Your place
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Любов, превърнала се в омраза (сасусаку)

Go down

Любов, превърнала се в омраза (сасусаку) Empty Любов, превърнала се в омраза (сасусаку)

Писане  Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:18



Всичко започна една лятна нощ . Тя беше на беше на 14 години . Още не беше установила силата в нея . Заради омразата и болката тя дойде при мен , осъзнала силата си , искаща да превърне любовта си в омраза и презрение . Аз бях единствения човек , който можеше да и помогне , да я обучи и поучи . Знаех какво и трябва и как да и го дам . А най-интересното беше силата й , която беше наистина голяма . Аз Итачи Учиха почти и завиждах . А как ли я има ?
В моя клан - Учиха , ако се родят две момчета съдбата им се решава тогава . По-големият има сила , огромна сила . Силата обаче след време си заминава . Нож с две осриета , използваш хубавата част , но идва време и лошата те достига . Обаче малкия брат има сила не толкова голяма колкото на големия , но вечна . Е , проблема е това , че неможе да има трети . Така трябва да е , ако се роди трети син или дъщеря се убива . Убива се защото този човек има сила , огромна . Голяма колкото на големия брат и безкраина колкото на малкия . А законът е - този трети да изчезне , защото хората ги хващало страх от огромната сила и мощ , която притежавал той .
И така аз имах сестра . Саске не знеше за това . От АМБУ получих предпоследна мисия - Да спася сестра ми . А последната - да избия клана , поради огромното му престъпление .
Ноща преди церемонията за убиването я откраднах и заведох при хокагето . След това убих клана си , но обичах много Саске и го оставих жив . Дадох му цел за да живее - да ме мрази и презира . За да стане силен и един ден да доойде , да ме убие .
Итака с години наред я забравях , не знаех как изглежда , нито дали знае за силите си .
Така един ден докато седях в скривалището на Акатски , тя дойде . Сакура Харуно на 14 години . Разбрала е за силата си на една мисия , когато чакрата и е привършила и изведнъж косата и станала черна и имала шаринган . Това я уплашило , но след това се прибрала и размислила . Дойде при мен и я обучих . Беше превърнала лчбовта си към брат ми в силно оръжие . Оръжие като шарингана , тоест което няма да го загуби никога . Беше красива , това и се очакваше от човек с кръв на Учиха .
Имаше още нещо , тъй като не беяхме от една и съща майка тя имаше розова коса . Една грешчица на баща ми . ( :D )
Сега я превърнах в силна нинжа . Щях да и взема очите , както мислех да направя с брат ми . Нейните бяха уникални , но проблема беше , че тя е жена и очите и са малко по малки от мойте и нямаше да си пасне . ( може да е малко смешно , но това се сетих )
В нея най-много ми харесва безкрайно голямата и омраза към Саске . От толкова голяма любов тя се превърна в омраза . Е така казват - линията мездо люовта и омразата е тънка . Такава буйна душа искаща отмащение за болката , такава омраза и презрение , сигорно и брат ми не таи към мен .
Сега вече е голяма обучих я . Много е силна и доста умна . Като малка винаго я лъжех , след като спечелих доверието и , така я научих да не се доверява на никого , да лъже и мами . Сега има ледено сърце , даже от камък , мога да кажа . Стана на 17 години и е красива , което е още по добре за нея . Преди два дена тръгнахме с Кисаме и Сакура за да се срешнем с Саске . Даже не спеше от напражение . Имаше дрехи на Акатси които я правеха още по примамлива . Косата дълга на две опашки . Често смъкваше мантията и мармореше защото я дразнело . Слага си ръкавици . ( http://republika.pl/blog_xz_4165147/5760519/sz/akatsuki_team_7__sakura_by_vinrylgrave.jpg kakto ето тук как е е тей ) Днес щяхме да се срешнем с Саске и казах на Кисаме и Сакура да ме чакат отвън .
Говорихме с брат ми , и точно в края на разговора когато щих да заминавам Сакура влезе . Вече бях на прици , но я видях .
-Итачи-сан . - каза тя и се огледа . Видя Саске и го погледна с отвръщение , както и очаква . Тя не беше малкото моиченце тоето харесваше всяка част от него , което се радваше на всяка негова дума . ( погледнала го е като на снимката , там ми изглежд теи )
-Сакура . - казах .
-Хн ... - каза тя , разбрала за намека ми , зчезна в дим . Излязох от зградата и след като групата се отдалечихме я попитах за постъпката .
-Сакура казах ти да стоиш отвън защо влезе ? - протестирах .
-Стана ми тъпо . - ми каза тя с обикновения си сук и спокоен тон , дори и без да ме погледнае . За момент се загледах , създал съм такова , такова .... студенокръвно чудовище . ( речника запецна ) Слека усмивка се плъзна по лицето ми , и сякаш се похвалих за чудесната си работа . Тя усети погледа ми който се задържа върхо нея .
-Какво си ме зяпнал . - каза сухо , както обикновено , даже и без да ме погледне . Не и отговорих , малко подразнен се замислих ,за това какво ще направи Саске като разбере , че сме 4 човека Учиха . Щеше да е интересно .
Минахме почти половината път и казах на Кисаме да спре тук , а той знаеше защо . Така аз и розовката продължихме . Тя застана малко далеко от зградата , била искала да ни наблюдава . Одобрих и желанието и се настаних на камения трон в зградата , в изчакване на брат ми ...

2-ра глава ,, Ледено сърце "

Ожесточената битка между двата братя продължаваше , а момичето с леденото сърце ги гледаше малко от далеко . Преценявачше силите им и ситуацията , и какво би направила тя в такъв случай . Смееше се на грешите им , и още от началото беше разбрала кой ще победи .
В края на краищата и стана скучно и отиде при Итачи , точнно след като беше онищожил Орочимару . Саске малко се подразни от намесата и , но в момента му беше по-интересно за какво ще си говорят . Итачи и позволи да мине през щита , и Сакура видяла любопитсвото на Саске заговори с висок тон .
-Искам очите му , очите които ми принадлежат ! Ако не ми стигне силата ми дай малко от твойта .- той след думите си се приближи към ухото и прошепна . - Кажи за мама и татко .
-Добре . - каза момичето сухо и се отдръпна в страни , но и стана топло , тъй като облаците си заминаха и слънцето пак грейна , и изкара мантията си . След като я згъна и сложи встрани изкара също и ръкавиците . Саске се обърна към нея и след като погледна малко по-внимателно заблеяза знака на Учиха . Итачи видял това , както тъкмо се канеше да му разкаже , започна :
-Всъщност останалите от клана сме 4 човека . Излъгах те .
-Кой е червъртият ?
-Аз . -каза момичето с вече активиран шаринган . Големият брат малко се намръщи и продължи . Саске се зачуди още повече .
-Не ме прекъсвай . - каза и той сухо . - Четвъртият човек , тоест така наречената Сакура Харуно ... - каза мъжът и се хвана поради напиращата болка в него . - Сакура Учиха ти е по-малка сестра . - каза Итачи и се закашля . Още малко и щеше да се удави в своята кръв . -Няма време . - каза той на момичето , което разбра намека му . Още малко ако продължеше да говори нямаше да може да си вземе очите , затова побърза и тръгна към Саске . Той се паникюса и въпреки атаките си не можа да го спре (да спре Итачи ) .
Големият Учиха стоеше на метър от Саске , който така се беше уплашил , че краката му започнаха да треперят . Пот се стичаше от челото му и напрежението растеше при всеки изминал милиметър . А момичето с леденото сърце ги наблюдаваше . И тя беше в очакване не , че не знаеше какво ще стане , просто не знаеше как ще реагира Саске .
И момента настъпи . Итачи мислеше да вземе окото на Саске , но нямаше достатъчно време .
-Сакура помогни ми сега ! - извика Итачи . - Обеща ! - каза той с надежда .
-Излъгах ! - каза момичето с леден поглед . - Урок №1 Никога не се доверявай на никого . Даже и на баща си . - каза момичето ... премълча и заговори . - Ти ме научи ... аз съм добра ученичка...
Итачи от една страна разочарова , но от друга горд разбра , че няма да може да вземе исканото . Протегна се към челото му и го удари леко . След което се струполи на земята . Саске учуден стоеше . Не само не можеше да повярва , че брат му е мъртав и напрежението беше до краен степен . Сакура му е била сестра а каква беше историята ? Как му беше сестра ... ? Не знаеше ... А само как го излъга . В какво се е превърнало малкото черешово цветче ? В убиец ... тя прилича точно на ... мен .Си мислеше Саске
По това време Сакура стана бавно си взе мантията и ръкавиците . Прекрачи към Итачи за да се сбогува . Приклекна до него .
-Довиждане сенсей ... батко . - каза тя и се надигна . Погледна Саске с отвръщение и си сложи ръкавиците и робата . Преди да тръгне реши , че не трябва да устави така Итачи и се върна . Клекна и направи няколко знака .
-Дотон (земен елемент ) - Ковчег ! - каза и си сложи ръцете на земята . След миг един ковчег се появи около Итачи и го дръпна надолу в земята .
Момичето се повдигна и погледна Саске в очите с такава омраза , толкова голяма чак той се стресна като погледна в черните кръгчета с червен фон ( абе шарингана й ) . Изключи го и потегли . Тръгна нанякъде без цел . Момичето не знаеше какво да прави . Изведнъж почувства чуждо присъствие . Усети чакрата .
-Кисаме и вие ... ммм момиче и две момчета . Ти най-отляво имаш странна чакра . - момичето без да се обръща разпозна чакрата на Джуго . -Вкусна ... сетих се и Саске я имаше ммм .. как беше .. Прокълнат Печат , нали ?
-Да . - каза едрият с рижава коса .
-Ти можеш да усещаш чакра също като мен . - каза момичето и Сакура се обърна .
-И ти ли можеш ?
-Да известна съм с това .
-Не съм чувала за теб . - отсече я Сакура . А момчето посредата ( абе да ви кажа начи най-отляво е Джуго до него Кисаме после Суйгетси и Карин отдясно ) , което си пиеше някакво сокче се захили и каза :
-Ех , и аз така казах първия път .
-Сакура какво ще правим сега ?
-Хм ... някой силен противник . Пеин го убиха- беше Наруто . Ако тръгна срещу хокагетата ... не трвърде лесни са . Ами да - Мадара аз и той имаме еднаква сила и мощ . Той е следващата ми цел - той е най-силният и най-досстойният противник . Кисаме ти се прибери удома аз ще убия Мадара .И след това имам малка работа ...
-Да дойда с те...
-Не - осече го мадото момиче .
-Саске добре ли си ? Трябва ти спешна помощ . -каза червенокоската доста разтревожена .
-Аз ще му помогна .
-Не искам твоя помощ - веднага изпротестира Учихата .
-Имаш ли друг избор ? Раните ти са дълбоки . Няма друг нинжа медик и ако не те излекувам до два часа ще умреш от загуба на кръв .- каза Сакура .

3-та глава ,,Студеннокръвна убийца"

Саске леко разрвоти очите си . За миг всичко мина през главата му . Лежеше на легло в някоя къща , изглежда , че бяха в някой град . Тъмно беше и от прозореца се виждаха звезди това му подстаказа , че е нощ . Сакура лежеше на стола до прозореца . Изкарала робата си , с която беше завита и изглеждаше като преди . Изведнъж това дръпна впечатлението на Саске . Като преди ... но само като спи . Изглежда като малкото момиченце , страхуващо се от тъмното и от боболечки . Момиченцето , което без да помисли за себе си се помъчи да спаси Саске . Не се оплаши от чудовището (Гаара като Шукаку ) и се изправи ,за любовта на живота си . Толкова различна с не намръщени вежди и разкъсващи очи .
Въпреки голямата напираща болка момчето се изправи . Доближи се до отпусналата се фигора на големия плетен дървен стол . Той понечи да я докосне с ръка , но се отказа , че може да види зловещите и очи . В следващия миг събра всичкия кураж който притежаваше и докосна долната й устна . След като нямаше никаква реакция от момичето , Саске продължи като дръпна пръста си по началото на веждата и до края но ... опа събуди я . Точно това което не искаше да вижда го видя - нмръщено лице . Тя веднага отблъсна момчето с ( цигански тукат бих казала но ще се получи много грубо и затова да ви обесня какво искам да кажа - начи все едно обикновен шамар обаше с вънкашната част на ръката а не с шепата ) един шамар в ръката . Тя се изправи и Учихата се отдръпна с няколко крачи назад .
-Какво значеше това ?! -попита тя многозначно .
-Защо си тук ? - попита той , като се помъчи да я подразни отговаряики на въпроса й с въпрос .
-Защо мислиш ? - каза тя усетила какво иска да направи Саске ( абе и тя му отговаря с вапрос ) . Момчето малко се наведе помисли , но не можа да измисли отговор и каза това което се сети първо .
-За да ме излекуваш . Но защо ?- попита момчето . Черешовото цветче ( зверче :D ) му обърна гръб за да гледа през прозореца и заговори .
-Един ден може да станеш достатъчно силен и да се изправиш срещу мен . Поне няма да ми е скучно тогава . Тъй като сега имам достоен противник - Мадара , който има същите като мойте сили , няма да се изправя срещо теб . Слаб си . Имаш не излекувани рани и нямаш много чакра . Пък и мога лесно да те убия . - преди Саске да е казал нещо студенокръвната убийца затръшна вратата и мина в своята стая . Учихата подразнен от думите , отиде след нея . За негово щастие беше оставила вратата леко разтворена . Той надникна и я видя , а по учудващото за него беше , че тя си говореше сама .
-Когата убия Мадара какво ще правя ? Той ще е добро предизвикателство и естествено , че ще го победя . Какво ли би ми казал сега Итачи ? - се запита омичето и закопча мантията си като по големия си брат и сложи раката си като го имитира .
-Глупава ми сестричке ... слушай разума си а не сърцето . - момичето не можа да си изкара извод от това и реши да пробва с дуг . Започна да се прави на Кисаме .
-Сакура според мен убивай всеки на пъря си .- каза си момичето.- М... не ми допада .
-А какво ли би казал Наруто . - тя направи усмивката на Наруто .
-Върни се в Коноха и да заживеем щастливо . - момичето се стаписа .- Пфф тъпо . А , какво ли би ми казал Саске ?-тя се напери и направи безразлична физюлномия .- Не ми интересува какво ще правиш Сакура , достдна си , не ми се пречкай . - още по зле й стана на момичето и се тръшна на стола .
Саске почти се беше засмял на глас , като чу всичко до Наруто , но след като чу своето име му стана още по-любопитно . След като чу отговора си помисли ,, Нямаше да кажа така " .
Сакур почти беше умряла от скука в глупавата малка стая . Изведнъж прозореца и се мярна на окото . Погледна и какво да види - нарастващ полумесец . Тя обожаваше тази гледка .


4-глава ,, Истината "

Черешовото цветче завладяно от гледката на луната , без даже и да помисли скочи през прозореца . Излезе навън , пое си дълбоко въздух и затвори очи . След няколко секунди се запъти на някъде . Вървеше из зловещата мрачна гора . Страх ли я беше от тъмното ? Не . Не беше я страх та самото нейно сърце беше черна дупка . Сърце , в което няма други чувства освен омраза и отвръщение . Няма място за други .
Изведнъж момичето се намери до една река . Огледа се и видя дърво . Голямо с дълги клони и големи корени . То се отрзяваше на реката и правеше гледката все по-хубава . Розовкара седна под дървото и се загледа в луната , която така тайнствено я провличаше .
След около четири - пет минутки се съвзе . Черешовото цветче затвори за миг очите си и се върна в детството си . Как само се е радвала на Саске ? Колко глупава е била . Сякаш не знаеше , че той не може да чувства , както сега и тя . Той просто мислеше за себе си и за отмъщението си . И какво получи като изостави всичко ? Като изостави Коноха , дома , единствените си приятели . А Наруто той все още има надежда , че ще го върне . Неговата болка ? Ами самата тя ? Как я остави на пейката само с едно мижаво ,, Благодаря " . Тя толкова го обичаше . А да обичаш едно нещо не значи ли , да харесваш по-малко всичко друго . А какво щеше да направи , ако беше научила , че Саске и е брат , когато го обичаше ? Тя научи това след като го беше намразила , а това беше добре за нея . Защото , може би , щеше да я съсипе . Колко внезапно разбра , че има такава сила . Тя беше едно момиченце , доста слабо по сила , с среден успех , не че не можеше да е по-добра . Тогава беше завладяна толкова много от Саске , че забравяше за себе си . Можеше да се жертва за него , за да е щастлив , за да се смее . Но този самодоволен , надут и студен глупак никога не беше доволен . Не заслужаваше цялата тази обич . Тя подари сърцето си на Саске , а той какво направи ? Хвърли го на земята и го смаза с крак , като една цигара , която не става за нищо . Така ли трябваше да постъпи ? Та тя му беше дала най-ценното , най-прекрасното - лбовта си , която беше единствена ....
Тя стисна юмрук , толкова здраво , че ноктите и се забиха в кожата и порече кръв . Изведъж се успокои . Сети се за нещо , за което беше забравила в този момент . Беше си обещала нещо , че няма да плачи за него защото не си струва . Единственото нещо което искаше момичето бе отмъщение - за цялата болка която и бе причинил .
Стана от мястото си и се приближи до реката . Пъхна ръцете си , за да измие кръвата и след като го направи се отправи към дома . Защото се беше сетила , че трябва да излекува раните на Саске .
------- В стаята на Саске ---
Момичето почука и след като получи разрешение влезе . Тя седна до него на леглото и започна да лекува раните му .
-Променила си се . -каза момчето . Розовката вдигна едната си вежда и протестира .
-Реши така защото не ти се моля да се върнеш в Коноха или да ти казвам , че те обичам ли ? Или че имам голяма сила ?
-Пораснала си .- момчето се поколеба малко , но събра кураж . - Ами Наруто ?
-Какво за него ?
-Как е той ? - попита момчето мислейки , че тя е била с него ( абе преди да се видят нали не знаеше и симисли , че тя е още в Коноха ) .
-Не съм го виждала от 3 години . - каза тя и продължи с лекуването .
-А...- момчето бе прекъснато .
-Ще млъкнеш ли ? Не мога да се концентрирам . - чернюото само кимна . Той беше малко изненадан от реакцията й .
След 15 минути тя беше приключила с лечението и го зави като каза на Карин какво трябва да прави . Отиде в стаята си и започна да си събира багажа .
По това време отбор Хеби правеха събрани е в стаята на Саске .
-Какво стана Саске ? Защо ни извика тук ? - попита нетърпеливо Суйгетсу .
-За да ви кажа какво реших . Връщам се в Коноха . Ако искате елате с мен , ако не сте свободни да отивате там където искате . Пригответе си багажа тръгваме утре . - каза набързо Саске като ги изкъшка от стаята си . Наметна си нещо и тръгна към стаята на черешовото цветче . Той почука и влезе . Момичето почти беше готово със събирането на багажа .
-Какво има ? - попита зелено-оката сухо .
-Дойдох да ти кажа , че утре се прибирам у дома , в Коноха .
-Добре .- каза момичето безразлично . Това учуди малко момчето , но не го показа .
-И аз ще дойда , но първо имам няколко неща за вършене . Но ако не дойда ...- момичето изчака секунда , но после се сети , че едва ли ще му пука и продължи . - значи , че съм умряла . - Саске леко намръщи вежди , казвайки ,, Какво '' с действието си .
-Искам да ми отговориш на няколко въпроса .
-Искаш .... - каза тя като се подразни от заповедта му .
-Ако може .....
-Какво ? - попита набързо момичето .
-Как така си ми сестра ?
-Ох ... - въздъхна момичето . - Седни .- посочи му дивна и започна . - Ти си бил малък , много малък . Тогава съм се родила аз , но от друга майка . Обаче законът казвал , че не може да остана жива . Знаеш историята с очите ... единия по-силен , другия ослепява и така нататък . - той само кимна и тя продължи . - Е , трети не можело да има .
-Защо ? - прибърза момчето и Сак се подразни .
-Ако млъкнеш , по дпволите , ще ти кажа ! -кресна момичето . - Тъй де , Итачи разбрал , че има сестра и поискал да ме спаси . Както гласяла амбу мисията му - той трябвало да убие клана за двете ужасни престъпления и да спаси мен .
-Чакай , чакай малко ! - извика момчето .
-Какво стана господин гений ?- каза Сакура с ирония .
-Какви са тези две престъпления ?
-Първото - законът за убиването на такива като мен . Второто - това , че трябва да убиеш най-добрия си приятел . Чаткаш ?За мангекюто .
-Аха , добре .
-Изпълнява мисията ,като ме спасява и всички мислят , че съм мъртва . След три години изпълнява втората мисия и убива целия клан , но когато идва твоят ред не може защото те обича много . Какъв глупак само . И тей де , оставя те жив , като ти казва да го мразиш и преиреш . Така ти ставаш много силен , но отиваш прекалено далеч с печата . Е все тая .
-А какъв им е проблема с теб , тоест защо третия е излишен .
-Опа прпуснала съм го . Защото третият има голяма сила . Той има вечноста на по-малкия и силата на по-големия . Както Мадара , той е наравен по сила с мен . След като Итачи ме взима , ме дава на Хокагето и место Учиха ставам Харуно . Не ти трябва нататък . - момичето нагърби раницата която беше подготвила .- Аз тръгвам .
-Къде ?
-Ще убия Мадара . И ще стана най-силната нинжа на света . Готино , а ? - попита дразнещо розовката .

Пета глава ,, Среща със стар приятел "

Един прекрасен ден . Отборът изпратен от Цунаде се връщаше с поредната успешно завършена мисия . Малкото отборче се състоеше от Какаши , Наруто , Неджи и Ино . Изведнъж черни облаци се издигнаха и покриха лъчезарно светещото слънце . Не вълеше дъжд, но имаше светкавици , много светкавици . След миг една мощна светкавица се заби в земята . Отборът се стресна защото беше близо до тях .
-Какво е това ?! - попита изненадан Наруто .
-Незнам . - отговори Какаши .
Отборът се отправи към мястото където се заби огромната светкавица и скришом клекнаха зад един храст . Първоначално не се виждаше нищо , но следователно дима се отегли и всичко се разкри пре очите на почти онемчлата група .
Розовокосото момиче облечено в черна роба на червени облаци погледна полуживата фигура срещу нея . Тя изкара мантията и я загвърли не далеч от нея . Затвори за миг очите си .
-Аматерасу . - каза момичето и черни пламъци се появиха . Те хванаха мъжът и почти го убиха . Остана му малко сила и той заговори .
-Щастлива ли си сега Сакура ? Харуно или Учиха би предпочела да ти кажа ? Поздравления ... ти си най-силната нинжа на света .
-Учиха Мадара ... мъртъв си . Искаш да ти отговоря , а дали ще ти стигнат силите докато ти обесня ? По добре да не се зоря .
Мъжът падна мъртъв а студенокръвната убуйца даправи същата техника която бе използвала за да направи ковчег на Итачи , и го издърпа надолу в земята .
Постоя няколко секунди задъхана и накрая заговори , усетила чужда чакра .
-Кой е там ? Излез ! - заповяда тя .
Наруто без даже да помисли се изправи . Толкова шокиран от това което видя , той най-накрая заприказва.
-Сакура .... - другите също се изправиха . След като момичето видя Наруто шарингана от очите и се изтри . Той тръгна напред с бавни стъпки . Точно преди да направи още една стъпка момичето го спря .
-Наруто не мърдай . - той внезапно се спря и я погледна изненадано и очудено . - Ще се изгориш на Аматерасуто ми . -Той видя това и се отдръпна . Обиколи черния пламък и се приближи до приятелката си . Оставаше му малко за да я стигне . Тя реши да се изправи , но раните и не го позволиха и се струполи , но в последния момент Наруто я хвана . Тя по навик започна веднага да лекува раните си . Русия , толкова объркан , но от една страна щастлив гледаше момичето .

....... След няколко часа .
Отборът , също и Сакура си намериха място за да пренощуван и запалиха огън . Сакура беше се излекувала . Наруто , Какаши и Нежи седнаха околко огъня . Ино наглеждаше Сакура , която си беше легнала малко .
-Сакура имаше шаринган . - каза Наруто .- Но как ? - в този момент черешовото цветче и Ино се присъединиха към тях .
-Аз съм Учииха , Наруто затова имам шаринган . - всички я гледаха учудено и очакваха да чуят как тя има тази способност . След дъгия и разказ всички разбраха какво е станало до сега .
-...И сега мисля да се прибера у дома , в Коноха . - момичето завърши дългия си разказ с това изречение . Усмихна се и прегърна Наруто .
-А , най-хубавото е , че Саске в момента е на път към Коноха . Сигорно утре сутрин ще са там . Ако тръгнем и ние утре сутрин , ще сме там , няколко часа след тях .


6-та глава

.....В стаята на Хокагето ......
Сакура за пореден 4-ти път разказа изторията си . Какаши докладва за мисията и всички освен Наруто , Саске и Сакура напуснаха стаята .
-Сакура ще има малко промени в живота ти от сега нататък . -момичето вдигна едната си вежда .
-Какви ?
-Вече ще живееш в къщата на Саске . Шизуне и аз ще те обучаваме как да се държиш и облича , все пак ти си Учиха .
-Защо ?
-С брат ти ще ходите на коктейли и други събрания . Не бива да излагаш клана .
-Но ...
-Без ,, но '' Сакура . Това е заповед !
-Хай , Хокаге сама . - отговори момичето .
-След една седмица ще направим голям купон за завръщането ви . Ще поканим много хора . Вече сте свободни . - преди да са се обърнали Цунаде пак заговори .
-Прибери си багажа и се местиш в Саске . - розовката само кимна и излезе .
Черешовото цветче прибра багажи си и се отправи към бъдещия и дом . Звънна на звънеца и Саске и отвори . Показа и стаята й и тя се намести . Момичето оглеждаше всяка част и всеки детайл на къщата . Тя слезе на долния етаж и видя Наруто и Саске да спорят , както правеха преди . Mомичето се присъедини към тях и седна на дивана .
ЗЪННН (вратата )
Сакура стана и отвори вратата .
-Здравейте . - каза Какаши и влезе вътре . Всички го гледаха и той се почеса по главата и заприказва . - Гладни ли сте ?
-Да .- казаха всички в един глас .
-Прекрасно .- усмихна им се злобно Какаши и ги хвана за ръцете , като ги повлече навън . Времето беше прекрасно . Започваше да се стъмнява и подухваше топъл ветрец . Докато се осъзнаят вече бяха стигнали . Изплъзнаха се от ръцете на сивокосия и набързо се огледаха . Какаши ги беше донесъл на тренировачната площадка .
-Какаши-сенсей какво ще правим тук ? - попита Наруто .
-Тренировка . Това ще е последната тренировка на отбор 7 . - заяви учителя като им показа едно звънче . - Сега ще разберем кой е най-силен .
Осъзнали какво трябва да правят Саске , Сакура и Наруто се скриха . Какаши активира шарингана си както направиха Саске и Сакура .
Първата атака беше отправена от розовката . Тя с земен елемент издъпра Какаши до кръста в земята . В последния момент той се изплъзна като направи замяна . Наруто с Расен-шурикен се засили зад него , но той отклони Расен-шурикена и блондио се иръси на земята . Саске иползва момента и с тайжуцу се помъчи да повали Какаши . Сивикоското отблъсна Саске на 10 метра от него и той понечи да използва огън , но се спря .
-Звънчето ? Звънчето го няма ! - заяви Учихата . Какаши учуден от думите му веднага провери и наистина звънчето го нямаше . Чернокосия и сенсея му погледнаха към Наруто с подозрение докато той се изправяше , разтрвайки задника си , но го нямаше в Наруто . Оставаше само Сакура .
Огледаха се и най-накрая я видяха . На дървото срещо тях . Излегнала се на един клон , тя гледаше звездите . Внезапно , забелязала , че я гледат момичето обърна глава . Скочи от клона и след секунда вече беше при другите .
-Но, как ? Кога успя Сакура-чан ? - попита Наруто .
-Когато ме издъпра до кръсна с земен елемент , тогава е вземла звънчето . - каза Какаши засмян . -Е , тренировката свърши . Сега Сакура , тъй като ти се оказа най-силната или най-хитрата ни водиш в Ичираку и ни поръчваш рамен .


********

Всички чакаха Наруто да дояде последната , тоест 28-та си купа рамен за да си тръгнат . По това време Наруто с пълна уста заговори .
-Сакура-чан искаш ли утре да излезем на среща .
-Бих искала Наруто , но утре ще ме обучава Цунаде а вечерта имам малка работа . - каса розвоката най-любезно .
-Каква ? - попита Наруто и всички (Какаши и Саске ) гледаха любопитно .
-Ще погреба Учиха Итачи и Учиха Мадара . - каза докато им мяташе за довиждане .
Тя обиколи всички места в Коноха , като си спомняше хубавите стари времена . Стигна до пейката по пъря за излизане на селито . Това място винаги и е напомняло защо не трябва да плаче за Саске , какво и е причинил , и защо го мрази .
Момичето отдъхна и потегли към новия си дом . Отвори вратата и влезе . Качи се в новата си стая , коята беше доста голяма .
Черешовото цветче реши , че няма да може да заспи въпреки , че беше 2 часа полунощ . Тя започна да си реди дрехите . След околколо един час и това беше готово . Тя бръкна в кашона с жунжурийки и извади цветето си . Сложи до прозореца малкото кактусче и реши , че трябва да го полее . Слезе по стапалата и точно преди да влезе в кухнята ....
ПРАС
Тя се блъсна в Саске . Веднага стана отгоре му и си тръгна пак за вода . Той стана малко очуден почеса се поглавата и замина . Сакура се качи и поля цветето си . Погледна кашона и видя , че има албум . Изкара го и започна да разглежда снимките ........ , като заспа .
......
Прас
Момичето се търкулна от леглото .
-Охх . - изпъшка като се почеса по главата . Тя стана и влезе в банята , и след като се оправи се преоблече и слезе долу .
Очите и светнаха като видя спагетите . Тя веднага си сложи в една чиния и се настани на масата срещу брат си .
-Сакура вчера санувах един сън ... - каза чернокоското . -Ам ... чудя се дали беше истина . -момичето вдигна едната си вежда , но след като зацепи си преглътна хапката и му отговори .
-Това , че се блъсна в мен . Истина беше . - Учихата я погледна и продължи да яде .
-Ти какво търсеше там ?
-Отидох да взема вода за кактоса си . Ти ?
-Пих вода .

7 глава
След глупавите обучения , Цунаде ме пусна . Наистина ми беше писнало да се уча как да дръшам ветрило и да ми повтаря ,, Изправи се ! " . Колко проблемно само . Най-накрая ме беше пуснала .
Излязох от града и тръгнах към едно прекрасно място , не далеч от Коноха . Стигнах до гората и започнах да навлизам все по-навъре . Най-накрая се озовах на желаното място . Прекрасна ливада с чудни цветя и едно дърво доста голямо . Според мен беше на сигорно два века .
Това беше прекрасното място . С дотон жуцуто ми зарових Итачи . На дървото написах името му . Правех се че го мразя , но не беше съвсем така . Колкото и суров учител да беше , и колкото пъти като му се доверя ме мамеше той си беше мой брат . И точно той ми бе показал това място . Итачи обичаше Саске , както и мен . Заслужаваше поне толкова . Посях прекрасни цветя и ги полях . Закачих лентата му на един клон на дървото и се обърнах . Започнах с бавни стъпки да се отдалечавам , но една част от мен оставаше тук , не искаше да си отиде .
Изведнъж побегнах към гроба му разплакана и коленичих . Обичах го . Беше ми брат , беше добър . Стараеше се да стана силна ...
........
Изтрих сълзите ми от плмтящото ми лице . Доста плаках и се бях зачервила . Санах и със светкавична скорост запраих . Влязох в Коноха и седнах на една пейка . Все пак аз си бях студенокръвна убийца без чувства , не можех да показвам слабост .
Прибрах се , качих се в стаята си , легнах на леглото и моментално заспах .

............ След 3 дена . Денят на големия купон .
Прас Прас Прас
Някой почти изкърти вратата .
-Сааааааааакураааааа!-креще Ино докато ми дърпаше юргана . Издъпрах си го и се завих през глава . Тя обаче ми го зграбчи и го издърпа и се намерих на земята .
-Какво по дяволите правиш тъпа свинюо!-креснах без да помисля . Ино се разплака и иазтича през стаята . Станах и за две минути вече бях готова .
Слязох долу и видях всички да са се наредили . Смисал Какаши , Цунаде , Шизуне , Саске , Наруто и Темари .
-Сакура какво и стана на Ино . - попита ме Темари . - Замина си плачеийки .
-Някои хора трябва да разберат , че старата Сакура я няма . Различна съм ! А нейната грешка беше , че ме мислеше още за малката срамежлива кукличка . Съжелявам , но не мога да понасям подобни случеи . - казах и се тръшнах на дивана . Всички ме гледаха учудено всякаш съм ги напсувала .
-Сакура днес ще правим купон за завъщането ви със Саске , а ти още нямаш купени дрехи . Купона започва в 19:00 часа а сега е 14:30 часа наобяд .
-И трябва да си купя рокля?-попитах с голяма досада .
-Не . -каза Цунаде. - Саске ти ще и купиш . Ти си момче с добър вкус , затова излез и вземи най-хубавата рокля според теб .
-Добре . - каза тъпанара и излезе с Наруто .
-О супер ще имам време да си поспа . -обърнах се и таман се качвах по стапалата Цунаде ме спря .
-Не мила , сега отиваме в Фризюрския салон .
-Каквооо?

*********************В къщи
Саске отвори вратата и влезе . Подаде ми две кутии и седна на дивана до мен . Цунаде се обърна за нещи и аз веднага си пчесох глвата но ме гвана .
-Сакура недей да си разваляш прическата . - каза тя . Ирамжах й и станах да се преобличам . След околко 15 минути слязох долу и се завъртях за да ме видят .( https://2img.net/r/ihimizer/img301/1326/pic19bigyj1.jpg ) Всички се зазяпаха яко .
-Вие порно звезда ли ще ме правите .
-Чудесно е Сакура , много хубаво ти стои . - каза Цунаде и ме бутна напред .
Влязохме вътре и всеки който ме видя пак се обърна да ме гледа . Малко ми стана неудобно . След дългите приказки пуснаха музика и естесвено толкова ми стана скучно , че отидох до терасата .
Още от вратата погледнах луната . Каква красота само . А колко исках да разваля ши*аната прическа и да нач*кам тея токчета на главата не Саске . Но сега трябваше да се наслаждавам на тишината и спокойствието . Погледнах и видях облегнала се фигура на парапета . Приближих се и видях , че беше момче с червена коса . Застанах до него и се загледах в небето както праввеше той .
В този момент Ино дойде при мен .
-Съжелявам за тази утрин . Повече няма да те безпокоя . - натърти ми тя . - Изглеждаш чудесно Учиха . - каза и се обърна . Паникюсах се , но се съвзех .
-Виж Ино ... ох.. съжалявам за постъпката си тази сутрин . Не исках да ти кажа така ...
-Няма нужда да се извинпвш , Учиха . - отряза ме тя .
-Какво стана със Сакура ?
-Тя е мъртва , вече я няма . Нали така каза . - каза и се обърна и замина . Обърнах се към небето и се хванах за глвата .
-Май приятелката ти ти се срди .- каза червенокоското .
- Да . Тази сутрин без да искам я нараних . Сега ме мисли за чудовище ...
-Чувството ми е познато . - каза той с малка усмивка .

Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

Любов, превърнала се в омраза (сасусаку) Empty Re: Любов, превърнала се в омраза (сасусаку)

Писане  Leeteuk~ Пон 17 Яну 2011, 15:19

8-ma glava
–Имаш хубав парфюм . - каза червенокоското .
–Мерси . Брат ми, Саске , ми го е купил . Както и роклята .-
–Роклята е хубава . - каза момчето и в този момент Наруто и Саске дойдоха при тях .
-Сакура искат да те правят 6-ти хокаге . - каза чернокоското и розовката повдигна едната си вежда .
-Все пак ти си най-силната нинжа на света . - каза Наруто .
-О , стига Наруто , какво като е така . Това е твоята мечта и аз нямам право да ти я отнемам . Ти ще си 6-тия хокаге .- каза розовката и прегърна блондито .
-Гаара а ти защо стоиш тук ? - попита пак момчето с жълтата коса . И момичето погледна лбопитно .
-Ами не обичам да съм сред много хора , пък и тук компанията ми е добра . - Каза Гаара поглеждайки черешовото цветче . Наруто му кимна и придърпвайки Саске се отдалечи .
-Сега се сетих ти беше Гаара , момчето срещо което застанах за да защитя Саске , когато избяга в гората . В изпитите . Помниш ли ?
-Да , сетих се .
-За малко да ме обиеш . - засмя се розовката . - Това е минало . А сега какво работиш ?
-Аз съм казакаге .
-Хубаво . Аз току що отказах титлата каге . Все пак не мога да открадна мечтата на Наруто . На колко стана казакаге ?
-16 . Незнаеш нищо за мен ?
-Не . Аз на 14 напуснах Коноха и влязох в Акатски . Даже се сещам , че .... да точно така тебе те бяха заловобили . Заради Шукаку .
-Да . Защо напуна Коноха .
-Стана така , че без да искам активирах шарингана си и тогава разбрах , че съм Учиха . Трябваше да си намеря учител и затова отидох при Итачи . Той ме обучи и сега съм най-силната нинжа на света и то жена , мъжете май се засрамиха . - каза розовката и побутна червенокосия , който се засмя .
След няколко минутки мълчание и взиране в небето момчето заговори .
-Искаш ли да танцуваме .-момичето само кимна и се отправиха към дансинга . Преди да стигнат тя му направи знак да изчака една минутка и се запъти към Саске .
-Защо не танцуваш с някой ? Карин например . Доколкото виждам просто те умолява с очи да я поканиш . Гледай да се захващаш с някого , че ще си умреш сам .
-И какво да правя . - попита момчето .
-Как какво ? Танцувай ! Я чакай малко ... ти не си танцувал с момиче досега .
-Не .-отрече той .
-Да .
-Не .
-Да .
-Не .
-Не .- подмами го тя .
-Да . -каза той и се удари с ръка по главата .
-А така ! Значи- отиди при нея и й кажи ,, Може ли един танц? " . Придърпай я до себе си и предполагам , че знаеш да танцуваш .
-Да .
-Добре тогава . - каза момичето и се върна при кавалера си като започна да танцува с него . Саске направи същото и започна да танцува с Карин . Изведнъж , когато двете двойки се доближиха розовката бутна червенокоската да танцува с Гаара а тя отиде до Саске .
-Саске придърпая я към себе си като танцуваш с нея . Направо я залепи .Изглшждаш сякаш те е страх от нея .
-Така ли . - попита момчето като залепи черешовото цветче плътно до себе си .
-Да . И йпозволи да се облегне на рамото ти и й казвай нещо . Например за косата или роклята . Чаткаш . - черноокия кимна и се смениха отново .

9-та глава "Тайната целувка "
Събудих се , като паднах от леглото . Станах , като си почесох главата и си разтрих дупето , че ме заболя доста от падането . Станах , аз , и главата яко ме цепеше . Тръгнах да дърпам пердетата , че да влезнат малко слънчеви лъчи в мрачната ми стая . Обърнах се и .... какво да вида ? На леглотото ми лежаха Гаара и Саске . А най-смешното беше , че се бяха прегърнали .
-Хахахахахахахахаха . -паднах от смях на пода и те взеха , че се събудиха . И двамата започнаха да си опъват ръцете и като си отвориха очите ....
-Ааааааааааа .-викна чернокоското . И Гаара го повтори . И след миг и двамата се разтичаха на обратни посоки .
Преспокойно слязох долу и започнах да правя закуска . Отворих хладилника .... WTF ... няма нищо . След като малко се по разрових из щкафовете намерих спагети . Сложих ги да стават и се качих горе да направя леглото си и да се облека . По това време Саске и Гаара слязоха долу .
Оправих се набързо и слезнах и аз . Поканих ги на масата и им сервирах спагетите . Нещо май не им хареса , но нямаше друго .
-Батко .- само как ме погледна . - Шегувам се . - засмях се аз . - Такова ... няма нищо вкъщи . Днеска ще излезем да пазаруваме . Двамата ! - натъртих хубавичко . - Междодругото , защо вие двамата спите на моето легло ....прегърнати . Ако може да ми кажете , че не помня нищо .
-Ами , след като танцувахме ти видя Наруто и Киба да правят състезание - кой ще издържи повече на алкохол , отиде и ги победи . Напи се и с 300 зора те докарахме вкъщи , но и ние пихме малко , и като те сложиихме на леглото и ние сме легнали . - каза червенокоското .
...
Аз и Гаара се облякохме и тръгнахме да пазаруваме . Доста се мъчихме да убедим и Саске да дойде с нас , но не стана . По път към магазина срешнахме Шиуне , която идвала да ни помоли Гаара да остава в нас една седмица . Естесвено с радост приех и се запътихме .
Напазарувахме се и на излизане от Конохаланд (сега си го измислих ) видяхме , че има сладкарница . Естесвено видях любимата си торта Шоколукс и неможах да се сдържа и я купих . Домъкнахме чантите до вкъщи и се настанихме пред телевизора да гледаме страшен филм .
Направих пуканки взехме чипс и пуснхме филма Призрачен влак . Седнах в средата , тоест между двете момчета и започнахме да гледаме филма .
Изгледахме страшния филм и всеки се качи в стаята си . На Гаара стаята беше точно срещо моята . Легнах си на леглото и почти ще заспа някакъв шум отвън ме събужда .О, не ми влиаят добре тези филми . Сега няма да мога да спа . След половин час заспах .
.....
Някакво леко докосване ме събуди . Отворих си очите когато чух , че вратата на стаята ми се затваря . Не можах да видя нищо , но любопитството ме заръчка и станах да видя кой прекъсваше съня ми с това докосване . Сякаш някой ме целуна леко в ъгъла на устната . Последвайки шума слязох долу до кухнята . Влязох и кой да вида ...


10-та глава
Целунах я .... целунах я . Събрах достатачно смелост поне когaто спи да я целуна . Ако може да се нарече смелост . Тя спеше , така спокойно . Лицето и като на бебе . Чувството да я докосна ... прекрасно .
Прибръзано слязох в кунята , като се стараех да не вдигам много шум . Влязох в кухнята и отворих хладилника . Супер торта . Взех си едно пърче и седнах да ям . Точно преди да седна ....
-Гаара , какво правиш тук ? - Сакура влезе в кухнята намръщена . О , не събудил съм я . Какво ще правя сега ? Не мога да стоя така да се направя , че няма нищо . Показах и парчето с торта за да разбере какво правя .
-Искаш ли ? - попитах леко паникюсан . Тя ми кимна и седна срещу мен . Дадох и нейното парче и започнахме да ядем . -Ти какво равиш тук ? - попитах , като се постарах да не забелязва моето неспокойствие . Погледнах я , как бавно здъфчва хапката си .
-Един шум ме събуди . - каза тя като внимаваше много , тоест искаше да разбере дали бях аз .
-Е , май съм вдигнал доста шум . Извинявам се .
................................
Събудих се рано . Станах и както всеки ден правя влязох в банята за да си взема душ , след което си измих зъбите , лицето и тем подобни неща които всеки прави като стане сутрин . Слязох долу , за да видя дали има някой буден . Видях Сакура в кухнята . Не се издадох за да видя какво ще направи . Тя взе един нож и мина в хола . Седна на дивана и поряза ръката си . Стана ми доста странно . Защо го направи ? Раната не беше дълбока . Момичето гледаше бавно падащите капки кръв от ръката си .
-Сакура какво правиш ?- издадох се аз след сългото си мълчание . Тя ме погледна и вдигна рамене . Седнах до нея като взех ножа от ръцете й .
След като бързо привързах ръката й я погледнах в очите . Тя ме погледна въпросително , очаквайки нещо . Неможах да се спра , нещо ме прободе сякаш , сякаш ме бутна към нея . Чуввствата преляха и я целунах . Тя ми отвърна на страстната целувка . И след всяка изминала секунда я придърпвах повече към мен , а тя вкопчи ръце във врата ми . Усните й бяха сладки , с вкус на череша също и горещи . Легнах върхо нея на дивана и започнах да спускам ръце надолу . Мушнах ръката си под блузата й . Тя се стресна . Стисна очи и отлепи усни от моите , като въздъхна .
-Гаара ... спри . - каза ми тя . Станах от нея и погледанх смутеното и лице . Изязох от къщата със светкавична скорост и се запътих .... и аз незнам къде . Вървях бързо , още беше тъмно . Стигнах до тренировачната площадка и се качих върхо едно дърво , задъхан . Съвсем сега усетих , че не съм си взел нище отгоре , а вън беше наистина студено . Още усеащх вкусът на устнуте й и всяка секунда си припомнях всичко .
Изведнъж една топла ръка ми докосна гърба .
-Не ти ли е студено ? - разпознах гласа . Беше Сакура . Подаде ми едно яке и понечи да тръгне .
-Виж ... Сакура , извинявам се за постъпката си предималко ... момент на слабост .
-И аз така си помислих . Не се безпокой няма защо да се извиняваш . - каза ми тя и даже ми се усмихна което е рядкост за нея , доколкото съм забелязал .

(от името на Сакура )
Потеглих към къщи . Наистина , това което направих предималко беше голяма проява на слабост , как можах само ? Вече трябва да внимавам . Това беше първата фаза на плана ми , но ако продължава това може да започна да чувставам нещо към Гаара , а това е недопустимо . Немога да му позволя да провали отмащенито ми , но не искам и да пострада . Той наистина е специален . Неискам да нараня никой целта ми е само Саске . Трябва да отдалеча близките си от мен зада не пострадат и те . А единствения начин да отдалечиш един човек от себе си е да го нараниш ...


11 глава ''Синя луна''
Момичето , което така бързо вървеше по улицата надигна глава към небето . Дръпна и впечатление , че луната беше синя , което беше рядкост .
-Синя луна ? Интересно . - каза си Сакура и продължи .
Чернокосия , който току-що се беше събудил погледна прозореца и погледа му се мярна към Синята луна , която се отразяваше в брилянтните му безчувствени сиви очи . Саске навлече една черна тениска и излезе навън . Неискаше да гледа как Цунаде и Сакура се карат още от сутринта .
Русата жена влезе в празната къща , която беше в ужасно състояние .
-С малко работа ще е брилянтно . - каза си Цунаде докато разглеждаше голямата къща . -Шизуне намери Сакура . - заповяда Хокагето на помошничката си , която стоеше крачка зад нея с прасе в ръката . Тя пусна Тонтон и тръгна .
Блондинката остави на земята голямата чанта която държеше и започна да изкарва препаратите отвътре . Трябваше да подготвят мястото , като започнат с мазането , сменянето на прозорци и врати и том подобни .
Сакура и Шизуне влязоха в огромната къща . Очите на розовката блеснаха от радост . Това щеше да е найната къща , нейната ! Неможеше вечно да живее при брат си . Изведнъж се намръжи . Имаше толкова хора , който я обичат , а тя какво целеше .
-Сакура какво мислиш . - Цунаде изкара момичето от мисли с въпроса си . Тя премигна и обмисли въпроса .
-Хубаво е ! Голямо и светло . Ще стане наистина прекрасно ...

–––––––––––––След един месец ––––––––––
Многото труд не беше напразно . За един месец вече къщата беше готова . Стените в светли и топли цветове . Навсякъде цветя , не не и наптрупано . Сакура влезе през входната врата и пред нея се разкри хола . Имаше стълби , който се извинаха нагоре ( спираловидни ) . До стълбите барплод , тоест кухня . На втория етаж има малък коридор и пет врати . Петата в края на коридора е баня . Първиата от ляво е библютека , втората гостна . От дясно първата е трапезатия , а втората е стаята на Сакура .
Черешовото цветче развълнувано се качи в стаята си , нареди дрехите си и излезе на терасата . Погледна къщата срещу нея и видя Саске до прозореца . Къщата на розовката беше срещу тази на Саске .
Плана и вървеше чудесно , а сега трябваше да отдалечи любимите си хора за да не пострадат . Тя започна като отново убиди Ино , също и Наруто и така всеки околко нея . Мразеха я , поне тя така смяташе . Сега вече никой не можеше да и попречи .
Тази нощ преминаваше към третата и последната фаза - смътра на Саске ...


12 глава
Момичето бързо навлече нинжа дрехите си и започна да нарежда уръжията . Среса красивата си розова коса и се погледна в огледалото . Колко много любов изпитваше тогава към него . Цялото и сърце беше запълнено с любов , а омразата ... тя шушукаше нещо в ухото и . Тя игнорираше винаги думите на омразата която се беше настинала в един ъгъл на сърцето и . Саске си замина и тогава , тогава цялата любов в нея се превърна в омраза . За преъв път тя се заслуша в думите на омразаста и Тя зарази цялата обич в нея с черно и всеки ден сърцето и ставаше все по-тъмно и тъмно . Сега любовта се беше сгушила в ъгъла на сърцето , треперейки от студ . Всяка секунда омразата я заплашваше да се предаде . И така и стана . Любовта се предаде и сега сърцето на Сакура беше черна дупка . Вече тя не можеше да чувства нищо , но понякога се питаше - както любовта се превърна в омраза , можели омразата да се превърне в любов ?
Сакура хвърли малък сембон от прозореца си към къщата на Саске . Уцели го в гърба . За част от секундата отровата се смеси с кръвта му и той се струполи на земята . Черешовото цветче вдигна тялото и за миг я нямаше . Трябваше да действа бързо иначе щяха да я хванат . Момичето премина по най-бързия начин който можеше и се спря на едно място . Саске още спеше . Отровата нямаше да го убие , а само преспи . Розовката вавърза чернокоското за дървото , което беше до гроба на Итачи . Стисна очи и си спомни за болката , гнева ... Жаждата за кръв нарастваше в нея , болката също надделя . Изведнъж тя изкара един шурикен и с крясък тръгна към Саске .
След първата крачка тя се спря . Ръка докосна рамото й . Момичето леко уплашено , но и гневно се обърна .
Смарагдовите й очи светнаха и неможа да повярва на това което виждая .
-И ...та ...чи . - продума тя .
-Сакура ... недей . - каза чернокосия Учиха . - Бъди по-мъдра и му прости ! - момичето за миг размисли . Леко отпусна хватката си , но пак стисна шуркена .
Внезапоно , тя пусна шурикена и прегърна Итачи . Стисна го силно , наистина силно . Тя знаеше , че повече никога няма да го види ...
Сакура отвърза въжетата на Саске и той почти се беше събудил , но не можеше да мърда . Тя отиде до него и с една страстна целувка почти не го задуши .
-Това ми го дължиш . - каза розовката на чернокоското , който я гледаше с ококорени очи . Сакура се обърна и тръгна . Щеше са започне отначало , от самото начало ...
Спря се точно преди да изчезне от погледи и погледна към двата си братя през рамо . Топтл вятър придружаван с листа от черешов цвят полъхна красивите и коси . Тя сега беше изгонила омразаташ от сърцето си , тя сега беше свободна . Помисли си наум ,, Сега съм свободна ... , а свободата е сила ... " - каза момичето и замина .

****

След три месеца три писма дойдоха до трима специални човека - Гаара , Наруто и Ино . Всеки взе писмото си и се прибра , за да го прочете .
Ино влезе в стаята си и започна да чете :
Скъпа , Ино .
Здравей мила , надявам се да си добре , а аз ... наистина съм много добре . Сигорно неискаш да чуваш името ми , но те моля да прочетеш писмото ми защото няма да има друго ...

СПОМЕН ( това Ино си го спомня , не е в писмото )
Щастлива и развълнувана Ино почука на вратата на най-добрата си приятелка . Сакура отвори вратата и я покани .
-Сакура днес има концерт на любомата ми група и Сай ще е там . Може ли да ми направиш косата , да ми избереш дрехи и да ме гримираш ?
-Имам работа . - отряза я Сакура .
-Моля те .....моля те , моля те , моля те , моля те , моля те , моля те ... -повтаряше момичето .
-Млъквай свиня такава ! Като си толкова грозна аз к'во направя ?! Ням бреме да се занимаам стеб ! СЕГА СЕ МАХАЙ ОТ КЪЩАТА МИ !- изкрещя Сакура и след нея се чу плач и тряскане на врата . Розовката се хвана за устата и една сълза се стече по бузата й . Трябваше да го направи , защото ако Ино и се беше попречила щеше да я убие .
---Край на спомена .-----

За това което стана в къщата ми ... извинявам се , но трябваше да те отдалеча от себе си . Е , госпожичке надявам се добре да е минало със Сай ! Не убих Саске , сигорно се е върнал в Коноха . Сега живея на едно прекрасно място . Не мога да ти кажа къде е . Имам си даже и котка . Сега довиждане Ино желая ти много успех в живота . Обичам те !
Сакура . - блондинката прегърна писмото и заплака .
Наруто бързаше с утроена скорост за да се прибере и да прочете писмото . Докато бягаше по улицата си спомни ...
Спомен
Наруто учуден от думите на Сакура- че тя го обича , мина в кухнята . Ино и Сакура стояха в хола . От бързане да си вземе чаша вода той забрави вратата леко разтворена .
-Сакура найстина ли обичаш Наруто ? - попита любопитно блондинката . Розовокосото момиче преди да излезе от апартамента се обърна и каза високо , така че Наруто също да я чуе :
-Естествено че Не! Той е лисицата демон ! Чудовище ! Загубеняк и простак ! Искам да страда ! - извика момичето и избяга . Наруто потресан от думите на черешовото цветче изпусна чашата от ръката си .
Край на спомена

Момчето седна на дивана в тях и помисли дали да отвори писмото или да го изхвърли . Тогава наистина го беше заболяло . Той буквално разкъса плика и взе писмото и започна да чете .
" Здравей Наруто , или Хокаге-сама .
Сигорно си си помислил дали да отвориш писмото като си го взел , но послед неможа да се сдържиш и го отвори . Познавам те найстина добре . Искам добре да прочетеш писмото , защото друго няма да има . За случката с това , че те обичам ... излъгах . Исках да не ми се припречиш да убия Саске . Това , че излъгах не означава , че те мразя . Обичам те , но като брат и винаги ще е така . Ако не те бях отстранил или по-точно отдалечил щях да те убия , а не го искам . Сега живея на едно наистина чудесно място . Запонах нов живот , всичко наново . Не ме търси , няма да можеш да ме намериш . Усмех в живота Хокаге-сама !
Сакура "

Гаара се прибра и се качи в стаята си в къщата на Саске . Той беше в болницата . Момчето в едната си ръка държеше писмо а в друга дреха . Той преди да отвори писмото помириса дрехата стисна слино очи и въздъхна . Излегна се и изведнъж спомен започна да се върти пре очите му всякаш гледаше филм .

Спомен
Вечерта на големия купон за завръщането на Сакура и Саске и тримата се бяха натряскали яко . Саске отвори вратата и гара влезе като носеше Сакура . Чернокоското отвори леглото на момичето и легна . Червенокоското сложи омичето и се настани , също .
Почти беше заспал но се събуди . Сакура стана от леглото и погледна .
-Изглежда , че няма мяато за теб . - каза розовката и се засмо . Беше пияна . Стана и отиде в стаята на Гаара . Той я последва и остави Саске сам .
Черешовото цветче влезе и погледна в огледалото . Пооправи си косата и тръгна да си сваля роклята , но ципа който беше на гърба , беше заял . Гаара тиго се плъзна в стаята и докосна рамото й . Дръпна ръцете й и смъкна роклята . Сакура се обърна към него и се надигна на пръсти , за да може поне малко да стига но очите му , но опитите и се провалиха . Беше ниска . Гаара смъкна наведе главата си и тя го целуна . Той вкопчи ръце в кръста й а тя на въата му . Розовката свали ризата му и бавно започна да откупчава копчетата на ризата ...

,, Скъпи Гаара .
Съжалявам , че така внезапно се случи всичко . Не исках да те нараня но ... ти си наистина специялен . Онази нощ , бях пияна да .... , но помня . Нямах друго какво да ти дам , освен това , ти заслужаваш много повече и много по добри от мен . Да бях останала тук може би щяхме да се умъжим и заживеем щастливо . Да може би ... , но аз целях друго . Не направих това което целях , защото простих на Саске . Сега мога да чувствам и сърцето ми е чисто . Не ме търсете , усилията ще са напразно . А относно подаръка ми .... аз дадох единственото което имах ... девсвеноста си . Може би ме мразиш .... прав си . Аз минаги ще те помня и обичам . Защото вече сърцето ми не е изпълнено само с омраза , даже няма следа от нея . Сега вече омразата ми се превърна в любов .
Сакура "


Епилог
Сакура се събуди . След дългото пазаруване за новата й къща се беше изморила и си беше легнала . Стана и забеляза , че се е стъмноло . Бяха минали целя 8 месеца откакто тя напусна Коноха . Тука беше щастлива . Нокой не знаеше , че е нинжа или , че е учиха . Тя си живееше нормално и си имаше и котка . Сакура стна от дивана и реши да си направи вечеря . Изведнъж момичето чу мяукане на котка .
-Жеси къде си ? - питаше момичето и тръгна към стаята от където дойде шумът . Тя влезе в спалнята си и видя котката на леглото . Приближи я и ......
Един меч се беше забил близо до съцето й . Кръв бликна от устната й .
-Какво...- каза момичето като падна на колене . Видя сянка ,която се приближи . След първата крачка луната светлина се отрази на лижето му и тя го позна .
-Саске ...

Край
Leeteuk~
Leeteuk~
Admin~ Jungsuholic

Име : Сезен
Female Мнения : 540
Репутация : 5

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите