Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Your place :: FanFiction :: Anime fics
Страница 1 от 1
Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:45
-Чудесно!Просто върховен гаф!-развика се Сакура, когато усети, че токчето й се чупи. Между другото забравих да ви представя главната си героиня. И аз съм една ... Така де , казва се Сакура Харуно , седемнадесет годишна тинейджърка , която е изгонена от вкъщи. Седмицата има 7 дена , а Сакура се прибира пияна 8 пъти. След як купон, в който се напи и малко подуса тя се прибра. При вида й баща й я изгони от вкъщи и й каза , че за цял месец и спира джобните. Сакура даже и не беше разбрала, за какво става дума и след цялата лекция се изсмя в лицето на баща си ,което беше последната капчица. Той я изхвърли на улицата. След цял час седене на една пейка и смеене без причина тя горе-долу се усъзна и реши да се обади на своята приятелка - Ино , за да я пита дали може да остане в тях. Ино живееше в края на града близо до една гора , абе мъничко навътре в гората. Главната ни героиня е с бонбонено розова коса, сапфирено зелени очи и буедн нрав. Баща й винаги е твърдял , че миналото им е било славно и дедите им били крале , затова той искаше Сакура да е винги с най-високите оценки в училище, трябваше да свири на пияно и да се научи да се бие със сабя. Естествено, всичко си беше наред до 16-тия рожден ден на черешовото цветче. Оттогава тя прави , това което иска и не й минават думите на никого.
Сакура вече от час се луташе из гората, търсейки къщата на Ино. Беше блязла доста навътре в гората и се луташе като муха без глава. Едното й токче беше сюупено , затова изката и двете обувки. Тя беше с черен панталон и черен потник на пулчета с надписи, и черно булеро. Изведнъж се спъна на един корен и падна...
-Хайде, събуди се ,извънземно такова!-крещеше елфчето и ръчкаше Сакура с една пръчка. Сакура леко отвори очи, яко я тресеше главата. Тя стана , протегна ръце и гърба и яко изпука. След това разтри очи и погледна.
-ААААААААА!-извика розовокоската като видя елфчето.
-ААААААААА!-извика също то, беше се уплашило от нея.
-Аз-А!Какво си ти?-попита Сак гледаща с ококорени учи съществото.
-Аз съм горски елф и се казвам Сю, ти какво си и как се казваш?-попита Сю. Горското ни елфче беше високо метър и беше облечено в розово и имаше светло розови крила.Имаше лилава коса и кристалче на челото.
-Казвам се Сакура Харуно и съм човек.-Сакура продължаваше да гледа учудено елфа.''Ох, май яко съм се надусала" каза си Сак и се почеса по главата.
-Имаш смешни дрехи.-подигра се съществото.
-Говори за себе си.-розовокоската тръгна по някаква пътечка.-Къде мога да намеря някой магазин , маркет, или мол?
-Какво, мол? Знам един магазин?-Сю грабна ръката на Сакура и я повлече нанякъде.
Горският елф заведе Сакура в една къща, на която имаше табелка ''Магазинът на Стефани". Розовокоската направи тъпа физюлномия и влезе. Мястото беше много странно. Докато черешковото цветче се оглеждаше Сю и намери дрехи.
-Имаш ли нещо, с което да платим?-попита то.
-Ами мисля.-Сакура се по-разрови из чантата си и изкара една запалка.Тя натисна копчето и излезе огън.Продавачката ококори очи.
-Добре , взимай дрехите.-тя зграпчи запалката от ръцете на Сакура и я избута навън.
-И без това имам още една.-каза си Сак и надигна рамене.-А къде ще се преоблека?
-Мисля, че Снежанка ще е вкъщи.Там ще се преоблечеш.
Елфчето отново повлече Сакура нанякъде. Тя се озова пред една къща и тази къща така приличаше на снимката на къщата на седемте джуджета в книгата й с приказки. Пред къщата имаше момиче с синъо-жълта рокля, черна коса и червена панделка. Очите на черешовото цветче се разшириха. Това беше къщата на седемте джуджета , а момичето беше самата Снежанка.
След като се запознаха Сю помоли Снежито, дали може Сакура да се преоблече , естествено тя и позволи и след 15 минути розовокоската беше готова. Беше с черни ботуши, черен панталон , потник и корсет отгоре . Имаше сабя и косата й беше вързана на кок. Колкото и да мръкнаше те я облякоха както трябва.
-Така, много е неудобно, но какво да се прави. Кого трябва да попитам, за да разбера как да се върна обратно в Коноха?
-Кралската библютека.-започна Сю.-Там можеш да намериш всичко или питай краля, той би трябвало да знае, къде е това място .
-Добре.-най-мързеливо отговори Сак и се качи на коня си.-Всъщност на къде трябва да вървя.
След като показаха пътя на нашата героиня ,тя потегли към Прекрасното Кралство -така се казваше мястото където трябваше да отиде ...
2-ра глава
След цели два дена път и изминати доста селца, Сакура беше продала коня си и с карта в ръка и в другата-сабя, кълцаше храстите ,за да си направи път и мрънкаше.
-Това е някаква шега ...-продължаваше да мръкна момичето , като излезе на някаква пътека тя прибра сабята и със забита в картата глава продлжаваше напред. Изведнъж ,блъскайки се в някого падна .
-Мамка му!-изпсува момичето и стана. Згъна картата и погледна напред. Пред нея стоеше момче с катранено черна коса , тъмни като ноща очи и стегнато тяло.''Сега не му е времето да зяпам момчета ..." каза си черешката и продължи , но гласът на непознатия и спря:
-И няма да се извините , затова че ме блъснахте?-попита най-нахално той. Беше с няколко стражи около себе си.
-Изглежда , че не.-без да се обръща каза момичето.-Пък и аз не съм се блъскала във вас.-продължи. След още две крачки някакво чудовище застана пред Сакура. Тя се срасна и се дръпна назад."ОМГ... Шрек" наум си каза Сакура, когато добре огледа чудовищенцето.''Добре това са Шрек и Магарето, но къде е котарака . Това май е още първия филм." каза си и се успокой, колкото беше възможно.
-Съжелявам , ако ви уплаших.-каза Магарето. Сакура се изкиска, с чернокосия нахалник продължаваше да гледа.-На къде сте тръгнали?-попита отново то.
-Към Прекрасното Кралство. Трябва да питам нещо краля.-отговори Сакура.
-Прекрасното Кралство?-попиита чернокоското. Сакура кимна и изкара картата си .
-Мисля че се загубих. Може ли да ми кажете на къде трябва да тръгна?
-Аз отивам на там. Мога да те придружа.
(от името на Сакура)
-Не, благодаря. Предпочитам сама да се загубя отколкото с теб.-усмихнах се. Боже някой се гаври с мен. Какво е това , данеби да снимат филм. Елфчета, Снежанки, Шрекове и Магарета. Да , определено си сънувам и след като се събудя Ино ще е над главата ми. Тези неща се случват смамо в прикаките , подяволите, не може да е истина! -И без това ще се радвам ако някое чудовище ме убие , отколкото да пътувам с арогантен, нахален и високомерен глупак като теб.-отново се усмихнах и тръгнах.
-Тя те чете като книга.-захили се момче със сини очи и руса коса. Току що беше дошъл и застана до своя приятел.
-Млъквай, глупако!-извика той.
-Ох, сродна душа.-казах с облекчение. Ето човек с който мога да се разбера. Само ако е човек, че какво ли не видях , това е е*ахти и гафа. Да определено си сънувам. -А, вие накъде?
-Към Прекрасното Кралство.-продума той с усмивка.
-Може ли да дойда с вас?-направих се на културна.
-Естествено.-отговори ми блондинът със усмивка и тръгнахме.
-Междувремено аз съм принц Наруто, Узумаки Наруто , а вие госпожице ,сте?
-Казвам се Сакура Харуно, приятно ми е.-подадох ръка.-А това зад нас принц Славен ли е или принц Фуклюо?-запитах и като казвах принц Славен имах предвид тоя от филма ''Шрек".-той се засмя и погледна назад към приятеля си.
-Това е принц Саске Учиха, мой много добър приятел.
-Ммм...-обърнах се и погледнах така наречения Саске и се ухилих.-Приятно ми е бих казала , но не е.-изръсих .
-Подобно.-подразни се той , а Наруто отново се засмя.
Доста си говорихме, но не посмях да питам за Коноха. Сигорно щяха да ми се подиграват като има кажа- Връщах се от купон и влязох в тази гора , където се спънах и на сутринта ме събуи елф-определено няма да ми повярват. Абе, по-добре да си трая. След часове път вече се стъмняваше.
-Тук ще пренощуваме и като тръгнем утре сутрин , на вечерта ще сме в Прекрасното Кралство.-заповяда Саске и всички се спряхме. След като направихме палатки, се оказа че трябва да спя или при Саске или при Наруто , сещате се кого предпочетох.
Докато вечеряхме стражите тренираха бой със сабите. Наруто стана и започна да тренира също. Стана ми доста интересно и реших и аз да се пробвам.
-Може ли и с мен?-попитах.
-Знаете да се биете?-попита учудено Наруто.
-Хайде вече да оставим това ''вие'' , а да си говорим на ''ти'' , че не съм свикнала.-той кимна с усмивка.-Когато бях малка ме обучаваха , ала не съм много добра. -Наруто се усмихна отново и заех позиция. След няколко опита той взе сабята ми и ми се поклони.
-За момиче-бива.-закачливо се обади Саске.
-Ваше височество, елате да видим какво можете.-подразних се. Саске нервно стана и Наруто му подаде сабя, както и на мен. И двамата заехме позиция. Пазех се добре и одрасках рамото му. Той се учуди и също одраска крака ми. Докато се усмихваше мазно взех сабята му и закрачи назад. Спъна се на един корен на дърво и падна. Ето на това аз викам късмет.
-Ха, с едно момиче не можеш да се справиш Саске.-изсмя се Наруто. Наведох се и подадох ръка, но получих само презрителен поглед. Изправи се сам и се изтупа...
Сакура вече от час се луташе из гората, търсейки къщата на Ино. Беше блязла доста навътре в гората и се луташе като муха без глава. Едното й токче беше сюупено , затова изката и двете обувки. Тя беше с черен панталон и черен потник на пулчета с надписи, и черно булеро. Изведнъж се спъна на един корен и падна...
-Хайде, събуди се ,извънземно такова!-крещеше елфчето и ръчкаше Сакура с една пръчка. Сакура леко отвори очи, яко я тресеше главата. Тя стана , протегна ръце и гърба и яко изпука. След това разтри очи и погледна.
-ААААААААА!-извика розовокоската като видя елфчето.
-ААААААААА!-извика също то, беше се уплашило от нея.
-Аз-А!Какво си ти?-попита Сак гледаща с ококорени учи съществото.
-Аз съм горски елф и се казвам Сю, ти какво си и как се казваш?-попита Сю. Горското ни елфче беше високо метър и беше облечено в розово и имаше светло розови крила.Имаше лилава коса и кристалче на челото.
-Казвам се Сакура Харуно и съм човек.-Сакура продължаваше да гледа учудено елфа.''Ох, май яко съм се надусала" каза си Сак и се почеса по главата.
-Имаш смешни дрехи.-подигра се съществото.
-Говори за себе си.-розовокоската тръгна по някаква пътечка.-Къде мога да намеря някой магазин , маркет, или мол?
-Какво, мол? Знам един магазин?-Сю грабна ръката на Сакура и я повлече нанякъде.
Горският елф заведе Сакура в една къща, на която имаше табелка ''Магазинът на Стефани". Розовокоската направи тъпа физюлномия и влезе. Мястото беше много странно. Докато черешковото цветче се оглеждаше Сю и намери дрехи.
-Имаш ли нещо, с което да платим?-попита то.
-Ами мисля.-Сакура се по-разрови из чантата си и изкара една запалка.Тя натисна копчето и излезе огън.Продавачката ококори очи.
-Добре , взимай дрехите.-тя зграпчи запалката от ръцете на Сакура и я избута навън.
-И без това имам още една.-каза си Сак и надигна рамене.-А къде ще се преоблека?
-Мисля, че Снежанка ще е вкъщи.Там ще се преоблечеш.
Елфчето отново повлече Сакура нанякъде. Тя се озова пред една къща и тази къща така приличаше на снимката на къщата на седемте джуджета в книгата й с приказки. Пред къщата имаше момиче с синъо-жълта рокля, черна коса и червена панделка. Очите на черешовото цветче се разшириха. Това беше къщата на седемте джуджета , а момичето беше самата Снежанка.
След като се запознаха Сю помоли Снежито, дали може Сакура да се преоблече , естествено тя и позволи и след 15 минути розовокоската беше готова. Беше с черни ботуши, черен панталон , потник и корсет отгоре . Имаше сабя и косата й беше вързана на кок. Колкото и да мръкнаше те я облякоха както трябва.
-Така, много е неудобно, но какво да се прави. Кого трябва да попитам, за да разбера как да се върна обратно в Коноха?
-Кралската библютека.-започна Сю.-Там можеш да намериш всичко или питай краля, той би трябвало да знае, къде е това място .
-Добре.-най-мързеливо отговори Сак и се качи на коня си.-Всъщност на къде трябва да вървя.
След като показаха пътя на нашата героиня ,тя потегли към Прекрасното Кралство -така се казваше мястото където трябваше да отиде ...
2-ра глава
След цели два дена път и изминати доста селца, Сакура беше продала коня си и с карта в ръка и в другата-сабя, кълцаше храстите ,за да си направи път и мрънкаше.
-Това е някаква шега ...-продължаваше да мръкна момичето , като излезе на някаква пътека тя прибра сабята и със забита в картата глава продлжаваше напред. Изведнъж ,блъскайки се в някого падна .
-Мамка му!-изпсува момичето и стана. Згъна картата и погледна напред. Пред нея стоеше момче с катранено черна коса , тъмни като ноща очи и стегнато тяло.''Сега не му е времето да зяпам момчета ..." каза си черешката и продължи , но гласът на непознатия и спря:
-И няма да се извините , затова че ме блъснахте?-попита най-нахално той. Беше с няколко стражи около себе си.
-Изглежда , че не.-без да се обръща каза момичето.-Пък и аз не съм се блъскала във вас.-продължи. След още две крачки някакво чудовище застана пред Сакура. Тя се срасна и се дръпна назад."ОМГ... Шрек" наум си каза Сакура, когато добре огледа чудовищенцето.''Добре това са Шрек и Магарето, но къде е котарака . Това май е още първия филм." каза си и се успокой, колкото беше възможно.
-Съжелявам , ако ви уплаших.-каза Магарето. Сакура се изкиска, с чернокосия нахалник продължаваше да гледа.-На къде сте тръгнали?-попита отново то.
-Към Прекрасното Кралство. Трябва да питам нещо краля.-отговори Сакура.
-Прекрасното Кралство?-попиита чернокоското. Сакура кимна и изкара картата си .
-Мисля че се загубих. Може ли да ми кажете на къде трябва да тръгна?
-Аз отивам на там. Мога да те придружа.
(от името на Сакура)
-Не, благодаря. Предпочитам сама да се загубя отколкото с теб.-усмихнах се. Боже някой се гаври с мен. Какво е това , данеби да снимат филм. Елфчета, Снежанки, Шрекове и Магарета. Да , определено си сънувам и след като се събудя Ино ще е над главата ми. Тези неща се случват смамо в прикаките , подяволите, не може да е истина! -И без това ще се радвам ако някое чудовище ме убие , отколкото да пътувам с арогантен, нахален и високомерен глупак като теб.-отново се усмихнах и тръгнах.
-Тя те чете като книга.-захили се момче със сини очи и руса коса. Току що беше дошъл и застана до своя приятел.
-Млъквай, глупако!-извика той.
-Ох, сродна душа.-казах с облекчение. Ето човек с който мога да се разбера. Само ако е човек, че какво ли не видях , това е е*ахти и гафа. Да определено си сънувам. -А, вие накъде?
-Към Прекрасното Кралство.-продума той с усмивка.
-Може ли да дойда с вас?-направих се на културна.
-Естествено.-отговори ми блондинът със усмивка и тръгнахме.
-Междувремено аз съм принц Наруто, Узумаки Наруто , а вие госпожице ,сте?
-Казвам се Сакура Харуно, приятно ми е.-подадох ръка.-А това зад нас принц Славен ли е или принц Фуклюо?-запитах и като казвах принц Славен имах предвид тоя от филма ''Шрек".-той се засмя и погледна назад към приятеля си.
-Това е принц Саске Учиха, мой много добър приятел.
-Ммм...-обърнах се и погледнах така наречения Саске и се ухилих.-Приятно ми е бих казала , но не е.-изръсих .
-Подобно.-подразни се той , а Наруто отново се засмя.
Доста си говорихме, но не посмях да питам за Коноха. Сигорно щяха да ми се подиграват като има кажа- Връщах се от купон и влязох в тази гора , където се спънах и на сутринта ме събуи елф-определено няма да ми повярват. Абе, по-добре да си трая. След часове път вече се стъмняваше.
-Тук ще пренощуваме и като тръгнем утре сутрин , на вечерта ще сме в Прекрасното Кралство.-заповяда Саске и всички се спряхме. След като направихме палатки, се оказа че трябва да спя или при Саске или при Наруто , сещате се кого предпочетох.
Докато вечеряхме стражите тренираха бой със сабите. Наруто стана и започна да тренира също. Стана ми доста интересно и реших и аз да се пробвам.
-Може ли и с мен?-попитах.
-Знаете да се биете?-попита учудено Наруто.
-Хайде вече да оставим това ''вие'' , а да си говорим на ''ти'' , че не съм свикнала.-той кимна с усмивка.-Когато бях малка ме обучаваха , ала не съм много добра. -Наруто се усмихна отново и заех позиция. След няколко опита той взе сабята ми и ми се поклони.
-За момиче-бива.-закачливо се обади Саске.
-Ваше височество, елате да видим какво можете.-подразних се. Саске нервно стана и Наруто му подаде сабя, както и на мен. И двамата заехме позиция. Пазех се добре и одрасках рамото му. Той се учуди и също одраска крака ми. Докато се усмихваше мазно взех сабята му и закрачи назад. Спъна се на един корен на дърво и падна. Ето на това аз викам късмет.
-Ха, с едно момиче не можеш да се справиш Саске.-изсмя се Наруто. Наведох се и подадох ръка, но получих само презрителен поглед. Изправи се сам и се изтупа...
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:45
3-та глава
След вечерята и боя със саби решихме да си лягаме, но аз и Наруто останахме още пред огръня и си бъбрехме. Разказвах му истории и вицове, който бяха непознати за него. Толкова вица му бях разказала и случки, че можех да кажа че ме познава, както и аз бях разбрала много за него. Разбрах също, че ще се жени за принцеса Хината и поисках да я видя.
-Разкажи ми нещо за Коноха. Какви са хората, различно ли е от тук?-попита ме блондинът.
-Коноха...-въздъхнах.Има толкова много неща за разказване.-Това е наистина много голям град. Там няма чудовища, елфове и такива чудеса , а само хора. Има големи магазини наречени молове. В мола има ескалатор. Това е стълба,която се движи-просто стъпваш върху едното стъпало и то те качва горе без усилия.-гледаше ме учудено.-Също имаме самолети-това е превозно сретство , с което летим и още много чудеса.-набързо казах. Той любопитно се усмихна и тогава усетих, че Саске ни подслушва.
-Бих искал да посетя града.-усмихна се Наруто.
-Ако изобщо мога да се върна. Много ... как да го кажа , доста е сложно.-започнах.-Влязох в гората вчера и се спънах и паднах в безсъзнание щото бях яко пияна и на сутринта ме събуди елф. Помислих си, че сънувам иначе щяхте да чуете вика ми чак в Далечното Кралство , нали Принц Славен-подслушвателя.-погледнах към Саске и той се зави през глава. Засмях се зловещо.-Ама, да не би да ви е страх, ваше височество. Да ви дам ли мечето, да го прегърнете , че да не се напишкате от страх?-с ирония попитах и Наруто ме погледна малко разтревожено. Надигнах вежди и направих физюлнимия-''Какво?''. Не ми каза нищо само ми направи физюлномия-''Не прекалявай, че да не съжаляваш". След като приключихме с физюлномиите Наруто отиде за дърва и след като минаха околко пет минути Саске излезе от палатката. Започна да идва към мен-бях права и се мъчех да се стопля . Ето още една физюлномия от сорта -объркано лице с думи ''Какво става?''. Вървях назад и се опрях на едно дърво. Сложи ръката си и неможах да избягам . Погледнах го в красивите и тъмни като ноща очи и сякаш се загубих в тях. Взирах се в очите му и когато намерих сила откъснах погледна си от очите му и надигнах вежди.
-За каква се мислиш да ме излагаш пред всички?-попита ме , като вдигна една от перфектните си вежди. WTF?! ... перфектни вежди, какво говоря ? Да не съм полудла?
-О, съжелявам ,ваше височество, повече няма да се повтори. Сега моля си лягайте , а аз ще ви донеса млякото и ще ви прочета приказка.-усмихнах се надменно.
-Ах , ти...-той стисна зъби и изглежда беше стиснал дървото се чу счупване, което ме накара да се стресна и да подскоча. Бързо върнах същото безразлично изражение и го блъснах. Не точно залитна , но мина няколко крачки назад.-Да не се наранихте , ваше височество?-отново подметнах. Той отново стисна гневно зъби и му пратих нещо като целувка, обаче подигравателна , която го изнерви повече.
Седнахме пред огъня и чакахме да дойде Наруто, ала той така и не се поеви. Изведнъж се сетих:
-Да не му се е случило нещо?-погледнах Саске, който гледаше замислено огръня. Надигна поглед към мен и вдигна рамене.-Отивам да го потърся.
-И аз ще дойда.-надигна се той.
-Бих отказала , но това не е Коноха и не се знае какво ще ми излезе на пътя.-казах и тръгнахме да го търсим. Изкарах си телефона, и тъй като нямаше обхват ми служеше за фенерче. Дадох го на Саске, да му се чуди и да си вижда пътя и си изкарах запалката . Естествено, като видя огърнчето се учуди , тъпак! Тоя човек как може толкова да го мразя- направо незнам. Докато викахме , видях част от дрехата му . Беше закачена на входа на една пещера.
-Път на дамите.-изхили ми се Саске и ме подкани да вляза първа.
-Да, ... джентълмен си само когато ти утърва!-изсумтях и тръгнах , но мина пред мен. Надигнах учудено вежди и го последвах. Изведнъж някой ме блърсна и паднахме, в нещо като дупка. Саске беше отгоре ми и върху него имаше камък. Когато отворих очи устните ни се дипираха и бяхме зсалепени плътно един до друг. Веднага се дръпнах настрани и без да усетя се бях изчервила.
Чернокоското се помъчи да стане отгоре ми, но не успя , защото камъка беше много тежък. След няколко опита махна камъка и стана , като ми подаде ръка , но естествено че отказах.
-Хън?-зачуди се на отказа ми.
-Хъ!-отговорих и аз и тръгнах да търся изход, но нямаше ....
Изведнъж чухме гласа на Наруто и за наше учудване се смееше, като луд.
-Baka! Ти ли ни бутна, глупако?-извика Саске, ала Наруто се прививаше от смях и неможа да му отговори, но се разбра че е бил той.
-Блонди, като те хвана ще ти ускубя русата перушина!-извиках и тръгнах да се катеря , а Саске ме погледна учудено за израза.-Добре, обеснявам за умоизостанали- перушина узначава коса!-извиках ,та Учиха да схване , но не само това-получих и зверски поглед.
-Умуизостанал?-продължаваше да се смее блондинът.
След като пребихме Наруто продължихме пътя си. Стигнахме до една река, която всъщност ич не беше малка. Доста голяма и чиста за разлика от реките ни в Коноха.
-Сега трябва да изчакаме да дойде кораба и сме в Прекрасното Кралство.-добави Саске и седна на тревата, както направихме и ние....
4-та глава
Почти се бях пръснала от скука , когато съзрях кораб. Радостно побутнах другите и станахме от тревата. Когато кораба спря пред нас от там слезе червенокосо момче , което познах веднага. Беше Гаара, но какво търсеше тук?Той слезе и учудено ме погледна.
-Сакура , какво търсиш тук?-попита ме когато ме целуна. Да беше гаджето ми. Саске и Наруто ни гледаха учудено .-Принц Учиха и принц Узумаки , за мен е чест да ви видя на кораба си.-усмихнато каза Гаа-чито и им подаде ръка.-Познавате се вече с приятелката ми Сакура?
След като се наприказваха се качихме в кораба и ме настаниха в стаята на Гаара. На вечеря излязохме и всички маси бяха приготвени. Аз, Саске, Наруто и Гаара бяхме на една маса. Бях между Гаара и Саске , абе голямо си е напрежението. Из танцюорките очите ми познаха .... мръсната д*лна к*чка Карин. Веднага смръщих вежди.
-Какво търси тя тук , Гаара?-изсъсках в ухото на червенокоското , едва здържаща нервите си.Тази к*рва нещаства всеки в Коноха я беше минал по 2 пъти минимум. Не само това веднъж се натискаше с Гаара, тогава го предупредих, че втори шанс няма да има. Една грешка и изгаря. Много лесно мога да го изчистя от живота си ако искам.
-Ами незнам откъде се е промъкнала в екипажа.-започна да увърта той.
-Не ти се утдава да лъжеш!-почти щях да го напсувам и усещах погледа на Саске върху мен. Сякаш ме проучваше и искаше да разбере какво ще направя.-Казвай, Гаара!-подканих го.
-Ами...-заекна.
-Сакура, ела да те разходя из кораба.-предложи Наруто, усетил че ще стане някаква беля.
-Добре.-казах и погледнах недоволно червенокоското, който почти се беше изпотил.
Докато се разхождахме погледнах към масата и червенокоското беше изчензал някъде.Саске беше самичък , хехе така ти се пада , келеш! Не обърнах много внимание и продължихме разходката. Минахме отзнадната страна на кораба, където сега нямаше много хора. Наруто вървеше пед мен и когато зави коридора се обърна внезапно към мен.Май беше видял нещо. Надигнах въпросително вежди.
-Хайде , вече да се връщаме.-подкани ме той.
-Какво има там?Какво видя?-попитах любопитно.
-А.. нищо , хайде тръгвай.-тропнах с крак.
-НЕ!Искам да видя !-извиках и той стисна очи и ми направи път. Отворих вратата и ...... видях Карин и Гаара на леглото да се натискат и целуват. Присвих очи .
-Кучи син...-изпсувах и чак тогава Гаара ме видя.
-Сакура, не е това, което си мислиш...-започна да увърта той.
-И какво си мисля?-подметнах закачливо. Нямаше си на представа какво го чака , не само щях да пребия тая кучка и да му изпсувам родата , но и в Коноха щях да го направя на нищо. Съсъипан си, моето момче!
-К'во искаш , ве курв*о?-засмях се надменно на думите на Карин.
-Я виж ти какво си имаме тук- едно л*йно и една ули*ница. Как е Гаара, задоволява ли те? Сигорно е много добра в сви*ките, все пак с толкова опит?-започнах да ги обикалям и гледам. С много гняв бях изпълнена, но сега така щях да ги измъча, а после щеше да дойде време и за изливането на гнева. Наруто беше извикал Саске и двамата гладаха сеира.-Я кажи вече всеки те е минал по 2-3 пъти, а? Да ти споделя ли една тайна. Имам ти пълно досие с доказателства , както и на теб господинчо. Наркострафикантка, про*титутка, крадла...да продължа ли?-попитах, а Учиха и блондинат бяха в шок от учудване.
-Сакура...не, чакай, можем да се разберем...-отново увърташе Гаара.
-Тъпак, още ли не разбра?Разбирам когато ме лъжеш.А ти ,магистрална феичке , опа не трябваше да те наричам така , феите ще се обидят. -вдигнах вежда с ирония. -Просто ме е жал за теб.
-Имам гръб. Знаеш ли кой е баща ми?-започна Карин.
-Хах...-засмях се дяволито.-Ку*венските ти номера не ми минават, мила. Естествено че знам, а ти знаеш ли кой е моя баща?-попитах наведена.
-Да , но в тази страна тея работи не се решават така.-подметна тя по-самоуверена. Надигнах вежди отново с ирония.
-А, как се решават?
-Ако ти стиска застани пред мен , да видим колко можеш да се биеш.-присвих вежди.
-Добре , обличай си парцалите ... не че не те знаят гола... -засмях се отново , малеле ще и спукам канчето.-Хайде да те видим.-излязох последвана от Саске и Наруто .
След вечерята и боя със саби решихме да си лягаме, но аз и Наруто останахме още пред огръня и си бъбрехме. Разказвах му истории и вицове, който бяха непознати за него. Толкова вица му бях разказала и случки, че можех да кажа че ме познава, както и аз бях разбрала много за него. Разбрах също, че ще се жени за принцеса Хината и поисках да я видя.
-Разкажи ми нещо за Коноха. Какви са хората, различно ли е от тук?-попита ме блондинът.
-Коноха...-въздъхнах.Има толкова много неща за разказване.-Това е наистина много голям град. Там няма чудовища, елфове и такива чудеса , а само хора. Има големи магазини наречени молове. В мола има ескалатор. Това е стълба,която се движи-просто стъпваш върху едното стъпало и то те качва горе без усилия.-гледаше ме учудено.-Също имаме самолети-това е превозно сретство , с което летим и още много чудеса.-набързо казах. Той любопитно се усмихна и тогава усетих, че Саске ни подслушва.
-Бих искал да посетя града.-усмихна се Наруто.
-Ако изобщо мога да се върна. Много ... как да го кажа , доста е сложно.-започнах.-Влязох в гората вчера и се спънах и паднах в безсъзнание щото бях яко пияна и на сутринта ме събуди елф. Помислих си, че сънувам иначе щяхте да чуете вика ми чак в Далечното Кралство , нали Принц Славен-подслушвателя.-погледнах към Саске и той се зави през глава. Засмях се зловещо.-Ама, да не би да ви е страх, ваше височество. Да ви дам ли мечето, да го прегърнете , че да не се напишкате от страх?-с ирония попитах и Наруто ме погледна малко разтревожено. Надигнах вежди и направих физюлнимия-''Какво?''. Не ми каза нищо само ми направи физюлномия-''Не прекалявай, че да не съжаляваш". След като приключихме с физюлномиите Наруто отиде за дърва и след като минаха околко пет минути Саске излезе от палатката. Започна да идва към мен-бях права и се мъчех да се стопля . Ето още една физюлномия от сорта -объркано лице с думи ''Какво става?''. Вървях назад и се опрях на едно дърво. Сложи ръката си и неможах да избягам . Погледнах го в красивите и тъмни като ноща очи и сякаш се загубих в тях. Взирах се в очите му и когато намерих сила откъснах погледна си от очите му и надигнах вежди.
-За каква се мислиш да ме излагаш пред всички?-попита ме , като вдигна една от перфектните си вежди. WTF?! ... перфектни вежди, какво говоря ? Да не съм полудла?
-О, съжелявам ,ваше височество, повече няма да се повтори. Сега моля си лягайте , а аз ще ви донеса млякото и ще ви прочета приказка.-усмихнах се надменно.
-Ах , ти...-той стисна зъби и изглежда беше стиснал дървото се чу счупване, което ме накара да се стресна и да подскоча. Бързо върнах същото безразлично изражение и го блъснах. Не точно залитна , но мина няколко крачки назад.-Да не се наранихте , ваше височество?-отново подметнах. Той отново стисна гневно зъби и му пратих нещо като целувка, обаче подигравателна , която го изнерви повече.
Седнахме пред огъня и чакахме да дойде Наруто, ала той така и не се поеви. Изведнъж се сетих:
-Да не му се е случило нещо?-погледнах Саске, който гледаше замислено огръня. Надигна поглед към мен и вдигна рамене.-Отивам да го потърся.
-И аз ще дойда.-надигна се той.
-Бих отказала , но това не е Коноха и не се знае какво ще ми излезе на пътя.-казах и тръгнахме да го търсим. Изкарах си телефона, и тъй като нямаше обхват ми служеше за фенерче. Дадох го на Саске, да му се чуди и да си вижда пътя и си изкарах запалката . Естествено, като видя огърнчето се учуди , тъпак! Тоя човек как може толкова да го мразя- направо незнам. Докато викахме , видях част от дрехата му . Беше закачена на входа на една пещера.
-Път на дамите.-изхили ми се Саске и ме подкани да вляза първа.
-Да, ... джентълмен си само когато ти утърва!-изсумтях и тръгнах , но мина пред мен. Надигнах учудено вежди и го последвах. Изведнъж някой ме блърсна и паднахме, в нещо като дупка. Саске беше отгоре ми и върху него имаше камък. Когато отворих очи устните ни се дипираха и бяхме зсалепени плътно един до друг. Веднага се дръпнах настрани и без да усетя се бях изчервила.
Чернокоското се помъчи да стане отгоре ми, но не успя , защото камъка беше много тежък. След няколко опита махна камъка и стана , като ми подаде ръка , но естествено че отказах.
-Хън?-зачуди се на отказа ми.
-Хъ!-отговорих и аз и тръгнах да търся изход, но нямаше ....
Изведнъж чухме гласа на Наруто и за наше учудване се смееше, като луд.
-Baka! Ти ли ни бутна, глупако?-извика Саске, ала Наруто се прививаше от смях и неможа да му отговори, но се разбра че е бил той.
-Блонди, като те хвана ще ти ускубя русата перушина!-извиках и тръгнах да се катеря , а Саске ме погледна учудено за израза.-Добре, обеснявам за умоизостанали- перушина узначава коса!-извиках ,та Учиха да схване , но не само това-получих и зверски поглед.
-Умуизостанал?-продължаваше да се смее блондинът.
След като пребихме Наруто продължихме пътя си. Стигнахме до една река, която всъщност ич не беше малка. Доста голяма и чиста за разлика от реките ни в Коноха.
-Сега трябва да изчакаме да дойде кораба и сме в Прекрасното Кралство.-добави Саске и седна на тревата, както направихме и ние....
4-та глава
Почти се бях пръснала от скука , когато съзрях кораб. Радостно побутнах другите и станахме от тревата. Когато кораба спря пред нас от там слезе червенокосо момче , което познах веднага. Беше Гаара, но какво търсеше тук?Той слезе и учудено ме погледна.
-Сакура , какво търсиш тук?-попита ме когато ме целуна. Да беше гаджето ми. Саске и Наруто ни гледаха учудено .-Принц Учиха и принц Узумаки , за мен е чест да ви видя на кораба си.-усмихнато каза Гаа-чито и им подаде ръка.-Познавате се вече с приятелката ми Сакура?
След като се наприказваха се качихме в кораба и ме настаниха в стаята на Гаара. На вечеря излязохме и всички маси бяха приготвени. Аз, Саске, Наруто и Гаара бяхме на една маса. Бях между Гаара и Саске , абе голямо си е напрежението. Из танцюорките очите ми познаха .... мръсната д*лна к*чка Карин. Веднага смръщих вежди.
-Какво търси тя тук , Гаара?-изсъсках в ухото на червенокоското , едва здържаща нервите си.Тази к*рва нещаства всеки в Коноха я беше минал по 2 пъти минимум. Не само това веднъж се натискаше с Гаара, тогава го предупредих, че втори шанс няма да има. Една грешка и изгаря. Много лесно мога да го изчистя от живота си ако искам.
-Ами незнам откъде се е промъкнала в екипажа.-започна да увърта той.
-Не ти се утдава да лъжеш!-почти щях да го напсувам и усещах погледа на Саске върху мен. Сякаш ме проучваше и искаше да разбере какво ще направя.-Казвай, Гаара!-подканих го.
-Ами...-заекна.
-Сакура, ела да те разходя из кораба.-предложи Наруто, усетил че ще стане някаква беля.
-Добре.-казах и погледнах недоволно червенокоското, който почти се беше изпотил.
Докато се разхождахме погледнах към масата и червенокоското беше изчензал някъде.Саске беше самичък , хехе така ти се пада , келеш! Не обърнах много внимание и продължихме разходката. Минахме отзнадната страна на кораба, където сега нямаше много хора. Наруто вървеше пед мен и когато зави коридора се обърна внезапно към мен.Май беше видял нещо. Надигнах въпросително вежди.
-Хайде , вече да се връщаме.-подкани ме той.
-Какво има там?Какво видя?-попитах любопитно.
-А.. нищо , хайде тръгвай.-тропнах с крак.
-НЕ!Искам да видя !-извиках и той стисна очи и ми направи път. Отворих вратата и ...... видях Карин и Гаара на леглото да се натискат и целуват. Присвих очи .
-Кучи син...-изпсувах и чак тогава Гаара ме видя.
-Сакура, не е това, което си мислиш...-започна да увърта той.
-И какво си мисля?-подметнах закачливо. Нямаше си на представа какво го чака , не само щях да пребия тая кучка и да му изпсувам родата , но и в Коноха щях да го направя на нищо. Съсъипан си, моето момче!
-К'во искаш , ве курв*о?-засмях се надменно на думите на Карин.
-Я виж ти какво си имаме тук- едно л*йно и една ули*ница. Как е Гаара, задоволява ли те? Сигорно е много добра в сви*ките, все пак с толкова опит?-започнах да ги обикалям и гледам. С много гняв бях изпълнена, но сега така щях да ги измъча, а после щеше да дойде време и за изливането на гнева. Наруто беше извикал Саске и двамата гладаха сеира.-Я кажи вече всеки те е минал по 2-3 пъти, а? Да ти споделя ли една тайна. Имам ти пълно досие с доказателства , както и на теб господинчо. Наркострафикантка, про*титутка, крадла...да продължа ли?-попитах, а Учиха и блондинат бяха в шок от учудване.
-Сакура...не, чакай, можем да се разберем...-отново увърташе Гаара.
-Тъпак, още ли не разбра?Разбирам когато ме лъжеш.А ти ,магистрална феичке , опа не трябваше да те наричам така , феите ще се обидят. -вдигнах вежда с ирония. -Просто ме е жал за теб.
-Имам гръб. Знаеш ли кой е баща ми?-започна Карин.
-Хах...-засмях се дяволито.-Ку*венските ти номера не ми минават, мила. Естествено че знам, а ти знаеш ли кой е моя баща?-попитах наведена.
-Да , но в тази страна тея работи не се решават така.-подметна тя по-самоуверена. Надигнах вежди отново с ирония.
-А, как се решават?
-Ако ти стиска застани пред мен , да видим колко можеш да се биеш.-присвих вежди.
-Добре , обличай си парцалите ... не че не те знаят гола... -засмях се отново , малеле ще и спукам канчето.-Хайде да те видим.-излязох последвана от Саске и Наруто .
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:46
5-та глава
-Сакура не я подценявай.-предупреди ме Саске.Кимнах и се оправих. Не след дълго тя излезе от стаята последвана от Гаара, който даже не смееше да ме погледне.Всички се бяха отдръпнали и чакаха да започнем. Брей, чак и публика си имам. Изкефих се. Как я мразех тази у*ични*а проста! Сега щях да и покажа на какво съм способна аз! Стар мъж, изглежда капитан застана помужду ни.
-Позволено е всичко!-даде ни по ножове и се дръпна.
-Последни думи?-запита ме Карин , като се павеше на интересна. Забелязвах как всички гледаха изненадано. Естествено, питаха се -тази новата дали блъфира или наистина я бива. Е , сега щяха да разберат.
-Ела ми ку*ко!-извиках, което и развали фасончето и я изнерви в бонус. Засили се към мен. Леко се плъзнах и хванах ръката й , извих я и я накарах да падне на колене . След като падна я блъснах и направо си легна. Хванах я за косата и тя започна да крещи и да ме псува. Самодоволната усмивка отдавна беше на лицето ми. Отрязах косата й и я хвърлих върху Гаара.
-Ето виж ще си паснете още повече- и двамата червенокоси, и двамата с къса коса!-изсмях се.
Обърнах се отново към червенокосата ку*ка надихнаг я.
-А ,това е за подарък с много поздрави от мен.-отрязах и гърлото ХД, майтап просто минах с ножа и й направих рана , от която щеше да остане белег, за да ме запомни. Блъснха я и тръгнах гледайки с кръв Гаара. Изведнъж почувствах нож да се забива в крака ми. Обърнах се и Карин искаше още бой. Забих и един юмрук. Скъсах роклята и останах с една педя, за да закрива дупето ми. Карин с вик побегна към мен блъзса ме в земята и застана върху мен. Хвана косата ми-с цел да я отреже, но тогава и забих глава. Хванах я за останалата част от косата й и я ударих в земята-изпадна в безъзнание. Дишах дълбоко и режко, сякаш сърцето ми щеше да се пръсне. Станах , даже и краката ми трепереха. Изкарах ножа от крака си и го хвърлих. Изведнъж паднах....
Бавно отворих очи.
-По дяволите!-изпсувах когато усетих болка в крака си. Отворих напълно очите си и забелязах Саске до мен, бях гола и завита, и раната ме болеше яко. Завих се хубаво и прегърнах една възглавниза намусено. След пет минути седене така забелязах, че на масата има храна, а аз съм гладна ато вълк. Увих се с завивката внимателно и заприпках до масата. Тананиках си песен и разглеждах стаята. Погледнах през прозореца. Ама, ние вече не сме в лодка? Я, демек най-накрая суша! Чак се радвам да го чуя, въпреки наум . Захапах сочната ябълка и се заблях от прозореца. Докато тъпчех ябълката и блеех през прозореца някой застана задм мен и ме прегърза за кръста. Изненадано се обърнах - и кого да видя? Човека , който най-много ''обичам'' на този свят.
-Махни си лапите от мен!-изъсках гледайки право в красивите тъмни като ноща очи. Без страх, без веднъж да ми трепне окото го гледах. Не ме беше страх от него, нямаше защо!
-Защо? Страх ли те е?-попиа ме самодоволно. Спусна ръцете си по раменете ми и задърпа завивката.
-Май много ме желаеш и ще се изкушиш да погледнаш надолу?-закчих се.
-Аз не желая никого-защото го имам. Ти си една жена и ако искам ще те имам. И не, не се изкушавам, да погледна. -усмихнах се и си взех обратно чаршафчето. Келеш , много добре знам, че искаш да ме видиш гола -ама си мечтай!
-Нима?-попитах тоз път увита.-И задоволяваш всички?-направих се на ударена.
-О , бъди сигорна, че след това ме желаят.-продължи разговора, като ме гледаше със страшните си очи.
-Хм, като те гледам и като знам аз колко и какво искам -ти не си нищо.- обиколих го с надменна усмивка.
-Искаш да кажеш , че няма да мога да те задоволя, ако си моя?-кръсти ръце пред себе си и ме изгледа с ирония.
-Ще се измориш...-подметнах.
-Не ме поджениявай, скъпа!-изсъска Саске и вече усетих , че се изнервил. Хвана ме за раменете и ме блъсна в стената. Ударих си крака и извиках, хващайки го. Бялата завивка се боядиса в червено от кръвта.
-Пъзлю!-ивиках посред писъците си от болка.''Хн'' беше въпросът, който ме подразни най-много.-Хора като теб, посягащи на жени са пъзлювци, какво ти мъж ли се наричаш?....
-Сакура не я подценявай.-предупреди ме Саске.Кимнах и се оправих. Не след дълго тя излезе от стаята последвана от Гаара, който даже не смееше да ме погледне.Всички се бяха отдръпнали и чакаха да започнем. Брей, чак и публика си имам. Изкефих се. Как я мразех тази у*ични*а проста! Сега щях да и покажа на какво съм способна аз! Стар мъж, изглежда капитан застана помужду ни.
-Позволено е всичко!-даде ни по ножове и се дръпна.
-Последни думи?-запита ме Карин , като се павеше на интересна. Забелязвах как всички гледаха изненадано. Естествено, питаха се -тази новата дали блъфира или наистина я бива. Е , сега щяха да разберат.
-Ела ми ку*ко!-извиках, което и развали фасончето и я изнерви в бонус. Засили се към мен. Леко се плъзнах и хванах ръката й , извих я и я накарах да падне на колене . След като падна я блъснах и направо си легна. Хванах я за косата и тя започна да крещи и да ме псува. Самодоволната усмивка отдавна беше на лицето ми. Отрязах косата й и я хвърлих върху Гаара.
-Ето виж ще си паснете още повече- и двамата червенокоси, и двамата с къса коса!-изсмях се.
Обърнах се отново към червенокосата ку*ка надихнаг я.
-А ,това е за подарък с много поздрави от мен.-отрязах и гърлото ХД, майтап просто минах с ножа и й направих рана , от която щеше да остане белег, за да ме запомни. Блъснха я и тръгнах гледайки с кръв Гаара. Изведнъж почувствах нож да се забива в крака ми. Обърнах се и Карин искаше още бой. Забих и един юмрук. Скъсах роклята и останах с една педя, за да закрива дупето ми. Карин с вик побегна към мен блъзса ме в земята и застана върху мен. Хвана косата ми-с цел да я отреже, но тогава и забих глава. Хванах я за останалата част от косата й и я ударих в земята-изпадна в безъзнание. Дишах дълбоко и режко, сякаш сърцето ми щеше да се пръсне. Станах , даже и краката ми трепереха. Изкарах ножа от крака си и го хвърлих. Изведнъж паднах....
Бавно отворих очи.
-По дяволите!-изпсувах когато усетих болка в крака си. Отворих напълно очите си и забелязах Саске до мен, бях гола и завита, и раната ме болеше яко. Завих се хубаво и прегърнах една възглавниза намусено. След пет минути седене така забелязах, че на масата има храна, а аз съм гладна ато вълк. Увих се с завивката внимателно и заприпках до масата. Тананиках си песен и разглеждах стаята. Погледнах през прозореца. Ама, ние вече не сме в лодка? Я, демек най-накрая суша! Чак се радвам да го чуя, въпреки наум . Захапах сочната ябълка и се заблях от прозореца. Докато тъпчех ябълката и блеех през прозореца някой застана задм мен и ме прегърза за кръста. Изненадано се обърнах - и кого да видя? Човека , който най-много ''обичам'' на този свят.
-Махни си лапите от мен!-изъсках гледайки право в красивите тъмни като ноща очи. Без страх, без веднъж да ми трепне окото го гледах. Не ме беше страх от него, нямаше защо!
-Защо? Страх ли те е?-попиа ме самодоволно. Спусна ръцете си по раменете ми и задърпа завивката.
-Май много ме желаеш и ще се изкушиш да погледнаш надолу?-закчих се.
-Аз не желая никого-защото го имам. Ти си една жена и ако искам ще те имам. И не, не се изкушавам, да погледна. -усмихнах се и си взех обратно чаршафчето. Келеш , много добре знам, че искаш да ме видиш гола -ама си мечтай!
-Нима?-попитах тоз път увита.-И задоволяваш всички?-направих се на ударена.
-О , бъди сигорна, че след това ме желаят.-продължи разговора, като ме гледаше със страшните си очи.
-Хм, като те гледам и като знам аз колко и какво искам -ти не си нищо.- обиколих го с надменна усмивка.
-Искаш да кажеш , че няма да мога да те задоволя, ако си моя?-кръсти ръце пред себе си и ме изгледа с ирония.
-Ще се измориш...-подметнах.
-Не ме поджениявай, скъпа!-изсъска Саске и вече усетих , че се изнервил. Хвана ме за раменете и ме блъсна в стената. Ударих си крака и извиках, хващайки го. Бялата завивка се боядиса в червено от кръвта.
-Пъзлю!-ивиках посред писъците си от болка.''Хн'' беше въпросът, който ме подразни най-много.-Хора като теб, посягащи на жени са пъзлювци, какво ти мъж ли се наричаш?....
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:46
6-та глава
Саске учудено се дръпна. Сакура беше напипала слабото му място. Той бързо излезе от стаята и остави розовококсата сама. Сакура се разрови из чантата си и си намери старите дрехи. Навлече си прилепналият, черен панталон, един черно-бял потник и кожено, черно яке отгоре. След това си сложи токчетата и излезе. Тя започна да върви по коридора, кото игнорираше погледните на слугите. Докато вървеше видя едно коте и се обърна , за да го вземе. След като го вдигна се обърна и се блъсна в някого, но не падна. МОмичето изохка и отвори очи.Мъжът беше с черна коса и черни очи-първо и заприлича на Саске , но после разбра, че това е солокитариста на любимата й банда.
-ОМГ, ама ти си Учиха Итачи от Skillet?-Сакура учудено се усмихна.-Съжелявам, че се блъснах във вас.-извини се . Итачи още я гледаше ато гръмнат- тя беше от друия свят. Какво ли търсеше тук или по-скоро как беше дошла?
-Сакура, царят те вика, относно връщането ти в света.-извика Саске от края на коридора и след това изгледа Итачи с кръв.
-Най-сетне , ще се махна от тук.-отдъхна си момичето.
-Итачи, вика и теб.- по-големия Учиха въздъхна и тръгна след момичето.
Кралят погледна тримата пред него. След като се поклониха Саске и Итачи минаха на троновете от двете му страни. Кралят добре се загледа в момичето.
-Колко много приличаш на майка си.-усмихна се .-Само очите си ги взела от баща си.-продължи той.
-Познавате ли родителите ми?-попита учудено Сакура.
-Естествено, че ги познавам- карсивата Елена и смелият Даики. Оставиха краслстовто си на мен и се преместиха в другата страна. Понякога идват нагости.- "Париж?! Значи тук са идвали.'' изсъмтя розовокоската.-Относно проблемът ти- Итачи ще се връща след два дена, ще отидеш с него.-усмихна се кралят. Сакура кимна.-Тази вечер моля да си на масата.-мило заповяда мъжът и розовокоската кимна.-Ще ти пратя две шивачки, за да ти ушият рокля, че дрхите ти са странни и смешни.-саура нарави тъпа физюлнимия-''Всъщност вашеите дрехи са смешни'' помисли си и тръгна.
След дълго мерене и пробване най-накрая роклята ми беше готова и колкото и не иках да я облека ме накараха.
-Хайде! Излез да те видим!-подкани ме една от шивачките. Недоволно се показах и се завъртях два пъти, за да види по-добре как ми сои този парцал. Жената покри устата си с ръка от учудване.
-Боже колко прилиаш на кралица Елена.-усмихнато продума.-Изглеждаш великолепно.
Токлята беше във вишнево червено със широко и дълбоко деколте , а от тъпия корсет гърдите ми бая бяха се оголемили , още малко щяха да станат като на чалга певица. О, не никой не може да си настигне тях- имат световен рекорд ХД. Роклята беше дълга и леко бухнала. Сложих си токчетата и се гримирах леко. Затворих вратата и бавно закрачих . Имаше много гости, от който половината бяха прислуга. Чуваше се чак до моята стая игривата музика. Когато царят ме видя с усмивка ме повика на главната маса. Там бяха царицата , царят , Саске и Итачи. Царицата беше мала жена с черна коса и черно очи. Доста красива и мило изглеждаща. Старият също беше красив, въпреки годините си . Настаниха ме между двамата братя. Усещах напрежението между двамата. Караха се за апсолютно всичко-като започнем от солничката на масата и свършим с териториите , останали за наследство. И усещах, че ще се скарат и за мен- не защото ме искат, а за да покажат, че единия има нещо, което другия няма..
Саске учудено се дръпна. Сакура беше напипала слабото му място. Той бързо излезе от стаята и остави розовококсата сама. Сакура се разрови из чантата си и си намери старите дрехи. Навлече си прилепналият, черен панталон, един черно-бял потник и кожено, черно яке отгоре. След това си сложи токчетата и излезе. Тя започна да върви по коридора, кото игнорираше погледните на слугите. Докато вървеше видя едно коте и се обърна , за да го вземе. След като го вдигна се обърна и се блъсна в някого, но не падна. МОмичето изохка и отвори очи.Мъжът беше с черна коса и черни очи-първо и заприлича на Саске , но после разбра, че това е солокитариста на любимата й банда.
-ОМГ, ама ти си Учиха Итачи от Skillet?-Сакура учудено се усмихна.-Съжелявам, че се блъснах във вас.-извини се . Итачи още я гледаше ато гръмнат- тя беше от друия свят. Какво ли търсеше тук или по-скоро как беше дошла?
-Сакура, царят те вика, относно връщането ти в света.-извика Саске от края на коридора и след това изгледа Итачи с кръв.
-Най-сетне , ще се махна от тук.-отдъхна си момичето.
-Итачи, вика и теб.- по-големия Учиха въздъхна и тръгна след момичето.
Кралят погледна тримата пред него. След като се поклониха Саске и Итачи минаха на троновете от двете му страни. Кралят добре се загледа в момичето.
-Колко много приличаш на майка си.-усмихна се .-Само очите си ги взела от баща си.-продължи той.
-Познавате ли родителите ми?-попита учудено Сакура.
-Естествено, че ги познавам- карсивата Елена и смелият Даики. Оставиха краслстовто си на мен и се преместиха в другата страна. Понякога идват нагости.- "Париж?! Значи тук са идвали.'' изсъмтя розовокоската.-Относно проблемът ти- Итачи ще се връща след два дена, ще отидеш с него.-усмихна се кралят. Сакура кимна.-Тази вечер моля да си на масата.-мило заповяда мъжът и розовокоската кимна.-Ще ти пратя две шивачки, за да ти ушият рокля, че дрхите ти са странни и смешни.-саура нарави тъпа физюлнимия-''Всъщност вашеите дрехи са смешни'' помисли си и тръгна.
След дълго мерене и пробване най-накрая роклята ми беше готова и колкото и не иках да я облека ме накараха.
-Хайде! Излез да те видим!-подкани ме една от шивачките. Недоволно се показах и се завъртях два пъти, за да види по-добре как ми сои този парцал. Жената покри устата си с ръка от учудване.
-Боже колко прилиаш на кралица Елена.-усмихнато продума.-Изглеждаш великолепно.
Токлята беше във вишнево червено със широко и дълбоко деколте , а от тъпия корсет гърдите ми бая бяха се оголемили , още малко щяха да станат като на чалга певица. О, не никой не може да си настигне тях- имат световен рекорд ХД. Роклята беше дълга и леко бухнала. Сложих си токчетата и се гримирах леко. Затворих вратата и бавно закрачих . Имаше много гости, от който половината бяха прислуга. Чуваше се чак до моята стая игривата музика. Когато царят ме видя с усмивка ме повика на главната маса. Там бяха царицата , царят , Саске и Итачи. Царицата беше мала жена с черна коса и черно очи. Доста красива и мило изглеждаща. Старият също беше красив, въпреки годините си . Настаниха ме между двамата братя. Усещах напрежението между двамата. Караха се за апсолютно всичко-като започнем от солничката на масата и свършим с териториите , останали за наследство. И усещах, че ще се скарат и за мен- не защото ме искат, а за да покажат, че единия има нещо, което другия няма..
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:46
7-ма глава
Саске топло се усмихна на Итачи, но виждах какви искри фърчаха от очите му. По-малкия брат ложи ръка на рамото ми и започна да ми говори нещо, което изключително много ме учуди, но и в същото време ме ядоса. ОК , биеха се за солничка, но за мен?! На солничка ли им приличах, по дяволите?! Итачи преметна своята ръка на рамото ми и ме придърпа към него, говорейки за следващия си албум. Махнах ръцете и на двамата и станах от масата.
-Наруто-сан! Най-накрая дойде!-усмихнах се на току-що дошлия ми нов приятел. Краля го намести до Итачи и започнахме да си бъбрим.- Ако искаш и ти ела с нас в другия свят?-запитах . Наруто беше забавен и интересен човек, разбирахме се добре и нямаше да е лошо, ако дойде и види какво е в Коноха.
-С удоволствие.-прие русокоската с огромна двадесет и четири каратова усмивка.-Саске, защо не дойдеш и ти?-запота най-добрия си приятел.
-Добре.-безразлично отговори малкия Учиха .
-Супер!-пляснах с ръце от радост.-А,сега да направим надпревара за най-голям алкохолик.-предложих с усмивка.
-На жените тук им е забранено да пият.-спокойно заеви Итачи.
-Не думай-сърдите и в същото време учудено отговорих.-И какво , плодов сок или чай да пия?-раздразнено попитах.
-Да.-отговори ми на въпроса.
-Пф, по-готин си на плаката в стаята ми отколкото наживо.-изсумтях.
-Саске, защо не вдигнеш гостенката ни на танц?-попита учтиво бащата Учиха , когато започна бавната песен.
-С удоволствие.-подметна с итония Саске и ми подаде ръка. Надигнах учудено вежда и затанцувахме валс. След дълъг танц Учиха ме наведе.
-Изглежда танцуваш по-хубаво отколкото се дуелираш.-подразних го , а той само ми метна един поглед. Бре , как така не отговори на огърня с огън. Да не би да беше намислил нещо друго? Размишлявах, но песента свърши и седнахме на масата. Надигнах си винената чаша с вишнев сок.
-Колко добре изглеждахте двамата, само.-започна кралят.-Може и да се ожените, а?-любопитно подметна Учиха, очаквайки да не му откажем. Задавих се и бързо глътнах сока , и започнах да кашлям. По-големият Учиха с надсмешка ме потупа по гърба и също зачака думите ми.
-Хах, имате чувство за хумор , ваше височество.-усмихнах се.
-Въсщност говоря съвсем сериозно.-заеви кралят.
-О, моля ви на осемнадесет съм още, пък и до тиесет годишна възраст не мисля да се женя. Ще си живея живпта.-усмихнах се учтиво.
-Какво?!-запита невярващо Наруто.-Ама ти чесно ли щеше жениш на триесе? Тук се женят още на шеснадесет години.-продължи блондинът.
-Много им здраве на тукашните.-царицата се закашля, в намек , че и тя се е омъжила на шеснадесет годишна възраст.-Естествено ако намеря истинската любов , както сте направили царице моя, и аз без да се поколебая ще се омъжа.-замазах набързо .
-Пък и кой ще се ожени за нея- вижте смешната й розова коса.-започна да се заяжда Саске.
-Да прав е, никой няма да се омъжи за рошав надут пуек като него. Ти си тазглезено пинцче!-изсъсках в лизето му като надигнах чашата и отпих. Царят дори не ми направи знак да спра, защото знаеше , че казвам истината. По-малкия Учиха почервеня от ярост и гняв, че чак усещах как иска да ми гръмне кратуната и да си я слоши като сувенир.
След дългата шумна вечер се извиних и казах,че отивам в стаята си. Влязох в стаята и зачаках Итачи. Той почика и бързичко влезе.
-Носиш ли?-попитах любопитно и веднага ми показа шишето с вино.-Ооо, пич , направо си те обичам!-извиках прегръщайки бутилката.-Сега и ако ми дадеш един афтограф просто ще съм най-щастливото момиче на нощта.
-Ако искаш не си насилвай късмета?-подкани ме сядайки на леглото.
-Е, поне опитах.-надигнах рамене и сипах две чаши вино. Подадох му едната и се чукнахме (знам, че звучи малко смешно, но това се сетих ХД) , след което я надигнах цялата чаша на екс.-А , да знаеш каква фенка съм ти..-започнах.-Когато слушам песните ще ме видиш с китарата, просто къртя, дето само ще ти се спукат тъпанчетата от фалшивия ми глас и грешного свирене на китара.-бях пияна и говорех врели не кипели, но забелязах, че Учиха ме слуша с интерес и продължих.-....а , когато срешнахме Шрек и магарето си викам де е котката, ама кат не я видях се сетих, че е още в първия филм *хълцук*.-изсмях се.-А има ли вампири,че доста съм вампирясала напоследък и с удоволствие бих дала кръвта си на някой вампир стига само да го видя.-започнах да бръщялевя глупости.
-Да, има вампири, но те не са като в ''Здрач''.
-Е жалко искаше ми се да намеря наякой хубав вампир като Робърт Патисън. Сигорен ли си, че няма да ми дадеш афтограф?-пробвах се отново.
Саске топло се усмихна на Итачи, но виждах какви искри фърчаха от очите му. По-малкия брат ложи ръка на рамото ми и започна да ми говори нещо, което изключително много ме учуди, но и в същото време ме ядоса. ОК , биеха се за солничка, но за мен?! На солничка ли им приличах, по дяволите?! Итачи преметна своята ръка на рамото ми и ме придърпа към него, говорейки за следващия си албум. Махнах ръцете и на двамата и станах от масата.
-Наруто-сан! Най-накрая дойде!-усмихнах се на току-що дошлия ми нов приятел. Краля го намести до Итачи и започнахме да си бъбрим.- Ако искаш и ти ела с нас в другия свят?-запитах . Наруто беше забавен и интересен човек, разбирахме се добре и нямаше да е лошо, ако дойде и види какво е в Коноха.
-С удоволствие.-прие русокоската с огромна двадесет и четири каратова усмивка.-Саске, защо не дойдеш и ти?-запота най-добрия си приятел.
-Добре.-безразлично отговори малкия Учиха .
-Супер!-пляснах с ръце от радост.-А,сега да направим надпревара за най-голям алкохолик.-предложих с усмивка.
-На жените тук им е забранено да пият.-спокойно заеви Итачи.
-Не думай-сърдите и в същото време учудено отговорих.-И какво , плодов сок или чай да пия?-раздразнено попитах.
-Да.-отговори ми на въпроса.
-Пф, по-готин си на плаката в стаята ми отколкото наживо.-изсумтях.
-Саске, защо не вдигнеш гостенката ни на танц?-попита учтиво бащата Учиха , когато започна бавната песен.
-С удоволствие.-подметна с итония Саске и ми подаде ръка. Надигнах учудено вежда и затанцувахме валс. След дълъг танц Учиха ме наведе.
-Изглежда танцуваш по-хубаво отколкото се дуелираш.-подразних го , а той само ми метна един поглед. Бре , как така не отговори на огърня с огън. Да не би да беше намислил нещо друго? Размишлявах, но песента свърши и седнахме на масата. Надигнах си винената чаша с вишнев сок.
-Колко добре изглеждахте двамата, само.-започна кралят.-Може и да се ожените, а?-любопитно подметна Учиха, очаквайки да не му откажем. Задавих се и бързо глътнах сока , и започнах да кашлям. По-големият Учиха с надсмешка ме потупа по гърба и също зачака думите ми.
-Хах, имате чувство за хумор , ваше височество.-усмихнах се.
-Въсщност говоря съвсем сериозно.-заеви кралят.
-О, моля ви на осемнадесет съм още, пък и до тиесет годишна възраст не мисля да се женя. Ще си живея живпта.-усмихнах се учтиво.
-Какво?!-запита невярващо Наруто.-Ама ти чесно ли щеше жениш на триесе? Тук се женят още на шеснадесет години.-продължи блондинът.
-Много им здраве на тукашните.-царицата се закашля, в намек , че и тя се е омъжила на шеснадесет годишна възраст.-Естествено ако намеря истинската любов , както сте направили царице моя, и аз без да се поколебая ще се омъжа.-замазах набързо .
-Пък и кой ще се ожени за нея- вижте смешната й розова коса.-започна да се заяжда Саске.
-Да прав е, никой няма да се омъжи за рошав надут пуек като него. Ти си тазглезено пинцче!-изсъсках в лизето му като надигнах чашата и отпих. Царят дори не ми направи знак да спра, защото знаеше , че казвам истината. По-малкия Учиха почервеня от ярост и гняв, че чак усещах как иска да ми гръмне кратуната и да си я слоши като сувенир.
След дългата шумна вечер се извиних и казах,че отивам в стаята си. Влязох в стаята и зачаках Итачи. Той почика и бързичко влезе.
-Носиш ли?-попитах любопитно и веднага ми показа шишето с вино.-Ооо, пич , направо си те обичам!-извиках прегръщайки бутилката.-Сега и ако ми дадеш един афтограф просто ще съм най-щастливото момиче на нощта.
-Ако искаш не си насилвай късмета?-подкани ме сядайки на леглото.
-Е, поне опитах.-надигнах рамене и сипах две чаши вино. Подадох му едната и се чукнахме (знам, че звучи малко смешно, но това се сетих ХД) , след което я надигнах цялата чаша на екс.-А , да знаеш каква фенка съм ти..-започнах.-Когато слушам песните ще ме видиш с китарата, просто къртя, дето само ще ти се спукат тъпанчетата от фалшивия ми глас и грешного свирене на китара.-бях пияна и говорех врели не кипели, но забелязах, че Учиха ме слуша с интерес и продължих.-....а , когато срешнахме Шрек и магарето си викам де е котката, ама кат не я видях се сетих, че е още в първия филм *хълцук*.-изсмях се.-А има ли вампири,че доста съм вампирясала напоследък и с удоволствие бих дала кръвта си на някой вампир стига само да го видя.-започнах да бръщялевя глупости.
-Да, има вампири, но те не са като в ''Здрач''.
-Е жалко искаше ми се да намеря наякой хубав вампир като Робърт Патисън. Сигорен ли си, че няма да ми дадеш афтограф?-пробвах се отново.
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:47
8-ма глава
-Готова ли си?
-Напълно!
-Сигурна ли си?
-Напълно!-настох отново. Итачи ми беше обещал да ме разходи в последния ми ден в Страната на чудесата, вълшебствата и приказките, но започна да ме плаши с чудовища и разни глупости.
Вървяхме във гората , като Учиха беше отпред и със сабя кълцаше листата изпречили се на пъртя ни.
-Искаше да видиш вампир , нали?-попита закачливо чернокоското пред мен, естествено бързо усетих, че иска да ме сплаши.
-Да- направо ще се изкефя!-започнах да си мечтая за някой готин вампир. След секунди вече го бях загубила . започнах да се оглеждам ,като заек.
-Някого ли търсиш , малката?-очите ми се разшириха при гледката.
-WTF?! Канаме Куран?!-невярваща на очите си запитах- ама това беше самия той-любимия ми анимие герой.
-Значи ме познаваш?-попита ме , а леденият му глас сякаш ме прониза.
-О, то остава и да не те познавам ХД.-усмихнах се.
-Тогав ще ме разбереш ако...-той за миг беше на сантиметри от мен и вдигна ръката ми допирайки я до устните си.-... изпия кръвта ти?
-Всъщност съм доста млада, но за теб винаги ХД!-стиснах очи и зачаках болката. Изведнъж чух смпх зад мен и се усмелих да отворя очи. Итачи и Канае се смееха и ме гледаха.
-И сега какво трябва да очаквам? Клауд от Final Fantasy ли?-попита отегченх отегчени, но в същото време две ръце покриха очите ми.-Саске! Копеле рошаво! Пак ли ри бе?-исумтях и отворих очи, но ченето ми падна до земята като видях кой е .-Ама ти си Клауд от ФФ.- чу сладкия смях на русокоското.
-Съжелявам ако съм те уплашил.-усмихна се той. БТВ много е готин- тоно както в мечтите ми и влажните сънища....ъъъъ да не се задълбочаваме ХД.
След дълъг разговори ми стана много интересно - тук бяха всичи сладури от анимиетата и филмите, чак ми се дощя да остана тук.Тръгнахме отново към много приключение. Седнах на един пън за почивка и до мен скокна една жаба.
-Ти пък сигорно искаш целувка?-поппитах засмяно- нямаш да се учудя да ми отговори след толкова неща.
-Ами доба идея е!-отоговри жабата. Не излъгах- много се учудих.
-Този филм съм го гледала, затова довиждане принц Навийн!-изсмях се и станах. Итачи ми се смееше и гледаше заинтерисовано всяко мое движение.
-Свърши ли туристическата обиколка?-чу се глас.
-Охо сега пък сме в филма Кунг- Фу Панда.-усмихнах се и погледнах, но усмивката ми падна- беше тъпото копеле Саске.
-Стига си бръщолевила глупости ами тръгвай, че царят ви вика. Итачи годеницата ти е дошла.
Запътихме се към двореца и по пътя никой не обели и дума, а аз направо си изядох нотите от нетърпение да видя годеницата на по-големия Учиха.Изведнъж в мозака ми нахлу идеята, че е малката рускалка Ариел и се подсмихнах, бързо махайки глупоста от главата си. Вече очаквах всичко- тук всеки дем имаше нещо различно , което да те учуди. Живота ми направо се превърна в Алиса в страната на чудесата хД. Бавно отвориха голямата врата и влязохме в огромната зала. Очите ми светнаха когато видях момичето , което би трябвало да е годеницата на Итачи ...
-Апф, .... ама ти си оздравяла?-поппитах с много ирония .
-Ку*ка!-извика карин и надигайки роклята си тръга гневно към мен.-Ще си платиш!-извика тя и замахна да ме удари, ама по грешка настъпах поклята и се чу едно късане и пред нас бяха разкрити кюлотите на Карин...
-Готова ли си?
-Напълно!
-Сигурна ли си?
-Напълно!-настох отново. Итачи ми беше обещал да ме разходи в последния ми ден в Страната на чудесата, вълшебствата и приказките, но започна да ме плаши с чудовища и разни глупости.
Вървяхме във гората , като Учиха беше отпред и със сабя кълцаше листата изпречили се на пъртя ни.
-Искаше да видиш вампир , нали?-попита закачливо чернокоското пред мен, естествено бързо усетих, че иска да ме сплаши.
-Да- направо ще се изкефя!-започнах да си мечтая за някой готин вампир. След секунди вече го бях загубила . започнах да се оглеждам ,като заек.
-Някого ли търсиш , малката?-очите ми се разшириха при гледката.
-WTF?! Канаме Куран?!-невярваща на очите си запитах- ама това беше самия той-любимия ми анимие герой.
-Значи ме познаваш?-попита ме , а леденият му глас сякаш ме прониза.
-О, то остава и да не те познавам ХД.-усмихнах се.
-Тогав ще ме разбереш ако...-той за миг беше на сантиметри от мен и вдигна ръката ми допирайки я до устните си.-... изпия кръвта ти?
-Всъщност съм доста млада, но за теб винаги ХД!-стиснах очи и зачаках болката. Изведнъж чух смпх зад мен и се усмелих да отворя очи. Итачи и Канае се смееха и ме гледаха.
-И сега какво трябва да очаквам? Клауд от Final Fantasy ли?-попита отегченх отегчени, но в същото време две ръце покриха очите ми.-Саске! Копеле рошаво! Пак ли ри бе?-исумтях и отворих очи, но ченето ми падна до земята като видях кой е .-Ама ти си Клауд от ФФ.- чу сладкия смях на русокоското.
-Съжелявам ако съм те уплашил.-усмихна се той. БТВ много е готин- тоно както в мечтите ми и влажните сънища....ъъъъ да не се задълбочаваме ХД.
След дълъг разговори ми стана много интересно - тук бяха всичи сладури от анимиетата и филмите, чак ми се дощя да остана тук.Тръгнахме отново към много приключение. Седнах на един пън за почивка и до мен скокна една жаба.
-Ти пък сигорно искаш целувка?-поппитах засмяно- нямаш да се учудя да ми отговори след толкова неща.
-Ами доба идея е!-отоговри жабата. Не излъгах- много се учудих.
-Този филм съм го гледала, затова довиждане принц Навийн!-изсмях се и станах. Итачи ми се смееше и гледаше заинтерисовано всяко мое движение.
-Свърши ли туристическата обиколка?-чу се глас.
-Охо сега пък сме в филма Кунг- Фу Панда.-усмихнах се и погледнах, но усмивката ми падна- беше тъпото копеле Саске.
-Стига си бръщолевила глупости ами тръгвай, че царят ви вика. Итачи годеницата ти е дошла.
Запътихме се към двореца и по пътя никой не обели и дума, а аз направо си изядох нотите от нетърпение да видя годеницата на по-големия Учиха.Изведнъж в мозака ми нахлу идеята, че е малката рускалка Ариел и се подсмихнах, бързо махайки глупоста от главата си. Вече очаквах всичко- тук всеки дем имаше нещо различно , което да те учуди. Живота ми направо се превърна в Алиса в страната на чудесата хД. Бавно отвориха голямата врата и влязохме в огромната зала. Очите ми светнаха когато видях момичето , което би трябвало да е годеницата на Итачи ...
-Апф, .... ама ти си оздравяла?-поппитах с много ирония .
-Ку*ка!-извика карин и надигайки роклята си тръга гневно към мен.-Ще си платиш!-извика тя и замахна да ме удари, ама по грешка настъпах поклята и се чу едно късане и пред нас бяха разкрити кюлотите на Карин...
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:47
9-та глава
-Ама ти май не си напучи урока миналия път?-попитах подигравателно.
-Този път няма да бъда мислостива Сакура и ти ще си тази, която ще е в болница една седмица!-Итачи гледаше със голяяям интерес какво си говорят момичетата и нищо не разбираше.
-Ооо-йеее!-изкефи се Саске.-Пак ще гледаме сеир.-продължи, като си взе нещо за хапване.
-Кралю, моля дуела ни да е официален!-извика тя на краля, което още повече ме накара да се усмихна, защо тази ку*ка има такова самочувствие? Този път няма да съм милостива. Кралят кимна и направи знак да ни дадът саби.
-Ще следвам думите ти и също няма да бъда милостива.-предупредих. Тя се засили срещу мен, но с крайчето на сабята отклоних нейната и се завъртях, така че тя падна на пода. Драснах на дърба си три чертички , като буквата ''С''.
-А това е за спомен от мен.-усмихнах се доволно.
-Ах ти малка пикла!-извика Карин и се хвърли отново гневна и без да мисли. Ето това беше момента - тя не си беше обмислила хода и това щеше да я довърши. Засилих сабяра и я намушках в корама.
-Агх..-извика тя. Промуших я навътре и завъртях сабята, след което последва един писък.
-Казах, ти че няма да съм милостива.- след което на ряз изкарах сабята и я обърсах на роклята й. Тя хвана раната си, която кървеше страшно и продължи да вика. Саске почти се задави с храната, която ядеше, а Итачи беше ококорил очи. Отидох при тях.
-Тя найстина те обича- направо си умря!-казах с ирония и се усмихнах. Кралят офицялно обяви, че аз съм победила дуела. Изведнъж телефона ми звъна.
-Йееее, ама то има обхват тука бе!-извиках щастливо.
*Ино! Куч*а такваз заради теб тука се боря с Шрек, секси Канаме и Калуд и най-якото тук е Итачи от Skillet, ама неможах да му взема афтограф, много е гаден.* казах и се изплезих на Ита.
*О, надявах се да не го кажеш! Ще ме гръмнат стой там идвам!*
*Какво?! Ама ти знаеше за тука, ще ти счупщ главата сао да дойдеш...* извиках, но тя даже беше затворила телефона.
-Айде де, да ми един афтограф!-изревах запоследно. ТОй кимна отрицателно.-Ама ти найстина си задръстен и скръндза!-звиках сардито.-Hell , Yeah! С нетърпение очаквам да стъпя в New Yorker в мола и в спа салона, масаж, басейн , готини пичове...*замечтана физюлнимия*, и изобяо няма да ми липсва страната тук!-извиках последното щастливо.
-Сасуке, айде казвай на Наруто и си правяйте багажа! Имам да ходя на концерт после!
-Моя?0попита по-големия Учиха, като знаеше, че ще прави концерт.
-Е на кой друг?-казах и тъгнах.
След като си оправихме багажа приятелката ми дойде с хеликоптер и ни върна обратно, като ми обясни, че и нейното семейство, като нашето имали кралство там, но го оставили дошли, заемайки мястото на пазители и не позволявали на обикневените хора да преминат и узнаят за другия свят. Щях да я гръмна дет не ми е казала нищо досега.
След 1 ден....
-Ама аз не мога да вървя така! Мого са неудобни тея дрехи, Сакура, помогни ми малко!-извика Саске.
-Виж тря изглеждаш като готин пич- всички тук носят такива дрехи.-обесних му, като огледах добре дрехите, който бяхме купили. Черна риза, тъмни дънки и кожено яке. Косата и без това си беше супер и само трябваше да стои до мен.
Излязохме от къщи, качвайки се в моята кола, от която Саске се изплаши и думите му бяха ''Какво е това животно?'' отговорих''О, да стррашно животно е колата ми''. Когато стигнахме мястото на концерта Наруто и Ино вече бяха там.
-Изглежда Наруто е по-добър от теб в ставането на модерен.
-Той в нищо не е по-добър от мен.-очаквания отговор. След като сипах сол на раната знаех, че ще се старае да по-добър от приятеля си. Всички започнахме да крещим когато Итачи излезе и започнаха да свирят. Забелязах, че по-големия Учиха наблюдава само мен. Учиха беше разбрал, че неможе без мен. Случайно увлечение- бяха първите му мисли, но не . Той найстина се беше влюбил в мен и беше усъзнал, че живота бавно става безсмислен за него. Искаше ме само за себе си, но това което виждаше в очите ми, като гледах Саске го подлудяваше. Той усещаше, че бавно се влюбвам в по-малкия му брат...
-Ама ти май не си напучи урока миналия път?-попитах подигравателно.
-Този път няма да бъда мислостива Сакура и ти ще си тази, която ще е в болница една седмица!-Итачи гледаше със голяяям интерес какво си говорят момичетата и нищо не разбираше.
-Ооо-йеее!-изкефи се Саске.-Пак ще гледаме сеир.-продължи, като си взе нещо за хапване.
-Кралю, моля дуела ни да е официален!-извика тя на краля, което още повече ме накара да се усмихна, защо тази ку*ка има такова самочувствие? Този път няма да съм милостива. Кралят кимна и направи знак да ни дадът саби.
-Ще следвам думите ти и също няма да бъда милостива.-предупредих. Тя се засили срещу мен, но с крайчето на сабята отклоних нейната и се завъртях, така че тя падна на пода. Драснах на дърба си три чертички , като буквата ''С''.
-А това е за спомен от мен.-усмихнах се доволно.
-Ах ти малка пикла!-извика Карин и се хвърли отново гневна и без да мисли. Ето това беше момента - тя не си беше обмислила хода и това щеше да я довърши. Засилих сабяра и я намушках в корама.
-Агх..-извика тя. Промуших я навътре и завъртях сабята, след което последва един писък.
-Казах, ти че няма да съм милостива.- след което на ряз изкарах сабята и я обърсах на роклята й. Тя хвана раната си, която кървеше страшно и продължи да вика. Саске почти се задави с храната, която ядеше, а Итачи беше ококорил очи. Отидох при тях.
-Тя найстина те обича- направо си умря!-казах с ирония и се усмихнах. Кралят офицялно обяви, че аз съм победила дуела. Изведнъж телефона ми звъна.
-Йееее, ама то има обхват тука бе!-извиках щастливо.
*Ино! Куч*а такваз заради теб тука се боря с Шрек, секси Канаме и Калуд и най-якото тук е Итачи от Skillet, ама неможах да му взема афтограф, много е гаден.* казах и се изплезих на Ита.
*О, надявах се да не го кажеш! Ще ме гръмнат стой там идвам!*
*Какво?! Ама ти знаеше за тука, ще ти счупщ главата сао да дойдеш...* извиках, но тя даже беше затворила телефона.
-Айде де, да ми един афтограф!-изревах запоследно. ТОй кимна отрицателно.-Ама ти найстина си задръстен и скръндза!-звиках сардито.-Hell , Yeah! С нетърпение очаквам да стъпя в New Yorker в мола и в спа салона, масаж, басейн , готини пичове...*замечтана физюлнимия*, и изобяо няма да ми липсва страната тук!-извиках последното щастливо.
-Сасуке, айде казвай на Наруто и си правяйте багажа! Имам да ходя на концерт после!
-Моя?0попита по-големия Учиха, като знаеше, че ще прави концерт.
-Е на кой друг?-казах и тъгнах.
След като си оправихме багажа приятелката ми дойде с хеликоптер и ни върна обратно, като ми обясни, че и нейното семейство, като нашето имали кралство там, но го оставили дошли, заемайки мястото на пазители и не позволявали на обикневените хора да преминат и узнаят за другия свят. Щях да я гръмна дет не ми е казала нищо досега.
След 1 ден....
-Ама аз не мога да вървя така! Мого са неудобни тея дрехи, Сакура, помогни ми малко!-извика Саске.
-Виж тря изглеждаш като готин пич- всички тук носят такива дрехи.-обесних му, като огледах добре дрехите, който бяхме купили. Черна риза, тъмни дънки и кожено яке. Косата и без това си беше супер и само трябваше да стои до мен.
Излязохме от къщи, качвайки се в моята кола, от която Саске се изплаши и думите му бяха ''Какво е това животно?'' отговорих''О, да стррашно животно е колата ми''. Когато стигнахме мястото на концерта Наруто и Ино вече бяха там.
-Изглежда Наруто е по-добър от теб в ставането на модерен.
-Той в нищо не е по-добър от мен.-очаквания отговор. След като сипах сол на раната знаех, че ще се старае да по-добър от приятеля си. Всички започнахме да крещим когато Итачи излезе и започнаха да свирят. Забелязах, че по-големия Учиха наблюдава само мен. Учиха беше разбрал, че неможе без мен. Случайно увлечение- бяха първите му мисли, но не . Той найстина се беше влюбил в мен и беше усъзнал, че живота бавно става безсмислен за него. Искаше ме само за себе си, но това което виждаше в очите ми, като гледах Саске го подлудяваше. Той усещаше, че бавно се влюбвам в по-малкия му брат...
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:47
9-та глава
Итачи слезе от сцената уморен от часовете , който свири и замина зад кулисите , естествено и аз след него. Вечи си имах снимка и маркер и бях готова да го накрам да ми даде афторгаф и нямаше да се върна без да изпъня целата си. Тайно се мушнай от заднната страна , влязох от прозореца на тоалетната и вече бях вътре. Точно тогава Итачи заключваше вратата си , за да се отърве от глупавите си фенки, от който спадах и аз.
-Итачи! Много беше готин! Сега ми дай афтограф!-извиках и скочих на гърба му. Той първо се стресна, но след това позна гласа ми.
-О, Сакура. Само ела до нас, че имам малко работа .-каза и си навлече якето.
–ОК. -тговорих и изкарах телефона си от чантата и се обадих на Ино.
*Ино дай ми Саске*
*Как можеш да говориш с мен от тази малка кутийка?* беше първия въпрос на китеца ХД.
*Питай Ино сега аз отивам до кущата на Итачи и ти не ми пипай животното, ъъ тоест колата , а се прибери с Наруто и Ино! Ако видя още едн а драскотина на живо..ламбурджинито си ще ти спукам мутрата!* извиках и тряснах телефона.
-Животно?-запита със смях по-големия Учиха, докато ме пъхаше в неговото живот..., беже заради тоя Саске и аз започнах да говоря смахнато, впрочем колата .
-Е, кираец, какво да се прави.-отговориий и се засмях. Пътят не беше много дълъг, само десет километра и бяхме в една вила малко от града. Къщата изглеждаше страховито, чак ме побиха тръпки. Беше луксозна,добре обзаведена , но нещо ме плашеше в нея. Без много да му мисля последвах Учиха и влязох.
-Разполагай се сякаш си във вас.-Итачи влезе в банята.
-Щом казваш.-усмихнах се и си отворих пакет чипс. Настаних се на дивана, като качих крака на масата и си пуснах страшен филм. Имах чувството, че нещо ме наблюдава и това правеше обстановката още по-напрегната. Глупави мисли като духове и зли магии се мушнаха в главата ми и започнах да си мисля, че докато се къпе в Итачи, че влезе зъл дух ХД. Изведнъж се чу скърцане и скокнах от леглото. Бързичко побегнах към банята и отворих с затворени очи вратата.
-Сакура?-попита учуден чернокоското и отвори вратата на душ кабината.
-Ъъъ, аз опросто ме хвана страх и... ух, че ужасен вкус имаш ама и ти! Много е зловеща къщата!-замазах , но се спънах и се люоснах на мокрия под- изглежда кабината пропускаше. Продължх да стискам очи, защото знаех какво ще следва да вия ХД.
-Цялата си мокра сега. Влез и ти с мен под душа.
-Какво , не не, аз съм добре тук.-запротестирах, но Итачи ме дръпна право с рехите в кабината. Отворих очи от учудване , но не погледнах надолу, а право в очите му.
-Заради теб сега напълно съм мокра!-запротестирах още повече, но Учиха се усмихваше самодоволно, виждайки че бузите ми розовеят.-Изглежда си се изкъпал, айде сега излизай , че да се изкъпя и аз.-избутах го и след,като се уверих, че е излязъл се изкъпах . Взех една хавлия и се увих, след което излязаох, че още повече ме хвана страх в тая баня-кажете сега не съм ло гледала много филми ХД. След като излязох забелязах, че телефона ми звъни.
*Сакура,.... Саске блъсна ламбурджинито , но спкойно на него нищо му няма.*
*Какво? Моя красив пич е мъртъв?! О, ще го пречукам това копеле, че ми е блъснал скапоцената кола!* разиках се и по-големия Учиха ми се смееше. *Дай телефона на това копеле!*
*Сакура не се въйкай това е просто животно!*
*Ти си живоно не наричай така мъртвия ми красавец! Сега се прибери с на Ино животното, отвори говорещата кутия (телевизора ХД) и бракни в бялата пещера за храна (хладилника ХД). Като се прибера ще си приказваме!* извиках и тряснах телефона.
Итачи слезе от сцената уморен от часовете , който свири и замина зад кулисите , естествено и аз след него. Вечи си имах снимка и маркер и бях готова да го накрам да ми даде афторгаф и нямаше да се върна без да изпъня целата си. Тайно се мушнай от заднната страна , влязох от прозореца на тоалетната и вече бях вътре. Точно тогава Итачи заключваше вратата си , за да се отърве от глупавите си фенки, от който спадах и аз.
-Итачи! Много беше готин! Сега ми дай афтограф!-извиках и скочих на гърба му. Той първо се стресна, но след това позна гласа ми.
-О, Сакура. Само ела до нас, че имам малко работа .-каза и си навлече якето.
–ОК. -тговорих и изкарах телефона си от чантата и се обадих на Ино.
*Ино дай ми Саске*
*Как можеш да говориш с мен от тази малка кутийка?* беше първия въпрос на китеца ХД.
*Питай Ино сега аз отивам до кущата на Итачи и ти не ми пипай животното, ъъ тоест колата , а се прибери с Наруто и Ино! Ако видя още едн а драскотина на живо..ламбурджинито си ще ти спукам мутрата!* извиках и тряснах телефона.
-Животно?-запита със смях по-големия Учиха, докато ме пъхаше в неговото живот..., беже заради тоя Саске и аз започнах да говоря смахнато, впрочем колата .
-Е, кираец, какво да се прави.-отговориий и се засмях. Пътят не беше много дълъг, само десет километра и бяхме в една вила малко от града. Къщата изглеждаше страховито, чак ме побиха тръпки. Беше луксозна,добре обзаведена , но нещо ме плашеше в нея. Без много да му мисля последвах Учиха и влязох.
-Разполагай се сякаш си във вас.-Итачи влезе в банята.
-Щом казваш.-усмихнах се и си отворих пакет чипс. Настаних се на дивана, като качих крака на масата и си пуснах страшен филм. Имах чувството, че нещо ме наблюдава и това правеше обстановката още по-напрегната. Глупави мисли като духове и зли магии се мушнаха в главата ми и започнах да си мисля, че докато се къпе в Итачи, че влезе зъл дух ХД. Изведнъж се чу скърцане и скокнах от леглото. Бързичко побегнах към банята и отворих с затворени очи вратата.
-Сакура?-попита учуден чернокоското и отвори вратата на душ кабината.
-Ъъъ, аз опросто ме хвана страх и... ух, че ужасен вкус имаш ама и ти! Много е зловеща къщата!-замазах , но се спънах и се люоснах на мокрия под- изглежда кабината пропускаше. Продължх да стискам очи, защото знаех какво ще следва да вия ХД.
-Цялата си мокра сега. Влез и ти с мен под душа.
-Какво , не не, аз съм добре тук.-запротестирах, но Итачи ме дръпна право с рехите в кабината. Отворих очи от учудване , но не погледнах надолу, а право в очите му.
-Заради теб сега напълно съм мокра!-запротестирах още повече, но Учиха се усмихваше самодоволно, виждайки че бузите ми розовеят.-Изглежда си се изкъпал, айде сега излизай , че да се изкъпя и аз.-избутах го и след,като се уверих, че е излязъл се изкъпах . Взех една хавлия и се увих, след което излязаох, че още повече ме хвана страх в тая баня-кажете сега не съм ло гледала много филми ХД. След като излязох забелязах, че телефона ми звъни.
*Сакура,.... Саске блъсна ламбурджинито , но спкойно на него нищо му няма.*
*Какво? Моя красив пич е мъртъв?! О, ще го пречукам това копеле, че ми е блъснал скапоцената кола!* разиках се и по-големия Учиха ми се смееше. *Дай телефона на това копеле!*
*Сакура не се въйкай това е просто животно!*
*Ти си живоно не наричай така мъртвия ми красавец! Сега се прибери с на Ино животното, отвори говорещата кутия (телевизора ХД) и бракни в бялата пещера за храна (хладилника ХД). Като се прибера ще си приказваме!* извиках и тряснах телефона.
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:48
10-та глава
-Говедо! Мале ще го спукам от бой тоя ! Как ще ми блъсне красавеца? Предупредих го да не се доближава!-крещях и обикалях назад-напред из стаята. Бързичко извадих телефона и набрах номера на татко.
*О, баща , как си?*
*Къде се губиш бе момиче? Знаеш ли от колко дена те търсим?* кразкрая ми се той.
*Тате ти какво си си оравил на гласа- много млад ми звучиш.* излъгах.
*Ааа.. еми аз съм си млад*
*Така де, трябва ми пари за нова кола.* набързочко казах.
*Какво???*
*Ама нали знаеш колко те обичам?*
След половин час пазарлък колата ми си беше уредена. Еее, има ли друг като мен- не!
-Сега ми дай нещо за обличане , че цялата съм мокра и афтограф!Замръзнах с тази кърпа!- Итачи ми подаде някакви негови тъмно сини пижами с дълъг ръкав. Преоблякох се и излязох за да ме види. Ръкавите ми стърчаха и се спъвах на дългите крачоли.
-Ако очакваш да се прибера така просто си мечтай! Сега ми дай афтограф и ме закарай вкъщи.
Учиха недоволно хвана маркера и се подписа отдолу.
-Сега напиши "С много целувки за Сакура".
-Пфф, добре!-започнах да си целувам и гуркам афтографа. След което му хванах ръкава и го дръпнах.-А , това за какво беше.
-За спомен.-изхилих се. Тръгнахме към колата и се качихме, но се оказа , че бензина е свършил. Изкарах си телефона, но батерията ми беше свършила. Итачи също изкара своя, но се оказа, че няма обхват.
-Боже , защо ме мразиш толкова?!-извиках , като пороен дъжд заваля. Пуснахме си телевизора, където съобщиха , че е станало някаква авария и затова няма обхват.
–Изглежда тази нощ сме тук.-Учиха ме бутна към дивана и започнахме да гледаме комедия , като се бяхме завили с одеало.
-За съжаление- но поне си имам афтограф!-казах усмихнато. След секуна тока угасна и се чу един вик от мен.-В шибаната ти къща има духове, за бога ти луд ли си да живееш тук?!-извиках , като здраво се вкопчих в ризата му. Той издаде зука , котйо издава бялата жена от филма Гняв, което ме изплаши още повече и скокнах от леглото към стапалата, но се спънах и изпаднах в безсъзнанние.
Бавно отворих очи и видях Итачи до мен.
-Ти луд ли си да ме стряскаш така?-извиках, като се качих върху него-бях разкрачена на скура му , хванала се за яката и лудо крещяща. Той се надигна и ме прегърна.
-Не знаех, че си такава пъзла! Просто се избъзиках.-обясни ми. Станах отгоре му и се огледах- две-три свещички осветява стаята, изглежда токът още не беше дошъл.
-Трябва да намерим нещо за хапване, защото още малко ще пукна от глас.-казах и се почезох за главата. Учиха ме хвана и поведе по стъпалата към кухнята. Докато се разхождах, той внезапно спря и се блъснах в него.
-Да не би да видя дух?-попитах стреснато. Итачи се засмя и отговоти:
-Не, просто се сетих, че няма храна, пук какви духове ми балнуваш?
-Няма храна?-изревах.
-Майтап- можеш ли да готвиш?
-Не.Спри да си бръщолевил простотии , а просто влез в шбаната кухня!
Гледах любопитно какво готни по-големия Учиха, найстина много ми беше интересно,че той може да готви. След десет минути масата беше сложена и започнахме да се храним.
-Когато купувах тази къща мъжът ме предупреди че тук преди...-преди да е продължил го спраях.
-Престани!- извиках, знам , че се опитваше да ме изплаши, затова не сиках да го чуя. След като се нядохме си легнахме, като Итачи настоя да легна при него и аз не отказах, защото ме беше адски много страх. И ето че от часове наред не можех да заспа и го гледах- беше красив.
-Спри да ме гледаш, а заспивай!-изшушука усетил погледа ми на лицето си.- Няма да се превърна в граф Дракула, спокойно.-тбеляза, след което си затворих бавно очите и се унесох в ладък сън
-Говедо! Мале ще го спукам от бой тоя ! Как ще ми блъсне красавеца? Предупредих го да не се доближава!-крещях и обикалях назад-напред из стаята. Бързичко извадих телефона и набрах номера на татко.
*О, баща , как си?*
*Къде се губиш бе момиче? Знаеш ли от колко дена те търсим?* кразкрая ми се той.
*Тате ти какво си си оравил на гласа- много млад ми звучиш.* излъгах.
*Ааа.. еми аз съм си млад*
*Така де, трябва ми пари за нова кола.* набързочко казах.
*Какво???*
*Ама нали знаеш колко те обичам?*
След половин час пазарлък колата ми си беше уредена. Еее, има ли друг като мен- не!
-Сега ми дай нещо за обличане , че цялата съм мокра и афтограф!Замръзнах с тази кърпа!- Итачи ми подаде някакви негови тъмно сини пижами с дълъг ръкав. Преоблякох се и излязох за да ме види. Ръкавите ми стърчаха и се спъвах на дългите крачоли.
-Ако очакваш да се прибера така просто си мечтай! Сега ми дай афтограф и ме закарай вкъщи.
Учиха недоволно хвана маркера и се подписа отдолу.
-Сега напиши "С много целувки за Сакура".
-Пфф, добре!-започнах да си целувам и гуркам афтографа. След което му хванах ръкава и го дръпнах.-А , това за какво беше.
-За спомен.-изхилих се. Тръгнахме към колата и се качихме, но се оказа , че бензина е свършил. Изкарах си телефона, но батерията ми беше свършила. Итачи също изкара своя, но се оказа, че няма обхват.
-Боже , защо ме мразиш толкова?!-извиках , като пороен дъжд заваля. Пуснахме си телевизора, където съобщиха , че е станало някаква авария и затова няма обхват.
–Изглежда тази нощ сме тук.-Учиха ме бутна към дивана и започнахме да гледаме комедия , като се бяхме завили с одеало.
-За съжаление- но поне си имам афтограф!-казах усмихнато. След секуна тока угасна и се чу един вик от мен.-В шибаната ти къща има духове, за бога ти луд ли си да живееш тук?!-извиках , като здраво се вкопчих в ризата му. Той издаде зука , котйо издава бялата жена от филма Гняв, което ме изплаши още повече и скокнах от леглото към стапалата, но се спънах и изпаднах в безсъзнанние.
Бавно отворих очи и видях Итачи до мен.
-Ти луд ли си да ме стряскаш така?-извиках, като се качих върху него-бях разкрачена на скура му , хванала се за яката и лудо крещяща. Той се надигна и ме прегърна.
-Не знаех, че си такава пъзла! Просто се избъзиках.-обясни ми. Станах отгоре му и се огледах- две-три свещички осветява стаята, изглежда токът още не беше дошъл.
-Трябва да намерим нещо за хапване, защото още малко ще пукна от глас.-казах и се почезох за главата. Учиха ме хвана и поведе по стъпалата към кухнята. Докато се разхождах, той внезапно спря и се блъснах в него.
-Да не би да видя дух?-попитах стреснато. Итачи се засмя и отговоти:
-Не, просто се сетих, че няма храна, пук какви духове ми балнуваш?
-Няма храна?-изревах.
-Майтап- можеш ли да готвиш?
-Не.Спри да си бръщолевил простотии , а просто влез в шбаната кухня!
Гледах любопитно какво готни по-големия Учиха, найстина много ми беше интересно,че той може да готви. След десет минути масата беше сложена и започнахме да се храним.
-Когато купувах тази къща мъжът ме предупреди че тук преди...-преди да е продължил го спраях.
-Престани!- извиках, знам , че се опитваше да ме изплаши, затова не сиках да го чуя. След като се нядохме си легнахме, като Итачи настоя да легна при него и аз не отказах, защото ме беше адски много страх. И ето че от часове наред не можех да заспа и го гледах- беше красив.
-Спри да ме гледаш, а заспивай!-изшушука усетил погледа ми на лицето си.- Няма да се превърна в граф Дракула, спокойно.-тбеляза, след което си затворих бавно очите и се унесох в ладък сън
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Re: Страната на чудесата, вълшебствата и приказките
Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:48
11-та глава
- Я, ама аз съм жива! И цяла- целеничка!- извиках щастливо, когато се събудих и напипах, че всички мои части са тук.
- Определено.- отбеляза Итачи, който ме наблюдаваше .
- И ще се прибера!- усмихнах се широко но не забелязах как чернокоското до мен леко свали усмивката си. Изгоних го от стаята и облякох вече сухите си дрехи, като сресах рошавата коса. Излязох и се затичах към хола , където трябваше да бъде и певеца ми. Докато слизах видях, че говори по телефона, изглежда имше обхват. Грабнах телефона и си извиках такси.
- Беше ми приятно и мерси за афтографа.- лекичко го прегърнах и тръгнах към входната врата. Сложих ръка на дръжката, но някой ме спря, като сложи с цялата ръка и не ми позволи да отворя. Обърнах се и се срешнах с черните, като нощта очи , гледаща в объркване.
- Забравих ли нещо?- попитах, като неможах да изкарам защо направи това. Итачи стисна здраво ръката ми и ме заведе до канепето, казвайки ми да седна.
- Виж, Сакура... а-аз не мога без теб. Откакто се запознахме в страната на чудесата, просто не мога да те забравя. Сякаш си друга за мен, точно моят вид херойн и няма да те оставя, да си тръгнеш. Искам да живееш тук , при мен.
- Но аз...- преди да съм довършила ме прекъсна, като хвана двете ми ръце и вплете пръсти в тях на сантиметри от лицето ми.
- И ако насила трябва, пак ще останеш тук!- твърдо каза, което така ме вбеси, че ме изкара извън кожата. Забих силно нокти в ръцете му и присвих очи.
- Да не съм ти някоя кукла? Разглезено малко принцче! Не можеш да имаш всичко , което искаш.- разкрещях се и го блъснах, след което станах и тръгнах към вратата., но беше заключена. Гневно грабнах вазаtа на ъгъла на стаята и я захвърлих по прозореца, надявайки да се счупи, но не се получи.
- Не можеш да избягаш, Сакура, оставаш тук.- гневно замахнах ръка и му забърсах рокаджийското личице. Както ръката ми е малко по тежичка му се спука устанта. Обръна се към мен като разгевен бик , а очите му бълваха изкри, което ми казваше че става напечено.
- Мразя те! Мразя те! Мразя те от дъното на душата и искам да умреш- да го видя!-извиках и се закачвах по стълбите. Може би терасата е отключена, казах си и се качих. Заключих вратата и взех нещо здраво, за да счупя прозореца и се чу едно ТРЯС. Бързо излязох, като се одрах по ръката и кръвта не закъсня, но изобщо не обърнах внимание. Скочих от не много високата тераса и се забягах, без дори да виждам накъде и се спунах. Следващият момент Итачи гневно ме вдигна, като стисна здраво ръцете ми и започна да ми крещи нещо, което дори не разбирах. Чак след секунди усъзнах, че ръката ми кърви. Заведе ме в къщата и дезинфектира раната, като ми сложи лепенка и ме настани пред телевизора. Докато си слушах мизка една песничка старашно много ми хареса и усилих звука.
- Поздрав за тебе!- извиках с ирония. (ето я песникчата http://vbox7.com/play:1c84cda8 ) Трябваше да му надуя главата или да направя нещо така че да ме остазви, затова започнах да си измисям песен.
- Итачи е досаден, нананана. Итачи е кретен, нананана. Той е много глупав, и и го мразя много.- пеех, като натъртвах на обидите, но никакъв резултат.
- Ах,да ти се!- извиках гневно. Глупака даже и не беше разбрал, че съм набарала телефона му и пратих СМС на Ино, като го изтрих и сложих телефона на мястото.
Отказвах да ям, да пия и всичко, даже не говорех. Просто седях и гледах в едно точка прегърнала една възглавница. Къде останаха тея хора.
- Сакура..- той дойде до мен.- ...моля те, хапни си нещо.- малко бях учудена и надигнах веджи, но не отговорих , а извърнах глава.- Ще те накарам насила!
- Само насила знаеш , нали? Защо не приемеш истината , че не те обичам?
- Кого обичаш тогава?!- разкрещя ми се право в лицето.
- Саске!- извиках без изобщо да мисля и даже незнаех дали лъжа. Чак сега забелязах Наруто , Саске и Ино , че са влезли.
-Най-накрая! Абе момиче, ти с телефона даже в кенефа влизаш, толкова едно съобщение ли неможа да видиш! Там ясно ти посочих къде съм и че съм пленница!-извиках.
Ино ме изкара навън, а вътре останаха тримата. Говореха си нещо , но не можех да чуя какво. След половин час по-малкия Учиха влезе в колата при мен, като помоли Ино да изчака отвън.
- Направи ли ти нещо?- попита, като се приближи и погали бузата ми. Кимнах отрицателно.
- Не.- той бавно се приближи и сля устните си с моите.Чак сега усъзнавах, чак сега разбирах, че това изречено преди малко не беше лъжа , а истина- аз обичах Саске и сега щяме да сме щастливи, щастливи заедно.
КРАЙ
- Я, ама аз съм жива! И цяла- целеничка!- извиках щастливо, когато се събудих и напипах, че всички мои части са тук.
- Определено.- отбеляза Итачи, който ме наблюдаваше .
- И ще се прибера!- усмихнах се широко но не забелязах как чернокоското до мен леко свали усмивката си. Изгоних го от стаята и облякох вече сухите си дрехи, като сресах рошавата коса. Излязох и се затичах към хола , където трябваше да бъде и певеца ми. Докато слизах видях, че говори по телефона, изглежда имше обхват. Грабнах телефона и си извиках такси.
- Беше ми приятно и мерси за афтографа.- лекичко го прегърнах и тръгнах към входната врата. Сложих ръка на дръжката, но някой ме спря, като сложи с цялата ръка и не ми позволи да отворя. Обърнах се и се срешнах с черните, като нощта очи , гледаща в объркване.
- Забравих ли нещо?- попитах, като неможах да изкарам защо направи това. Итачи стисна здраво ръката ми и ме заведе до канепето, казвайки ми да седна.
- Виж, Сакура... а-аз не мога без теб. Откакто се запознахме в страната на чудесата, просто не мога да те забравя. Сякаш си друга за мен, точно моят вид херойн и няма да те оставя, да си тръгнеш. Искам да живееш тук , при мен.
- Но аз...- преди да съм довършила ме прекъсна, като хвана двете ми ръце и вплете пръсти в тях на сантиметри от лицето ми.
- И ако насила трябва, пак ще останеш тук!- твърдо каза, което така ме вбеси, че ме изкара извън кожата. Забих силно нокти в ръцете му и присвих очи.
- Да не съм ти някоя кукла? Разглезено малко принцче! Не можеш да имаш всичко , което искаш.- разкрещях се и го блъснах, след което станах и тръгнах към вратата., но беше заключена. Гневно грабнах вазаtа на ъгъла на стаята и я захвърлих по прозореца, надявайки да се счупи, но не се получи.
- Не можеш да избягаш, Сакура, оставаш тук.- гневно замахнах ръка и му забърсах рокаджийското личице. Както ръката ми е малко по тежичка му се спука устанта. Обръна се към мен като разгевен бик , а очите му бълваха изкри, което ми казваше че става напечено.
- Мразя те! Мразя те! Мразя те от дъното на душата и искам да умреш- да го видя!-извиках и се закачвах по стълбите. Може би терасата е отключена, казах си и се качих. Заключих вратата и взех нещо здраво, за да счупя прозореца и се чу едно ТРЯС. Бързо излязох, като се одрах по ръката и кръвта не закъсня, но изобщо не обърнах внимание. Скочих от не много високата тераса и се забягах, без дори да виждам накъде и се спунах. Следващият момент Итачи гневно ме вдигна, като стисна здраво ръцете ми и започна да ми крещи нещо, което дори не разбирах. Чак след секунди усъзнах, че ръката ми кърви. Заведе ме в къщата и дезинфектира раната, като ми сложи лепенка и ме настани пред телевизора. Докато си слушах мизка една песничка старашно много ми хареса и усилих звука.
- Поздрав за тебе!- извиках с ирония. (ето я песникчата http://vbox7.com/play:1c84cda8 ) Трябваше да му надуя главата или да направя нещо така че да ме остазви, затова започнах да си измисям песен.
- Итачи е досаден, нананана. Итачи е кретен, нананана. Той е много глупав, и и го мразя много.- пеех, като натъртвах на обидите, но никакъв резултат.
- Ах,да ти се!- извиках гневно. Глупака даже и не беше разбрал, че съм набарала телефона му и пратих СМС на Ино, като го изтрих и сложих телефона на мястото.
Отказвах да ям, да пия и всичко, даже не говорех. Просто седях и гледах в едно точка прегърнала една възглавница. Къде останаха тея хора.
- Сакура..- той дойде до мен.- ...моля те, хапни си нещо.- малко бях учудена и надигнах веджи, но не отговорих , а извърнах глава.- Ще те накарам насила!
- Само насила знаеш , нали? Защо не приемеш истината , че не те обичам?
- Кого обичаш тогава?!- разкрещя ми се право в лицето.
- Саске!- извиках без изобщо да мисля и даже незнаех дали лъжа. Чак сега забелязах Наруто , Саске и Ино , че са влезли.
-Най-накрая! Абе момиче, ти с телефона даже в кенефа влизаш, толкова едно съобщение ли неможа да видиш! Там ясно ти посочих къде съм и че съм пленница!-извиках.
Ино ме изкара навън, а вътре останаха тримата. Говореха си нещо , но не можех да чуя какво. След половин час по-малкия Учиха влезе в колата при мен, като помоли Ино да изчака отвън.
- Направи ли ти нещо?- попита, като се приближи и погали бузата ми. Кимнах отрицателно.
- Не.- той бавно се приближи и сля устните си с моите.Чак сега усъзнавах, чак сега разбирах, че това изречено преди малко не беше лъжа , а истина- аз обичах Саске и сега щяме да сме щастливи, щастливи заедно.
КРАЙ
Leeteuk~- Admin~ Jungsuholic
- Име : Сезен
Мнения : 540
Репутация : 5
Your place :: FanFiction :: Anime fics
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|