Your place
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Нещо нетипично

Go down

Нещо нетипично Empty Нещо нетипично

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 12:06

БЕЛЕЖКА: Фикът не е мой.

Пролог:

Добре, да се върнем много, много, много...много столетия назад във времето-тогава, когато нямаше видео-стационарни телефони, механични легла и така нататък.

В Япония, имаше един град (както нашият пловдив), наречен Коноха.

Той беше добре сложен- имаше много молове, паркове и градинки почти, покрай всеки лощад( с изключвние на моловетехД), караха се еко-коли, хората винаги бяха усмихнати и с една дума-щастлив град.И щеше да стане още по-щастлив, защото щеше да се нанесе едно прекрасно момиче-тя се казваше Сакура Харуно, на 17 години, от Коноха, но живееше в Мадрид(Испания), от където произлизат хората с добри обноски.

Нашата героиня имаше следното външно описание:
-бонбонено розова коса, спускаща се до кръста й;

-изумрудено-зелени очи(моите също са зелени хД), които можеха да те удавят, само с един поглед;

-алено розови устни, придаващи й чудесен ангелски вид;

-цялата тази гама беше обединена от фона на снежно-бяла(като на Снежанка хД) кожа.

Просто тя беше съвършена от глава, до пети.Момичето се месташе в този град, защото искаше да завърши в най-престижната академия по волейбол-"Коноха-волей"

Е, днес Сакура пристига в Коноха.

Нека да видим това, което ще се случи по-нататък.

1 Глава-Коноха...

-Самолетът от Мадрид за Коноха току-що пристигна!Благодарим Ви за отделеното ви време за нас!-обади се една от стюардесите на самолета.

-Е, Сакура, вече пристигна.-каза си тя.Все още, от девството помнеше домът, в който живееше като малка и в който сега отново щеше да заживее.

СПОМЕН

-Хайде, Сакура, колата е готова!-обади се майка й.

-Идвам, мамо!-отвърна Сакура.

Това беше къщата, която тя напусна преди 10 години, защото заминаваше за друга, по-престижна гимназия, от Коноха-волей.



КРАЙ НА СПОМЕНА.


-Така, както гледам, всичко се е променило тук.Малко трудно ще ми бъде да намеря дома си.-каза си с малко тревока момичето.


То не усети, как постепенно се смрачи, а също и, че някой я следеше.

Изведнъж нечии силни ръце стиснаха раменете й.

-Здрасти, кукличке, искаш ли да се позабавляваме?-попита я саркастично нечий глас.


-МОЛЯ?!?!?!АУЕ, ТИ НАРЕД ЛИ СИ, ИЛИ СИ НАКАКЪВ ОТВРАТЕНЯК?!?!?!ДОЛУ ЛАПИТЕ ОТ МЕН!!!(май не споменах, че Сак хич не си поплюва да изрази това, коео й идва от вътре хД)

След това тя се обърна рязко и непредпазливо, но това нямаше смисъл, защото...

...защото вижте сами, защо:

-Д-д-Дайсуке?!............................................................................................................................................................................................................

-С-с-Сакура?!.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Следва продължение-зная, че спрях на най-интересната част , от безинтересната ми история, ама исках да ви държа на нокти!!!Аз съм си дявол по природа!!!
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

Нещо нетипично Empty Re: Нещо нетипично

Писане  Leeteuk~ Сря 26 Яну 2011, 12:07

-С-с-Сакура?!
-Д-д-Дайсуке?!
Настъпи момент на тишина. Двамата се гледаха, като паднали от Марс. Сякаш Бог не ги среща за първи път. Дам, това е вярно-
-Дай?! От колко време не сме се срещали! Много си пораснал, опашцице-хах! Нещо нетипично 787605
-О, права си, розова главичке (дяволска усмивка хД)...
Сакура започна да се възвръща, към предишното й спокойно държание.
-Е, не! Дай, моля те... недей да се усмихваш така!-кучешката муцунка ще надвие дяволската физиономийка!
-Е, не! Не! Не и милите ти очички!!!
Докато така си лафиха, стигнаха до предишната къща, която беше сегашното местонахождение на розовокосата (бати и сложната дума Нещо нетипично 787605 хД). Уф, мамо мила! Колко съм глупава-Дай е първи братовчед на Сакура-бяха много близки като деца, но поради лошите обстоятелства, ръката на съдбата ги отдели, както всеки на този свят се отделя от близкият си човек за малко или много време...
И така, нашите двама герои стигнаха до жилището на Сакура.
-Е, розова ми главичка, предполагам в коя гимназия си се записала, защото от 1 клас волейбола ти беше страст. Е, тогава аз трябва да тръгвам ! Утре към 7: 30 ще дойда да те взема! Лека нощ!-сбогува се дай.
-Чао, Дай! Лека и на тебе (йей, одеве бях написала ебе, вместо тебе-упс... хД)--------------------------------------------------------------------------------------- Нощта се изниза, както топчетата на скъсан перлен (все тая, каквото бижу си искате, само да бъдемънистено, а не с по една дрънкулка, нали ме разбирате, нали Нещо нетипично 376805 хД)гердан. Будилникът на Сакура звънна, а часът беше 6:30 сутринта. Неусетно минутите и часовете се търкулнаха , след което дойде и времето, в което Дай пристигна, за да вземе Сакура. След 10 минути:
-Сакура, хайде!-провикна се гръмогласно момчето, събуждайки всички наоколо с мъжественият си глас.
-Спокойно, идвам!-отвърна розовокоската.
-Да, бе! Все така похилядваш от 15 минути!-ядоса се русокосият. Вратата скръцна и се отвори. От нея се показа Сакура, с нейната необикновена й странна походка.
-Е, ето ме.-каза весело тя, след което скочи в колата на Дай. След малко стигнаха в даскало. Батовчедът показа шкафчето и графикът с часовете на Сакура. По данните, тя сега имаше ФВС (физическо възпитание и спорт хД) . Запъти се по коридора, към гардеробчето си, извади от там спортния си екип, който беше предварително подготвен и се състоеше от: малко, късо черно потниче, впиващо се по гръдните кошове на момичетата , къси панталонки, тип боксер , в цвят циньо, гети за ръце, в зелен цвят и едни черни кецове, стигащи малко над глезена. Сега следваше и първата среща със съучениците.
Звънеца изби, за началото на часа. Сакура застана от страни, като погледна по-обстойно съучениците си. Тя забеляза двама по-странни от тях-единият, незнайно защо носеше всичко от-до в зелен цвят, имаше черна, намазана с гел или нещо подобно коса, кафеви очи и някаква странна, зяпаща я физиономия. Другият беше пълна противоположност на първия-той имаше две бездънни, като бърлогата очи, контрастиращи със светлият тен на кожата му , от своя страна пък, кожата съсдаваше и контрст с цвета на коста му-все едно се взираш в черно гарваново перо. Този красавец не излъчваше ни емоция, ни жив зян. Беше облечен с една дума-бунтарски. Незнайно защо, той не слушаше "речта" на учителят, а беше извърнал главата си настрани, сякаш нищо и никой не го вълнува.
<<Е, баси и класа-едни ме дзяпат, кат бебе на бонбон " Своге", други се правят на три и половина, а трети, просто са си "природен, поспалив, изтъркан мързел". Просто това е сбирщайн на нехранимайковците... Прозяв...>>
Уф, леле мамо... Много късно стана, а пък утре ще ствам в 6 часа (сутринта хД) и просто, прозяв... ме обзема Шикамарувската дрямка... Лека нощ (хъррр-мърррр-подсмрък Нещо нетипично 880706 Нещо нетипично 686 Нещо нетипично 153877 :arrow: ) и приятни сънища, но не забравяйте да изразите "строгата" си критика. А сега-БАМ в леглото и почваме да откъртваме в страната на подсъзнанието на мечтите и сънищата си... Нещо нетипично 787605 :!:
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите