От дясно в коридора беше околко три метра и влизахме към хола, който беше найстина интересно направен Плазмен телевизор вграде в стената и много тонколони. Два кожени черни дивана , маса с ваза и разпръснати перли, удобно кресло гледащо към прозореца. Малък басейн, боксова круша, таен шкав за уръжия и най-различни тежести и спортни машини и лост.
Итачи беше найстина изумен от стила ми. Стените бяха в черно, предимно и тъмно зелено с малко кафяво.
След туристическата ни обиколка му показах стаята , в коята ще спи. Най-накрая ще си спа сама!
-Е, ще започваме ли?-попитах докато глемият Учиха оглеждаше къщата. Изглежда доста му допадна, но изобщо да не си мисли да се нанася ХД.

Започнахме с упражнения, като коремни преси, набирания, вдигане на тежести и още много, докато не стигнахме до окса. Да, бях добра , но не достатъчно, за да победя Итачи. Сега за осми път залитнах към стената. След като грубо се блъснах се струполих на пода. Косата ми , която беше ''вързана'' на опашка буйно се мяташе пред мен. Колкото и да ме болеше се надигнах. Китките ми трепереха , когато се подпитах.
-Достатъчно ли ти е ?-започна отново да се заяжда. Боже, този човечец ще ме убие! Надигнах се и застанах на крака, ако това можеше да се нарече така. Държах се за рамото и краката ми трпереха, трудно се здържах да не падна, но на инат щях да издържа. Обърсах кръвта стичаща се от веждите и устите и изблюх кръвта.
-Да не се измори, Учиха...-едва промълвих, но пак го подразних. Усетих как се напряга и забелязах как вената му на врата започна диво да тупти. Самодоволна усмивка се изписа на лицето ми, все пак го сдразнех и не само аз бях със спукана уста и вежда, но и неговата вежда беше спукана. Премахнах ластичката , която едвам се удържаше на гъстата ми буйна коса и тръгнах срещу него. За разлика от миналите ми атаки се плъзнах по ламината и минах зад него, той внезапно се обърна и пое с ''усмивка'' зрдравия ми десен. Залитна с назад и след няколко крачки се спря, задъха се дълбоко и гневно тръгна към мен. Ей сега ми е*а мамата, си казах , ала се сетих за номера,който бях научила от Дай. Хванах юмрука му в дланта си, а Итачи ме гледаше учудено и изненадано. Съвсем леко извих китката и той вече беше наземята. Естествено, самодоволната ми усмивка не закъсня.


27-ма глава

Сакура се усмихваше самодоволно и гледаше Итачи, който лежеше учуден на земята. Той беше шокиран- какво беше това движение? Но нямаше време за губене- той я хвана и я захвърли за пореден път към стената. Розовката се удари и се плъзна надолу. Болката напираше и момичето искаше да изкрещи в лицето му ''Ти луд ли си ве ,келешар прост? За к'во винаги тря ме блъскаш така, че да си удрм тиквата?''. Тя се хвана за главата , която беше започнала да кърви. Сви се от болка и изстена няколко пъти и изпадна в безсъзнание. Итачи объркано и уплашено я пренесе на дивана. След като се увери, че диша се успокой и се зае с раните й. След като я привърза я сложи на леглото, за да си почине и се зае със свойте рани. Сакура бе момиче, и не беше свикнала да се бие до такава степен , че трудно да стой на краката си, ала беше много добра. Итачи се замисли, та той имаше таива рани- човек може да си помисли , че се е бил с як мъж. Докато мислеше се унесе в сън.
Сакура внезапно се надигна от леглото-цялата потна , изплашена и дищаща дълбоко. Скокна от леглото и в този момент, в който краката й докоснаха земята се чу едно ЧАТ и си беше счупила някой кокъл, ала това не й попрече да продълви. Тя излезе от стаята затръшвайки вратата- тачи се събуди. Сакура не светна лампата и тръгна към телефона, тогава се чу ое едно ЧАТ и тя падна наземята. Итачи се затича към нея и се помъчи да я вдигне, но тя го отблъсна. Итачи се дръпна объркано, но пробва отново да й помогне.
-Не ме докосвай!-изсъска Сакура. Тя се помъчи да се изправи въпреки болката. Тя взе телефона и се обади на Гаара. Момчето все още спеше, но чул в такъв тон гласът й веднага се разсъни. След околко петнадесет минути вече беше пред вратата- Итачи отвори. Сакура беше седнала на дивана.
-Не ми казвай, че ме събуди само заради една торта?-изкиска се от вратата Гаара, който беше взел любимата й торта. Сакура го беше викнала просто така, защото искаше да го види. Розовката не проговори , нито го погледна. Червенокоското сложи едно голямо парче от тортата на масата и сок праскова до него. Знаеше, че черешката ще се изкуши, ала Сакура не направи нищо.
Итачи дръпна Гаара настрана в кухнята.
-Какво й има?-попита Учиха ядосано.
-Незнам...-Гаара сви вежди.-Тя никога не изразява чувствата си-това става когато е пияна или е с човек, на който се доверява. Не е и лесно доверчив човек, но сега като я гледам... нещо я мъчи. Щом си е наклонила главата на дясно, означава че мисли. Единствено Дай беше човекът спечелил доверието й.-той седна на стола.-Искаш ли да разбеш какво всъщност тя мисли?-попита червенокоското. Итачи кимна. Гаара взе едно шие с водка и отиде до нея. Подаде й го и Сак без да се колебае го грабна. След десет минутки бутилката се въргаляше на пода празна.
-Дай да ти видя краката, пак си си счупила кокалите.
-Нали не си счупих главата-това е важното. Абе , всъщност този прост -ей там дет сиди ми я счупи.-Розовката вече беше пияна и посочи Итачи. Докато привързваше краката на момичето гара видя ръката й. Сакура забеляза това и веднага си дръпна ръкавите.
-Какво по...?Сакура дай си ръката.
-Не..-съвсем тихо продума тя.
-Дай я!-извика Гаара и розовката я подаде. Той дръпна ръкава нагоре .-Пак ли си ряза вените? Сакура това е ... вече незнам това кой опит за самоубийство ти е!-извика той гневно.-Ами ти? Как можеш да й позволиш да си реже вените. -черешката започна да се смее като луда.
-Тоя келеш ли ще ме чуе ? Докато си наняше сладко, охо...-започна тя вече порд влиянието на алкохола, а Гаара изобщо не се усмихваше-той всеки момент щеше да скочи върху Учиха и да го пребие.
-Сакура недей така.-започна червенокоското.-Не искам да си режеш вените.-той я прегърна и розовката се скуши в него.
-Няма!-тихичко запротестир черешката.-Дай много ми липсва. Исках да отида при него, но няма преди да съм убила убиеца му.-тя подпря скри галвата си в врата на Гаара и стисна блузата му .-Хареса ли ти новата ми къща? Много е гот, нали?
-Да супер е! Ще дойда нагости някой път.
-Не! Искма да съм сама-междодругото Итачи и ти много не се намествай ,че няма да останеш за дълго! След като ми свъри работата с теб - чао!Я сетих се нещо- господин Учиха мога ли да ви задам един въпрос?-подсмихна се розовката и чернокоското кимна.
-Всички Учиха ли са келеши или ти са малко по-особеничък?-този път Итачи малко се поядоса, а червенокоското щеше да иизбухне в смях. Сакура стана и започна да имитира Итачи.- Боже много съм готин!-завърза си косата като него и я подметна.- Я , ама малки я ми брат по-хубав от мен-сега ще му направя отровна ябълка да пукне! Имам хубаво дупе и мускули! Сакура разбирам болката ти- и аз съм обича-прас голям! Кой ще издържи с такъв келеш?...-продължаваше Сакура.

След цяла нощ бърборене сакура беше заспала. Тя се събуди чак на другия ден сутринта. Стана и нищо и нямаше-никакви рани от тренитовки, никакви болки, никакви белези- нищо. Тя беше жива и здрава и знаеше какво беше следващото изпитание. Розовката се надигна от леглото и започн да се разхожда из къщата . Най-накрая намери Итачи, който беше заспал на дивана , горкичкия ХД. Тя започна да го ръчка за да се събуди. Чернокоското бързо отвори очи и стана.
-Хайде оправяй се заминаваме .
-Къде...? Кавко...?-сънено започна да разпитва Учиха.
-Стига си задавал въпроси , а се оправяй!-почти заповедно каза розовката .

След няколко минути и се чу звънеца. Сакура с тъпа физюлномия отвори вратата.
-Хн?-учудено възкликна тя.
-Здравей, Сакура.-Саске се помъчи да се усмихне, ала нещо не се получи.-Добро утро , Итачи.-поздрави брат си , който се беше облякъл вече, най-накрая ХД.
-Каква приятна изненада.-възкликна Итачи с ирония. Сакура се изкашлщя и му метна един поглед.
-Влез Саске.-покани го розовокоската.-Идваш навреме, точно се канех да го заведа на местопрестъплението. Пък след това ще му помогнеш да си прибеше багажа и се прибира вкъщи, нали Итачи?-рече розовката безразлично.
Те седнаха на масата, като Саске пъроначално оглеждаше къщата ''Има интересен вус" . Сакура на лист беше начертала масата мястото където беше Дай и убиеца.
-Тук беше убиеца.-тя с химикала посочи мястото. Взе още един лист , но този път молив и си затвори очите. Започна да ти сува всички което си спомня за убиеца.-Имаше златно копче на ризата....-Итачи и Саске почти се бяха изпотили- тя щеше да научи, че убиеца е....

28-ма глава
Нарусивах толкова колкото се сетих. Погледнах и двамата и ме гледаха странно- или се бяха облекчили, че не открих кой е или бяха любопитни кой е?
-Хайде , да тръгваме.-взех си чантата и тръгнах към вратата последвана от тях.
Слязох от колата и тръгнах към къщата-докато вървях по алеята спомени си поевиха в главата ми-как минах от тук, колко красиво беше, музиката, шумът от падащата вода на шадравана. Когато стигнах вратата поех дълбоко въздух и отворих вратата-отново спомени се поевиха пред очите ми- всички гости, усмивките, шумувете от удряне на чаше , шушукания и Дай...
Качвайки стълбите отново се поевиха спомените и най-накрая терасата. Застанах отстрани там бяхме аз и дай-прегърнати си говорехме, после аз тръгнах и го застреляха. Застанах на мястото , където беше трупът и погледнах , към мястото на убиеца.
С бавни крачки тръгнах към мястото и започнах да изследвам.
-Седял е тук, за да се увери, че Дай ще умре...-започнах леко да разкривам.- Имаше много охрана- бил е един от гостите!-възкликнах и изкарах телефона си.''Гаара веднага искам да ми намериш спъсъка с гостите на рождения ми ден!'' заповядах и реди приятеля ми да е запротестирал затвворих телефона на лицето му и продължих. - Тръгнах да го стрелям, но неуспях да улуча . Тогава той се увери, че вече е свършил см мисията и замина.Скочил е.- скочих от балкона и двамата Учиха след мен. Приклекнах и погледнах отпечатъка от обувката му.-От бързината леко си е навехнал крака ...-познах от кривата стъпка. Тръгнах напред по крачките. - Когато е стигнал до храстите се е обърнал и погледнал назат, тръгвайки без да гледа...-спря защото имаше плат по дървото- ... му се е закачил ракавът . Тръгнал е напред прескачайки оградата .
Върнах се при Саске и Итачи и показах пърчето плат. Прибрах го в джоба си и излязохме от къщата. Качихме се в колата и започнах да шофирам. Саске ми говореше нещо и аз му казвах ''Аха" , което при мен означава ''Не разбирам нищо''.
Кой?!Кой?!Кой?! Кой е по дяволите, кой може да е. Близо съм ..." размишлявах, докато вика на Саске не ме изкара от мисли. Бях се унесла и просто карах напред. Внезапно завих и лизнах колата . Слязох и погледнах-трябваше й ремонт.
-Добре ли си?-попита Саске. Погледнах го тъпо '' Как ти изглеждам копелдако?'' раскрещя се Инър.
-Няма обхват.-обади се моят ''любим'' Итачи.
-Чудесно!- извиках и изкарах токчетата. Започнах да вървя докато не видях група момчета.-Ъм... май имаме проблем.-обръщайки се назад продумах.- Е , добрече има двама Учиха при мен.- усмихнах се.
-Не съвсем, когато имат уръжия...-казаха и побегнаха.
-Гадняри!- извиках и побегнах след тях. Добре, че бяягам бързо-настигнах ги и даже ги минах. Пред мен беше същата голяма ограда. Без да се поколебая прескочих уградата и вече бях стъпала в гробищата.
-Ужас!Ужас!Ужас!Ужас!-пофтарях и не отварях очи.
-Хайде , Сакура!-извиа Итачи на десет метра от мен. Тъй като не мръднах се върна и ме взе. Побегна и след като изязохм от гробищата седнахме на една пейка.
-Поже това е каро дежавю...-казах със въздишка.
-Хн?-въпросиелно ме опгледнаха.
-Когато се преместих тук излязох на разходка. Естествено, загубих се. Когато минавах от тук банда момчета ме подгониха и трябваше да минавам от тук и плюс това единия ме застреля.-казах хващайки се за главата. Изведнъж усетих как и дватама се смееха.
-Значи ти си била момичето, което преследвахме?-изхили се Итачи.
-Боже и ти ли? Ще се гръмна!


29-та глава
Уморени от спринта те се брибраха в имението Учиха. След по една топла баня и хубава вечеряси легнаха. Небето бошуваше и шумните светкавици осветяваха през няколко минуто стаята на Сакура. Тя неможеше да заспи. Бавно стана от леглото и излезе.
Лекичко отвори вратата и влезе. Мушна се в леглото на Итачи и го прегърна, като малко уплашено момиченце.
Той беше буден, но не каза нищо, не искаше да разваля момента. Сакура се зхуши в гърба му и бързо заспа. Сърцето на Итачи биеше лудо- тя беше дошла по своя воля. Не защото беше задължена, а защото искаше.


Сакура задъхано се надигна. Цялата беше в пот и широко отворени очи. Итачи се събуди заедно с нея и загрижено и в същото време объркано погледна розовката.
-Добре ли си?-попита той. Изглежда бе санувала кошмар. За да се съвземе, Сакура разтресе глава и премигна няколко пъти.
-Мисля , че да.-погледна го. Тя го прегърна ... Итачи бе потресан. Не очакваше нещо подобно. В първия момент се вкамени, но после я прегърна също. Беше сутрин седем часа. След като розовокоската се успокой Итачи я пусна и стана за да се преоблече. Той в банята си облече банталона и се зае да си мие зъбите, докато Сакура се излежаваше. Той излезе с хавлия на врата, после я дръпна и захвърли на пода. Седна на леглото.
-Ти днес не си ли на училище?-попита без да се обръща, докато си навличаше една синя тениска. Сакура се хвърли на гърба му и го прегърна.
-Не е честно! Ти отиваш , когато си искаш, а аз не!- намуци се момичето, като малко дете. Итачи се учуди още повече- какво й ставаше , за Бога? Данеби да го обичаше? Може би, започваше да чувства нещо към него?
-Живота е гаден!-подметна Учиха и се подсмихна самодоволно. Тя се дръпна и легна с кръстени пред гърдите ръце. След секуна една възглавница фърчеше към Итачи.
-Ах, ти малка вещица!-извика той скачайки върху нея. Започна да я гаделичка и сълзи поричаха от смях от очите на черешовото цветче.
След десет минути и двамата бяха готови и тръгнаха към училище. В паркинга Пейн забеляза Саура и отиде до нея.
-Не забравяй, че довечера е бала.-припомни той и побърза напред. Сак кимна и продължи. Итачи бше много подразнен, той не искаше повече тя да се занимава с убийството на Дай, но розовата й красива главица си знаешесамо едно.
Часовете минаха бавно и скучно. Саске постоянно се закачаше, а Сакура му крещеше. Имаха последен час физическо. Тръгнаха към салона и след като се преоблякоха започнаха да играят волейбол.
-Сакура, ако моя отбор победи ще изпънеш едно мое желание и ако твоят отбор победи аз ще изпълня едно твое желание.-предложи малкия Учиха и естествено Сак прие. Колкото й устилия да полагаше розовокоската загуби. Преди Учиха да се изгордее тя се мушна в съблекалнята и изчака всички да си заминат, очаквайки, че и Учиха ще си е заминал и ще й се размине, но съвсем не. Саске бавно влезе в саблекалнята и тръгна към тоалетната.
-Значи си тук.-изхили се мазно и доволно . ''По дяволите'' изпсува черешовото цветче .
-Да...-тихи измърмори тя.
-Имаш да ми изпълниш едно желание.-напомни й той.
-Да , знам!-изкрещя розовката в лицето му. Той се подсмихна самодоволно.
-Я , да измисля нещо...-с показалеца и палеца хвана брадичката си и направи замислена физюлномия, което още повече ядоса Сакура.- Искам да стоиш мирно...- розовокоската объркано и неразбиращо ококори очи и застана мирно. Саске се приближи до устните й и я целуна, но тя не му отвърна.-Знам, че го искаш...-прошепна й в ухото.-... затова ми отговори!-продължи.
-Беше само едно желание!-извика момичето дръпвайки се назад.
-Да но т не го изпълнни!
-Не е вярно-стоях мирно.-извика момичето.
-Не точно-отрдръпна се.-самодоволно отговори.-Затова ще ми отговориш!-Саске отново се наведе и Сакура му отговори. Целувката беше мека , топла, чувствителна, възбуждаща... Сакура затвори очи , а Учиха придърпа плътно тялото й и го залепи за своето. Сакура бързо обви разе оголо врата му и се притисна още повече към него. Целувката от нежна ставаше груба и страстна , и двамата се бореха за надмощие, но накрая останаха без дъх. Саске подпря челото си в негното дишайки тежко. Сакура също дишаше тшжко-това копеле не й беше дало да си поеме дъх.
-Доволен ли си?-задъхано попита розовокоската.
-Напълно!-отговори чернокоското, като се взираше в туркоазено зелените й очи.
-Е, тогава ще си тръгвам.-тя бързо се изплъзна от прегрътаката му и побегна ....


30-таглава

Сакура малко беше закъсняла. Прочете бележката на Итачи, която гласеше, че той е тръгнал и иска тя да побърза и да е там. Момичето бързо си навлече една черна полепнала рокля и започна да се оправя. След около половин час беше готова. Сложи си черни сандали с тънак и висок ток, напръска се с прафюма, направи си лек нощен грим и си направи прическа. Докато ръчкаше в чекмеджето си за бижута Сакура видя подаръка на Саске за рождения й ден. Леко пипна устните си, досещайки се за целуфката им и си сложи гердана. Докато си вземаше сакото и се мярна рисунката, кято беше нарисувала от спомените си за убиеца. Още един спомен мина през главата й и тя веднага зграпчи молива и нарисува копчето на костюма. След секуна усъзна , че това е знака на Учиха.....
Сакура бавно влезе в огромната бална зала. Всякакви хора бяха там, като започнем от бизнесмени и завършем с мафйоти. Тя изобщо не обърна внимание на погледните , който бяха насочени към нея и се качи по стълбите към тесата, защото не беше видяла търсените очи в залата. Когато видя мъжът с черна коса и знак Учиха на копчето на ръкава тя присви очи. Тя застана на десет метра разтояние от него. Откъсна гердна от врата си и заедно с него хвана ''Rapid death'' /така се казва пистолета й на превод от анг. Бърза смърт /. Саске помирисъл прафюма й се обърна, но усмивката му на момента се изпри, когато видя пистолета насочен срещу него. Сърцето на момичето се късаше. Сикаше да го убие, както той беше убил Дай. Тя го обичаше, обичаше го още от пърбия път , който го бе видяла и сега той щеше да узнае това и това щеше да е единственото нещо, за което щеше да си мисли когато умира.
-Той ти бе най-добър приятел, вярваше в теб!-разкрещя се Сакура. Тя трябваше да изпъни обещанието си към Дайсуке- беше му обещала да си признае пред Саске , че го обича.-Обичам те! Върви в Ада!-извика момичето и три последователни коршума фърчаха към Саске. Дори не мигна, когато го убиваше. Дали найстина го обичаше или просто повече обичаше Дай / като брат/.


31-ва глава
В последния момент някой хвана Сакура за кръста и двамата паднаха. Трите куршума, който трябваше да уцелят сърцето на Саске бяха обелили рамото му....

При закъснението на Сакура , Итачи се върна в имението Учиха. Той видя, че я няма в стаяа и точно преди да излезе видя листа. Той го взе и потресан от написаното побягна към колата си. Там , на ръкава на костюма имаше копче, а на копчето знак Учиха. Долу пишеше три имена- Мадара, Саске и неговото име. Името на мадара бе зачертнато, а името на Саске оградено и моливър бш счупен на две . Учиха веднага се досети какво щеше да направи тя. След минути беше в балната зала и очите му шареха навсякъде, но никъде не виждаха нито Саске, нито Сакура. Следващата мисъл премина като светкавица през ума му- бяха на балкона. Той по най-бързия начин се беше качил и видя , как Сакура крещеше нещо на Саске. В седваия момент тя натисна спусака, но Итачи я хвана за кръста и двамата паднаха наземята. Саске извика от болка. Хвана рамото си и падна. След секунди по-големия брат се усъзна и веднага се обади на бързата помощ. Сакура седеше до него, все още стискаща пистолета. След секунда тя залепна на яката му.
-Ако не е бил Саске, кой уби Дайсуке?- изсъска право в лицето му розовокоската. Добре знаеше, че е един от тях двамата, защото Мадара си беше тръгнал много по-рано.-Ти или Саске, кой беше?-продължи да крещи .
-Да!-изкрещя най-накрая Итачи. Хвана ръката й и подпря пистолета на сърцето си.-Аз го направих! Аз убих Дайсуке! Сега ти ме убий!-той вече не можеше да се сдръжа. Беше му писнало, беше му много- това който носеше. Да я лъже в очите и да получава усмивката й- не , не заслужаваше. Трябваше сега да умре, той трябваше да отиде в Ада. Болеше го повече отколкото си представяше.-Хайде , дръпни спусака!-подкани я оново той. Трябваше да дръпне спусака, трябваше или щеше да се откаже. Щеше да иска да живее, затова сега трябваше да действа.
-Няма. За гадина като теб не си заслужава!-извика тя и го остави.-Твърде лесно е! Искам да страдаш!-изсъска спокойно Сакура и се дръпна.


Епилог

След две години....
След новината за самоубийството на Итачи, Сакура се почувства виновна, ала по-добре ли щеше да е да го убие? Саске и розвовката живееха заедно. След признанието си, Сакура беше отишла в болнуцата, за да види как е , но Учиха я прегърна и каза, че също я обича и повече няма да я пусне. След няколко годи ни планираха да се оженят и да си живееят щастливо.
Итачи беше погребан до Дайсуке- беше по негово желание. Саске и Сакура всяка събота отиваха на посещение.

КРАЙ