SaSu&sAkU faN fiC-фика не е мой

1 глава




Слънцето над Коноха бавно залязваше.В селото беше тихо.Единствения шум беше от забързаните стъпки на Сакура."Как можах да загубя представа за времето,толкова съм глупава" мислеше си тя.Спомни си строгото лице на Тсунаде когато постави забраната никой да не остава навън след 10 часа.Причината беше възможното нападение на Акатзуки.Все някога те щяха да дойдат за Наруто Сакура добре разбираше това,но така се беше увлякла в тренировката че съвсем забрави.От както Сасуке си беше тръгнал преди 2 години тя и Наруто тренираха почти без почивка и се бяха превърнали в силни и ловки нинджи.Макар че не си признаваха всеки от тях се обвиняваше че не е бил достатъчно силен за да го спре.Тъмнината все повече се згъстяваше около Сакура и тя забърза.На всичото отгоре и заваля.Обстановката и напомни онзи момент в които Сасуке напусна Коноха.Тогава също валеше."Не нямя да мисля за това НЯМА" извика вътрешната Сакура."Знам че някой ден Сасуке ще се върне а ако това не стане с Наруто ще го принудим"Тази мисъл я накара да стисне ръцетете си в юмруци.Кунойчито вече направо летеше по улиците сякаш с този шеметен бяг можеше да избяга и от болката си.Погледа на розовокосата се замъгли от сълзи тя вдигна ръка да ги изтрие и в следващя момент се блъсна в някой.От удара Сакура отхвърча на няколко метра.

-"Какво по дяволите" , разкрещя се тя.Едва тогава Сакура осъзна че който и да беше непознатия също нарушаваше забраната.Кунойчито не виждаше лицето човека пред себе си но беше мъж тя разбра това по едрата му фигура.Той и се стори познат но тя не обърна внимание на това.Който и да беше не трябваше да е на улицата по това време а беше и Сакура щеше да разбере защо.

- Кои си ти и защо си на вън?Минава 11 часа.Тогава мъжът излезе от сенките и очите на Сакура се разшириха.В него тя разпозна бившя си съотборник.

-Сасуке!!!

-Здравей Сакура промнила си се.Студените очи на Учиха я гледаха и я караха да се съмнява дали всичо това е реално.После всичо около Сакура се обви с тъмнина и тя се отпусна безжизнена на земята.

-Къде съм. –Сакура отвори очи и примигна срещу светлината.После си спомни:Сасуке.Беше го видяла .Ако не бяха мокрите и дрехи сложени на един стол до нея щеше да реши че е сънувала.Едва сега тя се огледа и осъзна че е в своята стая в леглото си.Сакура скочи на пода и изтича в кухнята.Там до масата стоеше Той.Беше облечен в бяла риза разкопчана на гърдите и широки панталони завързани с нещо като въже.Определено се беше променил и пораснал но сега беше още по касив от преди.

-Сасуке това ти ли си наистина?-Тя още не можеше да повярва.

-Очевидно.Аз съм.-Сасуке я гледаше критично .Сакура се втурна да го прегърне но той я отблъсна.

-Сега не е време за това.- Погледа му излъчваше досада.Сакура внезапно се почуства слаба и трябваше да се подпре на масата.

-Ти ,как,защо си тук?-Попита най-после тя.

-Заради Наруто.-Сасуке все още изглеждаше студен но все пак думите му окуръжиха кунойчито.

-Значи най-после разбра колко те обичаме с Наруто и колко ни липсваш?-зелените и очи го гледаха с надежда.

-Не ставай смешна Сакура не ме интересува какво си мислите вие.Аз сум тук заради Итачи.

-Заради Итачи?- щастливото изражение на Сакура помръкна.Тя не разбираше.НЕ ИСКАШЕ ДА РАЗБЕРЕ.

-Да.-Дойдох защото знам че Той ще дойде за Наруто И тогава аз ще го убия.-Розовокоската остана безмълвна.Значи той не беше в Коноха заради тях а заради отмъщението си.”Не се разкисвай Сакура няма значение причината,нали Сасуке е тук. и може би после ще остане”тази мисъл ободри Сакура и тя попита:

–Саске искаш ли закуска?-Черноокия нинджа я огледа от главата до петите без да отговори.Едва тогава кунойчито осъзна че е само по бельо,сигурно Сасуке я беше съблякал за да не изстине.Тази мисъл я накара да се изчерви и тя промърмори

-Извинявай.-след което избяга в стаята си да се преоблече.Когато се върна Саске и каза:

-Отивам при Тсунаде за да и предложа да помогна в битката срещу Итачи.

-Идвам с теб.

Улиците вече бяха оживени .Всичи гледаха Сасуке и се чудеха защо е тук.Той не обръщаше внимание на никой сякаш всичко му беше безразлично.Сакура тайничко го наблюдаваше ,когато изведнъж от отсрещната страна на улицата се зададе нещо обвито в пушек .От облака обвит в прах се чуваше шум все едно колеха някой или някой дереше котки.Нещото не беше нищо друго освен Наруто който усъвършенстваше новото си Клонинг джуцо-очевидно неуспешно.Наруто заедно с около десет клонинга връхлетя вурху Сасуке и Сакура.Докато русокосия нинджа плюеше прах и изчистваше лицето си чу смразяващ глас:

-внимавай къде ходиш ИДИОТ-.Наруто вдигна глава и отвори уста готов да се нахвурли въху нахалника който си позволяваше да го обижда но така си и остана с отворена уста докато Сасуке го заобикаляше.Сакура се поколеба но все пак подаде ръка на Наруто и му помогна да стане.

-САСУКЕ Нинджата се разкрещя като луд и почна да събира любопитни погледи.

-Кога дойде И защо ме подминаваш?Дължиш ми обяснение.Защо не ме уби тогава?Защо?

-Глупак.Прекалено си слаб, не си заслужаваше да си губя времето с теб.Отивам при Тсунаде ако искаш ела и ти все ми е едно.-Наруто понечи да спори но се отказа.Засега.После се огледа и попита :

-А къде е Сакура не беше ли тук преди малко?-Сасуке безразлично сви рамене и продължи напред а Наруто го последва.

Сакура беше отишла над статуите на хокагетата.Това място винаги и беше вдъхвало спокойствие и увереност. След като чу отговора на Сасуке тя почуства нужда да остане сама.Наистина обиквено Сасуке беше здържан но сега сякаш той вече не се интересуваше от нея и Наруто.Кунойчито се замисли за всичи нощи,които беше прекарала обляна в сълзи заради него и за всички изтощителни тренировки.Сакура тръсна глава и рязко се изправи.Не тя не заслужаваше това безраличие и щеше да намери Сасуке и да му го каже.

!-“Супер,направо чудесно”-Сасуке се връщаше от офиса на Тсунаде. След като преодоля първоначалния шок от това да го види Хокагето го беше навикала сериозно. Все пак се беше съгласила той да помогне в битката срещу Акатсуки. Него разбира се го интересуваше само Итачи. За да остане обаче Тсунаде беше поставила условие , Сасуке трябваше да каже как е напуснал Орочимару и какво знае за селото на Звука. На всичо отгоре той трябваше да обясни това на помощничата на баба Тсунаде-Сакура.

”Тя се е променила наистина много,станала е истинска красавица”-си помисли Сасуке. Обикновено той не мислеше за момичета но бившата му съотборничка го беше изненадала. Малкото момиченце което го канеше на срещи беше пораснало.

”Но още е досадна както преди,не е лоша но аз не бива да мисля за нищо друго освен за отмъщението си, а тя може да обърка плановете ми.”-ако го накараше да чуства той щеше да забрави омразата си а само това беше важно за него.

”Не Сакура определено е пречка за мен и аз трябва да я отстраня от пътя си, дори да трябва да и дам жесток урок.”
Да тя щеше да разбере че е грешка да се забърква с Учиха.

“Когато си играеш с огъня ще се опариш Сакура.”-на устните на Сасуке се появи студена усмивка и той се запъти към дома на розовокоската.

-По дяволите-Сакура беше обиколила навсякъде за да намери Сасуке и да говори с него но не можа. Тя ходи дори до дома на Наруто но той и каза че след като са излезли от офиса на Хокагето е отишъл да яде рамен и не знае къде е Сасуке. И така кунойчито се беше върнало у дома ядосно. Тъкмо щеше да легне и да почине от дългия ден, когато на вратата се почука доста настойчиво. Това предизвика и гневната и реплика. Кой ли досадник беше дошъл?

”Няма значение просто ще кажа че искам да си почина и който и да е няма да го пусна, боже този ще ми разбие вратата с това чукане”

-Какво-Сакура рязко отвори вратата и се вкамени от учудване.

-Сасуке!Какво правиш тук?-извика от смаяна тя.

-Тсунаде ме прати-той бавно я изучаваше.

-Ами влизай-Сакура се отмести и съпроводи тъмноокия нинджа до кухнята.

-Защо те праща Хокаге-сама?-“какво ли е станало дано всички са добре!”-замисли се Сакура,докато сядаше на един стол до масата.Сасуке търпеливо обясни за условието да помогне срещу Акатсуки и и подаде една папка.

-Какво е това?-Розовокоската учудено гледаше книжата в ръцете си.

-Това е всичо което знам за Орочимару.отговори и той.

-реших че така ще спестя време вместо да обяснявам всичко.-с тези думи Сасуке стана и понечи да си тръгне.

-Сасуке почакай-Сакура се изправи и го хвана за ръката.

-Искам да говоря с теб.

-За какво-Сасуке я изгледа подозрително.Сакура си пое дълбоко въздух.

-За теб,мен и Наруто.Тя го гледаше в очите но те бяха студени.

-Не вярвам че не ти пука за нас.Преживяли сме толкова много заедно знам че ти също ни обичаш.Че ме обичаш.-допълни Сакура и се изчерви но не отдели очите си от тези на Сасуке.
-Сакура това не е вярно.-Сасуке издърпа ръката си от нейната и се обърна.-Не ме интересува Наруто,нито пък ти.

-НЕ не ти вярвам.-Очите на кунойчито се напълниха с сълзи.

-Знам че не си толкова бездушен за колкото се представяш и каквото и да направиш или кажеш не можеш да ме убедиш в противното.Сасуке рязко се обърна и очите му придобиха странен блясък докато се приближаваше кум Сакура.

-С нищо ли?-попита той момичето,което се беше отдръпнало до стената.Тя поклати глава.

-Знам че си добър Сасуке.-Зелените и очи го гледаха доверчиво.-Просто не можеш да се довериш на никой.Сасуке сякаш се поколеба за миг но после извднъж се наведе и впи устните си в тези на Сакура,после я вдигна отнесе я в спалнятя и я сложи на леглото.Очите на шокираната Сакура се разшириха когато той си свали ризата и ръката му се спусна към роклята и и бавно се промъкна под нея.Тя не беше сигурна какво цели Сасуке с действията си и се опита да каже нещо но той спря думите и с целувка.-Замълчи просто чувствай.-Сасуке продължаваше да я съблича и тя се предаде.Колко пъти беше мечтала за този миг, сега мечтата и се збъдваше и тя просто реши да се наслади на усещането да бъде обичана.Когато Сасуке свали дрехите и и обсипа тялото и с целувки Сакура прошепна-Обичам те-той застина за секунда но после веднага разтвори краката и и потъна в нея. Щом телата им се сляха момичето за първи път разбра какво е истинско щастие.

-Мммм-Сакура сънливо се протегна и отвори очи.Постоя няколко секунди щастливо усмихната припомняйки си събитията от снощи.Никога не беше мислила че Сасуке е толкова мил и нежен.Най-после можеше да бъдат щасливи заедно.Розовокоската чу шум от кухнята-“Сигурно Сасуке не е искал да ме буди и е решил да ме изчака в кухнята.”-Сакура стана уви се с чаршава и забърза към стаята където беше нейния любим.И наистина,той стоеше до прозореца и наблюдаваше събуждащото се село.

-Добро утро Сасуке!- Сакура се приближи до него с намерението да го целуне но изведнъж се спря стъписана.Черноокия нинджа се обърна и я погледна така безразлично сякаш миналата нощ не беше съществувала.

-Сакура изчаках те за да ти кажа че отивам при Наруто за да се разбера с него как ще действаме ако Акатсуки нападнат.-Момичето го гледаше смаяно.

-Какво ти става Сасуке?Не помниш ли каво стана снощи?-Той не помръдна,но все пак отговори:

-Помня,но не разбирам защо го споменаваш.Това беше само една нощ нищо повече.-Сакура го гледаше и не можеше да повярва че чува тези думи,как можеше Сасуке да говори така.”Той е толкова студен!”

-Как можа да го кажеш!?!Не ме ли обичаш?- В стаята се разнесе жестокия смях на човека на когото беше посветила живота си.

-Нали не мислиш че една нощ въргаляне из завивките ще ме накарат да те обикна.Глупачка.Това беше просто доказателство.-От очите на Сакура се стичаха сълзи.Тя едва промълви:

-Какво доказателство?-Сасуке я погледна в очите.

-Че не ме интересуваш.Дано повярваш на това,надявам се че съм те убедил а ако не проблемът е твой.-След тези думи той се обърна и напусна апартамента.Сакура се свлече на пода.Сълзите и бяха спрели сега в нея нямаше нищо освен болка.Огромна и всепоглъщаща.Беше преживяла две години на надежди,тренировки,постоянно очакване и мъка.За какво?За да и причини Сасуке това,да я нарани и да я остави сама.Сакура не можеше да го понесе.Погледа и попадна на куная оставен на шкафа до нея.Тя се пресегна,взе го насочи оръжието към сърцето си и замахна




-Трета глава




Сакура насочи оръжието към сърцето си и замахна.За няколкото секунди преди да забие острието в гърдите си,Черешовото цветче видя всички важни мигове в живота си.Първия път когато видя Саске и се влюби в него и момента когато беше попаднала в отбор 7.Спомни си как беше защитила Учиха от Гаара,как се грижеше за него и Наруто когато бяха ранени и как се опита да го спре да не си отиде.Да живота на Сакура беше минал в жертви,грижи,усилия и мечти за Саске.Кунаят падна от ръката и и очите и се разшириха.Едва сега момичето осъзна че е отдало не само тялото но и живота си на Саске а сега щеше и да умре заради него.ЗАЩО???Той не го заслужаваше,защо да му даде последното,което и оставаше!-”НЕ мразя го!Саске ми отне всичко и не помисли колко ме боли!”-Тази мисъл мина като светкавица през ума на Сакура и тя се изправи.Очите и придобиха стоманен блясък.-”Стига!Досега той ме нараняваше заради отмъщението си.Сега е моя ред да му отмъстя за цялата болка,която ми причини.Саске ти спечели най-големия си враг в мое лице!”

Саске вървеше към тренировъчната база при Наруто и мислеше за случилото се.Спомена за мъката в очите на Сакура,когато и каза че не се интересува от нея го преследваше.Може би се беше отнесъл твърде жестоко с момичето но тя не трябваше да се захваща с него.Беше я предупредил че не му пука за нея но тя не го послуша.Грешката си беше нейна.-“Защо тогава се чуствам толкова зле”-Съвеста гризеше Саске но имаше и още нещо.Той не искаше Сакура да страда толкова а само да го остави на мира.”Е постигнах целта си ,тя нямя повече да ми досажда.”-но тогава защо ли не се чустваше по-добре?Черноокия нинджа реши вече да не мисли за това а и беше стигнал до базата.

-Здравей Саске-Срещу него идаваше Наруто.-Искаш ли да потренираме?

-Добре но ти изглежда вече си се погрижил да разрушиш базата и без мен.-Младия нинджа учудено гледаше нацепената земя и отломките, които представляваха тренировъчната площадка.Наруто проследи погледа му и се засмя:

-Ей това не го направих аз а Сакура.учудвам се че вече не е тук,обикновено тренира когато не помага на Тсунаде.-Саске недоверчиво вдигна вежди.Беше му трудно да повярва че Черешовото цветче може да е толкова силно.Той кисело се усмихна,какво всъщност знаеше за нея освен че го обичаше?.Нищо.Изобщо не я познаваше,както тя него.Но това не беше важно,тя не беше важна.Студа се върна в очите на Саске.

-Няма значение.Да видим какво можеш идиот.-Той влезе в базата.Наруто изръмжа сърдито но все пак последва бившия си съотборник.Тренировката започна.

-Сакура се огледа.Беше взела всичко,което и трябваше-оръжия.Остана само едно нещо.Кунойчито се приближи към снимката с нея Саске и Наруто и откъсна от нея часта с образа на блондина.Взе химилка и написа нещо на гърба на парчето след което го остави на масата.Розовокосата погледна за миг лицето на Саске преди да накъса снимката и да я остави до надписаната част.След това Сакура взе раницата си и напусна дома си.Когато излезе през главната порта на Коноха тя не чустваше нищо освен омраза и жажда за отмъщение.Вътрешния и глас беше затихнал сякяш уплашен от злобата на момичето.Сакура не се обърна за да поглдне родното си село преди то да се скрие зад завоя.-”Вече няма значение.Нищо няма значение освен да си отмъстя на Саске”-това беше последната и мисъл преди да потъне в сенките на ноща.
На следващия ден.

-Тсунаде-сама,Тсунаде-сама-в офиса на хокагето влетя запъхтян нинджа.

-Какво-Хокагето стрестнато вдигна глава.

-Казах никой да не ме безпокои.Заета съм.-Нинджата спря и каза.

-Съжалявам но нося лоши вести.Сакура е изчезнала.

-Изчезнала?-повтори половин час по късно Наруто.Тсунаде беше извикала него Саске и Какаши веднага щом научи новината.

-Да но мислим че си е отишла а не че е отвлечена.Оставила е това за теб.Тя му подаде скъсаната част от снимката,на нея пишеше “Наруто ти си добър приятел,съжалявам.”

-Намерихме и другата част-разкъсана.-Хокагето погледна изпитателно тримата.Лицето на Наруто изразяваше мъка,Какаши изглеждаше изненадан но тя не можа да определи какво изпитва Саске.Той беше непроницаем.

-Знам че очакваме нападение от Акатсуки но ще трябва да идете на нова мисия.-Да намерите Сакура и да я върнете,тя е силна и талантлива медицинска нинджа.-Тсунаде наведе глава и тихо допълни-И прекрасен човек.След това се обърна към Саске и каза:

- Саске ти решаваш дали да идеш с Наруто и Какаши все пак ти си тук заради Итачи и аз не мога да те карам да им помогнеш.-Тя се извърна към прозореца.Наруто ,който слушаше възмутен скочи и се развика:

-Как няма да дойде!Той е част от отбора ни нали Саске.-Той се обърна и впи поглед в приятеля си.Саске се сопна:

-Млъкни глупако.- но все пак кимна –Ще дойда.

-Добре Какаши се изкашля тогава ме чакайте пред портите в 5 часа.Аз трябва да обсъдя с Тсунаде някои въпроси свързани с сигурноста.-С тези думи сеснсея изпрати момчетата до вратата.
-Сенсей само не закъснявайте.-каза Наруто преди да затвори вратата.

Саске се рахождаше из селото бесен.Как можеше Сакура да е толкова глупава и да напусне селото сама в това опасно време.А ако я срещне някой враг и я нарани!Освен това сега трябваше да я търси и да забави плановете си.Можеше и да откаже но знеше че тя си е тръгнала заради него.Но и просто да беше изчезнала Саске знаеше че щеше да я потърси.Дори да не си признаваше и да не знаеше защо той не искаше нещо да и се случи.-”Ще я намеря и ще я върна но после ще си отмъстя на Итачи”-След като си спомни брат си Саске отново се разгневи на Сакура.”Досадница заради нея се отклонявам от целта си.”-след тази мисъл той се отправи към зборния пункт решен да я намери колкото се може по скоро.След половин час тримата нинджи се впуснаха по следите на Сакура.
В лагера на Акатсуки;

-Итачи виж какво намерих.-Учиха вдигна очите си към ухиления Дейдара.

-Какво?-Попита раздразнено.Тъкмо сега преглеждаше задача възложена му от Лидера.

-Мен.-Иззад Дейдара излезе Сакура.

-Само че не той ме намери а аз него.Исках да говоря с теб.-Итачи изглеждаше заинтригуван. Момичето се беше променило много.Последно я бе видял преди 2 години,когато се беше опитал да отвлече Наруто.Спомни си колко бе слаба тогава.Сега тя очевидно беше пораснала и станала доста по силна и хубава.Но това,което порази Итачи бяха очите и-пълни с омраза и студенина.
-Наистина ли?За какво?-попита той.

-Искам да ме обучаваш и да се присъединя към Акатсуки.-Сакура изрече думите с напълно безразличен глас но интонацията и показваше че не се шегува.-Итачи се изправи и застана пред нея.
-Така ли!И защо го искаш?-Кунойчито го погледна в очите.Отговора и беше студен и твърд;